Р Е Ш Е Н И Е

156

гр.Варна, 20.10.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на пети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№298/16г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Д.И.В. против решение №266/29.02.2016г., постановено по гр.д.№2418/15г. по описа на ВОС, гр.о., с което е обявен за окончателен предварителен договор, сключен на 16.08.2010г., по силата на който Д.И.В. се е задължила да прехвърли на П.Х.М. собствеността върху следните недвижими имоти: 1/ апартамент №3 с идентификатор 10135.1502.65.1.3 по КК на гр.Варна, изграден на степен „груб строеж", находящ се в гр.Варна, ул.”Страхил”№46, разположен на пети етаж от жилищната сграда, с площ от 80,06 кв.м., при съответни граници; 2/ гараж №3, изграден на степен „груб строеж", находящ се в гр.Варна, ул.”Страхил”№46, с идентификатор 10135.1502. 65.1.11 по КК на гр.Варна, с площ от 17, 60 кв.м., при съответни граници, срещу продажна цена в общ размер за двата обекта -  20 000 евро,  на осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД, при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът П.Х.М. заплати на продавача Д.И.В. сумата от 20 000 евро, на осн. чл.362, ал.1 от ГПК, осъден е П.Х.М. да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС сумата от 393, 43 лв., представляваща такса за прехвърлянето на недвижимия имот, описан по-горе, по чл.8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност и чл.96 от ЗННД, на осн. чл.364, ал.1 от ГПК, както и да заплати в полза на Община Варна сумата от 2 850, 65лв., представляваща местен данък за продажба на недвижими имоти, на осн. чл.44 и сл. от ЗМДТ, както и Д.И.В. е осъдена да заплати на П.Х.М. сумата от 3 812, 04лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.Претендират се разноски.

Въззиваемият П.Х.М. в депозирания в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор и в хода на производството поддържа становище за неоснователност на подадената жалба и моли решението на ВОС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищецът П.Х.М. излага, че на 16.08.2010г. е сключил с ответницата Д.И.В. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който последната е поела задължението да му прехвърли правото на собственост върху недвижими имоти, изградени до степен „груб строеж”, а именно: апартамент №3 с идентификатор 10135.1502. 65.1.3 по КК на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, ул.”Страхил”№46, разположен на първи етаж от жилищната сграда, с площ от 80,06 кв.м., при съответни граници; 2/ гараж №3, находящ се в гр.Варна, ул.”Страхил”№46, с идентификатор 10135.1502. 65.1.11 по КК на гр.Варна, с площ от 17, 60 кв.м., при съответни граници, срещу продажна цена в общ размер за двата обекта 20 000 евро, която е следвало да бъде изплатена в деня на сключване на окончателния договор, както и срещу поемане на всички разходи за задължителните и необходими ремонти на сградата, дължими от ответницата за двата обекта с оглед възстановяване на строежа и въвеждането му в експлоатация.Към датата на договора жилищната сграда, в която се намират обектите, е била със статут на изоставен строеж на етап „груб строеж” с дадени задължителни предписания в заповед, издадена от кмета на район „Одесос” при Община Варна за възстановяване на строежа съгласно одобрените проекти и разрешение за строеж.В изпълнение указанията в заповедта на 13.08.2010г. част от собствениците на обети в сградата-Ж.К. и К. К. са сключили със строителна фирма договор за възстановителни СМР на жилищната сграда на стойност 180 052, 63лв. и са заплатили първата вноска в размер на 60% или сумата от 108 031, 57лв.Впоследствие тази сума е разпределена между всички собственици на обекти съответно на притежаваните от тях ид.ч. от общите части на сградата.На 01.10.2010г. е сключен втори договор със строителната фирма за необходими довършителни СМР, сумата по която е разпределена по същия начин.В изпълнение на сключения предварителен договор в срок до 10.02.2011г., когато е следвало да бъде сключен окончателният договор, ищецът е заплатил общо сумата от 35 284, 83лв., която се е следвала от собственика на апартамент №3 и гараж №3 за възстановяване на строежа и въвеждането му в експлоатация.Въпреки многократно отправените покани до ответницата за сключване на окончателен договор, такъв не е бил сключен.Претендира сключеният между страните предварителен договор от 16. 08.2010г. да бъде обявен за окончателен. 

Ответницата Д.И.В. в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.Не оспорва обстоятелството, че между страните е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба от 16.08.2010г. със задължение за сключване на окончателен договор в срок от 10.02.2011г., когато е следвало и да бъде заплатена цената от 20 000 евро.Към тази дата ответницата е била готова с всички необходими документи за сключване на окончателен договор, владението върху имотите е било предадено още на 16.08.2010г.Отношенията между страните били достатъчно близки и толерантни, предвид което ищецът многократно я е молил да изчакат с прехвърляне на собствеността, за да може да събере необходимата сума, но подобно прехвърляне не последвало, т.к. ищецът нямал сумата от 20 000 евро.От 2012г., след като ищецът престанал да заплаща каквито и да било суми по довършване на сградата, следващи се за апартамент №3 и гараж №3, сумите започнала да заплаща лично ответницата-през 2012г. заплатила 3 142лв., а през 2014г. сумата от 1 300лв.Тя започнала и да връща на ищеца заплатените от него до момента суми като общо му е върнала 4 000лв. през 2013г., т.к. страните считали неформално отношенията си по предварителния договор за прекратени.След многократни опити да си уредят отношенията доброволно на 05. 11.2014г. ответницата е изпратила на ищеца нотариална покана, с която го е уведомила, че предвид виновното неизпълнение от негова страна разваля сключения между тях предварителен договор от 16.08.2010г.Поканата е връчена при условията на чл.47 от ГПК, вр. чл.50 от ЗННД на 19.11.2014г.Предвид разваляне на договора предявеният иск с пр.осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД е неоснователен.Оспорва твърденията на ищеца, че е заплатил сумата от 35 284, 83лв. за довършването на двата обекта.Излага, че управител и собственик на строителната фирма, довършвала сградата - „Алора билд”ООД, гр.Варна, с която са сключени и цитираната в исковата молба договори, е именно ищецът П.М..Твърди, че съставените от Ж.К. разписки за получавани от П.М. суми за довършване на апартамент №3 и гараж №3 са антидатирани и с невярно съдържание, съставени за целите на процеса.Така и тези, съставени от съпругата на П.М., избрана впоследствие за касиер на ЕС.       

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр.осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД.

На 16.08.2010г. между страните е сключен действителен предварителен договор в изискуемата форма, съдържащ съществените елементи на договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно обекти и цена.Обектите са апартамент №3 с идентификатор 10135.1502.65.1.3 по КККР на гр.Варна, изграден на степен „груб строеж", находящ се в гр.Варна, ул.”Страхил”№46, разположен на първи етаж от жилищната сграда, с площ от 80,06 кв.м., при съответни граници, и гараж №3, с идентификатор 10135.1502.65.1.11, с площ от 17, 60 кв.м., при съответни граници, находящ се в същата жилищна сграда.Двата обекта са собственост на Д. В., придобити въз основа на придобито право на строеж за тях с н.а.№135/95г. на ВН и изграждането им впоследствие, завършени до степен „груб строеж” по см. на §5, т.46 от ДР на ЗУТ, съгласно от удостоверение от 30.10.2009г., издадено от гл. архитект на район „Одесос” при Община Варна.  

Цената е договорена от страните в два компонента.Първият е определен - сумата от 20 000 евро общо за двата обекта, която следва да се заплати в деня на сключване на окончателния договор, вторият, посочен в чл.10 от договора, е определяем - до датата 10.02.2011г. всички разходи за задължителните и необходими ремонти на сградата, които се дължат от собственика на продаваните обекти за възстановяване на строежа, ще се заплащат от купувача.Клаузата е продиктувана от обстоятелствата, че сградата, за чието строителство е било издадено разрешение за строеж и са били одобрени архитектурни проекти през 1995г., към 2010г.  е била със статут на изоставен строеж на етап груб строеж/без инсталации, дограма и голяма част от мазилките, разрушен покрив и разрушаващи се от атмосферните условия тухлени зидове, обитавана от бездомници, замърсена с битови отпадъци и следи от пожари/, за която, т.к. строежът е съставлявал опасност за преминаващите граждани, е била издадена заповед №88/09.06.2010г. от кмета на район „Оде -сос” при Община Варна, с която на собствениците на индивидуалните обекти в сградата /между които и Д.В./ е било наредено на осн. чл.196, ал.3 от ЗУТ в срок от 4 месеца от получаване на заповедта да отстранят причинените увреждания на сградата и строежът да бъде възстановен съгласно одобрените архитектурни проекти и издаденото разрешение за строеж.На 13.08.2010г. е бил сключен от част от собствениците на индивидуални обекти в сградата, а именно Ж.К. и К.К., договор за възстановителни СМР на жилищната сграда във връзка с цитираната заповед с „Алора билд”ООД, гр.Варна, представлявано от управителя Д.У./втори управител на същото дружество е въззиваемият П.Х.М., притежаващ в условия на СИО със съпругата си М.И.М. обект в сградата-апартамент №2, придобит с н.а. №51/14.12.09г./, с който е възложено да се извършат в срок до 01.11.2010г. необходимите възстановителни работи на жилищната сграда съобразно строителната документация, описани в приложение №1 към договора срещу сумата от 180 052, 63лв., от която първа вноска в размер на 108 031, 57лв., платена при сключване на договора и втора вноска в размер на 72 021, 05лв., дължима при приемане на извършената работа от възложителите и строителния надзорник на сградата.Платените суми от част от собствениците на обекти за възстановителните работи за общите части на сградата са дължими от всички собственици на обекти съобразно притежаваните от тях ид.ч. от общите части на сградата, т.е. Д.В. е имала задължения във връзка с платените суми, както и във връзка с предстоящите за плащане останали суми/съответстващи на притежаваните от нея ид.ч. от общите части на сградата, които съгласно таблица от 20.01.2010г. възлизат общо за двата обекта на 15, 71%/, като предвид горното и вторият елемент от договорената цена срещу прехвърляне на собствеността е определяем - заплащане от П.М. на всички следващи се от Д.В. суми за възстановяване на строежа/следващи се за апартамент №3 и гараж №3/, както и всички припадащи се разходи за довършване на сградата, като това заплащане е следвало да бъде извършвано до 10.02.2011г. - датата, до която е следвало да се сключи окончателен договор.Съответно и страните са договорили, че ако такъв договор не бъде сключен до посочената дата, т.е. собствеността не бъде прехвърлена, Д.В. ще дължи на П.М. връщане на всички изплатени от него до момента суми за възстановяване на сградата /следващи се за апартамент №3 и гараж №3/, ведно със законна лихва върху главницата, както и възстановяване на всички припадащи се разходи за довършване на сградата.Отделно е договорено, че ако не се сключи окончателен договор и след 10.02.2011г. П.М. продължи да прави разходи за сградата /следващи се за апартамент №3 и гараж №3/, то те няма да подлежат на възстановяване от Д.В. и ще останат за негова сметка.         

По силата на договора за всяка от страните е възникнало потестативното право да иска от насрещната страна сключването на окончателен договор за прехвърляне на правото на собственост върху горепосочените недвижими имоти.Не е спорно, че в срок до 10.02.2011г. страните не са изпълнили поетите с предварителния договор задължения за сключване на окончателен договор.Твърденията на въззивницата са, че многократно е канила въззиваемия да сключат такъв договор, но той е нямал финансови възможности да й заплати сумата от 20 000 евро и за това я е молил /предвид добрите им отношения/ за отлагане.Преки доказателства, установяващи тези твърдения, не са ангажирани, но косвени такива са показанията на св.М.М.-съпруга на въззиваемия П.М., съгласно които не сключвали окончателен договор поради финансови причини - сумите били големи и тогава, когато трябвало да го сключат нямали възможност.Обратно няма ангажирани доказателства в подкрепа твърденията на въззиваемия, че преди предявяване на иска той е канил въззивницата да сключат окончателен договор, но тя е отказвала да му прехвърли собствеността.Неизпълнението на поетите задължения по предварителния договор не е пречка за неговото обявяване за окончателен в производството по предявен иск с пр.осн.чл.19, ал.3 от ЗЗД, вкл. с приложението на чл.362, ал.1 от ГПК, стига, обаче договорът валидно да обвързва страните и понастоящем, т.е. да не е било прекратено действието му чрез някои от предвидените в закона способи.

Направено е от въззивницата възражение, че сключеният между страните предварителен договор е бил развален, като твърденията са в две насоки.Първо, че същият е развален/прекратен/ по взаимно съгласие на страните с конклудентни действия и евентуално, ако горното се приеме за неоснователно, че е бил развален от нея едностранно по реда на чл.87 от ЗЗД.

Съгласно формирана по реда на чл.290 от ГПК задължителна съдебна практика /решение №433/08.11.2011г. по гр.д.№1137/10г. и решение №474/13.07.2010г. по гр.д.№457/09г., двете по описа на ВКС, IV гр.о./ договорите, вкл. предварителните такива, могат да бъдат разваляни по взаимно съгласие на страните, като това тяхно съгласие би могло да бъде изразено и чрез конклудентни действия.Например, когато преди изпълнението на договора страната върне полученото по договора и насрещната страна, приеме това връщане, то тези действия сочат на отказ от договора, т.е. за развалянето му по взаимно съгласие, като, ако купувачът по предварителния договор е приел обратно платената от него цена по договора, не може да претендира изпълнението му чрез сключване на окончателен договор.

Възззиваемият не е твърдял противното, а и се установява от представените частни документи/от л.96 до л.99, вкл. от първоинстанционното дело, държани в оригинал и представени от въззивницата/, издадени от св.Ж.К., носещи нейния подпис с посочени суми, основание за плащане и името на въззивницата/от разпита на свидетелката се установява и, че тя след като е била избрана с решение на ОС на ЕС от 27.09.2010г. за управител на ЕС е приемала и извършвала всички разплащания във връзка с възстановяване и довършване на сградата/, че от 2012г. до въвеждане на сградата в експлоатация /удостоверение от 17.12.2014г./ припадащите се за апартамент №3 и гараж №3 разходи за възстановяване на сградата и въвеждането й в експлоатация са били изплащани на Ж.К. от Д.В..Така, в съответствие с договореното между страните, че след 10. 02.2011г. при несключване на окончателен договор П.М. няма да ги заплаща, вкл. Д.В. му дължи и възстановяване на вече заплатените от него до момента суми за апартамент №3 и гараж №3.В изпълнението на последното въззивницата е заплатила на въззиваемия през 2013г. общо сумата от 4000лв. /от тях 500лв. за ремонт на канализация/, съгласно издадени от него разписки от 25.06.2013г. и 09.07.2013г. /автентичността на документите не е оспорена, нито са наведени твърдения, съответно ангажирани доказателства, че сумите са заплатени на друго различно основание/.В съответствие с тези конклудентни действия са и последващите действия на страните, осъществени от тях през есента на 2014г., установяващи се от показанията на св.Д.Х., че същите са се срещнали и са търсили взаимно начин да уредят отношенията си като изискат от Ж.К. да им представи съхраняваната при нея финансовата документация по възстановяване и довършване на сградата, за да се установи ясно каква точно сума П.М. е заплатил за апартамент №3 и гараж №3 и съответно каква точно сума следва да му бъде върната от Д.В., за да си уредят отношенията по прекратения предварителен договор.Показанията не се опровергават от тези на св. М.М., т.к. същата от една страна няма преки наблюдения по повод проведените срещи, а от друга показанията й следва да се ценят при условията на чл.172 от ГПК.В подкрепа на горното е и обстоятелството, че с пълномощно с нотариално заверен подпис от 12.06.2015г. П.М. е упълномощил съпругата си М.М. да го представлява във връзка с подписан от него предварителен договор от 16.08. 2010г. и поети ангажименти в качеството му на купувач, като подписва цялата документация, необходима за прекратяване на взаимоотношенията му с продавача Д. В., в това число анекси и споразумения за прекратяване на договора, допълнителни документ за поправката им, както и да получава суми в брой.

В случай, че бъде прието, че не е установено в производството взаимното съгласие на страните за прекратяване на договора, изразено от тях с конклуденти действия, то следва да бъде разгледано направеното възражение от въззивницата, че с едностранно изявление е развалила договора по реда на чл.87 от ЗЗД.

Сключеният предварителен договор е в писмена форма, предвид което и изявлението за развалянето му следва да бъде в такава.На 05.11.2014г. Д.В. е отправила до П.М. нотариална покана, с която го е уведомила, че разваля договора поради неизпълнение от негова страна.Поканата е изпратена на посочения от въззиваемия адрес в договора от 16.08.2010г., който е и адресът, посочен от него в исковата му молба по предявения иск с пр.осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД, както и в изготвеното пълномощно за процесуалния му представител.Не са наведени твърдения, съответно ангажирани доказателства, че към 05.11.2014г. същият е имал различен адрес от този или, че не е живее на него.От нотариуса е удостоверено, че адресът е посетен, на него не е намерен никой, залепено е уведомление за срока, в който следва да бъде получена поканата.Удостоверено е, че в срок до 20.11.2014г. никой не се е явил, за да я получи.По делото е представено самото уведомление, залепено от нотариуса, и разписката, изготвена от служителя по връчването.Съгласно чл.50 от ЗЗНД при връчването от нотариуса, респект. на натоварен от него служител, на нотариални покани се спазват правилата на чл.37-58 от ГПК.Когато нотариусът, респект. връчителят, не намери адресата на посочения адрес и не намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а ако до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея, а когато има достъп до пощенската кутия да пусне уведомлението и в нея.Смисълът на залепване на уведомлението и на пускането му в пощенската кутия е адресатът да узнае, че е бил търсен на адреса, за да му бъдат връчени документи и да се яви на указаното в уведомлението място в посочения в уведомлението двуседмичен срок, за да получи съответните книжа.Когато лицето не се яви в този срок, за да получи документите, се счита след неговото изтичане, че документите са връчени съгласно чл.47, ал.5 от ГПК.Посочената разпоредба намира приложение и при връчване на нотари -алните покани съгласно чл.50 от ЗННД.Изготвеното и залепено в настоящия случай уведомление има изискуемото от чл.47, ал.2 от ГПК съдържание.Изготвена е и разписка от съответния натоварен от нотариуса служител, удостоверяваща предпоставките по чл.47, ал.1 от ГПК.Опровергаване на последното не е провеждано в производството.Предвид изложеното и съдът приема, че с цитираната нотариална покана, връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, въззиваемият е бил уведомен за писменото изявление на въззивницата за разваляне на договора.Това изявление от своя страна би могло да прекрати облигационната връзка между страните само ако са налице предвидените в чл.87, ал.1 от ЗЗД предпоставки.Първо следва да е налице неизпълнение на задължението на насрещната страна по договора.П.М. към датата на получаване на нотариалната покана  не е изпълнил от поетото от него задължение по предварителния договор да сключи окончателен договор в срок до 10.02.2011г., съответно и до датата на поканата.Следващата предпоставка е това неизпълнение да се дължи на причина, за която длъжникът отговаря.Не се установява неизпълнението на задължението на П.М. да е следствие от забава на изпълнение от страна  на Д.В., респект. тя да му е отказвала необходимото съдействие, нужно му за реализиране на неговата престация.Напротив, установява се, че същата е предлагала изпълнение, но предвид липсата на финансови възможности П.М. не е желаел към 2011г. и впоследствие сключване на окончателен договор.Последната предпоставка е изправността на кредитора, т.е. той да е изпълнил или да е бил готов да изпълни.Д.В. като собственик на имотите е имала готовност да изпълни задължението си за прехвърляне на собствеността. Съгласно нормата на чл.87, ал.1 от ЗЗД в предупреждението следва да бъде даден подходящ срок за изпълнение.В настоящия случай такъв срок не е даден.Липсата на срок, обаче не препятства правното действие на предупреждението, т.е. не го прави недействително, ако след получаването му длъжникът е бездействал в един достатъчен според конкретните обстоятелства срок.В този случай, както и когато бъде даден твърде кратък срок за изпълнение, то изявлението ще произведе действие след изтичането на подходящия срок.Настоящото изявление е получено на 20. 11.2014г.Исковата молба е подадена на 18.08.2015г., т.е. изтекъл е срок по-дълъг от шест месеца.Съдът счита, че периодът от шест месеца, в който длъжникът е бездействал, е достатъчен по см. на чл.87, ал.1 от ЗЗД, като му е била осигурена изискуемата от закона допълнителна възможност за изпълнение.С изтичане на шест месечния срок може да се приеме, че изявлението е произвело действие и сключеният между страните договор е бил развален.В подкрепа на извода, че длъжникът е бездействал и не е имал намерение за предприемане на изпълнение е и съставеното от него пълномощно на 12.06.2015г., цитирано по-горе, с което е упълномощил съпругата си да го представлява по повод прекратяване на взаимоотношенията му с продавача по предварителния договор, вкл. получаване обратно на сумите, престирани от него.

По изложените съображения съдът приема, че към датата на подаване на исковата молба, съответно и понастоящем, действието на сключения между страните предварителен договор от 16.08.2010г. е преустановено, предвид което предявеният иск с пр.осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД за неговото обявяване за окончателен е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго в изложения смисъл.На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на въззивницата следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски за първа и въззивна инстанция, които са общо в размер на 4 160, 20лв., включващи адв.възнаграждение за първа инстанция-1600лв., адв.възнаграждение за втора инстанция-2000лв. и държавна такса с преводна такса-560, 20лв.   

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №266/29.02.2016г., постановено по гр.д.№2418/15г. по описа на ВОС, гр.о., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Х.М. с ЕГН ********** *** против Д.И.В. с ЕГН ********** *** иск за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен на 16.08.2010г., по силата на който Д.И.В. се е задължила да прехвърли на П.Х.М. собствеността върху следните недвижими имоти: 1/ апартамент №3 с идентификатор 10135.1502. 65.1.3 по КК на гр.Варна, изграден на степен „груб строеж", находящ се в гр.Варна, ул.”Страхил”№46, разположен на първи етаж от жилищната сграда, с площ от 80, 06 кв.м., при съответни граници, ведно с прилежащото избено помещение №3 с площ от 4, 11 кв.м., както и 13, 6026% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж; 2/ гараж №3, изграден на степен „груб строеж", находящ се в гр.Варна, ул. ”Страхил”№46, с идентификатор 10135.1502.65.1.11 по КК на гр.Варна, с площ от 17, 60 кв.м., при съответни граници, както и 2, 1065% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, срещу продажна цена в общ размер за двата обекта -  20 000 евро,  на осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД,

ОСЪЖДА П.Х.М. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.И.В. с ЕГН ********** *** сумата от 4 160, 20лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: