Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

                                                                                      №     128

гр.Варна, 23.07.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на осми юли, двехиляди и петнадесета година в открито заседание в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                            МАРИЯ МАРИНОВА

Секретар В.Т.,

Прокурор,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 296/15 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Р.Д.Д. *** срещу решение № 57/28.04.2015 г. по гр.дело № 45/2015 г. на Окръжен съд-Търговище в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея срещу Община Попово иск по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.36 – 37 от Закона за адвокатурата – за разликата над сумата от 6610 лева до предявения размер от 31610 лева. Оплакванията са за неправилност и необоснованост поради нарушение на материалния закон, с молба за отмяна в обжалваната отхвърлителна част и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което искът бъде уважен изцяло.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание Община Попово оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваната му част.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.36 от Закона за адвокатурата от Р.Д.Д. *** за сумата от 31610 лева. Ищцата твърди, че в качеството й на адвокат е сключила с ответника договор за правна защита и съдействие по т.д.№ 5313/2014 г. на СГС, по който е изправна страна. За уговореното, но неизплатено възваграждение в размер на 31610 лева се е снабдила по реда на чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид възраженията, направени от ответника по реда на чл.414 от ГПК, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на посоченото вземане, с присъждане на разноските. Предвид необжалването на решението в частта му, с която искът е уважен за сумата от 6610 лева, пред настоящата инстанция спорът е висящ за разликата над този размер.

Оспорвайки иска, ответникът твърди неизпълнение от ищцата на задълженията й по договора в пълен обем; предявява възражение за липса на изискуемост на претендираното вземане.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че между Община Попово и ищцата, в качеството й на адвокат е сключен договор № Т-14314/23.07.2014 г. за процесуално представителство, правна защита и съдействие по т.д.№ 5313/2014 г. на Софийски градски съд, с уговорено адвокатско възнаграждение в миналния размер по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. – 31610 лева. Постигнато е съгласие за заплащане на сумата от 6610 лева в деня на подписване на договора, а останалата част от уговореното възнаграждение – до решаване на делото от първата съдебна инстанция.

Безспорен е факта, че в изпълнение на задълженията си по договора ищцата е изготвила искова молба и допълнителна искова молба по чл.79 и чл.86 от ЗЗД против Министерство на регионалното развитие за сумата от 1036703.49 лева, по които е образувано т.д.№ 5313/14 г. на СГС. Разглеждането на образуваното дело не е приключило пред първоинстанционния съд.

По реда на чл.410 от ГПК ищцата се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№ 778/2014 г. на Районен съд – Попово, оспорена по реда на чл.414 от ГПК от ответника.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд относно предмета на спора – страните не спорят относно основанието и размера на вземането, а относно неговата изискуемост.

В тази връзка, правилно е приложената разпоредбата на чл.70 от ЗЗД – при задължения със срок, последният се счита уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението. Тълкувайки волята на страните, обективирана в процесния договор за правна защита, правилно съдът е приел, че е налице изискуемост по отношение на сумата от 6610 лева, по отношение на която орешението е влязло в сила.

За разликата до уговорения общ размер, с оглед липсата на съглашение в полза на кредитора, следва извод, че за начало на срока следва да се приеме датата на подписване на договора – 23.07.2014 г., а за краен момент – решаването на делото от първоинстанционния съд.

Следователно, налице е изпълняемо, но все още неизискуемо вземане в размер на 25000 лева, поради което предявеният установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.36-37 от Закона за адвокатурата следва да бъде отхвърлен, а решението – потвърдено в обжалваната му част.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                                       Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 57/28.04.2015 г. по гр.д.№ 45/2015 г. на Окръжен съд – Търговище.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                             2.