Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

169

гр.Варна, 22.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 25.10.2017 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

при секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 298/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадна е въззивна жалба от С.С.Б. чрез назначения особен представител адв. С.Г. срещу решение № 72/ 18.04.2017 год по гр.д. № 168/2016 год на Окръжен съд Шумен, с което на осн. чл. 42 ал.2 от ЗЗД е прогласена недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот: дворище, съставляващо неурегулиран поземлен имон № 6920 от кн. 565в по плана на гр.Шумен, ул.“Горен Дъбник“ № 5, а съгласно скица на СК-Шумен по КК на гр.Шумен е ПИ с идентификатор 83510.659.1 и площ 280 кв.м., ведно с построената в него монолитна едноетажна къща с идентификатор 83510.659.1.4 със застроена площ от 77 кв.м., състояща се от кухня, дневна, спалня, антре и тераса, сключен между Б. И. М. чрез пълномощника му Н. Г. Х. в качеството на продавач и С.С.Б. в качеството на купувач, обективиран в нот.акт № 104, том I рег.№ 366, н.д. № 70/2008 год на нотариус с рег.№ 19, по предявения иск от А.Б.М., представлявана от настойника й М.Г.П., чрез пълномощника й Е. Ж. М. и М.Б.М., представлявана от Л.С.Г., действаща в качеството й на майка и законен представител, срещу С.С.Б.. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивницата моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявения иск бъде отхвърлен, както и да бъдат присъдени в нейна полза направените по делото разноски, вкл. възнаграждението за особения представител, определено съобразно разпоредбата на чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

В постъпилия отговор се изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на постановеното решение.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск за прогласяване недействителността на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 14.02.2008 год под формата на нот.акт № 104, том I рег.№ 366, дело № 70/2007 год на нотариус Ася Николова, рег.№ 019 от регистъра на НК, поради липса на редовно учредена представителна власт на пълномощника, действал от името на продавача. Въпреки дадената от ищците правна квалификация на иска като такъв с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД, тя не обвързва съда. При определяне основанието на иска съдът съобразява твърденията на ищеца, а те сочат на иск с правно основание чл. 42 ал.2 от ЗЗД. Искът е допустим – заведен е от законните наследници на продавача по оспорения договор, за когото се твърди, че е бил мнимо представляван. Правото да се позоват на недействителност на договора е наследимо - в този смисъл са разясненията, дадени с ТР № 5/2014 год на ОСГТК на ВКС.

В подкрепа на твърдението си, че договорът е сключен без представителна власт на пълномощника, ищците са представили удостоверение от Галина С. – помощник нотариус по заместване на нотариус Янчо Несторов, издадено на 21.02.2014 год. В него е възпроизведено съдържанието на пълномощното с рег.№ 9487/15.12.2004 год, подписано от Борислав Иванов Манджуков, с което предоставя на Николай Георгиев Христов правото от негово име да подаде молба, изиска и получи скица, удостоверение за местонахождение, удостоверение за данъчна оценка и удостоверение за наличие или липса на тежести на недвижимите имоти, описани в нот.акт № 9, том VI, рег.№ 6900, дело № 789/2002 год на нотариус А.А. и имота по нот.акт № 8, том VI, рег.№ 6899, дело № 788/2002 год на същия нотариус. Процесният имот не фигурира в така цитираното съдържание на пълномощното.

От представения нот.акт № 104/2007 год се установява, че сред документите, представени по сделката е описано и пълномощно рег.№ 9487/15.12.2004 год на нотариус Я. Н., с което пълномощникът Н. Х. е легитимирал представителната си власт. По нотариалното дело на нотариус А. А., пред която е изповядана оспорената сделка, се намира копие от това пълномощно, заверено за вярност с оригинала на 29.01.2008 год от нотариус О. С. с рег.№ 196 на Нотариалната камара, но с различно съдържание. С това пълномощно Б. М. е овластил Н. Г. Х. с правата да продаде, дари, замени, на цена, при условия и на когото намери за добре, в това число и да договаря сам със себе си, следните имоти: процесният имот, описан в нот.акт № 10, том VI, рег.№ 6901, дело № 790/2002 год на нотариус А.А., както и имота, описан в нот.акт № № 8, том VI, рег.№ 6899, дело № 788/2002 год на същия нотариус.

Оригиналът на това пълномощно не е представен по делото.

С оглед изясняване на обстоятелствата, при които е подписано пълномощното са допуснати от съда и събрани гласни доказателства. Разпитан като свидетел, Н. Г. Х., който е и пълномощникът по сделката, е заявил, че през 2002 год е получил заем от Б. М. и вместо обезпечение били сключени два договора за покупко-продажба на имоти, единият от които е процесният, собственост на ответницата, с която съжителствал на семейни начала повече от 20 години, а другият – на дъщеря му, по повод на който имот е висящо гр.д. № 187/2016 на ШОС. Между него и кредитора М. имало устно съглашение след изплащане на заема да бъде извършено обратно прехвърляне на двата имота. През 2004 год по негови твърдения той изплатил дълга си към М. и поискал от него да уредят отношенията си във връзка с имотите съгласно уговорката им. Двамата отишли в кантората на нотариус Н. за изготвяне на пълномощно, с което Н. Х. да се разпореди с имота както намери за добре, включително и да договаря сам със себе си. Самото пълномощно било изготвено в съседен офис, а при нотариуса влязъл само М., но след заверката на пълномощното отказал да му го предаде, защото имал претенции за неизплатени лихви по заема. За някои от плащанията свидетелят се снабдил с разписки приложени с отговора на исковата молба – л.85, 86 и 87 от първоинстанционното дело. Част от сумите били изплащани от свидетеля Х. чрез Easi Pay, установено от разписки на л.88,89 и 90 от делото, неоспорени от ищците. През периода от 2004 до 2008 год претенциите за лихви продължили, и накрая след окончателното разплащане по дълга двамата отишли при друг нотариус – О. С., който да завери копие от пълномощното, защото М. настоявал да разполага с екземпляр от него. С така завереното пълномощно Н. Г. се явил пред нотариус А. А. и била изповядана сделката.

Показанията на този свидетел, въпреки неговата заинтересованост, следва да се преценяват в съвкупността им с всички останали събрани доказателства. От представения нотариален акт №10, том VI, рег.№ 6901, дело № 790/2002 год се установява, че наистина на 09.09.2002 год ответницата С.С.Б. продала на Б. И. М. процесния имот. Плащанията чрез Easi Pay, установени чрез неоспорените от ищците разписки, са за едни и същи суми през равни интервали от време, от което би могло да се предположи, че са в изпълнение на вноски по договор за заем.

Въпреки това тези доказателства не обясняват противоречието между двете пълномощни, регистрирани под един и същ номер и на една и съща дата, но с различно съдържание, както и не дават отговор на въпроса как е възможно при заверката на пълномощното за разпореждане с имота, извършена на 15.12.2004 год, упълномощителят се е легитимирал с лична карта, издадена през 2006 год. Това противоречие не дава възможност еднозначно да се приеме, че  пълномощното е действително, а изводът е, че пълномощникът не е разполагал с валидно учредена представителна власт за сключване на сделката.

Анализът на разпоредбата на чл. 42 ал.2 от ЗЗД, направен с ТР № 5/12.12.2016 год по т.д. № 5/2014 год на ОСГТК на ВКС на РБ сочи, че сделка, сключена без представителна власт е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените от нея правни последици. Те могат да настъпят само в случай на потвърждаване на сделката, а то следва да се извърши в същата форма, която е предвидена за упълномощаването.

Твърдението на въззивницата, че такова потвърждаване е налице чрез приемането от страна на упълномощителя на плащания по договора, е неоснователно и недоказано.

Автентичността на представените с отговора на исковата молба частни документи – разписки, издадени от Б. М. е била оспорена от ищците. Касае се за частни писмени документи, издадени от наследодателя на ищците, които са негови универсални правоприемници, следователно трябва да се приеме, че тези документи носят подписа на страната, която го оспорва. Затова и на осн. чл. 193 ал.3, изр.първо от ГПК тежестта да докажат неистинността им лежи върху ищците. Въпреки, че съдът в нарушение с разпоредбата на чл. 193 ал.3 от ГПК е възложил доказателствената тежест върху ответниците, и е изключил тези документи от доказателствения материал, това не влияе върху крайния извод, а той е, че не е спазена необходимата от закона форма за потвърждаване на действията на мнимия пълномощник. По силата на чл. 37 от ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква нотариална форма, трябва да бъде направено писмено с нотариално заверен подпис. Видно от приложените по делото разписки, те не са нотариално заверени.  

По изложените мотиви настоящият състав приема, че не е налице потвърждаване на сделката от страна на упълномощителя, поради което нейната висяща недействителност се е стабилизирала  и е станала окончателна.

Неоснователен е доводът на въззивницата, че съдът недопустимо се е произнесъл по иск с правно основание чл. 42 ал.2 от ЗЗД, без да е бил сезиран с отделен иск за установяване недействителността на упълномощителната сделка. Такова изискване законът не поставя. Липсата (недействителността) на упълномощаването е елемент от фактическия състав на чл. 42 ал.2 от ЗЗД и това не само може, но и следва да се установява в хода на процеса за прогласяване недействителността на сделката, сключена от мнимия представител.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че постановеното решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 42 ал.2 от ЗЗД, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Разноски за настоящата инстанция не се присъждат, тъй като такива не са поискани от въззиваемата страна.

Ръководен от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 72/ 18.04.2017 год по гр.д. № 168/2016 год на Окръжен съд Шумен.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)