О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                  №27/13.01.2014 година, гр.Варна

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на десети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                       И. ЛЕЩЕВ

 

Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.ч.гр.д.№ 3 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1, във връзка с чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на КОНПИ-София чрез ТД гр.Варна срещу определение № 3336/01.11.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 3279/2013 година, с което е прекратено производството срещу съ-ответника К.Г.К. ***, поради недопустимост на иска. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания акт в посочената част и се иска от апелативната инстанция да го отмени и да върне делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по предявеното от комисията мотивирано искане и срещу К.К..

Производството е  едностранно.

Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното определение, а по съществото на спора приема следното:

Мотивираното искане на комисията по чл.28 от ЗОПДИППД (отм.) съдържа искане бившата съпруга на първия ответник И.Г.Н. - К.Г.К. да отговаря за получените суми от продажбата на два автомобила, придобити по време на брака им, но  единия – м. ”Форд-Фиеста” е продаден по време на брака за 1600.00 лева и втория м.”БМВ” е продаден една година след развода им за 12000.00 лева.

Варненският окръжен съд е приел, че за иска срещу К. не е налице правен интерес, поради което е прекратил производството по него като недопустимо.

Този извод се споделя от апелативната инстанция, макар и по други съображения, а именно:

От една страна, трайната практика на ВКС по чл.10 от ЗОПДИППД (отм.) е, че имущество в режим на СИО не може да се отнеме, ако не е оборена презумпцията за принос на другия съпруг-виж решение № 70/04.07.2012 година на ВКС, ІV-то ГО по гр.д.№ 704/2011 година. В мотивираното искане на комисията  не се съдържат твърдения, съответно не са ангажирани доказателства, че законовата оборима презумпция за гражданско-правен принос на съпругата в придобиването на посочените автомобили е оборена, т.е. да може да се приеме, че тя няма такъв принос и следователно в нейния патримониум  е  преминала съответната част от незаконно придобитото от съпруга й имущество, което да подлежи на отнемане по посочения закон. Липсата на такова твърдение и симетричните за него доказателства в това специално исково производство не е  нередовност на исковата молба, а е приравнено на липса на правен интерес и поради това правилно производството е било прекратено.

От друга страна, в мотивираното искане изрично е посочено, че продажбата на втория автомобил е извършена след влизане в сила на съдебното решение за прекратяване на брака между двамата ответници, което означава че претенцията за него-паричната равностойност от продажбата му трябва да е насочена само срещу първия ответник, а ответницата К. не е материално правно легитимирана да отговаря по този иск.

По изложените съображения следва да се приеме, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, ВАпС

 

 

                                                   О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3336/01.11.2013 година на Варненския окръжен съд        , постановено по гр.д.№ 3279/2013 година, в частта, в която е прекратено производството срещу К.Г.К. ***.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жолбоподателя при условията на чл.274, ал.3 от ГПК.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.