Р Е Ш Е Н И Е № 125

гр. Варна,  18.07.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на шести юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 296 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на „ОРГАНИК ЛЕНД КОРПОРЕЙШЪН” ЕООД със седалище и адрес на управление с. Калипетрово, обл. Силистра, ул. „Рашко Блъсков”, № 210, чрез адв. Р. А. ***, против решение64/22.04.2016г., постановено по гражданско дело № 22 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Силистра, с което е отхвърлен предявения от дружеството против общо 23 физически лица иск за приемане за установено, че стачката, в която същите са участвали с искане за освобождаване от длъжност на М. М. като управител на фабриката, за периодите от 26.11.15г. до 14.00 ч. на 27.11.15г. и от 14.00ч. на 01.12.15г. до 14.00ч. на 08.12.15г., е незаконна поради нарушение на чл. 3 и чл. 16, т. 2 /поради липсата на проведени предварителни преговори с представители на работодателя преди началото на стачката/, чл. 11, ал. 1 и чл. 16, т. 2 /поради неполагане на усилия за доброволно уреждане на КТС/, чл. 11, ал. 2 и чл. 16, т. 2 /липсата на решение за провеждане на стачката, прието от мнозинството от служителите на дружеството/ и чл. 11, ал. 3 и чл. 16, т. 2 /липсата на уведомление на работодателя относно стачката, което да е направено най-малко 7 дни преди началото на стачката и с посочване на нейното начало, продължителност и органът, ръководещ стачката/ от ЗУКТС; и ищецът е бил осъден да заплати направените от ответниците разноски за първата инстанция. Счита се, че решението е постановено в противоречие на материалния закон, необосновано и е постановено при съществени процесуални нарушения, поради което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявения иск. Поддържа се, че преустановяването на работа за посочените периоди и с предявените от работниците искания, свързани с въпроси от трудовите правоотношения /подробно изложени във въззивната жалба/, представлява по своята същност стачка по см. на чл. 1, ал. 1 и чл. 11, ал. от ЗУКТС. Оспорва се, че преустановяването на работата за посочените периоди не е било свързано, с който и да е елемент от трудовото им правоотношение и не се възприема тезата на насрещната страна, че става въпрос за едно гражданско неподчинение, обединило всички работници, досежно личността на управителя М.. Подробно се свързва всяко едно от исканията на ответниците по време на преустановяването на работата с конкретен текст от КТ, вменяващ определено задължение на работодателя, с което се обосновава, че спора е бил за елементи от трудовите им правоотношения. Обобщава се, че работниците не са стачкували поради политически или религиозни разминавания с представителя на работодателя, а поради недоволството от неизпълнение на задълженията й в качеството на представляващ работодателя. Отделно от това се акцентира на факта, че самите ответници са били убедени, че провеждат именно стачка, което личи от цитирани от въззивника писмени доказателства. Оспорва се извода на СОС, че случая следва да се определи като гражданско неподчинение, тъй като възприетата от съда дефиниция за същото не е легално определена, а от друга страна в случая не е налице протест срещу Държавата или нейни органи, а на работници срещу работодателя си. Счита се, че цитираното от СОС решение № 540/12.10.98г. на ВКС по гр.д. № 785/97г., ІІІ г.о. е неотносимо към настоящия казус, тъй като фактическата обстановка е различна, а освен това този съдебен акт не съставлява задължителна съдебна практика. Поддържа се, че проведената стачка е незаконна поради нарушение на ЗУКТС съобразно изискванията на последния, въведени от ищеца и като основания на предявения иск. Липсата на изпълнение на изискванията на материалния закон води до извода за наличието на незаконна стачка, а не до извод за липсата на стачка. В с.з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител, който в определения от съда срок е депозирал и писмена защита, в която се поддържа, че не следва да се разглежда наведеното от ответниците твърдение, че не са преустановявали работа и не са стачкували за периода от 01.12.15г.-08.12.15г., тъй като същото е наведено след изтичане на преклузивните срокове, а освен това същото е и невярно, имайки предвид събрания по делото доказателствен материал. Освен това факта на явяване на работа следва да се установи от ответниците, които го твърдят. Считат се за неотносими към предмета на делото представените пред въззивната инстанция 3 заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения на трима от ответниците, както и че тези уволнения нямат връзка с проведените стачни действия. Направено е изявление, че се оттегля искането за присъждане на разноските, което още веднъж идва да покаже, че целта на това дело не е начин за утежняване състоянието на ответниците или своеобразното им наказване.

            В предвидения срок е депозиран отговор на жалбата от насрещните 23-ма ответници, всички представлявани от адв. Ст. Н. ***, с който последната е оспорена като неоснователна. Сочи се, че фактическото положение е по-различно от представеното във въззивната жалба, тъй като на 26.11.15г. и до 14.00ч. на 27.11.15г. е проведено спонтанно гражданско неподчинение, предизвикано от действията на управителя на фабриката М. М., с които тя неколкократно е застрашавала не само здравето на работниците и служителите, но и техния живот. За следващия период от 01.12.15г. до 08.12.15г. също не са били провеждани стачни действия, тъй като това е било потвърдено и от представляващия дружеството К.С.К. в имейл от 16.02.16г. до представителя на КНСБ Ц. С., в който е посочено, че стачката се случила в края на м. 11.15г. Споделят се изцяло изводите на съда в обжалваното решение, което се счита съобразено и с практиката на ВКС с цитираното по-горе решение. Относно представените с въззивната жалба доказателства се счита, че е налице настъпила преклузия за тяхното приемане, а освен това в жалбата не е изложено и в каква връзка се представят и защо не са представени с исковата молба. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено и на въззиваемите да се присъдят направените по делото разноски.

            Представителят на прокуратурата излага становище за основателност на въззивната жалба, претендирайки същата да бъде уважена и обжалваното решението да бъде отменено като незаконосъобразно и уважаване на предявения иск.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна:

            Не се спори между страните по делото, а и това се установява от събраните писмени доказателства, че ищцовото дружество „ОРГАНИК ЛЕНД КОРПОРЕЙШЪН” ЕООД, с. Калипетрово, обл. Силистра с управители Джерардус Джоузеф Мария Верстеег и Кианг С.К. /виж справката от ТР по партидата на дружеството – л. 33 от настоящото дело/ е работодател на 23-мата ответници /същите фигурират в списъчния състав от щатното разписание на дружеството с посочване на техните длъжности – л. 81-85 от делото на СОС/. Организацията на производствения процес е с 4 сменен режим при непрекъснат производствен цикъл.

            От писмените доказателства и свидетелските показания, събрани пред първоинстанционния съд се установява, че управител във фабриката в с. Калипетрово е М. Д. М. /на длъжност „управител преработваща промишленост”/ от 01.07.15г., след който момент е възникнало напрежение в отношенията между нея и работещите в предприятието. Бившият работник И. С., разпитан като свидетел сочи, че е работил като машинен оператор, но въпреки това му е било възложено от М. почистването на фабриката, което е било задължение само на двамата чистачи, а не на останалите работници. Управителката еднолично си е налагала мнението и поради неизпълнение на възложената работа е махнала свидетеля от смяната му. М. не се е съобразявала с мнението на работниците и е изисквала посочването на хора за освобождаване. Това отношение е провокирало свидетеля и още двама работници да напуснат работа.

            В обясненията на ответниците П.У., К.П. и Д.Д. също се съдържат данни за грубото и самовластно отношение на управителката М. към работниците – отправяне на обидни думи и унижаване на човешкото им достойнство. Същата не се е съобразявала с конкретните възможности на отделните работници и служители при разпределение на смените – относно начина и възможността за тяхното придвижване до фабриката, както и при планиране на отпуските. Въвела е система на самооценка качеството на работа и самоопределяне на наказанията, при неизпълнението на които е заплашила, че ще се полага „обществено полезен труд” чрез почистване на плаца. Оставяла е хора да работят след работно време – без заповед и без заплащане, заплашвайки ги, че който не желае може да напусне. Правела е удръжки от трудовите възнаграждения като форма на имуществена санкция – без заповеди, принуждавала е работниците при престой да си пускат молби за ползване на платен годишен отпуск. На предупрежденията на работниците относно необходимостта да се осигурят безопасни условия на труд /като обезопасяване на дълбока 3 м. шахта, промяна в технологията, за да се предотврати опасност от пожари/, същата не е предприела никакви мерки. Възлагала на работниците изпълнението на задължения извън длъжностните им характеристики, вкл. и по управлението на товароподемна и гребна техника. Посочените ответници сочат, че не са се обръщали към Инспекцията по труда за допуснати нарушения във фабриката.

            В подкрепа на така дадените обяснения е представена и подадената от инж. П.Н. М., изпълнявал длъжността „Организатор ремонт и поддръжка” молба за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 04.11.15г. на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ с посочване на мотивите – поради несъгласие с методите и принципите на управление на настоящия управител М. М. /л. 132 от делото на СОС/.

            Страните не спорят, а това се установява от представения отговор от РД ПБЗН-Силистра, че на 06.08.15г. е имало пожар в складово помещение на ищцовото предприятие, при който са нанесени материални щети на суровините и продукцията /л. 130-131 от делото на СОС/.

            Разпитаният като свидетел Н. Сарафов, чийто показания съдът преценява с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, тъй като същият изпълнява длъжността „производствен мениджър” във фабриката на ищеца и е пряко подчинен на управителя М., сочи че познава проблема и исканията на работниците от фабриката за освобождаване на М. М. като управител заради нейното отношение към тях. Свидетелства за настъпилите пожари като причината за този на 06.08.15г. е късо съединение, а при пожара на кюспето причината е самовъзпламеняването му поради недостатъчно добро охлаждане. Стачката е започнала на 26.11.15г. в 8.30 часа сутринта като целият колектив с изключение на една смяна е бил събран отвън. Свидетелят е бил уведомен от колегите си, че стачкуват. Стачката е продължила до 17-18.00ч. на 27.11.15г., тъй като работниците са искали да поставят исканията си и изразят недоволството си пред представители от София и Холандия. Представителите от София са пристигнали на 26.11. вечерта, когато е било проведено общо събрание на целия колектив и се дискутирали проблемите като работниците отказали да се върнат на работа. На следващия ден се провели разговори с представителите от Холандия и тъй като се решило, че те ще пристигнат на 01.12.15г., работниците се върнали на работа. След срещата на работниците с представителите от Холандия на 01.12.15г. работниците са решили да възстановят стачката си около 17.00ч. – присъствали са във фабриката физически, но не са възобновили служебните си дейности, което е продължило до 14.00ч. на 08.12.15г. Всички работници са били солидарни със стачните действия, но някои са възобновили работата си. Свидетелят не знае да е имало предварително решение за стачните действия и работодателят да е бил предупреден предварително за тях. Знаел е за съществуващото напрежение между работниците и управителката, но не знае да е правен опит за отстраняване на проблемите. Свидетелят посочва поименно всеки от ответниците като участник в стачните действия.

            Показанията на разпитаният като свидетел А. Г. съдът също преценява с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, тъй като същият е финансов директор на другата дъщерна фирма като ищцовата - „SunOpta Foods Bulgaria” и осъществява финансов и административен контрол в „ОРГАНИК ЛЕНД КОРПОРЕЙШЪН” ЕООД, с. Калипетрово. Рано сутринта в четвъртък на 26.11.15г. свидетелят е бил уведомен по телефона от Г. Рачев , който е прокурист на двете компании, че е започнала стачка в с. Калипетрово и двамата тръгнали за фабриката. Пристигнали на място в 17.30-18.00ч. и заварили по-голямата част от служителите – около 50 човека, отвън пред входа на фабриката. Работниците, които по график е следвало да са на смяна също не са работили. Работниците са отказвали да работят, имайки едно искане – да бъде отстранена управителката на фабриката. Хората са стояли на 26.11.15г. от сутринта пред входа и когато свидетелят и прокуриста са пристигнали са ги поканили всички в един от складовете. През това време хората са били подготвили списъка с подписите си и го връчили на свидетеля /виж документите на л. 6-7, които ще бъдат коментирани по-долу/. Било е обсъдено основното искане за освобождаване на управителя М., ведно с всяка от посочените отделни причини за това. На следващия ден срещата е продължила и след като е станало ясно, че свидетелят и прокуриста не могат да удовлетворят искането, а това е в компетентността на хората от Холандия, постигнали съгласие работата да бъде възобновена до пристигането на последните. Възобновяването на работата е станало в 14.00ч. на 27.11.15г. Преговорите с представителите от Холандия са протекли на два етапа – първият път били изпратени двама мениджъри, които провели срещи със служителите в присъствието на свидетеля /виж документите на л. 10 и 13 от делото на СОС, които ще бъдат коментирани по-долу/, но не са постигнали консенсус. Вторият етап е било, когато е пристигнал единият управител на дружеството, но тогава свидетелят не е присъствал и не е запознат с договореностите. Свидетелят сочи, че организирането на стачката е било спонтанно, тъй като 2 седмици преди това е бил в гр. Силистра и не е имал предварителна информация за такава организация. Стачката е приключила на 08.12.15г.

            Показанията на разпитаната като свидетел управителка М. М. съдът също преценява с оглед нормата на чл. 172 от ГПК. Същата сочи, че отивайки на работа на 26.11.15г. около 8.30 часа е видяла 40-50 служители на портала (които не са били на смяна и такива, които е трябвало да бъдат на смяна), които обявили, че няма да продължат производствения процес, тъй като стачкуват и искат тя да бъде отстранена от работа. Признава, че преди това е имало диалози и конфликти, но в деня на обявяване на стачката работниците не са имали подготвени искания. Работниците и служителите са преустановили работата си за периода от сутринта на 26.11.15г. до 14.00ч. на следващия ден като са пребивавали на територията на фабриката без да изпълняват трудовите си задължения. При пристигането на мениджърите от Холандия производствения процес е бил отново преустановен на 01.12.15г., което е продължило до 08.12.15г., когато е била постигната договорка за възстановяване на производствения процес. Постигнатите договорки са били описани в обръщение на ръководството до работниците, което всеки един от тях е получил срещу подпис /виж доказателството на л. 86, което ще се коментира по-долу/. За периода на стачката са работели отделни цехове от предприятието – складът не е преставал да работи, както и техническия отдел. Други, които не са стачкували са изказвали своята солидарност с колегите си. Свидетелката отрича да е била предварително уведомявана за планирани стачни действия. Признава, че са коментирали с работниците необходимостта от инвестиции и оптимизиране на производствения процес - нова линия за производство на олио, нови транспортни средства, но всичко това е изисквало поетапно планиране и големи финансови инвестиции, за което са били запознати управителите на дружеството. Свидетелката посочва като присъстващи и неизпълнявали задълженията си имена на работници, измежду които и всичките тези на ответниците.

            Видно от представеното ръкописно искане /л. 6/ от служителите на ОЛК, че същото се състои от 1 точка – за освобождаване от длъжност М. М. поради изброени в 10 пункта причини – лошо отношение към служителите, обиждане на работниците, поставяне на неизпълними задачи, напускане на кадърни кадри поради нейната некомпетентност, отнемане на полагаем отпуск от служителите, когато те искат да го ползват, принуждаване на началник-смените да си измислят наказания, глоби на служителите без причина, поради нейната некомпетентност е изгорял единия склад , а скоро е щял да изгори и втори склад, не позволява воденето на диалог с нея и размествала смените на работниците без тяхното съгласие. Искането е подписано от 58 работници и служители, измежду които и ответниците /л. 7/. 

            На 01.12.15г. е учредена Синдикална организация /СО/ към КНСБ, Синдикат „Бира, храни и напитки” в ищцовото предприятие в с. Калипетрово от 26 работници и служители. Същите са избрали Синдикален комитет на СО с председател П.Д.У., секретари К.Я.П., Д.П.Д., Р. С. П. и Д.Л.Н., както и стачен комитет с председател К.Я.П. и членове Д.Х.Й. и В.И.В. /л. 12 от делото на СОС/.

            От представеното пред настоящата инстанция писмено доказателство /озаглавено „Искания на служители, назначени на трудов договор в „Органик Ленд Корпорейшън” ЕООД, всички членове на КНСБ и техни представители от стачния комитет”, без дата/ се установява, че до управителя К. е отправено искане за уволнение на управителя М. Минкова с излагане на конкретните причини за това, които по същество повтарят описаните по-горе в ръкописното искане и са допълнени с други организационни и производствени проблеми, рефлектиращи на качеството и безопасността на производствения процес. Към искането е приложена подписка, подписана саморъчно от 44 работници, измежду които и ответниците. Имайки предвид, че СО в предприятието и стачния комитет са учредени на 01.12.15г., то следва да се приеме, че тези искания са създадени най-рано на посочената дата.

            На 01.12.15г. е било входирано под № 57 в ищцовото дружество уведомление до директора, подписано от представителите на СО на КНСБ при предприятието, с което същият е уведомен, че на 26.11.15г. са отправили искане за освобождаването от длъжност на управителя М. М., назначена от директора през м. юли 2015г., тъй като отношението й към работниците е нетърпимо, обидно и унизително, липсва диалог и всява страх и напрежение. Създава раздори и не спазва задълженията си като работодател съгласно чл. 127 от КТ. Не е възможно да се продължи работата под нейното некомпетентно ръководство, тъй като е нетърпимо. Поради това е заявено, че поради отказа за нейното отстраняване, се обявяват ефективни стачни действия съгласно закона. На л. 111 е представено входираното на 01.12.15г. в РС на КНСБ-Силистра уведомление от членовете на СО на КНСБ при ОЛК, което се различава от текста на горното уведомление в посочването на датата 25.11.15г. вместо 26.11.15г., когато е било отправено искане за освобождаване на М. като управител, както и че се обявява предупредителна стачка със спиране на работното време от 1 час всеки ден от 10 до 11.00 часа до края на седмицата, след което е заявено, че ще се премине към ефективни стачни действия съгласно ЗУКТС.

            На 02.12.15г. е създаден протокол от проведената срещу между представители на СО на КНСБ в предприятието /последната, представлявана от членовете на Синдикалния комитет/ и представители на работодателя в лицето на Р. Е., А. Д. /за тях двамата се отнася направеното на 02.12.15г. писмено обръщение от Б. К. до служителите на Органик Ленд Корпорейшън, че те се ползват от подкрепата на директорите на дружеството и са напълно упълномощени да представляват компанията в този спор, свързан с настоящото прекъсване на дейността на фабриката – л. 11/, М. М., А. Г. и Н. С. Протоколът не е подписан, но в него накратко са възпроизведени становищата на двете страни – М. М. е изразила становището, че стачката е незаконна съгласно чл. 11, ал. 3 и 5 и ще бъде приложен чл. 18 от ЗУКТС, а освен това и за възможността по чл. 17 от същия закон; П.У. е отговорил, че са запознати със законодателството и предвидената отговорност, но продължават да поддържат искането си за отстраняване на М. Било е предоставено и уведомление вх. № 57/01.12.15г. и преведено на английски език от А. Г. на представителите на мениджмънта.

            С вх. № 58/03.12.15г. е депозиран в предприятието отговор на решението, представено на синдикалния комитет /подписан от всичките му членове/ - л. 13. В същия е посочено, че горния протокол е незаконен поради липсата на подписи на членовете на стачния комитет на СО /т. 8/. Посочено е още, че стачката, в която участват е законна, тъй като още на 26.11.15г. представителите на работниците са установили контакт с прокуриста Р. и са поискали среща с него и управителите на дружеството. Още същия ден са били уведомени Р. и Г. /устно и писмено/ за искането за отстраняване на управителя М. Изложено е, че ако се счита от работодателя, че законната стачка е незаконна, то се уврежда правото на стачка по чл. 50 от Конституцията на РБ и установяването на незаконността следва да стане по съдебен ред. Изразява се съмнение, че един чуждестранен инвеститор с дружество, към което има обществен интерес, ще обяви за нищожни и недопустими мотивите на 60 човека, подложени на дискриминация и системно лошо отношение от М. М.. Посочено е в т. 6, че недобросъвестното поведение на работодателя, а именно осуетяването относно удовлетворяване на исканията на работниците чрез заплахи, чрез забавяне и тактически ходове, единствено забавя връщането им към работния процес и нормалното функциониране на фабриката.

С дата 02.12.15г. е датирано обръщение от ръководството на компанията до всички, които въпреки стачните действия са се върнали на работните си места и са възстановили производствения процес и дейност на компанията. Отбелязано е, че високо се цени, че независимо от солидарността и участието в стачните действия тези работници не възпрепятстват производствения процес и дейност на компанията /л. 112/.

            На л. 15-20 е представена от работодателя таблица за отчитане явяването и неявяването за м. 11.15г. като за дати 26.11 и 27.11.15г. срещу имената на ответниците /а и на други лица/ е означен символа „С”, който не е изяснен в дадената отдолу легенда на символите, но вероятно означава „стачка”. За ответника Г.В.Г. е отбелязано, че е в отпуск /това е вероятно значението на символа ”О”/за периода от 18.11.15г. до 30.11.15г., което съответства на представените на л. 106 копие на заявление и заповед за разрешаването му на отпуск от 15 календарни дни, считано от 18.11.15г., което включва периода до 02.12.15г. включително. За ответника Г. Хр. Г. е представено копие на БЛ, с който му е разрешено ползването на отпуск за временна неработоспособност за периода от 02.12.-06.12.15г. с посочен домашен-амбулаторен режим /л. 107/. За ответника Д. Хр. Й. е представено копие на БЛ, с който му е разрешено ползването на отпуск за временна неработоспособност за периода от 30.11.-02.12.15г. с посочен домашен-амбулаторен режим /л. 108/. За ответника П.М.Т. са представени копия на БЛ, с които му е разрешено ползването на отпуск за временна неработоспособност за периодите от 30.11.-04.12.15г. и от 05.12-10.12.15г. с посочен домашен-амбулаторен режим /л. 109-110/. В таблицата по-горе за дата 30.11.15г. срещу имената на Й. и Т. е отразен символа „Б”, което вероятно означава „болничен”.

            В представеното на л. 86 обръщение, подписано от Роел Евгелен и Боб К. /подписа на последния е в текста на документа на английски език/ в качеството им на управители на ОЛК и Сънопта на 08.12.15г., отправено до работниците в ОЛК, е изразена радост, че е постигнато съгласие за прекратяване на незаконната стачка в ОЛК със следните условия – изслушани са всички проблеми и ще се осигури решение на проблемите, за което ще се комуникира ежедневно с работниците; потвърждава се, че това е управленски конфликт, а не работнически, което прави стачката нелегална, за което работниците са запознати, поради което за дните на стачката няма да бъде платено на работниците; настоящият управител е поставен временно в статус неактивен, докато се назначи временен управител, за да се подобри качеството на процеса; потвърждава се, че назначаване и уволняване на местен управител е решение на директорите на Сънопта, а не на работниците; стачкуващите ще получат предупреждение, което означава, че те ще бъдат временно отстранени ако стачкуват отново незаконно; предлага се двоен бонус до Коледа, за да се навакса забавянето, което е част от постигането на КПИ и стандартите за качество; на работниците, които няма да получат бонус ще се заплати еднократно 10% от месечното им плащане с условие, че КПИ целите на другите работници са изпълнени; съгласили са се, че никой без предизвестие няма да бъде уволнен без основателна причина и без одобрението на Анджелик Деруорт от човешки ресурси в Амстердам; на база гореизброеното работниците от ОЛК се съгласили да прекратят стачката и да започнат работа в 14.00ч. и да се върнат на работните си места.

            На л. 87 е прието представеното от ответника П.У. копие на едно от писмата, изпратени на 08.12.15г. до всеки от работниците, които са стачкували в предприятието, и които писма са подписани от управителя К. /конкретното адресирано до Й.В.Д./. В същото е посочено, че от 26.11.15г. той не изпълнява трудовите си задължения, твърдейки, че е „в стачка”. В тази връзка е посочено, че условията за законност на стачката не са изпълнени, поради което и работникът може незабавно да бъде отстранен от работа и за периода на отказа да се изпълняват задълженията няма да получи възнаграждение. Посочено е още, че на 08.12.15г. работникът се е съгласил да прекрати незаконната си стачка и да възобнови работа от смяната, започваща в 2 часа следобед. Поради това вместо отстраняването на работника е било взето решение същият да бъде поставен по условно отстраняване, което ще стане ефективно в случай, че участва в бъдеща незаконна стачка, за което се отправя строго официално предупреждение с настоящото писмо.

            Видно от представената на л. 14 от делото на СОС заповед № 5/04.01.16г., в която не е посочена длъжността и името на издателя, но изхожда от ищцовото дружество, че на осн. чл. 18 и 19 от ЗУКТС и чл. 267 от КТ и с оглед установеното провеждане на ефективни стачни действия на територията на фабриката в с. Калипетрово, е разпоредено на служителите, участвали в стачните действия от 01.12. до 08.12.15г. за съответните дни и съгласно Графика на смените /Приложение към тази заповед/, не се дължи възнаграждение за дните, през които е продължавала стачката. На всички останали служители, които не са участвали в стачката се дължи БТВ за времето на стачката.

            От разпечатката на електронно съобщение, изпратено от Б. К. на 16.02.16г. до Ц. С. с копие до Р.А., А. Д., Р. Е. и Д. В. е видно, че управителят излага становището си, че стачката, която се случила в края на м. 11.15г. е била мениджърски конфликт между работниците и мениджъра и не е трудов конфликт, поради което тази необявена стачка е нелегална и се съгласили това да бъде потвърдено от съда. Изразено е становището, че няма да се приеме служителите да „вземат властта”, казвайки кой трябва да бъде нает/уволнен като мениджър и изразява увереност, че тази позиция ще бъде разбрана.

            От представените пред настоящата инстанция заверени копия на заповеди, издадени на 28.06.16г. от управителя на фабриката М. М., че трудовите правоотношения с ответниците К.Я.П., Т.С.Г. и Д.П.Д. са били прекратени на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ – поради намаляване обема на работа.

            Въз основа на така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

         В ЗУКТС, както и в КТ, легално определение за колективен трудов спор няма. Според чл. 50 от Конституцията на Република България, правото на стачка се свързва със защита на колективни икономически и социални интереси. Според чл. 1, ал. 1 от ЗУКТС, колективният трудов спор се обхваща от въпроси на трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище. Спорът е свързан и засяга колектив, т. е. неопределен брой работници и служители.

            Искът по чл. 17 от ЗУКТС по настоящото дело е предявен от работодателя против работници и служители, за които се твърди, че са участвали в незаконна стачка, т.е. при участието на надлежно процесуално-легитимирани страни, поради което е допустим. Като незаконна следва да се определи всяка стачка, която е проведена при нарушение на забраните и ограниченията, въведени с нормата на чл. 16 от ЗУКТС.

            Както се установи и по-горе, в процеса на организация на работата във фабриката на работодателя в с. Калипетрово е настъпило напрежение след назначаването за управител на М. М. от 01.07.15г. Обясненията на част от ответниците, дадени пред СОС, в които са изложени оплаквания за грубо и унизително отношение на управителя към работниците и служителите, за неспазване на множество задължения по трудовите правоотношения с работниците от страна на работодателя по см. на чл. 127 и 128 от КТ, се подкрепят и от показанията на св. И. С. – бивш работник във фабриката; от изложените мотиви в молбата за прекратяване на трудовото правоотношение, подадена от инж. П.Н. М., изпълнявал длъжността „Организатор ремонт и поддръжка” и косвено от показанията на св. С. и самата М. М., разпитана също като свидетел по делото /че е имало напрежение, както и диалози и конфликти/. Конкретните оплаквания на работниците и служителите са били свързани с действия на управителя М., които могат да се квалифицират като неизпълнение на задълженията по чл. 127, ал. 1, т. 4 от КТ /задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд/; по чл. 127, ал. 2 от КТ /работодателят е длъжен да пази достойнството на работника и служителя по време на изпълнение на работата по трудовото правоотношение/; по чл. 173, ал. 1 от КТ /относно реда за разрешаване на ползване на отпуска от работниците и служителите/; по чл. 203 и сл. от КТ /относно ангажирането на имуществената отговорност на работника и служителя/ и др. И тъй като това неизпълнение на задълженията от страна на представителя на работодателя касае неограничен брой работници и служители във фабриката на ищеца, то безспорно се касае за колективен трудов спор.

            След съвкупния анализ на коментираните подробно по-горе гласни и писмени доказателства следва да се направи извода, че без предварително уведомяване на представители на работодателя /така в показанията на св. Г., С. и М., които не са разколебани от проведено насрещно доказване/ на 26.11.15г. сутринта около 8.00ч. пред портала на фабриката са се събрали около 50 работници и служители /това е почти цялото предприятие като се има предвид, че числения състав по щатното разписание е 71 човека, от които двама са в гр. София, а в това число не следва да се поставя и управителката М., поради което останалите са общо 68 човека/, които са заявили искането си за освобождаване на управителката М. М., преустановявайки ефективно работа /с изключение на едната смяна по думите на св. С./. Това е продължило през целия ден на 26.11.15г., в края на който е проведена безрезултатната среща с прокуриста Р. и финансиста Г., и до 14.00ч. на 27.11.15г., когато работниците и служителите са решили да възобновят дейността си до пристигането на представители на дружеството, които са компетентни да разрешат въпроса със смяната на М.. В тези стачни действия следва да се приеме, че не е участвал ответника Г.В.Г., който е бил в разрешен платен отпуск до 02.12.15г. /въпреки, че е посочен от свидетелите С. и М. като присъстващ, но техните показания не бяха подкрепени от други доказателства по делото, за да разколебаят и записаното от самия работодател в таблицата за отчитане явяването и неявяването на работа за м. 11.15г./. Самите искания на работниците са били връчени на 26.11.15г. на представителите от гр. София в ръкописен текст на документ.

            Дори и да се приеме, че след като този документ е бил одобрен от 58 работници и служители /виж подписката към него/, то е налице взето с обикновено мнозинство решение за предявяване искания за защита на трудовите и социални права на работниците /макар и концентрирано единствено спрямо личността на управителя М., но причините са изцяло свързани с трудовите права на работниците/, то този документ не инкорпорира в себе си решение за обявяване на стачка, а още по-малко това решение да е било предварително връчено на работодателя най-малко 7 дни преди началото на стачката, както и да бъде посочена нейната продължителност и органа, който ще ръководи стачката. Налице е нарушение на чл. 11, ал. 3 от ЗУКТС.

            Въпреки несвоевременно извършеното оспорване от ответниците на твърдението на работодателя в исковата молба, че те са стачкували ефективно с преустановяване на трудовата си дейност и за периода от 01.12-08.12.15г., то дори и разгледано по същество, оспорването остана недоказано /тежестта да се установи, че ответниците са се явявали на работа за този период и са изпълнявали своите трудови задължения е тяхна/. Че ответниците са преустановили под формата на ефективна стачка полагането на труд на 01.12.15г. сочат не само съвпадащите показания на свидетелите С., Г. и М., но и писмените доказателства, посочени по-горе – подписаното и депозирано при ищеца на 01.12.15г. от синдикалния комитет на учредената на същата дата СО при КНСБ в предприятието уведомление за обявяване на ефективни стачни действия /съдът не приема, че уведомлението до работодателя е било със съдържанието, депозирано в РС на КНСБ-Силистра за обявяване на предупредителна стачка/; уведомлението на Боб К. от 02.12.15г., че се следи отблизо развитието на ОЛК и настоящото прекъсване дейността на фабриката; изразеното в отговора от синдикалния комитет при СО на КНСБ в предприятието, входиран на 03.12.15г. при работодателя в т. 6, че именно недобросъвестното поведение на работодателя и тактически ходове забавя връщането на работниците към работния процес и нормалното функциониране на фабриката; отразеното в обръщението на управителите на Сънопта България до работниците на ОЛК от 08.12.15г., че е постигнато съгласие за прекратяване на стачката /л. 86/; в изпратените до всеки от стачкуващите работници писма на 08.12.15г., в които се сочи, че на 08.12.15г. работниците са се съгласили да се прекрати незаконната стачка и да се възобнови работата от 14.00ч. /л. 87/; заповедта за прилагане последиците на чл. 18 и 19 от ЗУКТС за участниците в проведената стачка за периода от 01.12.-08.12.15г. /л. 14/. Този извод за проведени ефективни стачни действия за периода от 01.12.-08.12.15г. не може да се разколебае от текста на уведомлението от 02.12.15г. /л. 112/, тъй като същото е адресирано до тези, които въпреки стачните действия са се върнали на работа и възстановили производствения процес, което означава, че други продължават стачните действия. Не е доказателство за обратното и изложеното в електронното съобщение на управителя К., че стачката се е случила през м. 11.15г., тъй като всички други доказателства, вкл. и неговите писмени изявления, цитирани по-горе, сочат на провеждане на стачката и през периода 01.12-08.12.15г.

            Дори и да се приеме, че на 26.11.15г. е взето решение от мнозинството от работниците и служителите във фабриката /подписката на 58 души/ за провеждане на стачка, то както се посочи и по-горе липсата на уведомлението в срока по чл. 11, ал. 3 от ЗУКТС с посоченото в същия текст съдържание относно начало и продължителност на стачката, води до извода за незаконност и на проведената в началото на м. 12.15г. ефективна стачка. Депозираното на 01.12.15г. уведомление за такава стачка също няма такова съдържание по чл. 11, ал. 3 от ЗУКТС. Стачката и за този период е незаконна и в същата съобразно показанията на св. С. и М. са участвали всички посочени като ответници работници и служители.

            Само за прецизност следва да се отрази в решението, че съобразно представените заповед за отпуска и болнични листи по отношение на ответника Г.В.Г. следва да се приеме, че е участвал в стачката за периода от 03.12.-08.12.15г., по отношение на Г.Х.Г. – че е участвал в незаконната стачка за периодите от 26.11-27.11.15г. и на 01.12.15г. и от 07.12. до 08.12.15г.; по отношение на Д.Х.Й. – че е участвал в незаконна стачка за периода от 26.11-27.11.15г. и от 03.12.-08.12.15г.; по отношение на ответника П.М.Т. – че е участвал в незаконна стачка за периода от 26.11-27.11.15г.

            Заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения от 28.06.16г. с трима от ответниците не са относими към предмета на настоящия спор. Дали тези заповеди са проява на евентуално проявен реваншизъм от представителите на работодателя спрямо тези ответници не може да се изследва в настоящи процес, но уволнените работници имат възможността да оспорят законосъобразността на уволнението в отделни съдебни производства, при което ще се изследва наличието на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ – намаляване обема на работа.

            В обобщение следва да се посочи, че нарушения психоклимат в едно предприятие, нарушаването на множество трудови задължения от представителя на работодателя, които са свързани не само с осигуряването на условия за надлежното изпълнение на трудовите задължения на работниците и служителите, но и с техните живот и здраве, както и с тяхното достойнство и чест, е отговорност на собственика на предприятието, на работодателя, която не следва да бъде пренебрегвана, а следва да се изпълнява вкл. и чрез провеждането на разумен диалог и оформянето на клаузи в рамките на сключен колективен трудов договор. Същевременно е вярно обаче, че упражняването на правото на стачка следва стриктно да спазва предвидените в ЗУКТС предпоставки, тъй като това обезпечава съхранението на икономическия интерес на работодателя и създава условия за постигане на разумен баланс при защита на насрещните интереси, което е част от обществения интерес като цяло.

            Решението на СОС следва да се отмени изцяло и предявения иск следва да се уважи в посочените времеви и субективни предели. Разноски не следва да се присъждат в полза на ищеца, имайки предвид изявлението в писмените му бележки.

            Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

            ОТМЕНЯ изцяло решение № 64/22.04.16г., постановено по гр.д. № 22/2016г. на Окръжен съд-Силистра, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

         УСТАНОВЯВА по предявения по чл. 17, ал. 1 от ЗУКТС иск от „ОРГАНИК ЛЕНД КОРПОРЕЙШЪН” ЕООД, ЕИК 131460760, с. Калипетрово, ул. „Рашко Блъсков”, № 210, обл. Силистра против ответниците А.Й.Р., ЕГН **********, Б.М.П., ЕГН **********, В.И.В., ЕГН **********, В.И.Х., ЕГН **********, В.И.В., ЕГН **********, Г.В.Г., ЕГН **********, Г.Х.Г., ЕГН **********, Д.Х.Й., ЕГН **********, Д.Л.Н., ЕГН **********, Д.П.Д., ЕГН **********, Й.В.Д., ЕГН **********, К.Я.П., ЕГН **********, М.С.М., ЕГН **********, Н.Д.Н., ЕГН **********, П.Н.К., ЕГН **********, П.Д.У., ЕГН **********, П.М.Т., ЕГН **********, Р.П.Д., ЕГН **********, С.Т.Г., ЕГН **********, С.Н.Х., ЕГН **********, Т.Р.И., ЕГН **********, Т.С.Г., ЕГН ********** и Х.Н.С., ЕГН **********, че проведената ефективна стачка във фабриката в с. Калипетрово, ул. „Рашко Блъсков”, № 210, обл. Силистра за периодите от 26.1112015г. до 14 ч. на 27.11.2015 г. и от 14.00 ч. на 01.12.2015г, до 14 ч. на 08.12.2015г., е незаконна (с изключение на периода от 26.11.2015 г. до 14 ч. на 27.112015г. и от 14.00 ч. на 01.12.2015г до 02.12.2015г. вкл. по отношение на Г.В.Г., ЕГН **********, когато същият е ползвал платен отпуск; за периода от 02.12.15г. до 06.12.15г. по отношение на Г.Х.Г., ЕГН **********, когато същият е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност; за периода от 01.12.15г. до 02.12.15г. по отношение на Д.Х.Й., ЕГН **********, когато същият е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност и за периода от 01.12.15г. до 08.12.15г. по отношение на П.М.Т., ЕГН **********, когато същият е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност).

Решението е окончателно съобразно чл. 280, ал. 2, т. 2 от ГПК.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: