РЕШЕНИЕ

 

162

 

гр.Варна, 27 октомври 2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на тридесети септември 2015 г., в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                     МАРИЯ МАРИНОВА

Секретар: В.Т.

Прокурор:…

Като разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.д. №298/2015 г. по описа на Апелативен съд -Варна и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по две въззивни жалби срещу решение № 91/22.01.2015 г., постановено по гр.д. № 3637/2013 г.  по описа на Варненския окръжен съд в съответните му части, както следва:

- По въззивна жалба на Н.Н.Й. против решението на окръжния съд в частта, с която са отхвърлени исковете му срещу В.Т.З. и "Афера" ЕООД за солидарното им осъждане ЗА ГОРНИЦАТА НАД ПРИСЪДЕНОТО ОБЩО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ В РАЗМЕР НА 5 000 лв. за накърняване личните чест и достойнство на ищеца до размер на претендираните суми, както следва: 70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди: накърняване личните и професионалните чест и достойнство на ищеца чрез обиди и неверни твърдения за безскрупулност в статията на ответницата "КОГАТО ГОСПОД НЕ ТЕ Е ЦЕЛУНАЛ ПО ЧЕЛОТО С ТАЛАНТ, ПРОСТО СИ ТЛЪСТО ГРАФОМАНСКО КЮФТЕ!", публикувана на 08.07.2013 год. на сайта www.afera.bg, по възлагане от дружеството и 70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди: накърняване личните и професионалните чест и достойнство на ищеца чрез обиди и неверни твърдения за безскрупулност в статията на ответницата: "МЕДИЙНИ ОЛИГОФРЕНИ, ТИП Н. Н., ПРЕСТАНЕТЕ ДА ПИШЕ ТЪПОТИИ, ЧЕ МИТРОПОЛИТ КИРИЛ Е УБИТ!", публикувана на 09.07.2013 год. на сайта www.afera.bg, по възлагане от дружеството, на основание чл. чл. 45 и 49 ЗЗД.

Въззивникът е сочил, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при нарушения на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано и е молил за отмяната му в обжалваната отхвърлителна част и за уважаване на претенциите за обезщетение в пълния им размер. Изложил е следните оплаквания: - неправилна била преценката на съда, че конкретни изрази от процесните статии не са обидни и затова противоправни и в този смисъл било некоректно позоваването на практиката на ВКС - решение № 86 от 29.01.2010 г. по гр.д. № 92/2009 г., III г.о., според което се изключвала противоправността само, ако не се употребяват  обидни по съдържание изрази; - неправилно окръжният съд приел, че исковете за накърняване на професионалните чест и достойнство следвало да бъдат отхвърлени, защото смисълът и съдържанието на изразите в исковата молба,  основали претенциите, не позволявали разделянето на такива засягащи личната чест и достойнство и такива, накърняващи професионалната чест и достойнство, като също некоректно било и позоваването на решение № 2/06.03.2012 г. по гр.д. № 1276/2011 г. IV г.о. ВКС, защото в случая употребените по отношение на ищеца изрази в двете публикации били с много по-висока степен на експресивност и много по-тежко нарушаващи добрия тон; - окръжният съд допуснал процесуално нарушение, защото по отношение на част от заявените в исковата молба, като обидни и уронващи честта и достойнството му, изрази не извършил преценка с оглед разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, а те също обосновавали размера на претенцията; - присъденото от първоинстанционния съд обезщетение не било справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, като съдът не съобразил в необходимата степен на интензивност на вредите, продължителността, общоприетото понятие за справедливост с оглед изключителната острота и тежест на обидните изрази.

Писмен отговор на жалбата ответниците не са подали.

- По въззивна жалба на В.Т.З. и „Афера” ЕООД, подадена чрез адв. И.А. от ВАК против решението на окръжния съд в ЧАСТТА, с която В.Т.З. и "Афера" ЕООД, са осъдени да заплатят солидарно на Н.Н.Й. сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди: накърняване личните чест и достойнство на ищеца чрез обиди в статиите на ответницата "КОГАТО ГОСПОД НЕ ТЕ Е ЦЕЛУНАЛ ПО ЧЕЛОТО С ТАЛАНТ, ПРОСТО СИ ТЛЪСТО ГРАФОМАНСКО КЮФТЕ!", публикувана на 08.07.2013 год. и "МЕДИЙНИ ОЛИГОФРЕНИ, ТИП Н. Н., ПРЕСТАНЕТЕ ДА ПИШЕ ТЪПОТИИ, ЧЕ МИТРОПОЛИТ КИРИЛ Е УБИТ!", публикувана на 09.07.2013 год., двете на сайта www.afera.bg, по възлагане от дружеството, на основание чл. чл. 45 и 49 ЗЗД.

Въззивниците са сочили, че решението на окръжния съд в обжалваната част е неправилно – незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и необосновано, като са молили за отмяната му в тази  част и за присъждане на разноски. Навели са следните оплаквания: - окръжният съд не посочил точно конкретните изрази, възприети като обидни за ищеца и при положение, че ищецът не посочил в исковата молба да се е  почувствал обиден от контекста на публикациите, съдът неправилно разширил предмета на делото и изследвал изразите и в общия контекст на статиите; - неправилно съдът достигнал до извод, че е недопустимо съпругата и децата на ищеца да прочетат конкретните изрази, без да се е обосновал от кои доказателства е извел този факт, като в тази връзка и неправилно ценил свидетелските показания; - мотивите на съда били вътрешно противоречиви, защото приемал като вярна негативната оценка за професионализма и журналистическия талант на ищеца, а след това коментирал като обидни същите изрази в контекста на личните му чест и достойнство; - използваните метафори в първата статия и образите на „кюфтето” и „каймата”, окръжният съд приел като ненакърняващи професионалната чест и достойнство на ищеца, а след това същата тази метафоричност като внушение за външния вид на ищеца, съдът приел като обидна за личните му чест и достойнство и то при липсата на твърдения на ищеца да се е засегнал от внушението; - противоречиви били и мотивите на съда относно приемането на определени изрази като метафора на определен тип журналистика, която и ищецът публикувал и противоправността на същите изрази, когато са насочени срещу него; - неправилен, с оглед доказателствата по делото, бил и извода на съда, че статиите не са публикувани в обществен интерес, както и приетото, че втората статия се отнася до ищеца; - размерът на обезщетението бил завишен с оглед доказаните болки и страдания;

Насрещната страна не е подала писмен отговор на жалбата.

Въззивните жалби са подадени в срок, от лица с правен интерес от обжалване на съответните части от решението на първата инстанция, като неизгодно за тях, редовни са и допустими.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му намира следното:

Производството пред Варненския окръжен съд, е било образувано по искова молба на Н.Н.Й., с която срещу В.Т.З. и "Афера" ЕООД са били предявени искове по чл. чл. 45 и 49 ЗЗД за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца: - сумата от 70 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване личната и професионалната чест и достойнство на ищеца чрез използване на обидни думи, фрази и изрази в статията на първия ответник: "КОГАТО ГОСПОД НЕ ТЕ Е ЦЕЛУНАЛ ПО ЧЕЛОТО С ТАЛАНТ, ПРОСТО СИ ТЛЪСТО ГРАФОМАНСКО КЮФТЕ!", публикувана на 08.07.2013 год. на сайта www.afera.bg, работа възложена й от втория ответник по делото и за сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - накърняване личната и професионалната чест и достойнство на ищеца чрез използване на обидни думи, фрази и изрази в статията на първия ответник: "МЕДИЙНИ ОЛИГОФРЕНИ, ТИП Н. Н., ПРЕСТАНЕТЕ ДА ПИШЕ ТЪПОТИИ, ЧЕ МИТРОПОЛИТ КИРИЛ Е УБИТ!", публикувана на 09.07.2013 год. на сайта www.afera.bg, работа възложена от втория ответник по делото.

Ищецът е твърдял, че в първата статия са използвани обидни думи, фрази и сравнения, включително  още в заглавието: „тлъсто графоманско кюфте”, като всеки от тези епитети, отнесени към човек, имал негативен и обиден заряд. Думата „графоман” означавала болезнено влечение и пристрастяване към усилено и безплодно писане, многословно и безполезно съчинителство, а думите „тлъст” и „кюфте” използвани в контекста на статията означавали много дебел, грозен и противен, неприятен и тромав. Посочил е конкретно и словосъчетанията и изразите, възприети от него като обидни, а именно: „.. това лице няма как да не прилича на тлъсто кюфте”, „графоманското тлъсто кюфте”, „…тлъстото кюфте на жълтакаво-олайнявената „журналистика” Н. Н. с целите си тресящи се телеса…”, „кюфтенцето Н. Н.”, „тлъстото  кюфте”, „Милото тлъсто графоманско кюфте!”, „тлъстото кюфтенце”, „…е запазен мръснишки прийом на тлъстото кюфте Н. Н.”, „Когато обаче Господ не те е целунал с талант, войнстващото ти бездарие и на трактор да те качи, все ще си останеш кюфте”, Кюфтетата се правят от кайма. А каймата не мисли. Каймата я купуват и пържат в тиган с олио.”  Претендирал е и вреди от целенасоченото внушение в първата статия, че е безскрупулен, лишен от всякакви задръжки, за да прави пари и от сравняването му с наемен убиец. В тази насока, като увреждащи е посочил следните изрази: „… Н. Н. няма никакви скрупули когато трябва да прави „големи пари”. Всеизвестно е  как е готов да изсипе кофа с лайна, да омаскари и като наемен убиец да унищожава всеки, който не му е удобен, за да прави „големи пари”.

Според твърденията в исковата молба, чрез използваните във втората статия със заглавие "МЕДИЙНИ ОЛИГОФРЕНИ, ТИП Н. Н., ПРЕСТАНЕТЕ ДА ПИШЕ ТЪПОТИИ, ЧЕ МИТРОПОЛИТ КИРИЛ Е УБИТ!" изрази „медийни олигофрени , тип Н. Н.”, „Лешоядите, хранещи се от най-мерзката слуз на дъното на Казана, като тлъстото кюфте Н. Н., не пропускат да се изгаврят и със Смъртта. Митрополит Кирил бил убит, тиражираха идиоти от типа на Н. Н. Само ниЗък ум и липса на каквато и да е чувствителност и душевност може преди да провери нещо да се храни от зловещата енергия на зомби”, „И само тъпоглави журналя от типа на Н. Н. могат да използват традиционната формулировка на прокуратура или МВР, за да ровят като хиени”, авторката умишлено използвала името му като олицетворение, буквално като типизиране на определен тип журналистика, което заедно с определянето му като „медиен олигофрен”, „лешояд” и „тлъсто кюфте” било изключително обидно за него.

Ищецът е сочил, че с тиражираните обиди, авторката умишлено и целенасочено, чрез използване на обидни думи, фрази и сравнения, отправени в интернет пространството по негов адрес, публично го осмива, унижава и дискредитира като личност и като журналист. С обидните думи, фрази и изрази се накърнявали не само честта, достойнството и доброто му име на гражданин на Република България, но се дискредитирала професионалната  му репутация в обществото и в журналистическата гилдия. Употребата им била в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания и за обезщетяването на последните е претендирал обезщетения в размер на по  70 000 лв. за вредите от всяка от двете статии, общо 140 000 лв.

Доколкото ищецът е поддържал, че счита за обидни посочените думи, изрази и словосъчетания, използвани включително и в контекста на статиите, оплакванията на ответниците във въззивната им жалба, че първоинстанционният съд недопустимо разширил предмета на делото, изследвайки тези изрази в общия контекст на статиите, е неоснователно.

Установено е от събраните по делото доказателства, че в две поредни дни, съответно на 08.07.2013 г. и на 09.07.2013 г. на сайта www.afera.bg са били публикувани статиите със заглавия: "КОГАТО ГОСПОД НЕ ТЕ Е ЦЕЛУНАЛ ПО ЧЕЛОТО С ТАЛАНТ, ПРОСТО СИ ТЛЪСТО ГРАФОМАНСКО КЮФТЕ!" и "МЕДИЙНИ ОЛИГОФРЕНИ, ТИП Н. Н., ПРЕСТАНЕТЕ ДА ПИШЕ ТЪПОТИИ, ЧЕ МИТРОПОЛИТ КИРИЛ Е УБИТ!" и двете, подписани от ответницата В.Т.. Установено е също така, че вторият ответник "Афера" ЕООД е възложител на работата на журналиста Т..

Името „Н. Н.” в първата статия и публикуването на снимката на ищеца, недвусмислено установяват, че в нея се визира именно Н.Н.Й.. Обстоятелството, че във втората статия е използван идентичен с първата статия начин за изписване на името на ищеца „Н. Н.” и това, че тя е била публикувана още на следващия ден и може да бъде свързана от читателите с името и снимката от първата статия налагат извода, че визираната личност в материала е именно Н.Н.Й.. Затова възраженията на ответниците за неотносимост на статията към ищеца, са неоснователни и не се споделят. В тази връзка, окръжният съд не е допуснал, соченото във въззивната им жалба, нарушение на материалния закон.

Установено е също така по делото, че както ищецът Н.Н.Й., така и ответницата В.Т.З. упражняват журналистическа професия и публикуват материали в пресата. Ищецът е издател на вестник „Ретро”  и собственик на електронния сайт www.pik.bg, а ответницата притежава капитала на „Афера” ЕООД, собственик на електронния сайт www.afera.bg. Като журналисти те са известни и разпознаваеми публични личности, участващи активно в медийния живот.

Установено е също така по делото съдържанието и на двете статии, включително и конкретно посочените от ищеца в исковата молба като увреждащи го думи, изрази и словосъчетания.

В исковата си молба ищецът е посочил от кои конкретно думи и изрази на журналиста е засегнат и те следва да бъдат подложени на преценка дали съставляват твърдения за факти или представляват оценка, мнение на автора. Това е така, тъй като на проверка за истинност подлежат само фактическите твърдения и те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако са неверни и позорят адресата, а мненията и оценките не подлежат на проверка за вярност, защото не представляват конкретни факти от обективната действителност и те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако представляват обида.

В първата статия са използвани следните думи, фрази и сравнения: още в заглавието „тлъсто графоманско кюфте”, както и в текта : „.. това лице няма как да не прилича на тлъсто кюфте”, „графоманското тлъсто кюфте”, „…тлъстото кюфте на жълтакаво-олайнявената „журналистика” Н. Н. с целите си тресящи се телеса…”, „кюфтенцето Н. Н.”, „тлъстото  кюфте”, „Милото тлъсто графоманско кюфте!”, „тлъстото кюфтенце”, „…е запазен мръснишки прийом на тлъстото кюфте Н. Н.”, „Когато обаче Господ не те е целунал с талант, войнстващото ти бездарие и на трактор да те качи, все ще си останеш кюфте”, Кюфтетата се правят от кайма. А каймата не мисли. Каймата я купуват и пържат в тиган с олио.”, „… Н. Н. няма никакви скрупули когато трябва да прави „големи пари”. Всеизвестно е  как е готов да изсипе кофа с лайна, да омаскари и като наемен убиец да унищожава всеки, който не му е удобен, за да прави „големи пари”.

Във втората статия, като увреждащи ищеца са цитирани думите „медиен олигофрен”, „лешояд” и „тлъсто кюфте” и изразите: „медийни олигофрени, тип Н. Н.”, „Лешоядите, хранещи се от най-мерзката слуз на дъното на Казана, като тлъстото кюфте Н. Н., не пропускат да се изгаврят и със Смъртта. Митрополит Кирил бил убит, тиражираха идиоти от типа на Н. Н. Само ниЗък ум и липса на каквато и да е чувствителност и душевност може преди да провери нещо да се храни от зловещата енергия на зомби”, „И само тъпоглави журналя от типа на Н. Н. могат да използват традиционната формулировка на прокуратура или МВР, за да ровят като хиени”, както и олицетворяването му с коментирания в статията тип журналистика.

Всички посочени по-горе като увреждащи ищеца думи и изрази не са твърдения за факти, които могат да бъдат проверявани за истинност, а съставляват мнение и оценка за качествата на ищеца и като такова мнение на журналиста, те не подлежат на проверка относно верността им, поради което следва да бъде преценено дали те са обидни.

По принцип изразните средства, с които е изразено мнението от журналиста, се подбират свободно от него и тогава той не е ограничен от друго, освен от разпоредбата на чл. 39, ал.2 от Конституцията на Република България. Конституцията на Република България урежда правата и свободите по чл.39 -41 като основни човешки права, произтичащи от върховния принцип на достойнство на личността. Всяко от тях е конституционно гарантирано, ползва се с еднаква тежест спрямо останалите и подлежи на защита. Възможната колизия на прокламираните права – в случая между свободата на словото и засягането чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите – е уредена в чл. 39, ал.2 и чл. 41, ал.2 от Конституцията, в които е предвидено, че свободата на словото  не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на другите граждани.

Според заключението на вещото лице проф.д.ф.н. Антоанета Петрова Алипиева в изслушаната пред окръжния съд съдебно –лингвистична експертиза, двете статии са в жанр политическа сатира, който жанр се отличавал с използването на реални факти от ежедневието, но и същевременно с тяхното метафорично обобщение. В първата статия, в заглавието и в изложението била употребена метафора - пренасяне качествата на един предмет или лице върху друг предмет или лице. Според експерта, макар че политическата сатира се отличава със засилена емоционалност, съотнасянето на метафората „тлъсто кюфте” с визуалния облик на адресата /тази статия е съпроводена със снимка на ищеца/ било очевидно. В това отношение, авторката преекспонирала позволената й емоционалност и навлизала в обсега на обидния тон, като засягала външния вид и моралния облик на адресата. Според експерта, по същия начин можели да се тълкуват и метафорите  като „готов да изсипе кофа с лайна”, „тлъстото кюфте на жълтакаво –олайнявената „журналистика”, с които авторката отново надвишавала позволената от жанра емоционалност и видимо засягала личността на Н.. Що се отнасяло до обидата „графоман” и нейните вариации в текста, вещото лице е заявило, че това е качество, което влизало в полето на личния вкус, защото за едни даден автор можел да бъде графоман, но за други – не. В заключение експертът е посочил, че коментираните метафори за каймата и кюфтето са обидни, с тях авторката е надвишила добрия или ироничен тон и е навлязла в полето на обидния сарказъм.  По отношение на понятието „графоман” – то било в сферата на личното мнение, допустимо от политическата сатира. В съдебно заседание вещото лице е заключило, че думите „кюфте” и „кайма”, сложени в контекст биха били обидни дори в обикновен разговор, но извън контекста не са такива. Преценка на използваните изрази във втората статия, вещото лице не е  извършило, поради заключението му, че не може да направи обоснован извод, че адресат на статията е именно ищецът. По отношение на експертното мнение за използвания жанр, за значението на употребените думи и изразни средства и за допустимите от жанра граници на метафоричност, съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като е било изготвено компетентно и безпристрастно от специалист в изследваната област и без да е оспорено от страните е приобщено към доказателствения материал. Изводът на вещото лице за липсата на категоричност за връзката между втората статия и ищеца, обаче  е извън предмета на задачата и затова при преценката и извода на съда за наличието на такава връзка, то не е взето предвид, а мотивите на съда за наличието на връзка са изложени по-горе.

Имайки предвид, че изразеното мнение в първата статия чрез внушението на автора, че ищецът е бездарен, безскрупулен и с неприятен външен вид, е направено чрез използването на цитираните от ищеца думи, които в контекста на статията и в посочените словосъчетания „тлъсто графоманско кюфте”, „.. това лице няма как да не прилича на тлъсто кюфте”, „графоманското тлъсто кюфте”, „…тлъстото кюфте на жълтакаво-олайнявената „журналистика” Н. Н. с целите си тресящи се телеса…”, „кюфтенцето Н. Н.”, „тлъстото  кюфте”, „Милото тлъсто графоманско кюфте!”, „тлъстото кюфтенце”, „…е запазен мръснишки прийом на тлъстото кюфте Н. Н.”, „Когато обаче Господ не те е целунал с талант, войнстващото ти бездарие и на трактор да те качи, все ще си останеш кюфте”, Кюфтетата се правят от кайма. А каймата не мисли. Каймата я купуват и пържат в тиган с олио.”, „… Н. Н. няма никакви скрупули когато трябва да прави „големи пари”. Всеизвестно е  как е готов да изсипе кофа с лайна, да омаскари и като наемен убиец да унищожава всеки, който не му е удобен, за да прави „големи пари”, са обективно обидни. Независимо, че е възможно самостоятелно думата графоман да не бъде определена като обидна /така както сочи вещото лице/, използването й в процесните словосъчания категорично е унизително. Използваните от ищеца изрази и метафори с каймата и тлъстото кюфте изобщо не са били необходими като изразно средство с оглед жанра на статията /така сочи и вещото лице/ нито допустими с оглед коментара на значимия за обществото въпрос за липсата на морал в журналистиката и изцяло са извън контекста на статията. Като лишен от журналистически морал, авторката пряко е визирала ищеца, като го е определила като „безскрупулен” и го е сравнила с „наемен убиец”, който е готов да унищожава всеки, който не му е удобен, за да прави „големи пари”. Тези изрази също са обидни. Обидни са също така и използваните от авторката метафори, с които е направила оценката на ищеца „готов да изсипе кофа с лайна” и „тлъстото кюфте на жълтакаво–олайнявената „журналистика” като те са определени от вещото лице като надвишаващи позволената от жанра емоционалност и видимо засягащи личността на адресата. Право на изразяване, включително и на негативна оценка по отношение на качествата на определено лице журналистът има, но това той не следва да прави чрез отправяне на обиди. Такъв език е недопустим дори и при изразяване на крайно негативно мнение по отношение на публична личност, спрямо която съществува обществен интерес и която следва да понася по - голяма критика от останалите хора. Коментирането на важни за обществото въпроси, включително и като този за липсата на морал в журналистиката, не може да бъде правено чрез използване на лични нападки и обиди спрямо конкретно лице, защото свободното изразяване на журналистическо мнение е ограничено от правото на лична чест и достойнство на това лице.

Изложеното по отношение на обидните думи в първата статия, свързани с външния вид на ищеца, важи и по отношение на израза „тлъсто кюфте”, използван и във втората статия – той е обиден и засяга честта и достойнството на адресата. Както бе посочено, останалите изрази във втората статия, сочени като увреждащи, също съставляват изразяване на мнение от автора и подлежат на преценка дали са обидни. Коментарът в статията "МЕДИЙНИ ОЛИГОФРЕНИ, ТИП Н. Н., ПРЕСТАНЕТЕ ДА ПИШЕ ТЪПОТИИ, ЧЕ МИТРОПОЛИТ КИРИЛ Е УБИТ!" представлява остра критика към лишената от морал журналистика, която допуска не само да се публикува непроверена информация относно смъртта на Митрополит Кирил, но и да се прави сензация от такова тъжно събитие на известна и уважавана личност и духовник. По принцип критиката е насочена към неопределен кръг журналисти, които са писали непроверената информация за смъртта на Митрополит Кирил, но още в заглавието те са определени като „тип Н. Н.” и така внушението на статията е, че ищецът е олицетворение на тази неморална журналистика. Метафората с лешояда /използвана за хора, които се отправят да заграбят нещо разрушено, унищожено/ и с хиената /хищник, който се храни основно с мърша/ е също изразно средство, използвано в емоционалния жанр на сатирата и сама по себе си не би била обидна, ако не бе конкретно и пряко отнесена към личността на ищеца. Обективно обидни са изразите „медийни олигофрени, тип Н. Н.”, „тъпоглави журналя от типа на Н. Н.”, „идиоти от типа на Н. Н.” и отправени към ищеца те съставляват действия, насочени пряко към уязвяване на неговото достойнство. Тези изрази не представляват окачествяване на процеса, в който ищецът е участвал, нито приписване на качества от този процес – на участника в него. В този смисъл, следва да бъде посочено, че колкото и широки да са границите на допустимата критика срещу публична личност /в случая журналист и издател на вестник и електронна медия/ и колкото и важен да е коментирания от автора на статиите проблем /за морала в журналистиката/, те не включват правото да бъдат нанасяни директни обиди, независмо от жанра на статията и избраните от автора изразни средства.

Като е излязла извън рамките на гарантираното от закона право на свободно изразяване на мнение, авторката на двете статии е действала противоправно и виновно.

Всички приети за обидни в решението думи и изрази, са част от изрично посочените от ищеца като увреждащи честта и достойнството му текстове от двете статии и са обхванати от предмета на делото. Затова, за нанесените му чрез тези обидни думи и изрази неимуществени вреди, ищецът следва да бъде обезщетен.

Двете статии са били публикувани в два поредни дни, поради което не е възможно да бъдат разграничени конкретно понесените от ищеца вреди от всяка от двете публикации.

За установяване на вредите, по делото са били разпитани свидетели. Според показанията на свидетеля И.К., след като е узнал за съдържанието на статиите, ищецът се почувствал засегнат и бил потресен, обиден, разстроен, вдигнал кръвно. Споделил, че се чувства незаслужено обиден, тревожел се как ще бъдат възприети и как ще се отразят публикациите на семейството му и на медията, която тепърва утвърждавал. Според свидетеля Ч.Н., след узнаването на статиите, ищецът се почувствал зле, получил голямо главоболие и вдигнал кръвно. Тревожел се как ще гледа хората в очите, какво ще кажат жена му и децата. Обстановката в офиса на медията станала „тегава”, ищецът не искал да вижда никого, не знаел какво ще мислят за него. С показанията на двамата свидетели се установява, че ищецът е преживял посочените негативни емоции от публикациите – почувствал се обиден и притеснен от факта, че двете статии ще имат негативно отражение и за близките му – съпругата и децата. Няма основание показанията на посочените свидетели да не бъдат приети за достоверни, заради обстоятелството, че и двамата свидетели понастоящем работят в медиите, които ищецът управлява и са негови подчинени /свидетелят И.К. е главен редактор на агенция „ПИК”, а свидетелят Ч.Н. – отговорен секретар във вестник „Ретро”/, защото тези свидетели са имали преки и непосредствени впечатления за фактите, за които са свидетелствали, а освен това изнесеното от тях напълно съответства на негативните емоции, които всеки човек при такива обстоятелства обичайно би изживял. Освен, че ищецът е получил главоболие и е вдигнал кръвно, не се установява промяна в здравословното му състояние, а и вреди от влошаване на здравето изобщо не са твърдяни и обезщетение за такива ищецът не е претендирал. Освен споделеното пред свидетелите лично притеснение на ищеца за евентуалното отражение на статиите върху близките му, по делото няма събрани доказателства за други вреди, свързани с преживяванията му в тази връзка, т.е. не се установи процесните статии да са се отразили по конкретен негативен начин на семейството му. Няма доказателства тези негативни преживявания ищецът да е търпял в продължителен период от време, нито те да са се отразили трайно на емоционалното му състояние.

Ищецът е претендирал вреди от „дискредитиране на професионалната му репутация в обществото и в журналистическата гилдия”. Такива вреди не са установени по делото. Това е така, тъй като процесните публикации не са повлияли на съществувалото и преди това отношение към ищеца в професионален план.

От показанията на свидетелите И.К.и Ч.Н. се установа, че и след публикуването на двете статии, авторитетът на ищеца сред журналистите и колегите му в двете медии, които той управлява, не е бил засегнат. Свидетелите са го определили като възпитан човек, с богата обща култура, с богат професионален опит като издател и  журналист /св. Н. е сочил, че ищецът е публикувал статии включително във в-к „Труд” и „24 часа” и е правил коментари по телевизията/, коректен издател, недопускащ както публикуване на непроверена информация, така и външно вмешателство в избора на теми и личности, за които да се пише. От друга страна, и преди публикуване на процесните статии, по отношение на ищеца е съществувало негативно отношение към журналистическата му работа и професионалната му дейност на издател. В тази насока са показанията на свидетеля В.П. /журналист, работил с ищеца във вестник „Галерия”/, който сочи, че ищецът е допускал публикуване на непроверена или направо измислена информация за конкретно лице, пряко е налагал избора си на тема,  за която да се пише, а негативно отношение към работата му публично изнесъл журналиста К.К.. Заявил е също така, че след това което знаел и понесъл от ищеца, поместеното в двете статии изобщо не го смутило, а го „очаровало”. Независимо, че този свидетел е бил в конфликт с ищеца, неговите показания следва да се кредитират, защото те се подкрепят от останалите доказателства по делото - приложеното по делото интервю на журналиста К.К. в статия на М.Д. със заглавие „Синът на Н.Й. ме измами!”, публикувана на 04.10.2010 г. във вестник „Шоу”, както и мнения на други известни журналисти в пресата и в телевизионни предавания в края на 2011 г. и в началото на 2013 г. Показанията на свидетеля В.П. кореспондират и с показанията на свидетелката М.Д. /филолог, журналист и главен редактор/, която е заявила пред съда, че лично не познава ищеца, но знае за него като журналист и като издател на „жълти” вестници. Личното й впечатление, както и това на колегите й от „гилдията”, съставено въз основа на прочетени материали на Н.Н., било отрицателно, пренебрежително и това се дължало на характеристиките на жълтата преса – в повечето случаи разказвали измислени истории и измислени факти за известни хора - публични личности. Посочила е, че контактува с много журналисти и е чувала много отрицателни мнения за ищеца, като конкретно е назовала журналиста Я.Д. /с него свидетелката е работила във вестник „Гласове” до 2011 г./, който имал публично мнение за Н.Н. и изобщо за „жълтата преса”. Споделила е, че заглавията на агенция „ПИК” винаги са ексклузивни, скандални и с тях се търси сензация, като тази агенция продължавала традицията на издателската и журналистическа работа на ищеца от вестник „Уикенд”. Статии с неприемливи заглавия и съдържание за личния живот на публични личности, поместени във вестник „Уикенд”, 19 -25.07.2008 г., бр.29, с посочен управител на издателството - Н.Й., са приобщени по делото.

С оглед изложеното, установени са конкретно понесените от ищеца неимуществени вреди /засягане на личната му чест и достойнство/ и връзката им с виновното и противоправно поведение на авторката на двете статии, поради което е осъществен фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Вторият ответник, като издател на медията, е възложител на работата на журналиста, поради което неговата отговорност следва да бъде ангажирана на осн. чл. 49 от ЗЗД солидарно с отговорността на прекия причинител на деликта.

За претърпените от двете публикации неимуществени вреди от ищеца, съдът следва да присъди парично обезщетение по чл.52 от ЗЗД, което в най-пълна степен следва да ги овъзмезди. Вземайки предвид от една страна вида, характера, дълбочината и интензитета на претърпените душевни болки от ищеца - той е бил оскърбен и разстроен, чувствал се зле, изолирал се от колегите си, не искал да вижда никого, притеснявал се за влиянието на статиите върху близките му и отчитайки, че вредите са били нанесени чрез множество обидни думи и изрази и от две публикации, както и че те са били отправени публично, от електронен сайт и така са станали достояние на много голям кръг от хора и вземайки предвид от друга страна липсата на продължителност на неприятните преживявания, както и на трайни последствия върху емоционалното състояние на ищеца и липсата на негативно отражение на публикациите върху семейството му и съобразявайки, че увреждащите изрази в статиите изобщо не са засегнали професионалната му репутация като журналист и издател, съдът намира за справедливо да определи обезщетение в размер на сумата от 5 000 лв.

До този размер /5 000 лв./ исковете са основателни и следва да бъдат уважени, а за горницата – до претендираните 140 000 лв.  те следва да бъдат отхвърлени.

Като е достигнал до идентичен правен извод, макар и по различни съображения, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден с мотивите на настоящата инстанция.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.Т.З. и "Афера" ЕООД следва да заплатят на Н.Н.Й. сумата от 265,25 лв., представляваща съразмерна с резултата от делото, част от заплатената държавна такса в дължимия й размер и от адвокатското възнаграждение за настоящото производство, а  на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК Н.Н.Й. следва да заплати на В.Т.З. и "Афера" ЕООД сумата от 2 024,40 лв., съразмерна с резултата от делото, част от сторените от ответниците разноски за въззивното производство, включващи платената държавна такса за въззивната инстанция  и адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 91/22.01.2015 г., постановено по гр.д. № 3637/2013 г.  по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА  В.Т.З., ЕГН **********, адрес *** и "Афера" ЕООД, ЕИК 200739000, представлявано от В.Т.З., ЕГН **********, адрес *** да заплатят на Н.Н.Й., ЕГН **********, адрес за призоваване: гр. София, п.к. 1000 ул. "Добруджа" № 2, ет. 1, Адвокатско дружество "Терзийска и Терзийски” на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 265,25 лв., представляваща съразмерна част от сторените от ищеца разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА  Н.Н.Й., ЕГН **********, адрес за призоваване: гр. София, п.к. 1000 ул. "Добруджа" № 2, ет. 1, Адвокатско дружество "Терзийска и Терзийски” да заплати на В.Т.З., ЕГН **********, адрес *** и "Афера" ЕООД, ЕИК 200739000, представлявано от В.Т.З., ЕГН **********, адрес ***, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 2 024,40 лв., представляваща съразмерна част от сторените от ответниците разноски за въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: