ОПРЕДЕЛЕНИЕ №364

гр. Варна,     27.06.2018г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 298/18г., намира следното:

            Производството е образувано по частна жалба, подадена от К.И.Б. *** чрез процесуалния му представител адв. Кр. Л. ***, назначен от съда по реда на ЗПП, против определение № 175/13.06.18г. по гр.д. № 29/18г. на ОС-Силистра, с което Б. е лишен от предоставената му правна помощ по делото с определение № 100/18.04.18г., тъй като предявените от него искове против посочените ответници са очевидно неоснователни, необосновани и недопустими; отменено е определение № 166/07.06.18г. по делото, с което е бил продължен с 1 месец срока за изпълнение от Б. на указанията в определение № 201/11.04.18г., постановено по в.ч.гр.д. № 161/18г. на ВАпС и производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените по делото искове, като на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната подадената от жалбоподателя искова молба. Счита се, че определението е неправилно и незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна във всичките му части. Претендира се и ОС-Силистра да бъде задължен да се произнесе по отправената от процесуалния представител на ищеца молба вх. № 1932/05.06.18г. по чл. 192 от ГПК, което е необходимо във връзка с отстраняването на нередовностите на исковата молба. Излага се, че в мотивите на определение № 201/11.04.18г., постановено по в.ч.гр.д. № 161/18г. на ВАпС ясно са били посочени нередовностите на исковата молба, които Б. следва да отстрани, а това дали твърдяното от ищеца поведение на ответниците е противоправно – е въпрос по съществото на делото. В тази връзка се излага, че първоинстанционният съд е указал да се отстранят нередовностите, обективирани в цитираното определение на ВАпС, а не тези, обективирани в разпореждане № 373/31.01.18г. на СОС. Освен това срокът за изпълнение на тези указания не е бил изтекъл към момента на постановяване на обжалваното понастоящем определение. Сочи се на предприетите от процесуалния представител на ищеца действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба до момента, както и затрудненията във връзка с точната индивидуализация на ответниците по делото.

Предвид наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е изпращан на насрещните страни.

Частната жалба е подадена в срок, чрез надлежен представител /по арг. от чл. 98, ал. 1 от ГПК/ на страна с правен интерес от обжалването, срещу обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 29/18г. на ОС-Силистра е образувано по исковата молба на К.И.Б. против Н. С. и Б. В. /индивидуализирани само с по две имена и заемана длъжност/ за заплащане на: сумата от 3 340 лв. /така в петитума на исковата молба, а в обстоятелствената ѝ част – 3 340 000 лв./ като обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно с лихва от 28.04.14г. до датата на цялостното изплащане на сумата; и сумата от 5 000 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Изложението на фактите и обстоятелствата, на които се основават исковите претенции против ответниците са неясно изложени, но от същите може де се извлекат следните твърдения, относими към предявения петитум: против К.И.Б. е било образувано изп.д. № 2492/01г. на СИС при СРС въз основа на издаден в полза на „ПИБ” АД изпълнителен лист за непогасен остатък по банков кредит. По искане на взискателя по това изпълнително дело, на длъжника е била наложена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от ЗБДС /отм./ - забрана за пътуване в чужбина, която е продължила от 23.10.01г. до 26.10.06г. /периода е от мотивите на приложеното към исковата молба решение № 317/16.01.18г. по гр.д. № 2800/17г. на ВКС, ІV г.о./. Това е обосновало предявяването на иск от К.Б. против посочената банка за обезщетение на неимуществените вреди от така наложената принудителна административна мярка в размер на 3 340 000 лв., по която искова молба е било образувано гр.д. № 8930/10г. на СГС. Искът е бил отхвърлен и това решение е било потвърдено с решение № 156/13.06.14г. по в.гр.д. № 142/14г. на ВтАпС.

К.Б. е подал молба за отмяна на влязлото в сила решение на ВтАпС по посоченото дело, по което е било образувано гр.д. № 2800/17г. на ВКС, ІV г.о. Молителят е представил пред ВКС документи, за които е твърдял, че са новооткрити и че не е могъл своевременно да се снабди с тях – справка за кредитополучател на БНБ № 114092/07.10.14г., от която се установява, че ЕТ „К. Фрукт – К.Б.” няма просрочия и погасени кредити и няма продадено вземане дължимо от него. Въпреки това обаче ВКС /с изложени от ищеца Б. по недопустим начин внушения и твърдения за извършени престъпления от съдиите от този съд и по посоченото дело/ е оставил без уважение молбата за отмяна на влязлото в сила решение.

В исковата молба е релевирано твърдение, че в подписаното от двамата ответници писмо изх. № 94КК-0156/19.04.10г. на БНБ, същите са укрили от ищеца факта, че при БНБ съществува Централен кредитен регистър, откъдето същият е могъл да установи кредитния си статус като ФЛ и като ЕТ, както и че поради това същите са излъгали, че БНБ не може да установи неистинността на платежното нареждане, издадено от „ПИБ” АД, с което се е лъгало, че цената по договор за цесия в размер на 50 000 лв. е платена.Това, наред с писмо изх. № 94КК-0144/13.08.07г. на БНБ, от което ставало ясно, че по искане на „ПИБ” АД БНБ е заплашила ищеца с налагане на глоба, означавало, че отнесено 5 години назад - към 2002г., ищецът не е имал никакви задължения към никого, вкл. и към посочената банка, поради което и не е имало основание да се иска налагането на посочената принудителна административна мярка по посоченото изпълнително дело.   

Първоинстанционният съд с разпореждане № 37/31.01.18г. е оставил исковата молба без движение и е дал указание на ищеца да изложи обстоятелства, на които основава иска си – с какви действия или бездействия, кога и как ответниците са му причинили вредите и в какво се изразяват те, както и да посочи банкова сметка ***те суми.

С молба вх. № 984/13.03.18г. ищецът е изложил отново твърдения за същите обстоятелства, конкретизирайки, че ответниците са излъгали в подписаното от тях писмо изх. № 94КК-0156/19.04.10г. на БНБ, че не може да се установи неистинността на платежното нареждане, издадено от „ПИБ” АД, с което банката е сочила, че цената по договор за цесия в размер на 50 000 лв. е платена. Това изявление на ответниците е било невярно, тъй като такова плащане, ако е имало, е следвало да се впише в Централния кредитен регистър, а ответниците не са указали на ищеца за наличието на такъв регистър, както и за възможността чрез него да се установи чистото му кредитно досие, а оттам и виновното поведение на длъжностните лица при „ПИБ” АД по налагане на принудителната административна мярка, от която ищецът е претърпял вреди /посочени и в исковата молба и в уточняващата молба/. В последната са били отправени искания за предоставяне на правна помощ, както и за освобождаване на ищеца от внасянето на такси и разноски по делото, поради липса на достатъчно средства.

С определение № 71/13.03.18г. съдът е приел, че не са отстранени нередовностите на исковата молба – същата е с несвързано, нелогично и негодно за продължаване на делото съдържание относно вредоносно поведение на ответниците /конкретизирано по характер и място на извършването/, което да е причинило вреди на ищеца /конкретизирани по вид и характер/, и е прекратил производството по делото. Освен това съдът е уважил молбата на ищеца на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК, но не се е произнесъл по искането за предоставяне на правна помощ.

          С определение № 201/11.04.18г., постановено по в.ч.гр.д. № 161/18г. на ВАпС е било отменено горното определение и делото е било върнато на ОС-Силистра  за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба и заявеното искане за предоставяне на правна помощ.

С определение № 100/18.04.18г. първоинстанционният съдия е предоставил правна помощ на ищеца Б. под формата процесуално представителство за отстраняване нередовностите на исковата молба съобразно указанията на ВАпС, дадени с определение № 201/11.04.18г., постановено по в.ч.гр.д. № 161/18г. С определение № 110/27.04.18г. съдът е назначил за процесуален представител на ищеца посочения от АК-Силистра адв. Кр. Л. и е разпоредил на последния да се връчи определение № 201/11.04.18г., постановено по в.ч.гр.д. № 161/18г. и му е определил 2-седмичен срок да изпълни указанията, посочени в това определение на ВАпС. Разгледана е била и молбата на адв. Л., депозирана в съда на 26.04.18г. – преди назначаването му от съда за процесуален представител на ищеца по това дело, и е уважено искането в същата за издаване на съдебно удостоверение за установяване чрез НАП имената и ЕГН на ответниците, както и техните адреси, както и дали към посочената в исковата молба дата 19.04.10г. те са заемила и съответните длъжности в БНБ.

Въз основа на подадената на 02.05.18г. молба от адв. Л. и отправеното до съда искане, е бил продължен срока за изпълнение на указанията до 15.06.18г. включително /л. 59/. С нова молба от 05.06.18г. отново е поискано продължаване на дадения срок за изправяне нередовностите на исковата молба въз основа на изтъкнати от адв. Л. обстоятелства. С определение № 166/07.06.18г. съдът е продължил срока за изпълнение на „указанията в определение № 201/11.04.18г., постановено по в.ч.гр.д. № 161/18г. на ВнАС” с 1 месец, считано от 16.06.18г.

Преди изтичане на така продължения срок, съдът е постановил обжалваното понастоящем определение от 13.06.18г., приемайки, че ищецът е изложил в твърде хаотичен и логически несвързан ред твърдения относно факти, които трудно биха могли да обвържат ответниците с някакво действие или бездействие по повод заеманите от тях длъжности и твърдяните от ищеца вреди, които да са резултат от тези действия и бездействия. Приема се все пак, че съществува едно изложено от ищеца обстоятелство, което може да се свърже с действие или бездействие на ответниците по повод на заеманите от тях длъжности и вредите на ищеца – че са укрили от ищеца факта, че при БНБ съществува Централен кредитен регистър, откъдето същият е могъл да установи кредитния си статус като ЕТ„К. Фрукт – К.Б.”, както и че поради това същите са излъгали, че БНБ не може да установи неистинността на платежното нареждане, издадено от „ПИБ” АД, с което се е лъгало, че цената по договор за цесия в размер на 50 000 лв. е платена. Извън това всички други твърдения са преценени от съда, че не съдържат твърдения за наличието на един от основните елементи от състава на деликта – противоправност на деянието. Поради това се приема, че не е налице нередовност на исковата молба, а се касае за пълно несъответствие на изложените обстоятелства с формулираното искане, което не може да бъде коригирано по никакъв начин именно поради липсата на твърдения за извършено от ответниците деяние, което да носи белезите на противоправност, тъй укриването на факта, че при БНБ съществува централен кредитен регистър, не е противоправно деяние. Освен това е допълнено, че исковата молба е останала нередовна, тъй като въпреки дадената възможност за изпълнение на указанията на съда от 31.01.18г., ищецът не е посочил противоправните деяния, с които ответниците са го увредили. Последното пък е обосновало извода за наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК за връщане на исковата молба като нередовна.

С оглед на тези мотиви, съдът е приел, че поради изначалната недопустимост на иска, не са съществували условията за предоставяне на правната помощ и към момента на нейното предоставяне, поради което и намерил, че е налице хипотезата на чл. 97, ал. 1 от ГПК за лишаване на ищеца от правна помощ.

Настоящият състав на съда намира, че обжалваното определение е необосновано и незаконосъобразно. Мотивите на съда са вътрешно противоречиви – от една страна се приема, че искът е изначално недопустим, тъй като твърденията относно действието, извършено от ответниците, не сочи на неговата противоправност, а от друга страна – че не са отстранени в срок нередовностите на исковата молба за посочване от ищеца на противоправни деяния на ответниците, с които те да са го увредили.

Както беше посочено и в предходното определение на настоящия съд по в.ч.гр.д. № 161/18г., исковата молба е нередовна именно, защото ответниците не са индивидуализирани с пълните им имена, защото е налице неяснота и непълнота на твърденията на ищеца относно характера и мястото на извършване на вредоносните деяния от всеки от ответниците, от които да са настъпили вреди /механизма на причиняване на вредите/, а за последните – не е посочено в какво се изразяват и кога са претърпени; защото е налице противоречие в твърденията относно размера на претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Нередовността на исковата молба е абсолютна процесуална пречка за упражняването на правото на иск, която е основание за прекратяване на производството по делото, но само ако в дадения от съда срок тази нередовност не е отстранена. В настоящия случай на страната е предоставена правна помощ чрез процесуално представителство и е определен срок за отстраняване нередовностите на исковата молба, но не чрез даването на собствени указания, а чрез връчване на определение № 201/11.04.18г., постановено по в.ч.гр.д. № 161/18г. на ВнАС. В последното няма дадени указания на ищеца по делото, а и не може да има такива, тъй като компетентен да даде указанията е първоинстанционният съд. След като съдът е уважил неколкократно молбите на процесуалния представител на ищеца за продължаване на срока за отстраняване нередовностите на исковата молба, съдът преди да изтече дадения срок /който е до 16.07.18г./, е приел че нередовностите на исковата молба не са отстранени. Поради това страната е лишена от възможността да отстрани нередовностите в определения ѝ от съда срок.

В случая не се касае и до изначална недопустимост на предявените искове /просто исковата молба все още е нередовна и не е изтекъл срока за отстраняване на нередовностите ѝ/, поради което и не е налице хипотезата на чл. 97, ал. 1 от ГПК, за да бъде лишен ищеца от правна помощ.

Преценката относно какви указания да се дадат на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба, срока за изпълнение на указанията, вкл. и уважаването на искания на ищеца във връзка със снабдяване с документи и с информация, намиращи се у трети лица, е изцяло в компетентността на първоинстанционния съд. Но само неотстраняването в определения срок на нередовностите на исковата молба е основание за прекратяване на делото.  

Поради изложеното обжалваното определение в неговата цялост следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за предприемане на съответните процесуални действия.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ изцяло определение № 175/13.06.18г. по гр.д. № 29/18г. на ОС-Силистра И ВРЪЩА делото за предприемане на съответните процесуални действия чрез даване на собствени, пълни и ясно формулирани указания относно отстраняване нередовностите на исковата молба, в определен от съда подходящ срок.

Определението е окончателно.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: