ОПРЕДЕЛЕНИЕ 363

гр. Варна,   27.06.2018г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

като разгледа докладваното от съдията С. в. ч. гр. дело № 297/18г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Д.С.Г. от гр. Варна чрез адв. Кр. Т. *** против определение № 1301/23.05.18г. по гр.д. № 1040/18г. на ОС-Варна, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаването му от заплащането на дължимата държавна такса в размер на 3 200 лв. по делото, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК. Счита се, че определението на ВОС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че ищецът действително притежава идеални части от земеделски земи в землището на с. Приселци, но същите не представляват атрактивно и бързо ликвидно имущество, от което може да се реализират доходи, различни от годишната рента, посочена като размер и в подадената пред съда декларация. Освен това се счита, че не е налице логика ищецът да бъде принуждаван да продаде земята, от която получава ежегодно рента, за да може заплати ДТ по делото. Излага се, че действително ищецът притежава ½ ид.ч. от офис в кв. „Чайка” на гр. Варна, но същият заедно със съпругата си живеят в този имот, който по документи е офис, но на практика съставлява тяхното единствено жилище. След като ищецът няма реално получавани доходи, които са достатъчни за заплащане на дължимата по делото ДТ, то и се счита, че е налице хипотезата на чл. 83, ал. 2 от ГПК и поради това се претендира отмяна на обжалваното определение и уважаване на подадената от ищеца молба за освобождаването от задължението за внасяне на ДТ в размер на 3 200 лв.

В настоящата хипотеза не са налице предпоставките за администриране на частната жалба по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК, тъй като препис от исковата молба не е връчван все още на ответника.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес и при удовлетворяване изискванията за нейната редовност, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и неоснователна по следните съображения:

Ищецът е предявил против „АРМАДА 2010” ЕООД, гр. Варна осъдителен иск за присъждане на сумата от 80 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, настъпили вследствие на падането му в обект на ответника на 23.12.16г. При това положение дължимата по делото ДТ е в размер на 3 200 лв.

В подкрепа на отправеното от ищеца искане до съда за освобождаването от заплащането на ДТ /молбата на л. 13/, същият е представил декларация за материалното си състояние, от която се установява, че същият притежава по ½ ид.ч. от 9 бр. земеделски земи, всяка с площ от около 505 кв.м., находящи се в землището на с. Приселци, общ. Аврен, обл. Варна, ½ ид.ч. от земеделска земя с площ от 3 719 кв.м. в същото землище, нива с площ 15 дка в землището на с. Сърпово, ½ ид.ч. от офис № 3 м кв. „Чайка”, гр. Варна с площ от 158.44 кв.м., ведно с 1/30 ид.ч. от поземления имот, върху който е построена сградата, в която е посочения офис. В декларацията е посочено, че ищецът притежава и лек автомобил м. „Ситроен”, модел С 2, произведен през 2005г., както и че получава рента в размер на 700 лв. и пенсия в размер на 770 лв. месечно, а неговата съпруга получава пенсия в размер на 225 лв. месечно. Представени са и медицински документи по повод инцидента на 23.12.16г. и здравословното състояние на ищеца в следващия период до 31.01.17г., както и относно резултата от медицински преглед от 02.01.18г. и медицински изследвания от 04.05.18г.

С оглед на горните обстоятелства следва да се приеме, че ищецът понастоящем е в напреднала възраст /на 82 години/, но в сравнително добро здравословно състояние, имайки предвид че са налице единствено остатъчни последици от инцидента на 23.12.16г. Ищецът получава ежемесечно доходи от пенсии заедно със съпругата си в общ размер от 995 лв., към които следва да се прибави и сума от по 58.33 лв. /700 лв. от рента, разделено на 12 месеца/ - или средно месечно по 1053.33 лв. Ищецът няма задължения към физически или юридически лица. Няма данни за размера на разходите за ежемесечно медицинско обслужване (освен предписаните на 02.01.18г. лекарствени средства за лечение и профилактика на тромбоемболични заболявания и симптоматично лечение на венозно-съдови нарушения, чиято цена не надхвърля около 20 лв. месечно - по данни за цените им в електронното пространство). Същевременно ищецът притежава достатъчно на брой недвижими имоти в землището на населено място, което е в изключителна близост до гр. Варна – с. Приселци и поради това е с повишени цени на търсенето и предлагането на имотите в този район.

Освен това, при невъзможност да се посрещне разхода от 3 200 лв. за заплащането на ДТ по делото /а не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че размера на ДТ е функционално обусловен от определения от самия ищец или неговия процесуален представител размер на претенцията за неимуществени вреди, която пък следва да бъде съобразена и със съдебната практика по сходни казуси/, то е налице възможност ищецът да получи парични средства, обезпечавайки дълга си с наличното си имущество. Именно поради това нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК определя имущественото състояние на страната като един от критериите за наличието или липсата на средства, а не само преките парични постъпления в патримониума на правния субект.

 Поради тези съображения съдът намира, че молбата на ищеца за освобождаването от внасянето на ДТ по делото, е неоснователна и обжалваното определение следва да се потвърди.

 Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1301/23.05.18г. по гр.д. № 1040/18г. на ОС-Варна, с което е оставено без уважение искането на Д.С.Г. от гр. Варна за освобождаването му от заплащането на дължимата държавна такса в размер на 3 200 лв. по делото, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя, пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: