ОПРЕДЕЛЕНИЕ 403

гр. Варна, 10.07.2017г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                             МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 297/17г., намира следното:

            Производството е образувано по частна жалба на И.Г.Н. *** против определение92/03.05.17г., постановено по в.гр.д. № 99/2017г. по описа на ОС-Силистра, с което е оставена без разглеждане депозираната от него на 29.03.2017г. частна жалба по изп.д. 20127670400120 по описа на ЧСИ Г. Г. с рег. № 767, район на действие – СОС, против действията на частния съдебен изпълнител по проведената до 27.02.17г. публична продан на нива от 10 дка в с. Ламбриново, собственост на солидарния длъжник И.Н. и производството по делото е прекратено. Посочено е, че по жалба на длъжника Н. с решение от 06.12.16г. по в.гр.д. № 288/16г. на СОС е било отказано да се установи несеквестируемостта на притежаваната от жалбоподателя нива като земеделски производител, приемйки, че липсвали доказателства конкретните имоти да са включени в стопанството му на земеделски производител и регистрирани по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 3 от 29.01.99г.; взето било предвид притежаването на други земеделски имоти, както и че регистрационната карта е издадена след налагането на възбрана върху процесната нива, поради което и по-късно възникналия факт на несеквестируемостта на нивата бил непротивопоставим на взискателя. Длъжникът е представил пред ЧСИ нови доказателства, удостоверяващи липсващите според СОС обстоятелства за несеквестируемостта на нивата, но ЧСИ е отказал да приеме наличието на хипотезата на чл. 444, т. 5 от ГПК. Предприетото ново обжалване от длъжника Н. е приключило с решение № 27/07.03.17г. по в.гр.д. № 33/17г. на СОС, с което отново не са били уважени доводите за наличието на несеквестируемост на нивата, приемайки, че такива обстоятелства не са съществували към момента на възбраната, която е вписана на 09.03.11г. Към последната жалба, депозирана пред СОС длъжникът сочи, че е представил ТР № 2/26.06.15г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че въпросите на несеквестируемостта могат да бъдат пререшени при промяна на обстоятелствата по време на изпълнителното дело, какъвто е настоящия случай – нивата е била секвестируема към момента на възбраната, когато длъжникът не е бил земеделски производител, но с придобиването на това качество, неговите земеделски имоти са станали несеквестируеми на осн. чл. 444, т. 5 от ГПК. Счита се, че с оглед на представянето на нови доказателства, сочещи на промяна на обстоятелствата и поради липсата на сила на пресъдено нещо на предходните две решения на СОС, то позоваването на несеквестриуемостта от длъжника не е преклудирано. Претендира се отмяна на обжалваното определение и уважаване на подадената жалба по същество чрез отмяна действията на ЧСИ по проведената до 27.02.17г. публична продан на процесната нива. Сочи се, че вече има и издадено Постановление за възлагане на имота, което не е влязло в сила.

            В предвидения срок е постъпил отговор от насрещната страна – взискателят по изпълнителното дело „Юробанк България” АД, гр. София. Споделят се изцяло правните изводи на СОС, обосновали прекратяването на делото – жалбата е била насочена срещу неподлежащи на обжалване действия на ЧСИ /проведена публична продан/, а освен това е недопустимо да се пререшава решения с влязъл в сила съдебен акт въпрос за несеквестируемостта на имота – с решенията на СОС от 06.12.16г. по в.гр.д. № 288/16г. и решение № 27/07.03.17г. по в.гр.д. № 33/17г. Споделя се становището, че въпроса за несеквестируемостта на имота следва да се преценява към момента на възбраната на имота. Цитира се задължителна практика на ВКС по гр.д. № 125/04.11.15г. по гр.д. № 5502/13г., ІІ г.о. Сочи се, че представените от жалбоподателя доказателства не установяват различни от обсъжданите в решенията на СОС факти. Претендира се обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество обаче, частната жалба е неоснователна поради следното:

Изпълнителното производство по изп.д. № 20117670400120 на ЧСИ Г. Г., рег. № 767 на КЧСИ, гр. Силистра, е било образувано по молба на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ” АД, гр. София против „Титан 59” ЕООД, с. Айдемир и И.Г.Н. *** въз основа на изпълнителен лист от 16.02.11г., издаден по ч.гр.д. № 256/11г. на РС-Силистра, с който длъжниците са били осъдени да заплатят солидарно на банката сумата от 733 864.96 евро – главница по цитиран договор за инвестиционен кредит, сумата от 16 783.92 евро – такси по договора за периода от 16.09.09г. до 14.02.11г., ведно със законна лихва върху сумите от 15.02.11г. до окончателното им изплащане; сумата от 249 351.12 евро – договорна лихва и сумата от 63 126.56 лева – разноски по делото. Изпълнението е било насочено и върху нива от 10 дка, съставляваща имот № 007018 в землището на с. Полковник Ламбриново, посочена в ПДИ до длъжника Н.. Възбрана върху имота е била вписана на 09.03.11г.

С решение № 142/29.09.16г. по в.гр.д. № 243/16г. на СОС по жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е бил отменен отказа на ЧСИ, обективиран в постановления от 05.08.16г. и 12.08.16г., да извърши опис на нивата, собственост на солидарния длъжник Н., приемайки, че откриването на производство по несъстоятелност против другия солидарен длъжник „Титан 59” ЕООД не води до спиране на изпълнението против солидарния длъжник физическо лице.

С молба вх. № 19677/11.10.16г. длъжникът Н. е сезирал ЧСИ, представяйки му документ за регистрацията си като земеделски производител, с искане да се съобрази нормата на чл. 444, т. 5 от ГПК /такава регистрация е била извършена на 06.10.2016г./. С постановление от 09.11.16г. ЧСИ е постановил нов отказ – да извърши искания от взискателя опис на нивата от 10 дка поради нейната несеквестируемост на осн. чл. 444, т. 5 от ГПК, тъй като длъжникът е регистриран като земеделски производител.

С решение № 185/06.12.16г. по в.гр.д. № 288/16г. СОС е отменил постановлението от 09.11.16г. на ЧСИ по жалба на взискателя и е върнал делото за продължаване на изпълнителните действия. Прието е от съда, че макар и длъжникът да се е регистрирал като земеделски производител на 06.10.16г., същият не е посочил имоти, включени в стопанството му, чрез които той осъществява дейността си и които подлежат на вписване в регистъра, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 3/29.01.99г. за създаване и поддържане на регистър за земеделските производители. Посочено е, че длъжникът притежава и други земеделски имоти, поради което и не може да се приеме, че точно тази нива от 10 дка попада под закрилата на чл. 444, т. 5 от ГПК.

С молба вх. № 496/13.01.17г. длъжникът Н. е информирал ЧСИ, че процесната нива от 10 дка е регистрирана като имот от земеделското му стопанство в ОбС-Земеделие, гр. Силистра. Освен това е посочил, че притежаваните от Н. други земеделски имоти са били продадени от друг ЧСИ през 2011г. и 2012г. и понастоящем той притежава само процесната нива от 10 дка. Поради това е поискано от ЧСИ да не насрочва публична продан на тази нива на осн. чл. 444, т. 5 от ГПК. Към молбата са били представени доказателства за твърдяните в молбата обстоятелства. Въпреки тази молба, на 16.01.17г. е извършен опис на нивата от ЧСИ. Срещу това действие и отново обоснована с твърдения за несеквестируемост на нивата на осн. чл. 444, т. 5 от ГПК и въз основа на новопредставените с молбата от 13.01.17г. доказателства, е подадена от дължника жалба до СОС.

С решение № 27/07.03.17г. по в.гр.д. № 33/17г. СОС е приел, че жалбата е допустима, но е неоснователна, тъй като въпроса за несеквестируемостта се преценява в материалноправен аспект към момента на насочване на принудителното изпълнение спрямо конкретното имущество на длъжника, а това е момента на налагането на запор или възбрана върху този обект.

Междувременно с обявление от 24.01.17г. ЧСИ е обявил изнасянето на публична продан на нивата от 10 дка за периода от 27.01.17г. до 27.02.17г. и на 28.02.17г. е обявил за купувач на нивата един от явилите наддавачи. С подадената на 29.03.17г. жалба до СОС длъжникът е поискал отмяната на действията по проведената до 27.02.17г. публична продан на процесната нива, позовавайки се на нейната несеквестируемост. Представил е към жалбата си освен съдебни актове, но и карти с очертание на процесната нива по повод подадено от длъжника заявление за подпомагане до ОбС-Земеделие, гр.Силистра.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 ТР № 2/26.06.15г. по т.д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС, длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вещ, върху която е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за насрочване на проданта. Пропускането на срока осуетява само отмяната на запора или публичната продан като изпълнителни действия. Длъжникът може да обжалва на основание несеквестируемостта и разпределението в тридневен срок от предявяването му.

В настоящия случай обаче, въпроса относно несеквестируемостта на процесната нива от 10 дка и при наведените от длъжника новонастъпили след 06.10.16г. нови обстоятелства /регистрирането му като земеделски производител, регистрираннето на нивата като имот от земеделското му стопанство в ОбС-Земеделие, гр. Силистра и липсата на други земеделски земи, притежавани от длъжника Н./ са били предмет на обсъждане във връзка с жалбата му против описа на нивата, която отново е била основана на възражения за несеквестриумостта ѝ, по която е произнесено по същество решение № 27/07.03.17г. по в.гр.д. № 33/17г. на СОС. Понастоящем новонастъпили след 07.03.17г. обстоятелства длъжникът не сочи /освен, че представя съдебна практика и две карти с очертание на процесната нива по повод подадено от длъжника заявление за подпомагане до ОбС-Земеделие, гр.Силистра/. Не може да се приеме за ново обстоятелство следващото предприето от ЧСИ изпълнително действие по проданта на нивата /което, както е изяснено в цитираното ТР не подлежи на самостоятелен контрол по пътя на обжалване действията на СИ/. При това положение въпроса за несеквестируемостта на тази вещ не може да бъде пререшаван от съда, тъй като е решен с окончателен съдебен акт по същество с посоченото решение на СОС.

Ответника по частната жалба не е претендирал разноски по настоящото дело, поради което и такива не следва да му се присъждат.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение92/03.05.17г., постановено по в.гр.д. № 99/2017г. по описа на ОС-Силистра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                              ЧЛЕНОВЕ: