Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 149

гр.Варна, 08.10.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание 17.09.2014 на год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПEТРОВА

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 297/2014 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от М.Д.П. чрез адв.М.Ч., назначена с определение № 416/05.02.2014 год по реда на чл. 23 от Закона за правната помощ, срещу решение № 300/28.02.2014 год по гр.д. № 2512/2013 год на Окръжен съд Варна, г.о., в осъдителната му част по иска с правно осн. чл. 108 от ЗС за предаване владението на следния недвижим имот: 100/245 ид.части от дворно място, цялото с площ 245 кв.м. по нот.акт, а по скица – 249 кв.м. с административен адрес гр.Варна, ул.”Прага” № 10, съставляващо по нот.акт имот с пл.№ 6, кв.118 по плана на гр.Варна, 7 подрайон, а по схема – ПИ с идентификатор 10135.1506.180 при граници: имоти с идентификатори 10135.1506.179, 10135.1506.181, 10135.1506.220, 10135.1506.177, 10135.1506.178, заедно с построения надсутеренен жилищен етаж от къщата, построена в имота, състоящ се от две стаи, салон, кухня, килер и тоалет, който жилищен етаж е с идентификатор 10135.1506.1.1., ведно с припадащите се ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, придобит чрез предварителен договор със собственика В. С. М., обявен за окончателен с решение № 2185/19.11.2012 год по гр.д. № 2082/2010 год на Окръжен съд Варна.

Въззивницата излага доводи за недопустимост на решението като постановено по непредявен иск – основанието, заявено от ищеца е чл. 114 ал.1 б.”б”, изр. 2 от ЗС, а е разгледан и уважен иск с правно осн. чл. 108 от ЗС.

На второ място въззивницата сочи, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като съдът е приел, че тя владее процесния имот, без да са събрани доказателства в тази насока.

Счита, че решението по гр.д. № 2082/2010 год на ВОС, с което предварителният договор е бил обявен за окончателен не може да й се противопостави, защото нотариалният акт, с който тя се легитимира като собственик е вписан преди влизане на решението в сила.

В жалбата се съдържа и оплакване във връзка с размера на присъдените разноски, а именно – че съдът неправилно е възложил в нейна тежест разноските по вписване на исковата молба.

В постъпилия отговор З.Г.Г. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на решението, както и за присъждане на разноски за тази инстанция.

След постановяване на първоинстанционното решение съдът е бил сезиран с искания, както следва:

1) От И.В.И. и Я.Т.И. – за допълване на решението на осн. чл. 250 ал.1 от ГПК с изричен отхвърлителен диспозитив по отношение на тях по иска с правно осн. чл. 108 от ЗС, както и за изменение на решението в частта за разноските на осн. чл. 248 от ГПК с искане за тяхното намаление до размер на ¼, тъй като искът с правно осн. чл. 537 ал.2 от ГПК срещу тях бил отхвърлен, а по иска с правно осн. чл. 108 ЗС е постановен само установителен диспозитив, но не е уважен в осъдителната му част.

2) от З.Г.Г. – за изменение на решението в частта за разноските на осн. чл. 248 от ГПК с искане за солидарното осъждане на ответниците.

По исканията съдът се е произнесъл с решение № 547/10.04.2014 год, с което е оставил същите без уважение. Жалбата срещу това решение, подадена от И.В.И. и Я.Т.И. е върната с разпореждане № 4200/19.05.2014 год, което не е било обжалвано и е влязло в сила.

С решение № 726/10.05.2014 год съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 300/ 28.02.2014 год, което не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед гореизложеното, предмет на разглеждане във въззивното производство е единствено жалбата на М.Д.П. в осъдителната част на решението по иска с правно осн. чл. 108 от ЗС. В останалата му част то е влязло в сила.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предмет на разглеждане е ревандикационен иск, предявен от З.Г.Г. срещу М.Д.П. за предаване владението на процесния имот.

Ищецът се легитимира като собственик по силата на съдебно решение, с което е обявен за окончателен предварителния договор за покупко-продажба, сключен между него и праводателката на ответницата. При възникналага конкуренция на права, от определящо значение е защитното действие на вписването на исковата молба по чл.19 ал.3 от ЗЗД, което предхожда придобивния акт, на който се позовава ответницата. Спазен е бил и шестмесечният срок по чл. 115 ал.2 от ЗС за отбелязване на съдебното решение, с което искът е бил уважен. Следователно, вписването на исковата молба е запазило действието си, а по силата на чл. 114 ал.2 предл.1 от ЗС придобитите вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Поради това първата предпоставка за основателност на иска по чл. 108 от ЗС е налице – ищецът е собственик на процесния имот.

Налице е и втората предпоставка – ответницата владее имота без правно основание. Този извод произтича не само от признанието й в съдебно заседание, проведено на 22.01.2014 год, но и от обстоятелството, че всички призовки и съобщения по делото са й били връчвани именно на този адрес. В този смисъл оплакването й в жалбата, че фактът на владението е останал недоказан, е неоснователно.

С оглед на това, първоинстанционното решение в обжалваната му част е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал.1 във вр. с ал.7 предл.последно, от ГПК в нейна тежест следва да  се възложат разноските за тази инстанция в размер на 2330 лв, представляващи възнаграждението за един адвокат.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 300/28.02.2014 год по гр.д. № 2512/2013 год на Окръжен съд Варна, г.о., в осъдителната му част по иска с правно осн. чл. 108 от ЗС срещу М.Д.П. от гр.Варна, с ЕГН **********.

ОСЪЖДА срещу М.Д.П. от гр.Варна, с ЕГН **********,*** – надсутеренен етаж, да заплати на З.Г.Г. с ЕГН ********** *** разноски за тази инстанция в размер на 2330 лв.

В останалата му част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.