РЕШЕНИЕ

 

147

 

гр.Варна, 09.10.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на двадесет и пети септември, две хиляди и тринадесета година в открито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

Секретар В.Т.                        

Прокурор,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 298/13 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на представляващия Окръжен кооперативен съюз-Шумен срещу решението на Окръжен съд-Шумен от 30.04.2013 г. по гр.д.№ 348/12 г. в частта му, с която са уважени отчасти исковете, предявени от З.Д. с правно основание чл.36, ал.4 от ЗА и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Оплакванията са за нарушение на закона, с молба за отмяна и за отмяна на решението в частта му над сумата от 261835.90 лева по първия иск и изцяло – по иска за присъждане на мораторни лихви.

Въззиваемият оспорва жалбата и изразява становище за правилност на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от З.Н.Д. срещу Окръжен кооперативен съюз-Шумен за присъждане на сумата от 415888 лева – главница и 188748.43 лева – мораторна лихва за периода от 30.01.2008 г. до 28.05.2012 г., по договор за правна помощ от 17.12.1998 г. срещу „Уником” ООД-Шумен.

В хода на производството пред първата инстанция е влязло в сила решението на Окръжен съд-Шумен по гр.д.№ 329/11 г., по частичен иск между същите страни и на същото основание, поради което пред настоящата инстанция въззиваемият оспорва исковете само по размер, но не и по основание.

Следователно, предмет на въззивното производство е само размерът на исковите претенции – за разликата от 261835.90 лева до 443592.14 лева по първата претенция и изцяло - по претенцията за присъждане на мораторни лихви.

Безспорно е между страните наличието на валидно сключен договор за правна помощ от 17.12.1998 г., по силата на който ищецът е приел да осъществи правна защита срещу заповед № РД-18-903/12.12.1997 г. В т.2 от договора е уговорено, че за извършената работа, след реституиране на имуществото, пълномощникът се задължава да заплати на упълномощения 20% от стойността на възстановеното имущество по пазарни цени и присъденото обезщетение за неправомерното му ползване от „Уником” ЕООД-Шумен. В т.3 от договора е посочено, че стойността на възстановеното имущество се установява чрез оценката му от независима експертна комисия към момента на възстановяване на собствеността.

Решението на Окръжен съд Шумен от 5.07.1997 г. по гр.д.№  369/94 г., с което „Уником” ЕООД-Шумен е осъдено да предаде на ОКС - Шумен собствеността върху спорния имот е влязло в сила на 19.12.2007 г. По предявени искове от ОКС-Шумен срещу „Уником” ЕООД-Шумен са образувани т.д.№ 841/97 г. и т.д.№ 15/2008 г. с представляващ адв.Здр.Д., по които са присъдени обезщетения за ползването без основание на процесния имот в размер на 387774.26 лева и мораторна лихва; 135385.62 лева и деловодни разноски в общ размер на 22574.50 лева.

Не се спори и относно факта, че ищецът е представлявал ответника при извършването на частичен въвод във владение в рамките на изп.д.№ 20087740400013 на ЧСИ Яница Джинджева.

С решение на УС на ОКС-Шумен по протокол № 97/25.03.2009 г. е взето решение за изпълнение на задълженията на Съюза по договора от 17.12.1998 г. чрез замяна на дълг срещу собственост, като това е решение е отменено с решение на УС на ОКС шумен по протокол № 6/24.06.2011 г. Между страните не се спори, че експертна оценка от 16.12.2009 г., съгласно която стойността на възстановения имот е в размер на 2476300 лева, е изготвена във връзка с договора за правна помощ.

Със сила на пресъдено нещо между страните е прието, че ищецът е изпълни добросъвестно задълженията си по договора за правна помощ от 17.12.1998 г., а ОКС – Шумен е в забава по отношение изпълнение на задължението си за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение.

Заключението на назначената тройна съдебно-техническа експертиза определя цената на реституирания имот към момента на постановяване на решението на ВКС по гр.д.№ 206/2006 г. в размер на 2009819 лева /по-ниска стойност от приетата от страните експертна оценка от 16.12.2009 г./, поради което правилно първоинстанционният съд е приел именно това заключение като обективно и компетентно дадено. Общият размер на присъдените в полза на ответника обезщетения за ползването на имота е 384774.26 лева. С оглед уговорката по договора за дължимост на 20% от присъдените суми и след приспадане на изплатения предварително адвокатски хонорар и на присъдената по гр.д.№ 329/11 г. на ШОС главница, правилно първоинстанционният съд е  приел, че искът по чл.36, ал.4 от ЗА  следва да бъде уважен за сумата от 443592.14 лева. Поради липса на подадена жалба, решението в отхвърлителната му част е влязло в сила.

Предвид наличието на покана  за изпълнение вх.№ 08-29/30.01.2008 г., от тази дата длъжникът е изпаднал в забава. Размерът на мораторната лихва за периода от поканата до 28.05.2012 г. е 206908.71 лева, в който размер следва да бъде уважен иска по чл.86 от ЗЗД.

Решението – в обжалваните му части следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд-Шумен от 30.04.2013 г. по гр.д.№ 348/12 г. в обжалваните му части. В необжалваните му части решението е влязло в сила.     

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                   2.