Р Е Ш Е Н И Е № 149

гр. Варна, 16.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

         при участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Славов в.гр.д. № 296 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано по три въззивни жалби, насочени против различни части от постановеното по гр.д. № 160/16г. на ОС-Разград решение № 7/19.03.18г., допълнено с определение № 326/27.04.18г. /в изписването на годината на постановяването му е допусната очевидна фактическа грешка като е посочена 2016г./, както следва:

            1. Въззивна жалба вх. № 1508/11.04.18г., подадена от адв. С.Б. *** в качеството ѝ на процесуален представител на ответниците Й.А.Б. и А.И.К. ***, срещу посоченото решение в частите му, с които тези въззивници наред с ответниците А. Й. Б., С.И.С., И.С.С., М.А.М. и Мeлихат С.Б., са били осъдени да заплатят солидарно на И.А.К. ***, сумата от 26 943.15 лв., от които 20 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от И.А.К. неимуществени вреди, причинени му на 27.04.2013 г. в с. Езерче, обл. Разград, вследствие на нанесен побой от А. Й. Б., С.И.С., И.С.С. и М.А.М., първият от които – А. Й. Б. - като непълнолетен към момента на извършване на деянието и живущ при своите родители М. С.Б. и Й.А.Б., а вторият – С.И.С., също като непълнолетен към момента на извършване на деянието и живущ при своя родител - А.И.К., изразяващи се в претърпени болки и страдания - болки в областта на главата, постоянно тилно главоболие, причерняване пред очите, понякога придружено от гадене и повръщане и неврологична симптоматика, характерна за посттравматична церебрастения, и 6 943.15 лв., представляващи имуществени вреди в резултат на деянието, от които 6 745.73 лв., явяващи се разлика в изплатеното трудово възнаграждение за временна нетрудоспособност и обичайното трудово възнаграждение и други социално осигурителни плащания за периода от 27.04.2013г. до 04.04.2016г., и 197.42 лв. представляващи доказани плащания за заплатени такси, медикаменти и др. свързани с лечението на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 27.04.2013г.  до окончателното изплащане, както и сумата 2 446.02 лв., представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение; и въззивниците са били осъдени да заплатят и дължимата ДТ по делото съразмерно на така уважената част от исковете на ищеца. Счита се, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че първите четирима ответници са признати за виновни в нанасянето на средна телесна повреда на ищеца, но същата не е била свързана със загуба на съзнанието, а с краткотрайно замъгление – степенно помрачение на съзнанието. Счита се, че по делото не са доказани твърдяните от ищеца неимуществени вреди, търпени за период от около 3 години от инцидента, тъй като записаните в медицинските документи диагнози са само въз основа на снетата от пациента анамнеза и не се потвърждават от проведените медицински изследвания, вкл. и чрез назначените по делото медицински експертизи. Сочи се, че промяната в теглото на ищеца, повишаването на кръвното му налягане, за което не се е лекувал, не са следствие на инцидента от 27.04.13г. Освен това ищецът е бил лекуван за дигнози, от каквито болести не е страдал или те не са във връзка с инцидента от посочената дата – ЦОНС, диабетна гангрена. Не са били доказани твърдяните вреди като изпитване на чувство на срам и неудобство. Счита се и за противоречащ на доказателствения материал извода на съда относно основателността на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в уважения размер – противоречащ на заключението на СИЕ и на писмените доказателства. Не е доказано по делото, че именно по причина на отсъствията на ищеца поради болест, е налице неначисляване на допълнително възнаграждение за постигнати резултати – има периоди, в които ищецът не е отсъствал и не му е начислявано ДМС, а има периоди, в които е отсъствал и въпреки това му е начислявано такова ДМС. Тези плащания възлизат на общо 3 092.77 лв. Счита се също така, че няма никаква връзка с инцидента и неполучаването в пълен размер на дължимо ТВ за периодите, когато ищецът е ползвал неплатен отпуск /м. 09.14г., м. 10.14г., м. 01.15г. и м. 10-11.15г./. Размера на тези неполучени плащания, които съдът е присъдил като обезщетение за претърпени неимуществени вреди възлиза на 1349.37 лв., който също не се дължи. Също така се сочи, че е неоснователна и претенцията за сумата от 197.42 лв. като медицински разходи, тъй като същите са направени за лечението на диагноза ЦОНС, от каквото заболяване ищецът се установило, че не страда. Оспорва се и извода на съда, че не е налице съпричиняване на вредите от поведението на самия ищеца, който първи е предприел действия по нападението на ответника И.С., с което е бил предизвикан целия инцидент – обстоятелство, установено и в наказателното и в настоящото производство. Не е било разгледано въобще направеното от тези ответници възражение за изтекла погасителна давност за вземането за законна лихва за периода преди 22.06.13г. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части като относно обезщетението за неимуществени вреди се сочи, че сума в размер на 4 000 лв. е достатъчна за репариране на вредите, а за имуществените вреди – че следва да се отхвърли в размер над сумата от 3 092.77 лв., както и изцяло за сумата от 197.42 лв. С допълнителна уточняваща молба от 12.10.18г.  и в с.з на 17.10.18г. тези въззивници чрез процесуалния си представител са посочили, че обжалват изцяло решението относно пълния размер на присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер от 20 000 лв., както и за присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 3092.77 лв. /от неполучени ДМС/, в размер на 197.42 лв. /като направени разходи за лечението/ и в размер на 1349.37 лв. /като неполучени в пълен размер ТВ за посочените месеци, в които е ползван неплатен отпуск/.

            В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна И.А.К., подаден чрез адв. М.Р.М. ***. Счита се, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна, тъй като решението е обосновано при направен прецизен анализ на доказателствения материал по делото. Счита се, че в някои от медицинските документи действително е вписана диагноза ЦОНС, но това е станало, тъй като симптомите на ищеца са покривали посттравматична церебрастения /следтравмена болест/, а клинична пътека е имало само за заболяването ЦОНС. Сочи се, че симптомите на следтравмената болест при ищеца и според заключението на последната комплексна СМЕ не са отшумели, а вещите лица предвиждат един 3-годишен последващ период на евентуално пълно отшумяване. Последното сочи, че ищецът най-малко в продължение на 8 години ще търпи страданията от побоя и не е сигурно тяхното пълно отшумяване. Гласните доказателства и заключенията на всички СМЕ сочат и на преживените от ищеца значителен стрес, чувство на срам и страх. Имуществените вреди пък се считат за изцяло доказани чрез експертното заключение по СИЕ, което не е било оспорено от ответниците. Поддържа се становището за липсата на съпричиняване на вредите. Претендира се въззивната жалба да бъде оставена без уважение и на въззиваемия да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски.

            2. Въззивна жалба вх. № 1554/13.04.18г., подадена от адв. И.И. *** качеството ѝ процесуален представител на ответниците И.С.С. и М.А.М. срещу посоченото решение и в посочените по-горе осъдителни части за солидарното им осъждане с посочените други ответници да заплатят обезщетения за неимуществени и имуществени вреди на И.А.К. на посочените основания и в посочените размери. Като цяло са повторени всички оплаквания, релевирани в обсъдената по-горе въззивна жалба със следните допълнения: че обжалваното решение е недопустимо в частта му за присъденото обезщетение за имуществени вреди, изразяващо се в неначислено допълнително възнаграждение за постигнати резултати. Не е било посочено от ищеца поотделно какъв е размера на тази разлика - между полученото и евентуално това, което би получил ищеца като ДМС /ТВ за постигнати резултати / и отделно разликата между полученото обезщетение от НОИ и неполученото ТВ. Съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. Счита се, че неполучено ТВ за ползването на неплатен отпуск не е в причинна връзка с инцидента на 27.04.13г., поради което и неполучената от ищеца сума в размер на 1349.37 лв. не му се дължи като обезщетение от деликта. Наведено е за първи път и твърдението, че ищецът е ходил на прегледи при личния си лекар, но е отказвал хоспитализации и диспансеризиране, с което сам е влошил здравето си, както и че по делото е установено, че непровеждането на лечение от психиатър е спомогнало за задълбочаването на състоянието на пострадалия. Освен това се изтъква, че заключението на вещото лице д-р Н. е базирано основно на посоченото от самия ищец, че при инцидента е загубил съзнание, каквото обстоятелство в рамките на наказателното производство не е било установено. Изложено е оплакването, че съдът не се е произнесъл по релевираното от другите ответници - Й.А.Б. и А.И.К. възражение за изтекла погасителна давност за законната лихва за периода преди 22.06.13г., което е общо за всички ответници, и на което и тези ответници са се позовали в писмените си бележки. Изложено е още, че е налице непълнота на решението на съда, тъй като липсва произнасяне по иска за присъждане на сумата от 900 лв. като неполучено възнаграждение за дрехи за периода от 27.04.13г. до 04.04.16г.

            Отправените до съда искания са: да се обезсили решението за присъдено обезщетение за имуществени вреди като недопустимо, алтернативно – същото да се отмени и иска да се отхвърли за сумата от 3092.77 лв., представляваща неначислено допълнително ТВ за постигнати резултати за месеците 10-12.14г., 07-09.15г.и 10-12.15г.; да се отмени решението в частта, в която са присъдени имуществени вреди в размер на 1349.37 лв. като разлика между дължимото ТВ на ищеца и получените обезщетения за временна неработоспособност за месеците 09-10.14г., 01.15г., 10-11.15г., тъй като разликата е поради ползван неплатен отпуск; да се отмени изцяло решението за присъдени медицински разходи в размер на 197.42 лв.; да се отмени решението в частта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и да се намали това обезщетение съобразно правилата на чл. 51 от ЗЗД; да се отмени решението, в частта, с която са присъдени лихви за периода преди 22.06.13г.

            В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна И.А.К., подаден чрез адв. М.Р.М. ***. Като цяло са преповторени изложените съображения, с които е оспорена основателността и на първата въззивна жалба като са допълнени съображения относно оплакванията, които се различават. Посочено е, че имуществените вреди са установени чрез заключението на СИЕ и съответстват на Правилата за определяне на РЗ в ДФ „Земеделие”. В подкрепа на изразените и в отговора на другата въззивна жалба съображения, въззиваемият е посочил новосъздадено писмено доказателство Амбулаторен лист № 1703/03.05.18г. за извършен преглед от невролога д-р П. Тодоров, от което се черпи аргумента, че симптомите на следтравмената болест продължават и понастоящем. Претендира се приемането на документа като доказателство на осн. чл. 266, ал. 2 от ГПК. Претендира се въззивната жалба и на тези ответници да бъде оставена без уважение и да се потвърди решението в обжалваните му части, ведно с присъждането на разноските.

            3. Въззивна жалба вх. № 1561/16.04.18г., подадена от И.А.К. чрез адв. М.Р.М. *** срещу посоченото решение в частта му, с която е бил отхвърлен иска му за солидарното осъждане на ответниците А. Й. Б., С.И.С., И.С.С., М.А.М., М. С.Б., Й.А.Б. и А.И.К. за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 20 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв., а като следствие на това - и в частта, с която е бил осъден да заплати на ответника М.М. разноски за първата инстанция. Счита се, че в тази му част решението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се на нарушение на материалните норми на чл. 52  и чл. 51 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от претърпените и продължаващи болки и страдания в резултат на нанесените телесни му увреждания от първите четирима ответници. Навеждат се за първи път и твърдения за негативни вреди от това, че за инцидента на 27.04.13г. е била изнесена информация в медиите, тъй като ищецът е бил кандидат в кампанията за избор на кмет на Община Цар Калоян, което допълнително е рефлекктирало върху неговата активност и самочувствие. Сочи се от друга страна, че неправилно са били ценени показанията на част от разпитаните свидетели, сочещи еднозначно на търпените от ищеца неимуществени вреди, както и на заключенията на експертите, излагащи становище за евентуално пълно отшумяване на вредите за период от 3 години насетне /а не както е приел съда, че вредите са търпени само за период от 3 години от инцидента/.  В подкрепа на така изразените съображения, въззивникът е посочил новосъздадено писмено доказателство Амбулаторен лист № 000777/09.03.18г. за извършен преглед от невролога д-р П. Тодоров, от което се черпи аргумента, че симптомите на следтравмената болест продължават и понастоящем. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния му предявен размер от 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното ѝ изплащане, ведно с разноские за двете инстанции.

            В предвидения срок насрещните страни по тази въззивна жалба - А. Й. Б., С.И.С., И.С.С., М.А.М., М. С.Б., Й.А.Б. и А.И.К. не са депозирали отговор.

            С оглед на горното следва да се приеме, че поради необжалването му, първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която са били отхвърлени изцяло предявените против ответника И.С.М. в качеството му на баща на непълнолетния към датата на деликта С.И.С., искове за присъждане на неимущестени и имуществени вреди в претендираните от ищеца размери, на осн. чл. 48, ал. 1 от ЗЗД.

            С протоколно определение от 17.10.18г. и въз основа на подадените в срока по чл. 265, ал. 1 от ГПК молби за присъединяване към въззивната жалба, подадена от въззивниците Й.А.Б. и А.И.К. чрез процесуалния им представител адв. Б., съдът е конституирал като въззивници по настоящото дело /в рамките на обжалването, осъществено от тези въззивници/ и ответниците А. Й. Б., С.И.С. и М.С.Б..

            Въззивните жалби са подадени в срок, от страни с правен интерес от обжалването, против обжалваем съдебен акт, поради което са допустими.

            За да се произнесе настоящия състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

            С влязла в сила на 09.11.15г. присъда по НОХД № 538/14г. на РС-Разград ответниците М.А.М., А. Й. Б., С.И.С. и И.С.С. са признати за виновни за това, че на 27.04.13г. в с. Езерче, обл. Разград, в съучастие като съизвършители, са причинили на И.А.К. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и гръдния кош, мозъчно сътресение без загуба на съзнание, с краткотрайно замъгление – степенно помрачение на съзнанието, малък откършек от долностраничната част на коронката на първи горен зъб в дясно, постоянно тилно главоболие, виене на свят, загуба на равновесие, слабост в крайниците, причерняване пред очите, понякога придружени от гадене и повръщане и неврологична симптоматика, характерна за посттравматична церебрастения (следтравмена болест), които са довели до постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия – престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което са им наложени и съответни наказания /л. т. І, л. 10-17/.

            По делото е установено, а и страните не спорят по това, че към момента на извършване на деянието А.Б. и С.С. са били непълнолетни и първият е живеел при двамата си родители М.Б. и Й.Б., а вторият – само при майка си А.К., които са осъществявали родителските си права и задължения по отглеждането и възпитаването на своите деца.      

            На осн. чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за граждански съд, който разглежда гражданските последици от деянието – относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

            На осн. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД ответниците, които са извършили горното противоправно деяние, са длъжни да поправят виновно причинените на ищеца вреди.

            За тези вреди носят отговорност и родителите на извършителите на деликта, които извършители към момента на деянието са били непълнолетни и живеят при родителите си – чл. 48 от ЗЗД. Тази отговорност на родителите е лична, а не за действията на децата, тъй като е за неупражнен родителски надзор над децата, както и за недостатъчно и ефективно възпитание. В настоящия процес ответниците М.Б., Й.Б. и А.К. не са навели възражения, че не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите, причинени от техните непълнолетни към момента на деянието деца, поради което и тяхната отговорност за обезщетяването им също следва да бъде ангажирана.

            На осн. чл. 53 от ЗЗД, когато увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.  В производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. Съотношението на вината е предмет на иска по чл. 127 ЗЗД, където предмет на делото са вътрешните отношения между длъжниците така Решение № 123 от 19.06.2012г. на ВКС по гр. д. № 171/2011 г., IV г. о., ГК.

            С исковата си молба ищецът е претендирал обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от деянието, за което първите 4-ма ответници са осъдени с посочената присъда, изразяващи се в болки и страдания от нанесения побой и последвалите от това постоянно тилно главоболие, световъртеж, загуба на равновесие, слабост в крайниците, причерняване пред очите, понякога придружени с гадене и повръщане; последващо и свързано с преживения стрес от побоя е заболяването от неинсулинозависим захарен диабет; последвали са болки в двата долни крайника с изтръпване на пръстите на двете ходила. За всички тези оплаквания са били провеждани непрекъснато болнични и извънболнично лечения. Посочените негативни последици от травмата на главата са диагностицирани като „Посттравматична енцефалопатия. Дискординационен синдром”, а по-късно като „Посттравматична церебрастения. Чести пристъпи на ЦОНС /централен отоневрологичен синдром/. Захарен диабет тип 2. Диабетна полиневропатия”. Поддържа се, че посочените травми и увреждания ще останат за цял живот, което води до непълноценност на функционирането на ищеца – в личен, семеен и социален аспект /ограничаване на социалните контакти с близки и познати и с колеги/. Освен това преживяното е оставило и силен отпечатък в неговото съзнание и същият продължава да изпитва страх и да остава сам на открито. Поради това е поискано от съда ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетение в размер на сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното ѝ изплащане.

            Поради така наведените с исковата молба твърдения, представляващи и основанието на предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, които не са били допълнени в предвидения срок и по съответния процесуален ред, съдът не следва да обсъжда твърденията за евентуално претърпени неимуществени вреди от изнесена информация в средствата за масово осведомяване, което представлява публично унижение на личността на ищеца, достигнало до неограничен брой жители на областта и на цялата страна. Същите са наведени за първи път едва с подадената понастоящем въззивна жалба.

            Ищецът е предявил и иск за присъждане на обезщетение за претърпените от деликта имуществени вреди за периода от 27.04.13г. до 04.04.16г., изразяващи се в заплатени разходи за медицински услуги за лечение и закупуване на лечебни средства в размер на 197.42 лв., в пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между дължимото и неизплатено в пълен размер трудово възнаграждение, ведно с другите плащания, свързани с изпълнението на експертна длъжност в ДФ „Земеделие – Разплащателна агенция”, гр. Разград, и получените обезщетения за временна нетрудоспособност, равняващи се на сумата от 6 745.73 лв. /след допуснато изменение в предявения размер на иска с протоколно определение от 17.01.18г. от първоинстанционния съд/, ведно със законната лихва от датата на деликта и до окончателното изплащане на сумите.

            Поради това и съдът намира, че не е налице нередовност на исковата молба по този предявен иск, тъй като са наведени съответните факти, съставляващи основанието на предявения иск и с конкретно претендираните размери на обезщетението. Не е нужно ищецът да посочва точен помесечен размер на всяко от неизплатените му до пълния дължим размер на трудовите му доходи суми /вкл. и за неполучено допълнително възнаграждение за постигнати резултати/. Възражението на въззивниците И.С. и М.М. в тази насока e неоснователно. Обжалваното решение в тази му част е допустимо.

            Липсата на десезиращо изявление пред първата инстанция относно първоначално формулираната от ищеца претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, съизмеримо с неполучени пари за дрехи за посочения в исковата молба период, не е повлияло на допустимостта на първоинстанционното решение, тъй като произнасяне по такава претенция в него липсва, а настоящият съд не е сезиран с такъв предмет на иска.

         Своевременно са наведени от ответниците А.К. и Й.Б. /в отговора на исковата молба/ възражения за съпричиняване на вредите и за изтекла погасителна давност за законните лихви върху обезщетенията за периода преди 22.06.13г., имайки предвид че исковата молба е подадена на 22.06.16г., а се претендира законна лихва от 27.04.13г. Същите следва да бъдат разгледани при установяване на основателност на претенциите. Такива възражения останалите ответници не са релевирали с отговор на исковата молба, а релевирането им след този момент е несвоевременно и поради това не следва да се разглеждат по отношение на тези ответници. Всички ответници по делото са обикновени другари  и извършените от всеки от тях процесуални действия нито вредят, нито ползват останалите – чл. 216, ал. 1 от ГПК.

            От представените с исковата молба медицински документи се установява, че непосредствено след побоя ищецът е бил настанен за лечение в Отделение по хирургия при МБАЛ “Св.Иван Рилски“ АД гр. Разград, където престоял от 27.04.2013г. до 01.05.2013г.  В епикризата е посочена окончателната диагноза: Комоцио церебри, Контузио капитис, торацис абдоминис. На 09.05.13г. ищецът е бил прегледан от съдебен лекар, който е установил наличието на палпаторна болезненост в областта на челото, дясната слепоочнотилна част на главата, дясното рамо и дясната половина на гръдния кош; с оплаквания от главоболие и виене на свят. На 11.06.2013г. ищецът е постъпил по спешност в същото отделение на посочената по-горе болница, поради силно главоболие и световъртеж. На 13.06.2013г. бил изписан и му била издадена Епикриза  изх.  № 8609/926 от 2013г. с диагноза „Комоцио церебри”. След изписването му, на 24.06.2013г. ищецът е постъпил за лечение в Отделение по нервни болести, също при МБАЛ “Св.Иван Рилски“ АД гр. Разград с оплаквания от постоянно тилно главоболие, виене на свят, загуба на равновесие, слабост в крайниците, причерняване пред очите, като често тези оплаквания били придружени от гадене и повръщане. След проведено лечение на 28.06.2013г. бил изписан и му била издадена Епикриза изх. № 9215/1543 от 2013г. с диагноза „Световъртеж от централен произход”. На 12.07.2013г. постъпил за лечение в Отделение “Неврохирургия“ при МБАЛ „Русе" АД с оплаквания от главоболие и световъртеж. Престоял в отделението до  14.07.2013 г., за което му била издадена Епикриза изх. № 17489, с окончателна диагноза „Контузио капитис. Комоцио церебри”.

            На 26.05.14г. на ищеца е направен консулт от специалист-психиатър, в който е констатирано, че пациентът е психомоторно подтиснат, забавен. В ясно съзнание, ориентацията не страда. Емоционално депримиран. Снижена активност и инициативност. Апсихотичен при прегледа. С цефалгични оплаквания. Памет и интелект – съхранени. Когнитивни нарушения. Посочена е диагноза „Постконтузионен синдром” /т. І, л. 61/.

            В амбулаторен лист, издаден на 10.06.14г. от специалист УНГ е поставена диагноза „Едностранна невросензорна загуба на слуха, с нормален слух в другото ухо. Световъртеж от централен произход” /т. І, л. 63/.

            В амбулаторни листи от 10.04.15г. и 24.02.15г. /, т. І, л. 47 и 46/  на ищеца е била поставена и диагноза -  неинсулинозависим  захарен  диабет, без усложнения.

            На 07.05.2015г. ищецът е постъпил по спешност в Отделение по хирургия при МБАЛ “Св.Иван Рилски“ АД с оплаквания от болки в двата долни крайника с изтръпване на пръстите на двете ходила, което водело до затруднение на движението му. В отделението останал до 12.05.2015 г., за което му била издадена Епикриза с изх. №6080/794 от 2015г. с поставена диагноза „Гангрена диабетика педис бил” /т. І, л. 23/. На 19.06.2015г. ищецът бил приет в Отделение по нервни болести при МБАЛ “Св.Иван Рилски“ АД с оплаквания за постоянно тилно главоболие, виене на свят, загуба па равновесие, слабост в крайниците и причерняване пред очите. Проведено било медикаментозно лечение, след което на 23.06.2015г. е бил изписан, за което му била издадена Епикриза с изх №8063/1479 от 2015г. с поставена диагноза „ЦОНС (световъртеж от централен произход)” – т. І, л. 40. На 23.12.2015г. ищецът отново е постъпил за лечение с посочените по-горе оплаквания в същото отделение на посочената болница, където останал до 28.12.2015 г., за което му била издадена Епикриза с изх №16488/3158 от 2015г. с поставена идентична диагноза като предходната /т. І, л. 37/. На 22.02.2016 г. Ищецът е постъпил със същите оплаквания в същото отделение на същата болница, откъдето е бил изписан на 26.02.2016 г., за което му била издадена Епикриза с изх. №2651/530 от 2016г. с потвърждаване на посочената вече диагноза от последните две епикризи.

            Ищецът е ползвал и разрешените му отпуски по болест, за което му били издавани болнични листи – т. І, л. 71-85, л. 42.

            Междувременно на 01.11.2013г. ищецът е бил освидетелстван от ТЕЛК при МБАЛ “Св.Иван Рилски“ АД, като му била определена оценка на трудоспособност “временно неработоспособен“, с водеща диагноза “последици от травма на главата“ и общо  състояние:  “състояние  след  ЧМТ  и  комоцио  церебри. Посттравматична енцефалопатия. Дискоординационен синдром“. Издадено му било е Експертно решение № 1880/188 от 01.11.2013г. При последващи освидетелствания от ТЕЛК му били издадени Експертни решения № 0025/003 от 06.01.2014г., № 0445/040 от 26.02.2014г. и №2772/217 от 13.12.2014г. /л. т. І, л. 65-69/.

            Временната нетрудоспособност продължила и впоследствие, като по повод па подадена жалба против представен болничен лист ищецът бил освидетелстван от ТЕЛК по общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван Рилски“ АД град Разград,  за което му било издадено Експертно решение № 0393/032 от 16.02.2016г., с което било потвърдено състоянието му на неработоспособност /т. І, л. 30-36/.

         На 29.02.2016г. К. бил освидетелстван от ЛКК при Неврологично отделение с Протокол от медицинска комисия №Н6/29.02.2016г., видно от който му е поставена диагноза: “Посттравматична церебрастения. Чести пристъпи на ЦОНС. Захарен диабет тип 2. Диабетна полиневропатия“ /т. І, л. 24/. Проведени са били и медицински изследвания във връзка с медицинското освидетелстване от ТЕЛК при МБАЛ “Св.Иван Рилски“ АД, гр. Разград и издадено Експертно решение №1172/097/20.05.2016г. /т. І, л. 120-135/. В същото е записана диагноза „Състояние след ЧМТ и комоцио церебри. Посттравматична церебрастения. Доскординационен синдром – лека степен. ЦОНС в субкомпенсация. Захарен диабет тип 2 /НИЗТ/. Диабетна полиневропатия”  /т. І, л. 119/.

            От заключението на СМЕ, изготвено от д-р Д. В. – съдебен лекар и изслушано от първоинстанционния съд се установява, че констатираните непосредствено след побоя на 27.04.13г. видими травматични увреждания с характер  на кръвонасядания и охлузвания търпят пълно обратно развитие за срок от около две седмици. Постконтузионният синдром /следтравмена болест или посттравматична церебрастения/ протича с характерни оплаквания и е последица от усложнение на претърпяното мозъчно сътресение. След проведено амбулаторно и стационарно лечение тези оплаквания са отзвучали, тъй като при освидетелстването от ТЕЛК при МБАЛ-Разград, ЕР от 13.12.2014 г., от мотивите за определяне на 30% нетрудоспособност е видно, че отзвучалият лек постконтузионен синдром не обуславя процент трудова неработоспособност. Поставената след около две години по-късно – на 10.04.15г. диагноза за неинсулинозависим захарен диабет няма причинно-следствена връзка с травмата от 27.04.2013г. Обяснява се, че отключването на Посттравматичен захарен диабет винаги е свързано с високи или екстремно високи стойности на нивата на кръвната захар, което в началния етап налага Инсулинови апликации, проследяване на кръвнозахарния профил и адаптиране на терапията през устата. Вещото лице е посочило още, че в конкретният случай не се установяват лабораторни данни след инцидента за новопоявил се посттравматичен захарен диабет.

            От снетата анамнеза от д-р В. и локално оглеждане при преглед на пострадалия К. на 12.05.2017 г. е установено, че причина за хоспитализацията му за периода от 07.05.15г-12.05.15г. е било врастване на нокътя на палеца на десния крак. Не е намерен белег от извършена оперативна интервенция. Не се намират данни за диабетна гангрена на двете ходила като вещото лице се е аргументирало подробно с находките при описване на историята на заболяванията на ищеца в издадените му епикризи, в които се коментират пулсациите на артериите на долните крайници, както и липсата на описание на вида и локализацията на гангрената, липсата на лабораторни и рентгенографски данни за възпалителен процес и липсата на микробиологичен растеж.

            Експертът сочи, че с отоневрологично изследване от 10.05.16г. е уточнено, че заболяването ЦОНС има съдова генеза и същото е в субкомпенсация. Това според нея се потвърждава и от епикризата за проведеното на ищеца болнично лечение за периода от 16.01.17г.-20.01.17г. /т. ІІ, л. 423/, в която е констатирано наличието на повишено съдово съпротивление в двете шийни артерии, установено чрез доплерова сонография. Тази находка е била описана и в амбулаторния лист от 27.03.17г., издаден от д-р П. Т. /т. ІІ, л. 422/. В тази връзка вещото лице отчита, че при хоспитализацията на ищеца през м. 06.13г. са установени рентгенографски данни за Спондилоза на С5 /5-ти шиев прешлен/, което и към посочения момент е могло да се обсъжда като фактор за клиничната проява на заболяването. Спондилозата /на граждански език - ошипяване/ води до притискане на артериите, които кръвоснабдяват мозъка. Това ошипяване и относително намалената подвижност на шийния отдел на гръбначния стълб сами по себе си могат до доведат до главоболие, световъртеж и шум в ушите. Липсата на предприето лечение на артериалната хипертония също може да допринесе за тези оплаквания. 

            В заключението е отбелязано, че за артериалната хипертония няма нито един документ, издаден от кардиолог или от личния лекар, както и данни за провеждано лечение, въпреки че заболяването е вписано и в Рецептурната книжка на хронично болния, заверена на 03.12.13г. Това също е оказало негативен ефект върху заболяването ЦОНС. Същото се отнася и за мозъчно-съдовата болест.

            Експертът отчита още, че през м. май 2016г. е диагностицирано намаляване на слуховата функция на ищеца в границите на средно-силна степен, но заключава, че не е налице причинно-следствена връзка между намаляването на слуха и получената на 27.04.2013г. травма. Горното е направено като извод въз основа на анализа на медицинските епикризи от многократните хоспитализации на ищеца от 2013г. до м. 01.17г. ., при които неизменно е било посочвано като резултат от специалиста УНГ, че е без особености. В с.з. е допълнено, че ако е налице остра загуба на слуха в резултат на травма, то това ще е следствие на сътресение на лабиринта, който е структура на вътрешното ухо и се разполага в черепа. Ако са били налице такива оплаквания то същите е следвало да се прояват веднага или много скоро след побоя.

            При снемане на анамнезата ищецът е споделил още, че не получава лекарства по рецептурна книжка, а си ги купува сам, а освен това не приема медикаменти за артериалната хипертония.

            От представените от ищеца разходни документи вещото лице счита, че нямат връзка с получените от побоя увреждания, документите за платени 16.50 лв. за изследване на глюкоза на 14.04.2015г., 10 лв. за консулт от 16.03.2016г. и 15 лв. за консулт с офталмолог от 16.03.2016г.

            В с.з. вещото лице д-р В. обяснява, че посттравматичния синдром е комплекс от клинични изяви на заболявания, свързани с неврологичната и психичната сфера, за който обаче няма конкретни методи на изследване и идентифициране.

            От заключението на комплексната СМЕ, изготвено от д-р В. /съдебен лекар/, д-р Св. М. – специалист УНГ, д-р И. А. – невролог, ординатор и д-л Л. П. – специалист-ендокринолог, се установява, че ва 12.06.17г. е извършен специализиран УНГ-статус на ищеца, както и аудиометрично изследване, при което е установено, че двустранно тъпанчевите мембрани са интактни /без нарушаване на целостта им/, без възпалителни промени в момента. Дясната тъпанчева мембрана е хлътнала и с адхезивни промени. Установен е адхезивен отит в дясно, при което е налице нежко чуване с дясното ухо. В с.з. д-р М. обяснява, че ако е било налице увреждане от травмата, то тъпанчевата мембрана е трябвало да бъде перфорирана. Намерената понастоящем находка е в резултат или на тубо-санитарни катари – чести риносинуити, ринити, хреми, често запушване на евстахиевата тръба ако пациентът е бил хипертоник. Но при травма не може да стане това нещо. 

            Описани са резултатите и от извършените прегледи и изследвания от специалистите невролог и ендокринолог. Повторени са заключенията на единичната експертиза относно времето за отшумяване на травматичните увреждания на ищеца с характер на кръвонасядания и охлузвания; относно развитието на постконтузионния синдром след преживяното мозъчно сътресение от побоя. Този синдром протича с характерни оплаквания и е последица и усложнение от претърпяното мозъчно сътресение. Счита се обаче, че тези оплаквания са отзвучали понастоящем, изхождайки от записаното в ЕР от 13.12.14г. Коментирано е, че едва при прегледа от специалист-ендокринолог д-р Доцка Атанасова на 10.04.15г. за първи път е насочено вниманието към захарен диабет /поради оплакванията на ищеца за повишена жажда и често уриниране, тръпнене в ходилата и ръцете/, но е нямало лабораторно потвърждение на диагнозата, тъй като стойностите на кръвната захар и гликиран хемоглобин са били нормални. Едва към 09.05.16г. е поставена диагноза неинсулинозависим захарен диабет без усложнения – 3 години след инцидента. Сочи се, че при предхождащите и настоящо извършения преглед може да се касае до т. нар. „латентен диабет” /преддиабет – така в с.з. на 28.06.17г. /, предпоставка за който са отделни или съвкупност от фактори – наднормено тегло, високо кръвно налягане, наследственост, възрастови особености, грешки в диетата и въглехидратно обременяване. Поради това е прието и от тези експерти, че няма причинно-следствена връзка между травмата, получена от ищеца на 27.04.13г. и поставената диагноза „Захарен диабет тип 2”. По идентични съображения като в единичната СМЕ са отхвърлени и наличието на връзка с побоя на описаната през м. 05.15г. диабетна гангрена и наличието на ЦОНС, от които ищецът да е пострадал или да страда. Относно обсъждането за световъртеж от централен произход е посочено, че тя се дължи на шийната спондилоза на шиев прешлен С5, а от друга страна липсват находки при скенерографските изследвания за наличие на постконтузионни мозъчни огнища и посттравматични кръвоизливи. Изключена е причинно-следствена връзка и между намалението на слуха и претърпяната от ищеца травма на 27.04.13г.

            От заключението на повторната комплексна СМЕ, изготвено от вещите лица д-р И. П. – специалист по нервни болести, д-р Р. С. – специалист УНГ и д-р Нели Тодорова – психиатър, се установява че при ищеца реално няма заболяване от ЦОНС. Субективните му оплаквания /усещане за замайване, за световъртеж, епизоди на главоболие, афективна неустойчивост, лесна раздразнителност, страх от повторение на станалото, довело до ограничение на контактите/ са интерпретирани неточно. Същите са резултат от психологичните въздействия от преживяното - няма обективни и прецизно документирани  данни за увреда на мозъчни структури в контекста на ЦОНС. Добрата медицинска практика използва това описание /ЦОНС/, за да диференцира друг вид невропаталогични прояви при друг вид заболявания, каквито при ищеца няма. При прегледа на медицинската документация и след извършени прегледи вещите лица стигнали до извода, че оплакванията на ищеца следва да се класифицират като т.нар. несистемен световъртеж, т.е. несвързан с увреда на периферни вестибуларни и централни мозъчни структури. Такъв несистемен световъртеж е често срещана проява, чест симптом при постконтузионен синдром.

            Във връзка с въпроса дали е излекуван постконтузионният синдром вещите лица сочат, че към датата на изготвяне на заключението продължават във времето оплаквания, изпълващи диагностичните критерии за постконтузионен синдром/ главоболие, нестабилност и замаяност, описвани като световъртеж, афективна неустойчивост, набелязана хипобулия/. Състоянието подлежи на терапия при психиатър. При извършени прегледи от невролог и отоневролог не се установяват прояви на ЦОНС. Голяма част от симптомите, които са били в началото на епизода след ЧМТ, са претърпели обратно развитие и са в процес на редукция. Същите са намалели, което е естествения ход на един постконтузионен синдром. Така или иначе не са отзвучали всички симптоми и част от тях все още са налице, но те не нарушават в значителна степен способността на ищеца да функционира социално и трудово /т. ІІ, л. 574/. Вещите лица сочат, че подхода за лечението на постконтузионния синдром следва да е комплексен – в началния етап след ЧМТ – неврохирурзи и невролози, а по-късно и психолози и психиатри. Вещото лице д-р Н. Т. /записана в протокола с презимето Николова/ сочи, че при липсата на лечение от психиатър в настоящия случай това е спомогнало за задълбочаване на заболяването и това следва от страховете, които са се появили от преживения инцидент – да не се повтори случилото се, избягването на повече контакти, ограничение на присъствие в по-големи групи сред хора. Вещото лице допълва, че в конкретния случай при наличието на редуциране на наличната симптоматика, може да се разчита, че в един 3-годишен последващ период ще е налице отзвучаване на оплакванията при адекватно лечение.

            Вещите лица сочат, че заключението им за наличието на постконтузионен синдром в случая е базирано на констатациите за претърпяно комоцио церебри – сътресение на мозъка, което е или загуба на съзнанието или краткротрайна промяна на съзнанието /т. ІІ, л. 578/.

            Към заключението са приложени медицински документи от извършени изследвания при прегледи на ищеца, за нуждите на експертизата.

            По делото в качеството им на свидетели са разпитани личния лекар на ищеца – д-р С. С., специалиста-невролог д-р П. Т. и специалистаендокринолог д-р Доцка Атанасова, които се ангажирани с непосредственото лечение на К.. Личният лекар сочи, че ищецът му е пациент от 2000 г., но едва след побоя през 2013г. са констатирани хроничните му заболявания. Сочи, че около 2-3 до 6 месеца след инцидента са констатирани високите стойности на кръвната захар и е отключена захарната болест, но не е сигурен в това. По Здравна каса свидетелят не е изписвал лекарства за хипертония.

            Свидетелят П. Тодоров е лекуващия невролог на ищеца, който сочи, че клинична пътека за постконтузионен синдром няма, поради което голяма част от заболяванията ги вместват в ЦОНС, където попада виенето на свят. Намерени са находки чрез ЕЕГ за посттравматична церебрастения. Излекуването според д-р Т. ще е резултат на дълговременна терапия и по принцип е възможно окончателно излекуване. Свидетелят счита, че следва да се отхвърли съдовата генеза /с източник началната спондилоза на С5 шиен прешлен/ като причина на световъртежа. Сочи, че липсват данни за съдово заболяване, а същевременно всички тези оплаквания започват след процесната травма. Обяснява, че клиничната пътека ЦОНС действително изисква преглед от специалист УНГ, но не включва извършването на аудиография. Основното проявление на постконтузионния синдром е психологическо и в случая няма данни за втората му форма – травматична енцефалопатия /придружена с епилептични припадъци, остатъчни парализи/. Другата му форма е травматичната церебрастения. Счита, че от ошипяването не може да се получи световъртеж – може да се получат само болки във врата.

            Свидетелят д-р Д. А. сочи, че посещенията на ищеца в кабинета ѝ са били във връзка със затлъстяване, метаболитен синдром и наличие на инсулинова резистентност, която към 2016г. е диагностицирана като захарен диабет. Предписаната още през 2015г. /поради инсулиновата резистентност/ терапия с метформин е останала и след доказването на захарен диабет на 09.05.16г.  Според свидетелката генезиса на установения диабет е затлъстяване, фамилна обремененост, непридържане към указания хранителен и двигателен режим и задържане на високостепенното затлъстяване. Пациентът не е споделял оплаквания за диабетна гангрена, не е съобщавал, че има болки при ходене, не е имал студени крайници – имал е тръпнене в ходилата, сухота в устата и често уриниране.  

            От представените от ищеца и приети от настоящата инстанция нови медицински документи се установява, че на 09.03.18г. и 03.05.18г. са направени прегледи на ищеца от невролога д-р П. Т., в който е посочена основна диагноза „Световъртеж от централен произход” и е описано обективното състояние: Влошено /Н81.4/; ЧМН – билатераленхоризонтален нистагъм, променящ се в ротарен при движение на главата; без промяна при фиксиране на очите. Дигитален и паллебрален тремор. Координационни проби реализира мудно и с лека дизметрия. Проби: на Ромберг – залита неопределено встрани (особено отчетливо при затворени очи); на Бабински-Вайл – (звездовидна походка) – отрицателен /л. 58 и л. 67/.

         От приложената на л. 143 епикриза, издадена от „Отделение по нервни болести” при МБАЛ „Св. Иван Рилски- Разград” АД се установява, че ищецът отново е бил лекуван в болничното заведение за периода от 08.06-12.06.18г. и изписан с диагноза „ЦОНС (световъртеж от централен произход)”. Описан е същия неврологичен статус, цитиран от двата амбулаторни листа по-горе. Ищецът е изписан с констатацията за отшумяване на вертижния синдром и възстановяване на равновесието. 

            По делото са разпитани и свидетели относно обстоятелствата, при които е извършен побоя над ищеца.

            От показанията на св. И. Ю. Т., който живее в с. Езерче и лично не познава ищеца, но виждал лика му върху изборни плакати става ясно, че в деня на инцидента, той заедно със своите приятели – първите четирима ответници, пиели кафе, когато дошъл ищеца и извикал ответника И.С. навън. Последният излязъл и се чули викове. Останалите, включително и свидетелят излезли навън и видели ищеца да нанася удари върху С.. След това ищецът и ответника С. паднали на земята и тогава останалите отишли да ги разтърват. Ищецът започнал да ги псува и заплашва. След това си взел телефона и започнал да говори по него. След около 15-30 минути дошла кола, в който той се качил и заминал. При инцидента свидетелят бил на около 50-70 метра от биещите се След този инцидент виждал ищеца да кара с автомобил съпругата си до с. Езерче, където тя работела. Не е давал показания по наказателното производство.

            В показанията си св. Н. А. сочи, че живее в с. Езерче и е кмет на Община Цар Калоян от 2014 г. и познава страните по делото. Знае за инцидента от 2013г. Било през уикенда, имало футболен мач в с. Езерче. Четиримата ответници били футболисти и играли в същия мач. След мача, четиримата ответници, заедно с други момчета се нахранили и слезли в селото, а той с други лица останали до стадиона. В един момент ответникът С. се обадил по телефона и поискал да отидат при тях, защото при тях дошъл човек с автомобил с десен вола и започнал да се разправя с тях. Този мъж не го познавали. Той се качил в автомобила и също слязъл в селото. Тогава видял ищеца със С. Д. пред пощата. В пощата имало клуб на политическа пария, където били момчетата. Той влязъл там. Момчетата му казали, че тръгнали да ги възпитават. След това дошла полицията. Момчетата не казали да е имало бой и К. не поискал медицинска помощ. Бил там, когато полицаят предложил на ищеца да се обадят за медицинска помощ. К. бил прав отвън и говорел по телефон. След това дошъл автомобил. К. се качил в него и заминал. След това от медиите разбрал, че идвала спешна помощ. К. бил общински съветник втори мандат. След инцидента К. продължил да изпълнява задълженията си като общински съветник.Участвал активно редовно в заседанията на постоянните комисии и на Общинският съвет. Внасял предложения, задавал въпроси. Преди две години също бил номиниран за общински кмет и бил водач на лист. От инцидента до сега участвал във всяка предизборна кампания. К. ***, но работел в гр. Разград и със свидетеля често се засичали по пътищата. Карал редовно с автомобила дъщеря си до гр. Разград. Скоро му се родил син и по този повод било организирано празненство. Нямало разлика в дейността му преди и след инцидента. С четиримата ответници не били политически съмишленици. С К. също не са политически съмишленици.

            В показанията си свидетелката Ф. З. Имам сочи, че живее в с. Езерче. Не работи. Познава ищеца от плакати. Познава и четиримата ответници, с които е в приятелски отношения. Знае за инцидента - работела в щаба на партия в с. Езерче като сервитьорка. В деня на инцидента пиели кафе, когато влязъл един мъж и извикал ответника И.С.. Чули се викове и те излезли навън. Видели как ищецът удря И.С.. После не знаела какво станало. Паднали на земята. След това излезли останалите момчета, които ги разтървали. Те били на около 50 метра. След това К. започнал да говори по телефона. Говорил около 10-15 минути. Бил в адекватно състояние. Не били близо, но свидетелката не видяла наранявания по К.. Познава съпругата на К., която работела в детската градина в с. Езерче и често виждала К. да я вози с автомобил до работата ѝ.

            В показанията си св. Г. П. Н. сочи, че живее в с. Гецово и не познава ищеца К.. С един камион пълнел вода в центъра на с. Езерче и видял, че има бой, говорели на турски и не разбрал какво говорят. Не познава биещите се.

            По първоинстанционното дело са събрани гласни доказателства и относно здравословното състояние на ищеца след нанесения му побой.

            В показанията си свидетелят Н. Д. Н., който е колега на ищеца от 2006г., сочи че знае за инцидента от 2013г. Преди инцидента К. се справял отлично с работата си, а след инцидента се забелязвала разсеяност в поведението му, забавял срокове, имало монотонност в работата му. Преди инцидента ходел на професионални срещи и банкети, а след това престанал да идва. Променил се доста след инцидента, както в професионален план, така и лични взаимоотношения с колеги. Често отсъствал от работа по здравословни причини. Около една година след инцидента К. е отсъствал от работа.

            В показанията си съпругата на ищеца - св. Ф. Т. К., които съдът преценява с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, сочи двамата са заживели заедно, след като през 2002 г. завършили висшето си образование. Ищецът бил контактен и весел човек, често излизали с приятели на кафе, по събирания. Станал и общински съветник в гр. Цар Калоян. Не пиел и не пушел цигари. След инцидента се променил. Появили се много болести. Вече не бил същия човек. Оплаквал се от главоболие. Не помнел, забравял елементарни неща. Непрекъснато имал безсънни нощи. Разболял се от диабет, хипертония. Покрай него и семейството му престанало да излиза. Дълго време след инцидента не ходел на работа. Често постъпвал на лечение. Самата тя работи в с. Езерче, а голямото им дете учело в гр. Разград. Преди това баща му го карал с автомобила понякога, но след инцидента вече престанал. Веднъж преди инцидента и веднъж след инцидента, ищецът се кандидатирал на местни избори за кмет на Община Цар Калоян. При първата кампания бил много активен, а при втората бил само фиктивен кандидат. Кандидатирал се от различни партии. Преди инцидента не се оплаквал от нищо, дори не ходел на лекар. След инцидента започнал да приема лекарства. След инцидента им се родило дете, което към 31.05.2017 г. било на четири месеца. Във връзка с раждането на детето правили празненство. Имало промяна в теглото му, доста напълнял. Бил опора на семейството си преди това, а след това се налагало да търсят хора да го водят на лекар. Имало дни, когато се чувства добре, но и такива, когато не се чувства добре. Нямало промяна в съпружеските им отношения, само дето станал по необщителен и не споделял.

            В показанията си свидетелката Б. К. – майка на ищеца, които съдът също преценява с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, сочи, че след инцидента синът ѝ буквално си загубил здравето. Нощем не спял, някой път се разхождал от болки. Отключили се много болести, все бил по доктори. Не споделял с родителите си, за да не ги тревожи, но не бил добре. Откакто започнал да се лекува - от четири години - напълнял. Все бил на лекарства и системи. Като работел физическа работа се задъхвал. Проблемите били свързани с изборите, в които участвал. При вторите избори, когато се кандидатирал за кмет не взел дейно участие. Не е имал наследствена обремененост откъм захарен диабет. Преди инцидента не се е оплаквал от високо кръвно. Бил здрав и усмихнат. След това станал затворен, умислен, не споделял. След инцидента им се родило внуче. Те със съпруга ѝ настоявали за трето дете- момче, и такова се родило.

            Видно от приложеното в т. І, л. 111 копие на Заповед от 31.07.12г., че ищецът е назначен за държавен служител на длъжността „Старши експерт”, с ранг V младши в „Специализирана администрация” на Областна дирекция на ДФ „Земеделие”, гр. Разград, в отдел „Регионален технически инспекторат”, считано от 01.08.12г. и за неопределено време. Определена му е основна месечна заплата от 907 лв.

         От приложеното като доказателство в т. І, л. 380-381 удостоверение, издадено от ОбС-Цар Калоян, обл. Разград, се установява че ищецът е бил общински съветник през мандат 2011-2015г. и е такъв през настоящия мандат 2015-2019г. През предходния и настоящия мандати същият е член на 2 постоянни комисии, като през първия мандат за присъствието си на заседанията на ОбС и заседанията на постоянните комиси е получавал възнаграждения в посочени размери.

            По делото пред първоинстанционния съд е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза с вещо лица К. А.Настоящият съд коментира единствено третото депозирано заключение – т. ІІ, л. 653-660, изслушано в с.з. на 06.12.17г., тъй като предходните две са били непълни или неточни. В това заключение вещото лице сочи, че дължимото трудово възнаграждение на ищеца /в което се включва основно ТВ в размер на 907 лв. и допълнително възнаграждение за постигнати резултати /ДВПР/, изчислени съобразно справката за начислените и изплатени суми на това основание в ДФ „Земеделие” – т. ІІ, л. 507 и допълнително предоставени на вещото лице/ за периода 27.04.2013г.- 04.04.2016 г., в случай, че е бил на работа би било в размер 39 786.26 лв. /след приспадане на ДОД от 10% и корекцията на сумата от с.з./. Размера на изплатеното му трудово възнаграждение /с посочените компоненти/ и обезщетения за временна нетрудоспособност и др.социално-осигурителни плащания за същият период е в размер 33 040.70 лв. /отново с приспаднат предварително ДОД от 10%/. Разликата между двете суми е в размер на 6 745.86 лв. Представените от ищеца по делото разходно-оправдателни документи, свързани с лечението му през периода са в общ размер 197.42 лв. В заключението са отразени и периодите на ползване на неплатен отпуск от ищеца, възлизащи общо на 32 дни, за които вещото лице също е начислявало ДВПР, тъй като счита, че К. е ползвал тези отпуски поради изчерпването на наличния му платен годишен отпуск. Освен това в с.з. експертът сочи, че начислените от него ДМС /ДВПР/ са средно претеглени стойности – така в с.з.

            По първоинстанционното дело в т. ІІ, л. 728-745 са приложени като доказателство изисканите и представени от ДФ „Земеделие” Вътрешни правила за заплатите на служителите в този фонд, утвърдени от изпълнителния му директор и основани на ЗАдм., Закона за държавния служител, КТ и ЗДБ на РБ за съответната година, както и на подзаконовите нормативни актове, свързани с въпросите за заплатите на служителите в държавната администрация, в т.ч. и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. В чл. 25 и сл. от тези правила е регламентирана същността на ДВПР, неговото формиране и критерии за предоставянето. Най-обобщено следва да се посочи, че ДВПР се определят въз основа на оценка на административните звена във фонда и служителите в тях за точно и в срок изпълнение на поставените задачи, както и оценка на отделни служители за дейности по разработване, управление и/или изпълнение на проекти, която оценка пък се определя въз основа на одобрението/неодобрението на извършената работа. По-натам е посочено кой определя общия размер на ДВПР, начина за определяне на оценката и видовете оценки /степенуването им/, органа определящ резултатите на административните звена и отделните служители. В чл. 29, ал. 9 са уредени и хипотезите за неполучаване на ДВПР от служители, които не са отработили определен брой работни дни през съответното тримесечие, шестмесечие или деветмесечие. В чл. 30 е отбелязано, че административните звена и служителите в тях, които са получили оценки „Приемливи резултати” и „Неприемливи резултати” за съответния период, не получават ДВПР. Уреден е и начина на оформяне на оценяването – с нарочни формуляри. 

            По иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

            С оглед подробно коментираните по-горе медицински документи и изслушани от първоинстанционния съд заключения на СМЕ, вкл. и от показанията на разпитаните като свидетели лекуващи лекари на ищеца, може да се приеме за установено, че до деня на извършения над него побой – 27.04.13г., същият не е страдал от хронични заболявания. Към посочената дата ищецът е бил на навършени 34 години, женен с две деца и професионално реализиран, заемайки длъжността „Старши експерт” в отдел „Регионален технически инспекторат” на Областна дирекция на ДФ „Земеделие”, гр. Разград. При осъществения над ищеца побой същият е претърпял болки и страдания , имайки предвид вида на получените травматични увреждания, интензивността на причиняването на вредите и съизвършителството от общо 4 лица. Безспорно от доказателствата се налага извода, че към този момент ищецът е изпитвал и болки и страх, имайки предвид и последващите отражения в неговата емоционална и психическа сфера, дали отражение и върху функционирането му в социален и професионален план.       

            Кредитирайки заключенията на единичната и първата комплексна експертизи следва да се приеме, че видимите травматични увреждания с характер  на кръвонасядания и охлузвания, претърпени от ищеца, са отшумели напълно за срок от около две седмици. Наред с тях обаче ищецът е получил и Постконтузионен синдром /следтравмена болест или посттравматична церебрастения/, която в случая протича с характерни оплаквания и е последица от усложнение на претърпяното мозъчно сътресение /така и трите заключения на вещите лица/.

            Съдът кредитира изцяло заключението на втората комплексна СМЕ /което по същество не се отличава в тази насока и от първите две, но е с по-детайлна аргументация, изложена и в с.з. от вещите лица/,  че при ищеца реално няма заболяване от ЦОНС. Субективните му оплаквания /усещане за замайване, за световъртеж, епизоди на главоболие, афективна неустойчивост, лесна раздразнителност, страх от повторение на станалото, довело до ограничение на контактите/ са интерпретирани неточно. Същите са резултат от психологичните въздействия от преживяното - няма обективни и прецизно документирани  данни за увреда на мозъчни структури в контекста на ЦОНС. Добрата медицинска практика използва това описание /ЦОНС/, за да диференцира друг вид невропаталогични прояви при друг вид заболявания, каквито при ищеца няма. При прегледа на медицинската документация и след извършените прегледи вещите лица са стигнали до извода, че оплакванията на ищеца следва да се класифицират като т.нар. несистемен световъртеж, т.е. несвързан с увреда на периферни вестибуларни и централни мозъчни структури. Такъв несистемен световъртеж е често срещана проява, чест симптом при постконтузионен синдром.

            Описаните по-горе прояви /симптоматика/ на постконтузионният синдром обаче продължават да са налице и понастоящем – от една страна това се потвърждава и от новоприетите от въззивния съд медицински документи, удостоверяващи продължаването на болнични лечения на ищеца и през 2018г. /макар и при посочваната неизменно от лекуващия лекар д-р П. Тодоров като водеща диагноза „Световъртеж от централен произход”, което беше обяснено като обвързаност от наличните клинични пътеки/, а от друга страна, такава е и прогнозата на експертите от повторната комплексна СМЕ - че в конкретния случай при наличието на редуциране на наличната симптоматика, може да се разчита, че в един 3-годишен последващ период ще е налице отзвучаване на оплакванията при адекватно лечение. Заключението е защитено през м. 09.17г., което означава, че прогнозата е за продължаване на симптомите до 2020г., което като период от датата на събитието определя продължителност на страданията  над 7 години. Това е един продължителен период, който съвпада със съществена част от трудоспособната възраст на ищеца, през който същият следва да е опора на своето семейство и пълноценен в професионалната си реализация.

            Същевременно съдът взема в предвид и следните други относими към определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства: че липсата на лечение от психиатър в настоящия случай, е спомогнало за задълбочаване на заболяването и това следва от страховете, които са се появили от преживения инцидент – да не се повтори случилото се, избягването на повече контакти, ограничение на присъствие в по-големи групи хора.

            Освен това, отново кредитирайки експертните заключения, вкл. и показанията на разпитаните като свидетели лекуващи лекари на ищеца, двама от които са специалистите невролог и ендокринолог, следва да се приеме, че установеното през 2016г. заболяване от захарен диабет, неинсулинозависим, тип 2, не е във връзка с претърпения на 27.04.13г. побой от К.. Това в значителна степен се потвърждава не само от подробно изложените от експертите аргументи за липсата на връзка между изпитания стрес от инцидента и значително по-късните във времето констатации за наличието на симптомите на болестта, но и от изказаното от д-р Атанасова, че генезиса на установения диабет е затлъстяването му, фамилната обремененост, непридържане към указания хранителен и двигателен режим и задържане на високостепенното затлъстяване.

            В тази връзка пък не се установи и наличието на диабетна полиневропатия /съгласно становището на експертите от повторната комплексна СМЕ/, нито диабетна гангрена, която да е била обект на хирургична интервенция през м. 05.2015г. /съгласно снетата от д-р Василева анамнеза и относно извършения на ходилата на ищеца преглед при тази експертиза/. Но дори и същите да са били и да са налични като страдания на ищеца, те не са свързани с процесния инцидент.

            Изключена е причинно-следствена връзка и между намалението на слуха и претърпяната от ищеца травма на 27.04.13г. по подробно описаните по-горе аргументи, изложени от специалиста УНГ от комплексните СМЕ

            Освен това по делото се установи още, че ищецът страда и от артериална хипертония, чиято етиология отново не се обвързва от експертите с преживените от побоя стрес, болки и страдания. Отделно пък по делото се установи, че това заболяване е и нелекувано.

            От показанията на разпитаните като свидетели колега и най-близки роднини /съпруга и майка/ на К. се установи, че животът на ищеца се е променил драстично от побоя насам – същият от комуникативен, весел и приветлив човек, е станал затворен и необщителен. В много отношения е станал неавтономен – престанал да шофира за своите и нуждите на семейството си, разчитал на други хора и станал разсеян в работата си, забавял срокове, имало и монотонност при изпълнение на служебните му задължения. Не споделял нищо с близките си, лесно се уморявал.Ограничил излизанията си извън семейството и събирането в компании.

            Въпреки това ищецът полага усилия за преодоляване на последствията от преживения стрес и посттравматичния синдром, тъй като продължава да участва и понастоящем в работата на ОбС на гр. Цар Калоян като общински съветник /вкл. и чрез работата си в 2 постоянни комисии/, кандидатирал се е и втори път за кмет на общината /макар и по думите на съпруга и майка му – той да е бил фиктивен кандидат и не е осъществявал активна предизборна кампания/, а освен това през 2017г. му се е родило трето дете.

            Всички тези факти, преценени в тяхната съвкупност, имайки предвид възрастта на ищеца, прогнозата за преодоляване на симптомите от полученото от побоя заболяване, стандарта на живот в страна, както и присъжданите от съдилищата в подобни случаи обезщетения, налагат извода, че макар и несъвършено, но като единствено възможно, парично обезщетение в размер на общо 20 000лв. би било адекватно по размер, който да удовлетворява и принципа на справедливостта.

            Разгледано по същество възражението на ответниците А.К. и Й.Б. за съпричиняване на вредите от самия ищец, е неоснователно. Дори и да се приеме за установено от свидетелските показания по настоящото дело, че К.  е предизвикал словесно или с опит за удар ответника И. /макар, че преките очевидци св. Таукчу и Фатме Имам са били на голямо разстояние от случващото се  – на 50-70 метра и поради това не са могли да възприемат отблизо началото на инцидента и причината за него, а свидетелят А.  е пристигнал по-късно и възпроизвежда описанието, което са му дали „момчетата”-ответници, които си пиели кафето в клуба на неговата партия, която пък няма общност с партията на ищеца/, то последвалият побой от четиримата ответници, довел до множеството наранявания на К., вкл. и с комоцио церебри, не е в причинна връзка с това поведение на ищеца. Причинените при внезапен умисъл вреди от ответниците на ищеца не са в причинна връзка с поведението на самият пострадал, който не е допринесъл за самото им настъпване. Съпричиняването е налице, когато е налице връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вината на пострадалия.

            При това положение не следва да се намалява определеното обезщетение за претърпените от ищеца вреди на осн. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като липсва съпричиняване.

            Решението относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди в посочения размер от 20 000 лв. следва да бъде потвърдено, както и в частта му, с която е отхвърлен иска за разликата над този до претендирания размер от 50 000 лв.  

            Паричното обезщетение се дължи със законната лихва от датата на деликта - на осн. чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

            Основателно се явява възражението ответниците А.К. и Й.Б. за изтекла погасителна давност на осн. чл. 111, б. „в” от ЗЗД за вземането за лихви извън 3-годишния период преди подаването на исковата молба. Решението за присъдена лихва върху присъденото по-горе обезщетение за неимуществени вреди по отношение на тези ответници, следва да се отмени за периода от 27.04.13г. до 22.06.13г., тъй като исковата молба по делото е подадена на 22.06.16г.

            По исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.

            От заключенията и на трите СМЕ се установява, че потребителските такси за хоспитализациите в лечебните заведения с изключение на тези по повод ЦОНС и Диабетна гангрена на двете ходила и посещение в МЦ „Здраве” и закупуването на медикамента Ноотропил, имат връзка с претърпените от ищеца увреждания в резултат на побоя от 27.04.13г. Нямат връзка и фискален бон за сумата от 16.50 лв. от 14.04.15г., тъй като е вероятно свързано с изследването за диабет, както и фискалните бонове от 16.03.16г. за проведени консулти с офталмолог, тъй като те касаят диабетна ретинопатия на неинсулинозависимия диабет. Според заключението на СИЕ заплатените общо от ищеца такси за медицински услуги и закупуване на лекарства възлиза на 197.42 лв.

            Настоящият състав на съда намира, че заплатените такси за хоспитализации на ищеца, макар и да са при посочена диагноза ЦОНС, са свързани с лечение на същата симптоматика на болки и страдания, които са породени от нанесения му побой. Поради това и същите следва да му се присъдят. Не следва да му се присъждат обаче таксата за хоспитализация за Диабетна гангрена, потребителските такси за посещение в МЦ „Здраве”, за закупуването на медикамента Ноотропил, заплащането на сумата от 16.50 лв. от 14.04.15г., тъй като вероятно е свързана с изследването за диабет, както и фискалните бонове от 16.03.16г. за проведени консулти с офталмолог. Изхождайки от точното им описание по дати и видове в заключението на единичната СМЕ – т. ІІ, л. 411, то на ищеца следва да се присъдят сумите, описани в т. 36, т. 1, 2, 3, 16, 17 и 18, а именно: 23.20 лв., заплатена на 01.05.13г., сумата от 11.60 лв., заплатена на 17.06.13г., сумата от 23.20 лв., заплатена на 28.06.13г., сумата от 23.20 лв., заплатена на 23.06.15г., сумата от 29 лв., заплатена на 28.12.15г. и сумата от 23.20 лв., заплатена на 16.02.16г. Сбора от тези суми възлиза на 133.40 лв. общо и тази претенция е основателна до този размер. За горницата до уважения размер от 197.42 лв. решението следва да се отмени и иска да се отхвърли като неоснователен.

            Законна лихва върху посочените суми обаче се дължи не от момента на деликта 27.04.13г., както е приел първоинстанционният съда, а от момента на извършването на съответния разход. Поради това и решението в тази му част следва да се отмени и законна лихва да се присъди от момента на извършване на съответния разход, посочен по дати по-горе.

            Основателно при това положение се явява възражението ответниците А.К. и Й.Б. за изтекла погасителна давност на осн. чл. 111, б. „в” от ЗЗД за вземането за лихви за плащанията, извършени извън 3-годишния период преди подаването на исковата молба. Законната лихва върху същите следва да се начисли от 22.06.13г.

            Изхождайки отново от нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, че обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, то на ищеца се дължат и пропуснатите ползи от получаването в пълен размер на доходите, които ако не беше увреждането, същият със сигурност би получил.

            Както се посочи и по-горе ищецът е бил назначен за държавен служител в ДФ „Земеделие” за неопределено време и при посочено основно ТВ от 907 лв. На тези държавни служители е предвидено и заплащането на ДВПР по реда и при размерите, коментирани и по-горе съобразно Вътрешните правила за заплатите на служителите в този фонд.

            Съдът приема, че за дните, в които ищецът е ползвал неплатен отпуск обаче, на същия не се дължи заплащането в пълен размер на основната заплата до 907 лв., тъй като този отпуск не е по причина на здравословните му проблеми, а ако ищецът е имал такива за тези период – е следвало да му се разреши по съответния ред платен отпуск за временна неработоспособност. Поради това и начислените му от вещото лице суми като неполучена разлика до основното ТВ от 907 лв. за месеците 09-10.14г., 01.15г. и 10-11.15г. не се дължат като обезщетение на ищеца.

            Допълнителното възнаграждение за постигнати резултати /ДВПР/ или т. нар ДМС /допълнително материално стимулиране/ няма характера на задължителен елемент от трудовото възнаграждение. Съгласно чл. 67, ал. 8 от ЗДСл. това ДВПР /по чл. 67, ал. 7, т. 5 от ЗДСл./ се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи. То зависи от резултата на трудовия процес и се начислява и изплаща на служителя в съответствие с количеството и качеството на действително извършената работа. Преценката за личния принос на служителя и проявения от него професионализъм може да бъде извършена само при реално положен труд, поради което и ДВПР не е дължимо за времето, когато държавният служител не е бил на работа, независимо от причините за това. В този смисъл е налице съдебна практика на ВКС, която макар и свързана с обезщетенията на вреди по реда на ЗОДОВ дава разрешение на посочения принципен въпрос относно дължимостта на ДВПР на държавен служител, който не е полагал реално труд – решение № 227/26.10.17г., по гр.д. № 448/16г., ІV г.о. на ВКС, решение по гр.д. № 5230/07г., ІІ г.о на ВКС и решение от 04.10.18г. по гр.д. № 716/18г. ІІІ г.о. на ВКС.  

            Изхождайки от горното, настоящият състав на съда намира, че на ищеца не следва да се присъжда като обезщетение и сумите, които вещото лице е начислило като дължими, но неизплатени размери на ДВПР за месеците 10-12.14г. и м. 07-12.15г. /справка приложение № 1, колона 9, т. ІІ, л. 656-657/.

            Или, на ищеца се дължи общо сумата от 2 989.24 лв.,  представляваща сбор от разликите между дължимото, но неполучено в пълен размер трудово възнаграждение и получените обезщетения при ползването на отпуски за временна неработоспособност, свързани с лечение на заболяванията, причинени от първите 4-ма ответници при нанесения му на 27.04.13г. побой /които разлики са между сумите, посочени в колони 14 на справките-приложения 1 и 2 и за месеците, в които не е ползван неплатен отпуск и в които не му е начислявано ДВПР служебно от вещото лице/, както следва: за м. 05.13г. – 181.54 лв. /934.38 лв. – 752.84 лв., като за последващите месеци няма да се посочва направената математическа операция, но тя е идентична – изваждане на реално получената сума от дължимата сума, ако не беше ползването на отпуск по болест/; за м. 06.13г. – 169.21 лв.; за м. 07.13г. – 174.64 лв., за м. 08.13г. – 199.18 лв., за м. 09.13г. – 257.64 лв.; за м. 10.13г. – 233.86 лв., за м. 11.13г. – 223.41 лв., за м. 12.13г. – 332.09 лв.; за м. 01.14г. – 308.33 лв.; за м. 02.14г. – 385.56 лв.; за м. 03.14г. – 424.72 лв.; за м. 04.14г. – 28.57 лв. и за м. 06.15г. – 70.49 лв.

            Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди на това основание за разликата над дължимия размер на същото от 2989.24 лв. до присъдения общ размер от 6745.73 лв.

            По отношение на законната лихва важи казаното по-горе – същата се дължи от момента на неполучаването на съответната разлика на пълния размер на трудовото възнаграждение, а не от момента на извършването на деликта. Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗДСл., заплатата на държавния служител се изплаща на два пъти - авансово и окончателно за всеки месец, по ред, определен от органа по назначаването. Видно от чл. 18, ал. 3 от Вътрешните правила за заплатите на служителите в ДФ „Земеделие”, че основната месечна заплата се изплаща на два пъти в месеца – авансово до 15-то число и окончателно до 29-то число на текущия месец. Няма данни по делото дали ищецът е получавал авансова част от възнаграждението си, нито в какъв размер. При това положение законната лихва върху неполучените части от трудовото възнаграждение на ищеца, които с настоящото решение се присъждат като обезщетение за претърпените от него вреди, следва да се начислава от 30-то число на съответния месец /а за м. 02.14г. – от 01.03.14г./, за който се е дължало възнаграждението и до окончателното им изплащане.   

            Основателно при това положение се явява възражението ответниците А.К. и Й.Б. за изтекла погасителна давност на осн. чл. 111, б. „в” от ЗЗД за вземането за лихви за плащанията, които са били дължими извън 3-годишния период преди подаването на исковата молба. Законната лихва върху същите следва да се начисли от 22.06.13г.

            При това положение следва да бъдат изменени и частите от решението относно разноските. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца съразмерно на уважената част от исковете се дължи сумата от 2099.18 лв. като решението, в частта с която е присъдена разликата над този размер до присъдения от 2446.02 лв. он РзОС, следва да се отмени.

            На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника И.С. следва да се присъди за първата инстанция сума в размер на още 60.39 лв., тъй като общия дължим размер на неговите разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете е 296.97 лв., а на ответника М.М. – още сумата от 64.02 лв., тъй като общия дължим размер на неговите разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, е 314.79 лв.

            Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ДТ по сметка на РзОС за разликата над дължимия размер от 924.91 лв. до присъдения размер от 1077.73 лв. – съобразно уважената част от предявените от ищеца искове, който е бил освободен от заплащането на ДТ.

            За настоящата инстанция на въззивника К. следва да се присъди сумата от 423.19 лв. – съразмерно на потвърдената осъдителна част от обжалвания интерес пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

              На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззивниците И.С. и М.М. следва да се присъди сумата от 33.18 лв. – съразмерна на уважеанат част от въззивната им жалба сума от заплатената от тях ДТ за въззивното обжалване.

            Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 7/19.03.18г., допълнено с определение № 326/27.04.18г. /в изписването на годината на постановяването му е допусната очевидна фактическа грешка като е посочена 2016г./, постановени по гр.д. № 160/16г. на ОС-Разград, в частите, с които А. Й. Б., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, С.И.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, И.С.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, М.А.М., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, М. С.Б., Й.А.Б., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** и А.И.К., ЕГН ********** с постоянен адрес *** 2, са осъдени да заплатят солидарно на И.А.К., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпени от И.А.К. неимуществени вреди, причинени му на 27.04.2013г. в с. Езерче, обл. Разград, вследствие на нанесен побой от А. Й. Б., С.И.С., И.С.С., и М.А.М., първият от които – А. Й. Б. - като непълнолетен към момента на извършване на деянието и живущ при своите родители М. С.Б. и Й.А.Б., а вторият – С.И.С., също като непълнолетен към момента на извършване на деянието и живущ при своя родител - А.И.К., изразяващи се в претърпени болки и страдания - болки в областта на главата, постоянно тилно главоболие, причерняване пред очите, понякога придружено от гадене и повръщане и неврологична симптоматика, характерна за посттравматична церебрастения, на осн. чл. 45, ал. 1, чл. 48, ал. 1 и чл. 53 от ЗЗД; и е отхвърлен иска на ищеца за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 20 000 лева до претендираните 50 000 лева.

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 7/19.03.18г., постановено по гр.д. № 160/16г. на ОС-Разград, в частите, с които по отношение на ответниците А. Й. Б., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, С.И.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, И.С.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, М.А.М., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, М. С.Б. ***, върху сумата от 20 000 лв. е присъдена законна лихва, считано от 27.04.13г. до окончателното ѝ изплащане, а по отношение на ответниците Й.А.Б., ЕГН ********** *** и А.И.К., ЕГН ********** с постоянен адрес *** 2, върху сумата от 20 000 лв. е присъдена законна лихва, считано от 22.06.13г. до окончателното ѝ изплащане.

            ОТМЕНЯ решение № 7/19.03.18г., постановено по гр.д. № 160/16г. на ОС-Разград, в частта му, с която по отношение на Й.А.Б., ЕГН ********** *** и А.И.К., ЕГН ********** с постоянен адрес *** 2, върху сумата от 20 000 лв. е присъдена законна лихва, считано от 27.04.13г. до 21.06.13г. вкл.,  И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТХВЪРЛЯ искането на  И.А.К., с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за присъждане на законна лихва върху сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, за периода от 27.04.13г. до 21.06.13г., по отношение на Й.А.Б., ЕГН ********** *** и А.И.К., ЕГН ********** с постоянен адрес *** 2.

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 7/19.03.18г., допълнено с определение № 326/27.04.18г. /в изписването на годината на постановяването му е допусната очевидна фактическа грешка като е посочена 2016г./, постановени по гр.д. № 160/16г. на ОС-Разград, в частта, с която А. Й. Б., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, С.И.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, И.С.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, М.А.М., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, Мeлихат С.Б., Й.А.Б., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** и А.И.К., ЕГН ********** с постоянен адрес *** 2, са осъдени да заплатят солидарно на И.А.К., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, сумата от общо 133.40 /сто тридесет и три лева и четиридесет ст./лв., представляващи доказани плащания за заплатени такси, медикаменти и др. свързани с лечението на ищеца, за периода от 27.04.2013г. - 04.04.2016г.,  като обезщетение за претърпените имуществени вреди от извършения на 27.04.13г. спрямо него деликт, на осн. чл. 45, ал. 1, чл. 48, ал. 1 и чл. 53 от ЗЗД.

            ОТМЕНЯ решение № 7/19.03.18г., допълнено с определение № 326/27.04.18г. /в изписването на годината на постановяването му е допусната очевидна фактическа грешка като е посочена 2016г./, постановени по гр.д. № 160/16г. на ОС-Разград, в частта, с която А. Й. Б., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, С.И.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, И.С.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, М.А.М., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, Мeлихат С.Б., Й.А.Б., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** и А.И.К., ЕГН ********** с постоянен адрес *** 2, са осъдени да заплатят солидарно на И.А.К., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, разликата над дължимия размер от общо 133.40 лв. до присъдения размер от 197.42 лв., представляващи доказани плащания за заплатени такси, медикаменти и др. свързани с лечението на ищеца, КАКТО И В ЧАСТТА, с която върху това обезщетение е присъдена законна лихва от датата на деликта 27.04.13г. до окончателното ѝ изплащане и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТХВЪРЛЯ иска на И.А.К., с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за осъждане на ответниците А. Й. Б., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, С.И.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, И.С.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, М.А.М., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, М. С.Б., Й.А.Б., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** и А.И.К., ЕГН ********** с постоянен адрес *** 2, солидарно да му заплатят сумата, представляваща разликата над 133.40 лв. до претендирания размер от 197.42 лв. като обезщетение за претърпени имуществени вреди, съизмерими с плащания за заплатени такси, медикаменти и др. свързани с лечението на ищеца, за периода от 27.04.2013г. - 04.04.2016г.,  на осн. чл. 45, ал. 1, чл. 48, ал. 1 и чл. 53 от ЗЗД.

            ОСЪЖДА А. Йълмазов Б., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, С.И.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, И.С.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, М.А.М., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, Мeлихат С.Б., Й.А.Б., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** и А.И.К., ЕГН ********** с постоянен адрес *** 2 солидарно да заплатят на И.А.К., с постоянен адрес ***, ЕГН ********** и законната лихва:

-          върху сумата от 23.20лв. /като част от 133.40 лв., присъдена като обезщетение за претърпените имуществени вреди/ -  ответниците А. Й. Б., С.И.С., И.С.С., М.А.М. и М. С.Б. считано от 01.05.13г. до окончателното ѝ изплащане, а ответниците Й.А.Б. и А.И.К.считано от 22.06.13г. до окончателното ѝ изплащане;

-          върху сумата от 11.60лв. /като част от 133.40 лв., присъдена като обезщетение за претърпените имуществени вреди/ответниците А. Й. Б., С.И.С., И.С.С., М.А.М. и М. С.Б. считано от 17.06.13г. до окончателното ѝ изплащане, а ответниците Й.А.Б. и А.И.К.считано от 22.06.13г. до окончателното ѝ изплащане;

-          върху сумата от 23.20 лв., /като част от 133.40 лв., присъдена като обезщетение за претърпените имуществени вреди/ - считано от 28.06.13г. до окончателното ѝ изплащане;

-          върху сумата от 23.20 лв., /като част от 133.40 лв., присъдена като обезщетение за претърпените имуществени вреди/ - считано от 23.06.15г. до окончателното ѝ изплащане;

-          върху сумата от 29 лв. /като част от 133.40 лв., присъдена като обезщетение за претърпените имуществени вреди/ - считано от 28.12.15г. до окончателното ѝ изплащане;

-          върху сумата от 23.20 лв /като част от 133.40 лв., присъдена като обезщетение за претърпените имуществени вреди/ - считано от 16.02.16г. до окончателното ѝ изплащане;

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 7/19.03.18г., допълнено с определение № 326/27.04.18г. /в изписването на годината на постановяването му е допусната очевидна фактическа грешка като е посочена 2016г./, постановени по гр.д. № 160/16г. на ОС-Разград, в частта, с която А. Й. Б., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, С.И.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, И.С.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, М.А.М., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, М. С.Б., Й.А.Б., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** и А.И.К., ЕГН ********** с постоянен адрес *** 2, са осъдени да заплатят солидарно на И.А.К., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, сума до размер на общо 2989.24 /две хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и двадесет и четири ст./лв., представляваща обезещетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата в изплатеното трудово възнаграждение за временна нетрудоспособност и обичайното трудово възнаграждение и други социално осигурителни плащания за периода от 27.04.2013г. - 04.04.2016г. на осн. чл. 45, ал. 1, чл. 48, ал. 1 и чл. 53 от ЗЗД.

            ОТМЕНЯ решение № 7/19.03.18г., допълнено с определение № 326/27.04.18г. /в изписването на годината на постановяването му е допусната очевидна фактическа грешка като е посочена 2016г./, постановени по гр.д. № 160/16г. на ОС-Разград, в частта, с която А. Йълмазов Б., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, С.И.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, И.С.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, М.А.М., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, Мeлихат С.Б., Й.А.Б., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** и А.И.К., ЕГН ********** с постоянен адрес *** 2, са осъдени да заплатят солидарно на И.А.К., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, разликата над дължимия размер от общо 2989.24лв. до присъдения размер от общо 6745.73 лв., като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата в изплатеното трудово възнаграждение за временна нетрудоспособност и обичайното трудово възнаграждение и други социално осигурителни плащания за периода от 27.04.2013г. - 04.04.2016г. на осн. чл. 45, ал. 1, чл. 48, ал. 1 и чл. 53 от ЗЗД, КАКТО И В ЧАСТТА, с която върху това обезщетение е присъдена законна лихва от датата на деликта 27.04.13г. до окончателното ѝ изплащане и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТХВЪРЛЯ иска на И.А.К., с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за осъждане на ответниците А. Йълмазов Б., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, С.И.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, И.С.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, М.А.М., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, М. С.Б., Й.А.Б., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** и А.И.К., ЕГН ********** с постоянен адрес *** 2, солидарно да му заплатят сумата, представляваща разликата над дължимия размер от общо 2989.24лв. до присъдения размер от общо 6745.73 лв., като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата в изплатеното трудово възнаграждение за временна нетрудоспособност и обичайното трудово възнаграждение и други социално осигурителни плащания, за периода от 27.04.2013г. - 04.04.2016г. на осн. чл. 45, ал. 1, чл. 48, ал. 1 и чл. 53 от ЗЗД

            ОСЪЖДА А. Й. Б., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, С.И.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, И.С.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, М.А.М., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, М. С.Б., Й.А.Б., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** и А.И.К., ЕГН ********** с постоянен адрес *** 2 солидарно да заплатят на И.А.К., с постоянен адрес ***, ЕГН ********** и законната лихва:

-          върху сумата от 181.54лв. /като част от 2989.24 лв., присъдена като обезщетение за претърпените имуществени вреди/ -  ответниците А. Й. Б., С.И.С., И.С.С., М.А.М. и М. С.Б. считано от 30.05.13г. до окончателното ѝ изплащане, а ответниците Й.А.Б. и А.И.К.считано от 22.06.13г. до окончателното ѝ изплащане;

-          върху сумата от 169.21лв. /като част от 2989.24 лв., присъдена като обезщетение за претърпените имуществени вреди/ -  считано от 30.06.13г. до окончателното ѝ изплащане;

-          върху сумата от 174.64лв. /като част от 2989.24 лв., присъдена като обезщетение за претърпените имуществени вреди/ -  считано от 30.07.13г. до окончателното ѝ изплащане;

-          върху сумата от 199.18лв. /като част от 2989.24 лв., присъдена като обезщетение за претърпените имуществени вреди/ -  считано от 30.08.13г. до окончателното ѝ изплащане;

-          върху сумата от 257.64лв. /като част от 2989.24 лв., присъдена като обезщетение за претърпените имуществени вреди/ -  считано от 30.09.13г. до окончателното ѝ изплащане;

-          върху сумата от 233.86лв. /като част от 2989.24 лв., присъдена като обезщетение за претърпените имуществени вреди/ -  считано от 30.10.13г. до окончателното ѝ изплащане;

-          върху сумата от 223.41лв. /като част от 2989.24 лв., присъдена като обезщетение за претърпените имуществени вреди/ -  считано от 30.11.13г. до окончателното ѝ изплащане;

-          върху сумата от 332.09лв. /като част от 2989.24 лв., присъдена като обезщетение за претърпените имуществени вреди/ -  считано от 30.12.13г. до окончателното ѝ изплащане;

-          върху сумата от 308.33лв. /като част от 2989.24 лв., присъдена като обезщетение за претърпените имуществени вреди/ -  считано от 30.01.14г. до окончателното ѝ изплащане;

-          върху сумата от 385.56лв. /като част от 2989.24 лв., присъдена като обезщетение за претърпените имуществени вреди/ -  считано от 01.03.14г. до окончателното ѝ изплащане;

-          върху сумата от 424.72лв. /като част от 2989.24 лв., присъдена като обезщетение за претърпените имуществени вреди/ -  считано от 30.03.14г. до окончателното ѝ изплащане;

-          върху сумата от 28.57лв. /като част от 2989.24 лв., присъдена като обезщетение за претърпените имуществени вреди/ -  считано от 30.04.14г. до окончателното ѝ изплащане;

-          върху сумата от 70.49лв. /като част от 2989.24 лв., присъдена като обезщетение за претърпените имуществени вреди/ -  считано от 30.06.15г. до окончателното ѝ изплащане;

            ОТМЕНЯ решение № 7/19.03.18г., допълнено с определение № 326/27.04.18г. /в изписването на годината на постановяването му е допусната очевидна фактическа грешка като е посочена 2016г./, постановени по гр.д. № 160/16г. на ОС-Разград, в частта, с която А. Й. Б., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, С.И.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, И.С.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, М.А.М., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, Мeлихат С.Б., Й.А.Б., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** и А.И.К., ЕГН ********** с постоянен адрес *** 2, са осъдени да заплатят солидарно на И.А.К., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, разликата над дължимия размер от общо 2099.18лв. до присъдения размер от общо 2446.02 лв. като разноски за първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

            ОСЪЖДА И.А.К., с постоянен адрес ***, ЕГН ********** да заплати на И.С.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, сумата в размер на още 60.39 /шестдесет лева и тридесет и девет ст./лв., представляваща сума до пълния дължим размер на разноските за първата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

            ОСЪЖДА И.А.К., с постоянен адрес ***, ЕГН ********** да заплати на М.А.М., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, сумата в размер на още 64.02 /шестдесет и четири лева и две ст./лв., представляваща сума до пълния дължим размер на разноските за първата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

            ОТМЕНЯ решение № 7/19.03.18г., допълнено с определение № 326/27.04.18г. /в изписването на годината на постановяването му е допусната очевидна фактическа грешка като е посочена 2016г./, постановени по гр.д. № 160/16г. на ОС-Разград, в частта, с която А. Й. Б., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, С.И.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, И.С.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, М.А.М., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, М. С.Б., Й.А.Б., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** и А.И.К., ЕГН ********** с постоянен адрес *** 2, са осъдени да заплатят солидарно в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-Разград, разликата над дължимия размер от общо 924.91лв. до присъдения размер от общо 1077.73 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.

            ОСЪЖДА А. Й. Б., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, С.И.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, И.С.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, М.А.М., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, М. С.Б., Й.А.Б., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** и А.И.К., ЕГН ********** с постоянен адрес *** 2, да заплатят на И.А.К., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, сумата от 423.19 /четиристотин двадесет и три лева и деветнадесет ст./лв., представляващи разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

            ОСЪЖДА И.А.К., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, да заплати на И.С.С., с постоянен адрес ***, ЕГН ********** и на М.А.М., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, сумата от 33.18 /тридесет и три лева и осемнадесет ст./лв., представляващи разноски за въззивната инстанция, съразмерно на уважената част от въззивната им жалба, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

                    

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: