Р Е Ш Е Н И Е

119

гр.Варна, 12.07.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на шести юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:         ПЕТЯ ПEТРОВА

                                                                                   МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№299/16г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въз - зивна жалба от П.К.П. против решение №305/08.03.2016г., постановено по гр.д.№2479/15г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прогласен за нищожен по предявен от С.С.П. против Н.П.П. и П.К.П. иск с пр.осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а., вписан в СВ - гр. Варна с Вх.рег. №15254, акт № 197, том XLVI, дело №10584/09.09.2003 год., между С.С.П. и Н. П.П., относно недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Младост", бл.121, вх.2, ет.4, ап.39, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.3512.124.4.39 по КККР, одобрени 2008г., с площ от 91, 70 кв.м., при съответни граници, поради липса на съгласие, както и Н.П.П. и П.К.П. са осъдени за заплатят сумата от 5 327, 76лв., представляващи направени по делото разноски.В жалбата се твърди, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, съответно, че постановеното решение е недопустимо.Предявеният иск е за прогласяване на процесната сделка за нищожна поради абсолютна симулация, т.е. поради привидност, а съдът е прогласил същата за нищожна поради липса на съгласие.В условие на евентуалност се твърди, че решението е неправилно като необосновано, постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, по изложените в жалбата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.Претендират се разноски.

Въззиваемата С.С.П. поддържа становище за неосновател - ност на подадената жалба и моли решението на ВОС да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Въззиваемата Н.П.П. поддържа становище за неоснова -телност на подадената жалба и моли решението на ВОС да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищцата С.С.П. излага, че на 09.09.2003г. сключила с ответница Н.П.П. по време на брака й с ответника П.К.П. договор, обективиран в н.а.№159/03г., съгласно който ищцата продава на ответницата собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Младост", бл.121, вх.2, ет.4, ап.39, за сумата от 25 000лв., които е получила в брой от купувача, като си запазва пожизнено правото на ползване върху същия. Така сключената сделка е абсолютно симулативна.Ищцата имала сериозно неразбирателство с мъжа, с когото другата й дъщеря Я. П. Н. съжителствала на съпружески начала.Същият имал финансови затруднения и искал от ищцата да ипотекира имота си, за да получи той кредит.Упражнявал спрямо нея физическо и психическо насилие, вкл. в резултат от побой получила инсулт.За да си спести неприятностите ищцата решила да „прехвърли” апартамента на малката си дъщеря Н., като с цел другата й дъщеря да не я напада, защото е подарила апартамента само на едната сестра, решили да оформят сделката като покупко-продажба.Обсъдила намеренията си с ответницата и тя се съгласила, като никоя от тях не е имала намерение да бъде прехвърлена собствеността върху имота, срещу съответна парична престация.В деня на подписване на договора пред нотариуса, непосредствено след като подписали нотариалния акт, започнала да се притеснява дали е постъпила правилно и затова влезли в една адвокатска кантора, обяснили на адвокат ситуацията и той ги посъветвал с цел да имат документ за действителните си намерения да подпишат обратно писмо, което и изготвил, а те подписали.Сключеният между страните договор е абсолютно симулативен, предвид което претендира да бъде прогласена неговата нищожност поради привидност.  

Ответникът П.К.П. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск.Твърди, че ищцата е имала желание да прехвърли жилището на семейството, като е заявявала и твърдяла, че то ще остане на тях.По това време той и съпругата му живеели на квартира, ищ -цата им предложила да се преместят при нея и заявила желанието си да им прехвърли имота.В деня на сключване на сделката ответникът присъствал лично. Документите били оформени от адв.С.Х., която присъствала с тях и пред нотариус Г.И.Неверни са твърденията на ищцата, че в деня на сделката се консултирала с адвокат и било подписано обратно писмо, т.к. през целия ден страните били заедно, още повече и, че при тях е имало адвокат, с когото, ако искат, да се посъветват.Посочената в акта продажна цена е заплатена на ищцата.С пари му помогнали неговите родители, както взел и заем от приятел.Ответникът работил на две места /във фурна на смени и допълнителна работа в цех за алуминиева и пластмасова дограма/ и получавал добри доходи.Плащал е и всички консумативи за жилището.Дори и обаче цената да не е била изплатена, горното сочи единствено на неизпълнение на облигационно задължение.От около две години е разделен със съпругата си и са в изключително влошени отношения, вкл. имат висящо бракоразводно дело-гр.д.№9802/15г. по описа на ВРС, както и съпругата му е подала против него молба по реда на ЗЗДН, оставена без уважение. 

Ответницата Н.П.П. признава предявения иск като поддържа становище за неговата основателност изцяло по съображенията, изложени в исковата молба.Твърди, че семейството не е разполагало със средства, с които да бъде платена посочената продажна цена.Твърди, че от 2003г. са извършили ремонти в жилището, каквито майка й е считала за необходими, както и, че същата е плащала всички консумативи за имота.Не оспорва обстоятелството, че от 2013г. с ответника са във фактическа раздяла и са в лоши отношения, както и, че имат висящо бракоразводно производство.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

По допустимостта на обжалваното решение.

Видно от мотивите на постановеното от първоинстанционният съд решение е, че същият се е произнесъл по така въведените от ищцата в исковата й молба основание, т.е. фактите, от които произтича спорното материално право, и искане.Приел е, че е сезиран с иск за прогласяване нищожността на процесната сделка на осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД като привидна, сключена в условия на абсолютна симулация, изследвал е предпоставките за уважаване на този иск, съответно разкриване на симулативността на договора, приел е и, че същата е установена в производството, с оглед което искът следва да бъде уважен.В диспозитива си, обаче е посочил, че прогласява сделката за нищожна не поради привидност, а поради липса на съгласие, което е различно основание за нищожност и каквото не е било въвеждано като основание на иска.Видно от мотивите, обаче е, се съдът не е приемал, че е сезиран с иск за прогласяване нищожност на сделката като сключена при липса на съгласие и не се е произнасял по такъв, а единствено е изложил съжденията си по повод приетото от него, че страните по сделката не са имали желание/наречено от съда съгласие/ да се породят правните последици на сделката, като и това е залегнало в диспозитива на решението му.В тази връзка и доколкото първоинстанционният съд не се е произнесъл по иск, различен от този, с който е бил сезиран, настоящата инстанция приема, че обжалваното решение не е недопустимо.При евентуално дадена грешна квалификация на иска /такава по чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД/, но с произнасяне именно по въведените от ищеца основание, т.е. фактите, от които произтича спорното материално право, и петитум, които обосновават действителна квалификация чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД решението не би било недопустимо, а неправилно.В случая, обаче поради допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението първоинстанционният съд е посочил, че договорът се прогласява за нищожен поради липса на съгласие вместо, както е приел в мотивите си, че следва да се прогласи за нищожен поради привидност.

Предявен е иск с пр. осн. чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД.

Съгласно договор, обективиран в н.а.№159/09.09.2003г., С.С. Петро -ва е продала на дъщеря си Н.П.П. недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Младост", бл.121, вх.2, ет.4, ап.39, за сумата от 25 000лв./при данъчна оценка 33 612, 70лв./, получена според акта напълно и в брой от продавача, като последният си е запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота.Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак е, че към 09.09.2003г. Н.П. е бил в брак с П.П., сключен на 27.02.1999г.Не е спорно между страните, че след постановяване на обжалваното решение от ВОС бракът е прекратен с решение от 11.04.2016г., постановено по гр.д.№9802/15г. по описа на ВРС/влязло в сила/, с което е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл.49, ал.4 от СК.Със споразумението не са уреж- дани имуществени отношенията на страните по повод процесния имот, нито предоставяне ползването му като семейно жилище /в исковата си молба Н.П. е посочила, че запазено право на ползване върху семейното жилище има С.П., предвид което не претендира предоставяне правото на ползване/.

По време на брака е сключен от единия от съпрузите възмезден договор за при- добиване право на собственост върху недвижим имот, като по силата на чл.19 от действащия към 2003г. СК/обн.1985г., отм.2009г./, респ. §4 от ПЗР на СК/обн.2009г./ и чл.21 от същия/страните не спорят, че между тях се е прилагал законовият режим на общност/ се презюмира, че вещта е със статут на съпружеска имуществена общ- ност до прекратяване на брака.От факта, че неучастващият в сделката съпруг придобива право на собственост по силата на закона, не следва изводът, че същият става страна по договора, предвид което и съгласно разяснения, дадени в задължи- телна съдебна практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК - решение №30/11. 02.2015г., постановено по гр.д.№4188/14г. по описа на ВКС, IV гр.о., същият не е обвързан от подписаното между участниците в сделката обратно писмо, обекти- виращо изявленията им относно нейната привидност.В този случай подписаният от единия съпруг документ има значение на начало на писмено доказателство за разкриване на симулацията, респект. и за предпоставка за допустимост на свидетелски показания - чл.165, ал.2 от ГПК и по отношение на неучастващия в сделката съпруг.Тъй като съпрузите имат качеството необходими другари, когато единият признава симулативния характер на сделката, а другият го оспорва, съгласно правилото на чл.217 от ГПК, ако фактическите им твърдения относно общите факти си противоречат, съдът следва ди ги преценява с оглед всички обстоятелства по делото.

С оглед изложеното и подписаното между С.С.П. и Н.П.П. обратно писмо, съгласно което сключеният между тях договор за покупко-продажба с н.а.№159/03г. не е такъв за прехвърляне право на собственост върху недвижимия имот чрез покупко-продажба, сумата от 25 000лв., вписана в н.а. като продажна цена, не е плащана, респект. получавана, нито същите са имали воля за прехвърляне, респект. получаване на собственост, не е годно само по себе си да установи по отношение на въззивника симулативността на договора, а служи само като начало на писмено доказателство по см. на чл.165, ал.2 от ГПК, правещо допустимо събирането на гласни доказателства за установяване привидността на изразеното в н.а. съгласие, като доказателствената тежест лежи върху страната, целяща да установи тази привидност.Писмото е датирано като съставено на 09.09. 2003г., оспорена е датата му, същата не е и достоверна за въззивника по см. на чл.181 от ГПК, като най-малкото и не би могло да бъде съставено през указаното в исковата молба време - в деня на сделката, непосредствено след като страните подписали акта пред нотариуса и които веднага след това потърсили адвокат, доколкото към момента на подписване на н.а. същият все още не бил вписан в СВ, предвид което и не е възможно да са били известни вх.рег.№, том, регистър и дело, по които ще бъде вписан в СВ, така щото те да се посочват в обратното писмо. Независимо от горното, доколкото обратно писмо между страните по един договор може да бъде подписано и много след сключването му, съдът цени документа като такъв по чл.165, ал.2 от ГПК .   

Съгласно показанията на св.С.Данаилова същата е била съседка на страните до 2001г., като и понастоящем поддържа връзка с тях.С. продала имота на се -мейството на Н. и П., които живеят в него.Знае, че сделката е фиктив- на, сключена е около 2002г.-2003г.Тогава С. имала проблеми с дъщеря си Янка и втория й съпруг/ставали скандали, вкл. чувани от съседите/, с които тя живеела тогава заедно и които искали тя да ипотекира апартамента.Тя не била съгласна и решила да прехвърли имота на Н., за да не я моли Янка.От Н. знае, че се е подписало споразумение между майка и дъщеря, т.к. С. се притеснявала, че пари не нея не са й давани и, че тя не е имала намерение за продава жилището.Знае, че това е станало малко след сключване на сделката, т.к. тогава Н. й споделила.След сделката Н. и П. направили ремонт в апартамента.С. живеела в него, лятото посещавала селото си.От Н. и С. знае, че С. е заплащала консумативите за ток и вода за жилището.

Съгласно показанията на св.Х.П. същата познава страните от 15 години. Приятелка е със С., работили заедно.С. направила фиктивна продажба на дъщеря си Н., защото била притисната от обстоятелствата - голямата й дъщеря и мъжът, с когото тя съжителствала, искали от С. да ипотекира жилището си като те вземат заема.С. не била съгласна, защото можела да остане без жилище, а и не била добре със здравето, получила инсулт.Обмисляла какво да направи, за да прекрати „желанията” на другата си дъщеря и приятеля й и споделила, че ще направи фиктивна продажба, за да няма недвижима собственост на свое име, посъветвала се и с адвокат и той й казал, че няма друг начин, за да няма собственост на свое име.Няколко дни след фиктивната продажба С. и дъщеря й отишли при друг адвокат/през това време свидетелката я замествала на работа/, за да им направи документ споразумение, за да е тя спокойна.За документа знае от С., както и знае, че за него знаят само С. и Н..От 6-7 години, след като я съкратили от работа, С. не живее в апартамента, а на селото на родителите на съпруга си, намерила си и работа там.След фиктивната сделка в имота са правени подобрения, но не знае какви, може би са подменяни развалени неща, но С. й е казвала, че тя ги плаща.

Съгласно показанията на св.Р.Б. същият познава страните от много години /сестра му живее в същия вход, П. познава от 1999г., не познава сестрата на Н., не я е виждал/.От П. знае, че майката на Н. им е продала апартамента.В края на месец август 2003г. карал такси и П. се обърнал към него, за да му даде в заем 5 000лв., обяснил му, че са за апартамента, който ще придобият той и Н. от нейната майка.П. работил по това време и преди във фурна, а допълнително работил и в цех за дограми.По време на про -дажбата семейството живеело в апартамента, а преди това живеели под наем в кв. „Възраждане”.Известно време след това С. живяла в апартамента, а после отишла да живее на село.Парите му дал в брой/имал спестени от продажба на негов апартамент/, а П. му ги върнал след като се качил да пътува по кора -бите през 2009г.След закупуване на апартамента П. направил ремонт. Направил коридора, избил терасата, направил нова кухня с вградена печка, фурна, съдомиялна, ширм.

Съгласно показанията на св.П.К./майка на въззивника/ няколко дни преди 09.09.2003г. П. й казал, че С. ще им прехвърли жилището.После казал, че са ходили при нотариус те тримата и адвокат С. Х., тя им изготвила нотариалния акт.Казал й, че има нужда от пари за сделката и му дали 8 000лв. /имала спестявания, получавал месечен доход от около 600-700лв., съпругът й получавал 400-500лв., парите изтеглила от сметката си в Банка ДСК/.Знае, че С. е имала проблеми с другата си дъщеря, но не знае какви точно.След като П. и Н. купили апартамента се върнали да живеят в него/преди това от 2002г. били на квартира/.П. направил ремонт.Обзавел нова кухня, направил и коридора.От около 10 години С. живее в с.Пролез.

При съвкупния анализ на показанията на С.Д., Х.П. и П.К. съдът приема за установен фактът, че в даден период от време, около сключване на договора, С.П. е била в изключително конфликтни отношения с по-голямата си дъщеря Я. П. Н. и мъжът, с когото същата е съжител -ствала на семейни начала А. М., които са искали от нея да ипотекира жилището си като обезпечение на техен заем, с което въззиваемата категорично не била съгласна.Горното в голяма степен предизвикало намерението й за сключване на процесния договор.Съгласно показанията на св.Х.П. преди сключването на договора страните са се посъветвали с адвокат, който ги уверил, че това е начин да няма собственост С.П. на свое име.Въззиваемите не спорят, че това е адвокат С. Х., която ги е консултирала и е изготвила нотариалния акт - изрично в този смисъл изявленията на въззиваемата Н.П. в становището й от 27.11.2015г., съгласно които и към 2003г. зълва й И. /сестра на П.П./ била приятелка със сина на адв.С.Х., който бил много добър приятел на П.П..Видно е, че не малък кръг от лица е бил известен предварително за тези мотивите на С.П. за сключване на процесния договор, вкл. се е стигнало до консултация с адвокат относно това какъв точно договор да бъде сключен така щото от една страна да се преустановят желанията на Я.Н. и А.М., а от друга страна, съгласно твърденията на С.П., Я.Н. и да няма претенции, че апартаментът се дарява на малката сестра.

Съдът приема, че показанията на св.П.К. следва да се ценят при условията на чл.172 от ГПК предвид близката й родствена връзка с въззивника и влошените отношения с въззиваемите по повод водения бракоразводен процес/видни от мотивите на цитираното решение по гр.д.№9802/15г. по описа на ВРС/.Показанията на св.Р.Б. са житейски противоречиви, т.к. от една страна същият излага, че познава семейството много добре, вкл. Н. от 20 години/т.е. поне от 1995г./, защото сестра му живее в същия вход, а от друга, че същият не познава нейната сестра и никога не я е виждал, при положение, че същата е живяла в това жилище /семейно на родителите й от 1991г./.Показанията им относно предоставените суми, а именно на П.Колева, че изтеглила от сметката си в Банка ДСК 8 000лв., а на Р.Б., че имал средства от продажбата на негов имот и не кореспондират с друг събран по делото доказателствен материал.Независимо от горното, дори и от тях да се приеме за установено, че в края на месец август 2003г. П.П. е искал от свидетелите средства, обяснявайки, че са му необходими за жилището, което С. П. ще прехвърли на семейството му и те са му предоставили такива, то този факт сам по себе си не обосновава извод, че тези парични суми са заплатени на С.П. като продажна цена по сделката.На първо място, защото тези свидетели нямат наблюдения относно предаване на сумата и на следващо, защото е възможно и исканите суми да са били вложени за извършване на ремонтните дейности/осъществен не-малък ремонт, непосредствено след сделката/, въпреки, че П.П., който съгласно установеното от показанията на другите свидетели, е бил известен за действителната воля на страните, е поддържал пред третите лица, че сделката е покупко-продажба.

Други доказателства, които да опровергаят показанията на св.С.Д. и св. Х.П., съгласно които С.П. като продавача по процесния договор не е получавала парични суми, нито и страните по него са имали волята да се прех- върли собствеността срещу продажната цена от 25 000лв., не са ангажирани.Най-малкото не са ангажирани доказателства относно факта, че семейството е разполагало с тази парична сума/Н.П. е била в отпуски за отглеждане на малките си деца, родени съответно през 1999г. и 2001г., а доходите на П.П., посочени в представеното копие от трудова книжка не са високи/.Не ги опровергават и показанията на св.Г.И. /нотариусът, пред когото е сключен договорът/, т.к. съгласно тях свидетелят няма никакви спомени от процесната сделка, състояла се преди 13 години, а от друга страна и защото при всяка привидна сделка страните по нея се съгласяват да я изповядат пред нотариуса именно по начина, по който е записано в нея.Същественото в настоящия случай е не как страните са се съгласили да бъде изповядана сделката, а дали са имали волята по между си да се прехвърли собствеността върху имота срещу заплащане на посочената в договора продажна цена.Вярно е, че неплащането на цената не води до нищожност на договора, но е косвено доказателство, че не е имало обща воля да възникне изобщо задължение за плащането й.В настоящия случай съдът приема, предвид така установеното от събраните гласни доказателства, че страните по сделката не са имали общата воля собственост да се прехвърли срещу получаване на продажната цена от 25 000лв., т.е. така изразената им воля в нотариалния акт не е такава, каквато е действителност, съответно договорът за покупко-продажба е привиден.Привидният договор е винаги нищожен независимо от това дали не прикрива никаква друга сделка /абсолютно симулативен/ или прикрива някаква друга сделка /относително симулативен/ и каква е тази прикрита сделка.В случая от същите доказателства и от фактите, че С.П. с договора си е запазила правото на ползване върху имота, че след сделката П. са се нанесли да живеят в него, че са извършвали скъпо струващи ремонтни дейности, косвено се установява, че страните са имали волята да се прехвърли собствеността, но без насрещна парична престация, т.е. безвъзмездно, като прехвърлителят си запази пожизнено правото на ползване върху имота, като причините и обстоятелствата за оформяне на договора като покупко-продажба са логични и житейски оправдани-привидността е създадена, за са се преодолеят възникналите към този момент и очакваните в бъдеще неразбирателства между С.П. и Я.а Н. /вкл. при явност на действителната воля, разкриването на която, обаче не е предмет на настоящия иск/.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния договор като привиден е основателен и следва да бъде уважен.Предвид съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва са бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на въззиваемата С.П. следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски пред настоящата инстанция, представляващи адв.възнаграждение в размер на 2 600лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №305/08.03.2016г., постановено по гр.д.№2479/15г. по описа на ВОС, гр.о./в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка, а именно посочено е, че договорът се прогласява за нищожен поради липса на съгласие вместо, както е прието в мотивите, че следва да се прогласи за нищо- жен поради привидност/.

ОСЪЖДА П.К.П. с ЕГН ********** от гр.Варна, кв.”Възраж -дане”, бл.60, вх.3, ет.3, ап.56 да заплати на С.С.П. с ЕГН ********** *** сумата от 2 600лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: