Р Е Ш Е Н И Е № 52

гр. Варна, 14.04.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                                           ПЕТЯ ПЕТРОВА

при участието на секретаря В.Т. и представителя на Апелативна прокуратура-Варна – прокурор Вилен Мичев, като разгледа докладваното от съдия М. С. в.гр.д. № 3 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ против решение № 358/28.10.14г. по гр.д. № 85/10г. на ОС-Добрич, с което е отхвърлено изцяло мотивираното искане на КОНПИ: за отнемане в полза на държавата от А.М.А. и Т.В.А. подробно описани недвижими имоти, моторни превозни средства, дружествени дялове и акции, на осн. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./; за отнемане от А.М.А. на получени продажни цени от продажбата на подробно описани недвижими имоти, на осн. чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./; за отнемане от А.М.А. и Т.В.А. на получени продажни цени от продажбата на подробно описан недвижим имот и МПС, на осн. чл. 4, ал. 2, вр.  чл. 10 от ЗОПДИППД /отм./; за отнемане от „БИ ЕЙ ИНВЕСТ” ООД, гр. Добрич, от „А.”***, от „КОМПАНИЯ ЗА ИНВЕСТИЦИИ И РАЗВИТИЕ” АД, гр. Добрич и от „А. *** на подробно описани недвижими имоти, на осн. чл. 6 от ЗОПДИППД /отм./; за отнемане от „КОМПАНИЯ ЗА ИНВЕСТИЦИИ И РАЗВИТИЕ” АД, гр. Добрич на получени продажни цени от продажбата на подробно описани недвижими имоти, възлизащи на обща сума от 102 000лв., на осн. чл. 4, ал. 2 вр. чл. 6 от ЗОПДИППД /отм./; за отнемане от „А. *** на получени продажни цени от продажбата на подробно описани недвижими имоти, възлизащи на обща сума от 2 276 161лв., на осн. чл. 4, ал. 2 вр. чл. 6 от ЗОПДИППД /отм./; за отнемане от „А. *** на получени продажни цени от продажбата на подробно описани недвижими имоти, възлизащи на обща сума от 2 479.60лв., на осн. чл. 4, ал. 2 вр. чл. 6 от ЗОПДИППД /отм./; за отнемане от А.М.А. на съдържанието на банкова касета, наета от този ответник в АД „Уникредит Булбанк”, след извършването на опис и оценка на касетата; за обявяване на недействителни по отношение на държавата на договор за продажба на дружествени дялове от 02.08.09г., сключен между А.М.А. и М.А.Г., както и на спогодба от 02.08.09г., сключена между А.М.А. и Т.В.А. от една страна и „Пътстрой-Варна” ЕООД, гр. Варна, от друга страна, на осн. чл. 7, т. 2 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ (относно обжалването на решението и в тази му последна част – уточняващата молба от въззивника от 20.02.15г.).

Счита се, че искът по отношение на това имущество е основателен и доказан, а решението на ДОС е неправилно. Оспорват се изводите на съда, че липсва пряка или косвена връзка между престъпната дейност, както и че установеното имущество е придобито със законни доходи. Относно характера на връзката се счита, че от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение за връзката между придобитото имущество и престъпната дейност на ответника А. и тази връзка е косвена – логически обоснована от фактите и обстоятелствата и тяхното осъществяване последователно във времето. Сочи се на друга престъпна дейност на лицето извън престъплението, за което е осъден и която присъда е послужила за започване на настоящото производство, от което се прави извод за наличието на трайни престъпни навици и възможност за натрупване на значително имущество за периода от 1990-1997г. Поддържа се още, че от установените по делото факти може да се достигне до извода, че незаконно придобитите чрез престъплението средства са се трансформирали и поради липсата на законни доходи, следва логически да се приеме, че придобитото от престъплението е в размера, претендиран за отнемане на имуществото по настоящото дело. В тази връзка се извеждат аргументи от заключенията на СИЕ и съставения ревизионен акт за данъчната 2005г., сочещи на липсата на доходи на ответника А. и първата му съпруга за периода до 1997г. и наличието на средства с неясен произход за периода от 1997-2005г. Поддържа се и наличието на връзка между трансформираните от престъплението средства и вложените такива в търговските дружества, контролирани от ответника А.. Оспорва се извода на съда, че Комисията не е взела предвид получените от ответника кредити от банки и заеми от физически лица. Сочи се, че чрез установеното в заключенията на СИЕ не се доказва по безспорен начин установен източник на средствата за придобиване на имотите или ако се установява източник – то той е основно от ответника А. и/или от контролираните от него ЮЛ. Отделно от това, последните не само са получавали, но са и давали кредити в значителни размери. Оспорва се и извода на съда относно достоверност на датите на частните договори за заем, а оттам и за наличието на законен източник на доходи за „А. Инвест” ЕООД, тъй като тези средства са предоставени единствено от ответника А., който контролира това дружество и следва да се приеме, че и тези средства са косвено придобити от престъпната дейност на ответника. Поддържа се становището, че ищецът претендира определянето на пазарна цена за придобиване на всички имоти, с изключение на онези, придобити от държавата, общините или чрез съдебен изпълнител. Твърди се, че след като по делото се установява превишение на приходите над разходите за проверявания период и предвид обема на сключените сделки и факта, че голяма част от тях са сключени от ЮЛ с голям паричен поток, то не е задължително, а и е невъзможно Комисията да проследи по безспорен начин транфсормацията на конкретна парична сума, получена от престъпната дейност – в конкретно имущество – сума от продажбата на последното – придобиване на ново имущество с тази последна сума. Важното е според въззивника, че е установено, че основен източник на финансиране чрез заеми е ответникът А. или контролираните от него дружества, а не продажби на имущество. Най-после се оспорва и решението на ДОС, в частта му, с която Комисията е осъдена да заплати общо сумата от 339 265лв., представляваща дължимата ДТ върху отхвърлените искове. Счита се, че на осн. чл. 84, ал. 1 от ГПК Комисията като държавен орган /учреждение/ не дължи заплащането на такси, тъй като е предявила искове за събиране на публични държавни вземания /отнемането на имущество, придобито от престъпна дейност е израз на упражняване на публичната власт на държавата/. Отправеното искане е да се отмени решението на ДОС като неправилно и необосновано и да се уважи изцяло мотивираното искане на Комисията, да се отмени и определението, с което са отменени допуснатите обезпечителни мерки. Така депозираната жалба, ведно с уточнението й пред въззивната инстанция се поддържат чрез процесуален представител на Комисията, а в определения от съда срок са депозирани и писмени бележки по съществото на спора.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от „Пътстрой-Варна” ЕООД, гр. Варна чрез адв. Б. Ж.. Поддържа се, че въззивната жалба, насочена срещу решението в частта му по иска по чл. 7, т. 2 от ЗОПДИППД /отм./, е неоснователна. В тази връзка се поддържа, че не са изложени обстоятелства по чл. 4, ал. 1 от закона, за да може да се направи основателно предположение, че имуществото – предмет на атакуваната сделка, е придобито от престъпна дейност, респ. че сделката е относително недействителна. Твърди се наличието на реални заемни правоотношения и реално дължима по тях парична сума на това дружество, поради което е изключено придобиването по тази сделка да е с цел прикриване на действителните права върху дяловете. Доказателство за тази теза е обратното прехвърляне на дяловете от този ответник на „А.” ЕООД, с което се разкрива собственика на дяловете. Самият управител на това дружество-ответник също не е знаел нищо за желанието на ищеца да запорира дяловете, предмет на атакуваната сделка, нито за произхода на средствата, вложени при учредяването на „Би Ей Инвест” ООД. След като съдружникът в „А.” ЕООД не е правил допълнителни парични вноски и увеличение на капитала на дружеството след учредяването му, то е и невъзможно внасянето на капитал в това дружество, който да има престъпен произход. Отделно от това, неоснователността на въззивната жалба досежно исковете за отнемане на имущество, налага извода за неоснователност на въззивната жалба и относно иска, по който това дружество е ответник. Претендират се разноски за въззивното производство.

В срока за отговор на въззивната жалба е депозиран такъв и от ответниците А.М.А., Т.В.А., „Компания за инвестиции и развитие” АД, гр. Добрич, „А.”***, „Би Ей Инвест” ЕООД, гр. Добрич, „А.-***, представлявани от адв. Б. Ж.. Поддържа се, че въззивната жалба е неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноските за въззивното производство. Оспорва се относимостта към предмета на делото на наличието на други наказателни производства против ответника А., тъй като следва да се доказва наличието на връзка между конкретната престъпна дейност, за която е налице влязла в сила присъда и имуществото, предмет на искането за отнемане. Не се споделя оплакването, че на ищеца не са били дадени от съда указания да доказва причинно-следствената връзка между престъплението и придобитото имущество, тъй като това изискване не е установено с ТР № 7/30.06.14г. на ВКС по т.д. № 7/13г. на ОСГК, а последното представлява указание за точния смисъл на закона, считано от влизането му в сила. Споделя се нуждата от доказване от ищеца на начина на трансформиране на придобитата от ответника А. парична сума чрез престъплението, за което е осъден, за да се обоснове извод, че имуществото, чието отнемане се претендира е придобито от това престъпление. Сочи се на наличието на огромен размер на ползвани и все още невърнати банкови кредити от ответника, което опровергава предположението за трансформация на придобитата с престъплението сума в определен брой МРЗ и на придобитото имущество, съизмеримо с брой МРЗ и използване като единствен аргумент тяхното съотношение. Споделят се изводите на ДОС за неотносимост към предмета на делото на периода преди 1997г., както и за неотносимост на установените данъчни и други финансови нарушения, които изводи напълно съответстват на указанията, дадени с цитираното ТР. Поддържа се, че по делото е установено реалното получаване и връщане на заемите на третите лица и наличността на тези средства у последните. Посочва се и на доказателства за неизвършен от ответника А. разход от 200 000лв. за закупуване на дялове от капитала на „Лебед” ООД на 08.05.03г., а именно – невръщането на тази сума на кредитора ТБ „БАКБ” АД, по чието искане и именно по тази причина, е открито производство по несъстоятелност на „Лебед” ООД. Това пък доказва наличието на законни средства в патримониума на ответника А.. Наличието на трансформации на имущество, придобито със законни източници на средства, налага ищецът да доказва кои точно от имуществата не са резултат на такива трансформации, за да се достигне до приемане за налична предпоставката за наличието на имущества, за които не е установен законен източник на средства и едва тогава да се тръгне към доказване на пряка или косвена връзка /дори и логическа/ с имуществото, придобито пряко чрез престъпната дейност. Така депозираните отговори се поддържат чрез процесуален представител, включително и като становище, изходящо от „А. консулт” ЕООД и М.А.Г.. В определения от съда са депозирани и писмени бележки по съществото на спора.

Не са постъпили отговори от ответниците „Гранит 99” АД и М.А.Г., както и от Окръжна прокуратура-Добрич /подадената от последната въззивна жалба е върната с влязло в сила на 26.11.14г. разпореждане № 1785/18.11.14г. на ДОС/.

Представителят на прокуратурата изразява становище за основателност на въззивната жалба, поради което се претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Позовава се на осъждане на престъпника и за други престъпления. Счита, че е установена връзката между придобитите чрез престъпната дейност имущества и имуществата, за които е предявен иска. Налице е трансформация и тя е установена по съответния ред. Оспорва се кредитите да представляват законен доход, тъй като те винаги съставляват разход, защото получилият кредит винаги връща повече от полученото.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

Настоящото производство се развива по реда ЗОПДИППД /отм./ по арг. от § 5 от ПЗР на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно  придобито имущество,в сила от 19.11.2012г., тъй като е започнало преди влизането в сила на последния закон.

С влязла в сила на 22.12.06г. присъда /датата на решението на ВКС по наказателно дело № 109/06г., І н.о./ ответникът А.М.А. е признат за виновен и осъден с наказание „Лишаване от свобода” за това,че в периода м.август-септември 1997г.е извършил престъпление по чл.212, ал.3, пр. 1 от НК /ал.4, пр.1 на същия член към датата на постановяване на присъдата/, като е използвал документ с невярно съдържание /две фактури/ и е получил без правно основание чуждо движимо имущество – 10 004 000 /неденоминирани/лв., и отделно през втората половина на м. септември 1997г., отново чрез използване на документ с невярно съдържание /фактура/ е получил без правно основание сумата от 3 656 950 /неденоминирани/лв. Съдебната фаза по това наказателно дело е започнала с НОХД № 1612/03г. на РС-Добрич, чиято осъдителна присъда по отношение на ответника е била само изменена чрез намаляване размера на наказанието от ОС-Добрич с решение по ВНОХД № 201/05г. /приложенията към т. І – черен класьор/. Престъплението попада в обхвата на чл.3, ал.1, т.8 от ЗОПДОППД/отм./

Предвид наличието на предпоставката по чл. 27, ал. 2 от ЗОПДИИПД/отм./ и като подадено от надлежно активно легитимирана страна в лицето на КУИППД (при наличието на предварително приети от КУИППД /по-натакък, наричана Комисията/ Решение № 151/23.04.2009г. /л. 5-12, том ІІІ от делото/ по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗОПДИППД/отм./ за образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност против ответника А.М.А. и Решение № 31/27.01.2010г. /том ІІІ, л. 45-164/ по чл. 13, ал. 1, т. 3 и чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ за внасяне на мотивирано искане до ОС-Добрич за отнемане в полза на държавата на имущество на ответниците на стойност 8 471 629.60 лв., както и за обявяване за недействителни на основание чл. 7, т. 2, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД/отм./ на Договор за продажба на дружествени дялове от 02.08.2009г. и на Спогодба от 02.08.2009г.), в съответствие с правилата за местна и родова подсъдност по чл.28, ал. 1 от ЗОПДИППД/отм./, то следва да се приеме, че мотивираното искане е допустимо.

Предпоставките на приложимия нормативен акт, за да се уважи искането на Комисията са: за проверявания период /който може да е 25 години от датата на придобиване на имуществото – чл. 11/ проверяваното лице да е придобило имущество на значителна стойност /съгласно § 1, т. 2 от ДР на закона „значителна стойност“ е стойност над 60 000 лв., определена към датата на придобиване на имуществото като съвкупност от всички имуществени активи/; да е налице влязла в сила осъдителна присъда по наказателно производство за престъпление от изчерпателно изброените в чл.3, ал. 1 от Закона по отношение на проверяваното лице; имуществото на значителна стойност да е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, в която насока е въведена оборимата презумпция, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник на доходи /чл. 4, ал. 1/.

В настоящия случай, както се посочи и по-горе, ответникът А.М.А. е осъден с влязла в сила присъда. Същата на основание чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ спора за гражданските последици от деянието, в частта й относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Тъй като размера на присвоеното чуждо движимо имущество е част от престъпния състав /като квалифициран състав на основния престъпен състав по чл. 212, ал. 1 от НК/, то следва да се приеме, че гражданския съд е обвързан и от установения от наказателния съд размер на присвоеното имущество, който в настоящия случай възлиза на общо 13 660 950 /неденоминирани/лв., равняващи се на 330.84 минимални работни заплати за страната към посочения момент.

Отделно от това, както факта на придобиване на описаното в искането на Комисията имущество, така и че същото е на значителна стойност по смисъла на закона, не се оспорват от ответниците, поради което и първоинстанционният съд с протоколно определение от 11.05.2011г. /том ІІІ, л. 182/ е приел за безспорно установено, че ответниците са придобили в периода от 1997г. до 31.12.2009г. всички описани в искането имущества, както и това, че придобитото е на значителна стойност по смисъла на §.1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./. А, че имуществото е на значителна стойност се установява и от съдържанието на приетите като доказателства по делото документи, които удостоверяват, че дори по посочени в сделките цени имуществото многократно надхвърля определената от закона сума от 60 000 лв.

Съгласно уточнението на представителя на Комисията в с.з. на 11.05.2011г., първоинстанционният съд е приел /том ІІІ, л. 174/, че периода, обхванат от проверката на Комисията, не е първоначално определената от нея в уточняващата искането молба дата - 01.01.1985г., а 18.07.1986г., на която дата ответникът А.М.А. е навършил пълнолетие, като крайният момент на периода остава 31.12.2009г. 

Преди да се извърши обсъждането по същество на събрания по делото доказателствен материал и да формулира крайните си правни изводи, съдът намира за нужно да изложи предварително становището си по следните въпроси относно някои от фактите и тяхното значение за предмета на делото, както и значението на определени доказателства, а именно:

Ø      Безспорно е, а и това се установява от доказателствата по делото, че на 16.12.1989г. ответникът А. е встъпил в граждански брак с В. М. А. /с предбрачна фамилия В./, прекратен с влязло в сила решение от 06.01.2004г. От брака е родено детето М. /на 09.11.1994г./. На 12.12.03г. е родено детето Н. с баща ответника А. и майка ответницата Т.В.А.. Последните двама са сключили граждански брак на 26.05.2006г. Горното има значение при определяне на необходимите разходи за издръжка според броя на членовете на семейството за различните периоди. И тъй като доказателствената тежест за установяването на по-високи от определените средни разходи за едно лице и за домакинството по данните на НСИ, е върху Комисията, а тя не го е сторила – ще бъдат приети именно данните по НСИ.

Ø      За периода от м. 12.2002г. до прекратяване на брачната връзка на 06.01.04г., ответникът А. и В. А. са били във фактическа раздяла /в тази насока съдът кредитира показанията на бащата на ответника – М. А.М. и разпитаната като свидетел В. В. – т. ІV, л. 510-512/. По тази причина и разходите, извършени от Венета А. за периода на фактическата раздяла с ответника А., не следва да се отчитат като разходи на ответника.

Ø      Тъй като нито ответникът А., нито ответницата Т.А. са въвели възражения, че придобитото от тях в условията на СИО имущество за проверявания период, е при наличието на изключителен принос на съпругата /а и няма събрани в тази насока доказателства/, то всички имущества в СИО следва да бъдат включени при обсъждане наличието или липсата на законен източник на средства /по арг. от чл. 10 от закона/.

Ø       Съдът изцяло кредитира изслушаните пред ДОС заключения на съдебно-автотехническа експертиза /том V,  л. 593-606/; тройна съдебно-техническа експертиза /том V, л. 641-684/; допълнителна тройна съдебно-техническа експертиза /том V, л. 746-754/; на единичните съдебно-счетоводни експертизи, приложени съответно в том V, л. 755-778 и в том VI, л. 1106-1136, л. 1138-1144, л. 1146-1157, л. 1159-1170, л. 1242-1243, л. 1250-1255, л. 1257-1262, л. 1296-1299.

Ø      Следва да се приеме, че от констатациите на данъчния орган, изложени в Ревизионен акт № 1001395/28.06.2010г. /т. ІV, л. 269-296/, е обвързан ответникът А., тъй като е участвал в това административно производство, приключило с влязло в сила на 27.11.2012г. решение на ВАС по адм.д. № 15656/11г. на ВАС, 8 отд. /т. V, л. 882-887/.

Ø      По повод на горния ревизионен акт е била образувана преписка № 1919/10г. на ОП-Добрич за евентуално извършено данъчно престъпление от ответника А. по чл. 255 и сл. от НК, която е била прекратена. Налице е прекратяване поради липсата на данни за извършени престъпления от ответника А. на прокурорски преписки № 1136/10г. на ОП-Добрич /за евентуално извършено данъчно престъпление по чл. 255 и сл. от НК в качеството му на управител на „А. Инвест” ЕООД по повод РА № 900674/09.02.10г. на ТД на НАП-Добрич/ и № 419/12г. на ОП-Добрич, образувана по уведомление на КОНПИ – ТД-В. Търново /за евентуално извършено от А. данъчно престъпление по чл. 255 и сл. от НК и пране на пари – чл. 253 от НК/ - така удостоверение на л. 1198, т. VІ.

Ø      Налице е влязъл в сила отказ на прокуратурата да се образува наказателно производство против ответника А. за извършено престъпление във връзка със сключената на 09.06.05г. сделка, оформена с НА № 66, т. VІІ, рег. № 11468, дело № 1162 на нотариус Юл. Димитров- Добрич, по която „А. Инвест” ЕООД, представлявано от ответника е закупило от „Компания за инженеринг и развитие” АД масивни сгради в гр. Добрич – общежития № 1 и № 2, свързано с произхода на средствата и дължим ДДС /т. ІV, л. 337-361/.

Ø       Съдът намира, че тъй като за периода от 18.07.1986г. до 31.12.1996г. ответникът А. и съпругата му В. А. /за двамата - периода от 1989г. до края на 1996г./ нямат никакви придобити имущества (с изключение на едно МПС, закупено на 13.04.1995г. и продадено същата година - така и от твърденията на самата Комисия /л. 90-94 на т. І/), нямат поети задължения към трети лица /било то банкови или небанкови институции или ФЛ/, както и изхождайки от конкретната престъпна дейност на А., то този период е неотносим към предмета на изследването. В тази връзка и не следва да се натрупват отрицателни разлики, калкулирани за този период при липсата на установени източници на приходи от ответника и неговата съпруга. В тази насока съдът изхожда от приетото в ТР № 7/30.06.14г. по т.д. № 7/13г. на ОСГК на ВКС, че именно конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния период за всеки конкретен слручай, който трябва да е в рамките на чл. 11 от ЗОПДИППД /отм./.

Ø      Като източник на доходи следва да се посочат и установените с Ревизионните актове /РА/, съответно Данъчно-ревизионни актове /ДРА/ доходи от дейността на ответника А. и на съпругата му В. А. в качеството им на ЕТ, тъй като за същите не са налице данни при недекларирането на доходи да е налице извършването на престъпление. Наред с това пък се установява от представените на л. 1239-1381 в т. І и ІІ – писмени доказателства (черни класьори), че през 1998г. в ДОА за ЕТ на ответника е определен неначислен данък по ЗОДФЛ за извършена и недекларирана ресторантьорска дейност; по ДРА за 2000г. за дължим от ответника като ЕТ ДДС, тъй като е надвишил като размер изискуемия праг за деклариране по ЗДДС, по ДРА от 2001г. – че ответникът като ЕТ не е декларирал преустановяването на вноса на акцизни стоки /без финансови последствия/; по РА от 16.03.06г. за ответника А. е прието, че за периода от 2000г. до 2004г. са установени незначително дължими суми като данък по ЗОДФЛ и са начислени лихви върху дължимите суми; за ЕТ „Венета А.-66” пък е налице РА от 07.02.01г., обхващащ периода от 1997г. до 1999г., с който е установено задължение по ДДС, по ЗДОД и ДОДФЛ, както и лихви, възлизащи на общ размер от 31 475.15 деноминирани лв. Но дори и да се приеме, че до края на 2001г. те възлизат на 47081.42лв. /съгласно писмо изх. № 06048/10.12.09г. на ТД на НАП-Добрич/, то характера на данъчните задължения /от недекларирани обороти и доходи, респ. невнасянето на пълния размер на дължимите преки и косвени данъци/ определят извода за липсата на пряка или косвена връзка с придобитите от ответника А. чрез процесното  престъпление парични средства, поради което и следва да се съобразяват като законен източник на средства. И в тази връзка, наличието на данъчни задължения следва да се прецени като извършен разход само ако са налице данни за реалното им плащане, каквито по делото обаче не са представени от Комисията.

Ø      Съдът ще приема за стойности на придобитите от ответниците движими и недвижими вещи в размер на определените от съдебно-оценителните експертизи пазарни стойности към момента на придобиването /тъй като Държавата в лицето на Комисията е трето за тези сделки лице и предвид изричното оспорване от представителя на последната на всички цени по договорите – доказването, че това са действителните стойности на вещите, е в тежест на ответника/. Изключение от горното е налице, когато вещта е придобита от Държавата, община или съдебен/публичен изпълнител , тъй като в част от тези случаи Държавата е страна по сделките, а в другите случаи предвидените публични процедури за договаряне и продажба на такива вещи са гаранция за определяне на реалната стойност на вещта. Изключение ще е и когато записаната в частния документ придобивна стойност е над пазарната стойност, определена чрез експертните знания и в този случай следва да се вземе предвид стойността по договора. Продажната цена /когато ответниците продават/ пък е тази, която следва да се посочи като източник на средства, освен ако самите те не докажат, че цената е била симулативна /тъй като те са участвали в тези сделки/.

Ø      Всички договори за заем, обосноваващи доходи за 2005г., които по същността си са частни диспозитивни документи, предвид оспорването на датата им от Комисията, следва да се приемат че имат достоверна дата най-късно от 18.12.2006г. – тогава са били представени на данъчния орган /л. 169-172, т. ІV/ - по арг. от чл. 181 от ГПК, освен ако няма доказателства за извършени фактически действия по тяхното изпълнение от по-ранна дата.

Ø      Заключенията на тройна съдебно-икономическа експертиза – основно и допълнено и преработено /том V, л. 916-1031/ ще бъдат коментирани при изследването по същество, съобразявайки възраженията на ответниците и останалия доказателствен материал по делото.

Съобразно горните изходни постановки, настоящият състав на съда приема от една страна, че установеното в констативно-съобразителната част ІІІ от тройната СИЕ /т. V, л. 923-952/ следва изцяло да бъде възприето като експертно становище (с изключение на приетото на л. 929, че договора за банков кредит № 96 КР-АА-0868/30.07.07г. е с кредитополучател Т.А., тъй като страна е друго лице – виж отговора на вещото лице Г. на л. 901) отразява адекватно фактите, относими към предмета на настоящото дело, а от друга страна – че изготвения вариант 4 /л. 965-968/ следва да послужи като основа за изследването относно приходите и разходите за всяка година самостоятелно и с натрупване на приходите и разходите от предишния период и за целия период.

            При това положение може да се обобщят следните конкретни резултати:

            За 1997г.

Източник на доходи – както е по заключението – 12355.87лв.

Извършени разходи – по заключението – 9403.1003лв.

Разлика за текущата година - 2952.77лв. /87.74 МРЗ/.

Разлика с натрупване            - 2952.77лв. /87.74 МРЗ/.

            За 1998г.

Източник на доходи – както е по заключението – 53915.96лв.

Извършени разходи – по заключението – 19783.975лв.

Разлика за текущата година - 34131.985лв. /659.97 МРЗ/.

Разлика с натрупване            - 37084.755лв. /747.71 МРЗ/.

За 1999г.

Източник на доходи – както е по заключението + получен заем от В. Х. П. в размер на 52229.75лв. /от доказателствата, представени от ответника на л. 289-290, т. ІІ се установява, че е било образувано изпълнително дело за връщане на тази заета и невърната доброволно от А. и В. А. сума и са проведени принудителни действия/– или общо 117 926.55лв.

Извършени разходи – по заключението + 11187лв. /л. 289, т. ІІ, в което е отразено плащане на взискателя на 22.12.99г./– 69 720.07лв.

Разлика за текущата година - 48206.48лв. /753.23 МРЗ/.

Разлика с натрупване            - 85291.23лв. /1500.94 МРЗ/.

За 2000г.

Източник на доходи – както е по заключението – 36145лв.

Извършени разходи – по заключението, но покупната цена за недвижимия имот в с. Оброчище – по СИЕ в размер на 3286лв. вместо 500лв. – 11015.99лв.

Разлика за текущата година - 25129.01лв. /339.58 МРЗ/.

Разлика с натрупване            - 110 420.24лв. /1840.52 МРЗ/.

За 2001г.

Източник на доходи – както е по заключението – 3155.16лв.

Извършени разходи – по заключението + 33 000лв. /погасяване чрез възлагане на взискателя на два автомобила на длъжниците Атанасови /л. 289, т. ІІ/ – 37234.96лв.

Разлика за текущата година – минус 34 079.80лв. /-399.85 МРЗ/.

Разлика с натрупване            - 76340.44лв. /1440.67 МРЗ/.

За 2002г.

Източник на доходи – както е по заключението – 7288.13лв.

Извършени разходи – по заключението – 47487.04лв.

Разлика за текущата година – минус 40198.91лв. /-401.994 МРЗ/.

Разлика с натрупване            - 36141.53лв. /1038.67 МРЗ/.

В тази връзка съдът намира, че следва изцяло да се кредитира заключението на тройната СИЕ, която в таблицата на л. 944 е описала по № и стойности закупените от ответника А. акции в „Гранит 99” АД, възлизащи на обща стойност 37625лв. и в този смисъл направеното от ответника възражение /л. 271, т. ІІ/ е неоснователно.

За 2003г.

Източник на доходи – както е по заключението – 7193.42лв.

Извършени разходи – по заключението само относно разходи за издръжка– 5308.32лв. и без сумата от 200 000лв. за закупуване на дялове от А. в „Лебед” ООД.

Това е така, защото съдът напълно споделя възраженията на ответника А., че макар и да е сключил договори за закупуване на дружествени дялове на „Лебед” ООД на обща стойност от 200 000лв., то реално плащане на тази сума не е осъществено. Доказателство за последното е обстоятелството, че сумата е следвало да се плати на „Българо-американска кредитна банка” АД за погасяване на част от кредитното задължение на дружеството. Такова плащане не е извършено и поради това е било образувано производство за несъстоятелност на дружеството именно по искане на посочената банка и са осъществени продажби на имоти на дружеството за погасяване на задълженията му /така от доказателствата в т. ІІ, л. 303-305, както и т. ІV, л. 476-493/.

Разлика за текущата година - 1885.10лв. /17.47 МРЗ/.

Разлика с натрупване            - 38026.63лв. /1056.14 МРЗ/.

За 2004г.

Източник на доходи – както е по заключението– 36008.64лв.

Извършени разходи – по заключението – 59 267.94лв.

Разлика за текущата година – минус 23259.30лв. /-191.53 МРЗ/.

Разлика с натрупване            - 14767.33лв. /864.61 МРЗ/.

За 2005г.

Източник на доходи – както е по заключението + сумата от 100 000лв., получена в заем от А., даден му от Ю. В. Д. на 16.06.2005г. /л. 282-гръб на т. ІV в констатациите на ДРА/– 248 391.50лв.

В тази връзка като източник на доходи съдът не включва получена в заем сума в размер на 68 000 евро /132 996.44лв./ от Й. Я. К., както и другите посочени като заем суми от В. Г. Х. – 150 000лв., Сълзина Торбова – 80 000лв., „Сербезова” ЕООД – 10 000лв., „Янева” ЕООД – 15 000лв, „Дайтона Х” ЕООД – 25 000лв., „Пени 2005” ЕООД – 20 000лв., „Емилия 2005” ЕООД – 20 000лв. и „Дайтона Т” ЕООД – 30 000лв., тъй като посочените суми са получени по тези договори за заем от ответника А., но в качеството му на управител на „А. Инвест” ЕООД /подробно в констатациите на ДРА л. 282-283 на т. ІV/ /

Извършени разходи – по заключението + сумата от 100 000лв., представляваща връщане на заема на Ю. В. Д. на 20.10.2005г.– 811 000.79лв.

Тук следва да се отбележи, че съдът приема за действително извършени разходи от А. и дадените заеми на „А. Инвест” ЕООД в общ размер от 600 000лв. и това следва да се приеме за установено от констатаците именно на Ревизионен акт № 1001395/28.06.2010г.

Разлика за текущата година – минус 562 609.29лв. /-3750.73 МРЗ/.

Разлика с натрупване            - минус 547 851.96лв. /-2886.12 МРЗ/.

За 2006г.

Източник на доходи – както е по заключението + сумата от 98 700лв., получена в заем от ответника А. от „Маестро Кар” ЕООД на 25.08.2006г. /така л. 285 на т. ІV в констатациите на ДРА/– 664 000 лв.

В тази връзка като източник на доходи съдът не включва получена в заем сума в размер на 98 600 лв. от „Стелиан” ЕООД, тъй като при извършването на данъчната ревизия това трето лице не е представило документи и обяснения за предоставен такъв паричен заем на ответника А. /така на л. 285 на т. ІV в констатациите на ДРА/.

Извършени разходи – по заключението, като вместо сумата от 30 000лв. като покупна цена за имота на апартамента на ул. „Ст. Михайловски” съдът приема заключението на СТЕ и пазарната му стойност от 104 600лв., или общо – 271 662.73лв.

Разлика за текущата година – 392 337.27лв. /2448.17 МРЗ/.

Разлика с натрупване            - минус 155 514.69лв. /-437.95 МРЗ/.

За 2007г.

Източник на доходи – както е по заключението, но със следните корекции: - без Овърдрафт Т. ПИБ на стойност 199 789.31лв. /както се посочи този кредит е на друго лице/ и с включване на сумата от 175 000лв. като получен заем от „Фрутимпорт” ЕООД по договор от 31.05.07г. /така от самия договор на л. 362, т. ІІ, в който е посочено превод на сумата по банков път и от констатациите в ДРА за реално извършен превод на дати 31.05.07г. за 80 000лв. и на 02.06.07г. – 95 000лв. – л. 287, т. ІV/, или общо доходи – 726 225.92 лв.

Извършени разходи – по заключението, но със следните корекции: вместо покупната цена от 21 000лв. за покупката на Административна сграда на ул. „Кап. Андреев” – пазарната стойност по СТЕ – 30 900лв.; добавяне като разходи и на сумата от 15300лв., представляваща върната част от заема на „Маестро Кар” ЕООД, както и на сумата от 11450лв., представляваща внесени месечни погасителни вноски в ПИБ от ответника А. по договора му за кредит от 31.05.07г. за сумата от 200 000лв. /в този смисъл са констатациите в ДРА – л. 287, т. ІV/, или общо разходи – 513 706.10лв.

Разлика за текущата година –  212 519.82лв. /1180.66 МРЗ/.

Разлика с натрупване            - 57 005.13лв. /742.71 МРЗ/.

За 2008г.

Източник на доходи – както е по заключението, но с включване и на сумата от 142 105.60лв. /72 000 евро/ – получен заем от С. А.Г. на 11.07.08г. – така констатациите в ДРА – л. 271 на гърба в т. ІV и договора на л. 372, т. ІІ, или общо доходи – 476 408.83 лв.

Извършени разходи – по заключението - 111 762.80лв.

Разлика за текущата година –  364 646.03лв. /1657.48 МРЗ/.

Разлика с натрупване            - 421 651.16лв. /2400.19 МРЗ/.

За 2009г.

Източник на доходи – както е по заключението – 17 611.20 лв.

Извършени разходи – по заключението - 26 193.52лв.

Разлика за текущата година – минус 8 582.32лв. /-35.75 МРЗ/.

Разлика с натрупване за относимия към предмета на делото период е + 413 068.84лв. /2364.44 МРЗ/.

От така изложеното по-горе може да се обобщи, че крайния резултат от съпоставката на законни източници и извършени разходи за относимия към предмета на делото период е положителен за ответника А. и то в един значително надвишаващ разходите размер.

Следва да се отбележи, че парите в размер на 13 660 950 неденоминирани лева са придобити през периода м. 08-09.1997г. и от този момент ответникът е разполагал с тези средства. Това разполагане с тези средства може да се предположи, че е продължило поне до 2006г. – когато е влязла в сила осъдителната присъда срещу А.. В тази връзка следва да се отбележи обаче, че няма доказателства, представени от ответника /тъй като е негова доказателствената тежест да установи това обстоятелство/, че е възстановил незаконно отнетите парични средства на пострадалото лице. Не може да се сподели тезата на ответника, че следва по логически път да се изведе извода за възстановяване на присвоените от ответника средства, след като няма данни за предприемането на действия като санкция за невъзстановяването им. Така, както са представяни от ответника доказателства за извършен всеки един от разходите му, логично е да се предполага, че ако същият е възстановил средствата, то той би имал не само интерес и мотив за установяването на този факт, но и доказателства за това обстоятелство.

В случая следва да се отбележи, че от целия доказателствен материал по делото не се установи наличието на пряка връзка между придобитите чрез престъплението парични средства и придобитите след м. 09.1997г. имущества от ответника. За такава обаче може да се мисли /въпреки, че самият ищец в лицето на Комисията дори не е навел такива твърдения, а още по-малко да е ангажирал доказателства/ ако се съпостави момента на придобиването на МПС м. „Ауди”, с рег. № ТХ 47-86, което е станало на 19.11.1997г. на стойност 7160 нови лева /7 160 000 стари лева/, равняващи се на 157.36 МРЗ, с доходите на съпрузите А. за 1997г. /без продажната цена на това МПС през същата 1997г./, възлизащи на общо 4788.90 деноминирани лв. Налице е несъответствие, което не може да бъде компенсирано с положителен остатък от предходни години, тъй като такъв просто няма. Самата Комисия обаче не е и претендирала такава връзка /пряка трансформация/ на придобитите с престъплението пари и придобиването на това МПС, нито е поискала и отнемането на тази стойност от продажната цена на този автомобил на осн. чл. 4, ал. 2 вр. чл. 10 от Закона. Единственото, което може да се направи в тази ситуация е тази стойност от 7160лв. да не бъде зачетена като като законен източник на доходи през 1997г. и разликата в края на тази година да е в отрицателна стойност от минус 4207.23лв. Това обаче веднага и с голяма разлика се компенсира от размера на доходите от законни източници през следващата 1998г., като същият се изразява най-вече във внушителния размер от 53301.16лв. /53 301 000.16 стари лв./ доходи на съпругата В. А. като ЕТ. Не случайно настоящият състав на съда подробно и предварително изложи становището си по въпроса защо установените с ДРА доходи на ответниците като ЕТ следва да се приемат за законни източници – защото не се установи невнасянето на данъци да е в резултат на извършена престъпна дейност и защото установените от данъчните органи дължими данъци са за неотчетени обороти от ресторантьорска дейност и продажби от дискотека, кафе-бар и заведение - тераса на Централен плаж в гр. Балчик. В този случай може да се предположи стремеж да не се декларира действителния обем на оборота от търговската им дейност единствено, за да не се плащат данъчните задължения /преки и косвени данъци/. Това обаче е аргумент, че придобитите от престъпната дейност на А. парични средства не могат да се считат като внесени в тези стопански дейности през 1998г., тъй като тогава или щеше да е налице умишлено деклариране на завишени обороти от дейността /несъответни на действителните обороти, което не е станало, а е станало тъкмо обратното в случая/ или констатирани от данъчните органи средства с неустановен произход. При това положение не може да се установи пряка връзка между средствата от престъплението с придобитите от ответника А. имущества.

Остава да се установи /както твърди Комисията/ дали имуществото на ответника А. е придобито чрез многократна трансформация на придобитата с престъплението през м. 09.97г. парична сума /”верига от трансформиране на средства с неясен произход, която позволява средствата да набъбнат като снежна топка”/, имайки предвид времевата последователност, значителния размер на средствата, данните от ревизионните актове и всички други обстоятелства, изложени в делото.

Още тук следва да се посочи, че наличието на евентуална друга престъпна дейност, извършена от ответника А. /на която Комисията и представителя на прокуратурата се позовават многократно, за да обосноват трайни престъпни навици у ответника/ е неотносима към предмета на настоящото дело, тъй като придобиването на имуществото следва да е от установената и конкретна престъпна дейност. Съдът в производството по чл. 28 от Закона не може да отнема имущество, което е придобито от друга престъпна дейност, извън съставите по чл. 3, ал. 1 от Закона, нито придобито от друга незаконна дейност, включително и такова с неустановен произход – така в мотивите на ТР № 7/30.06.14г. на ОСГК на ВКС.

Според цитираното ТР косвена е връзката между престъпно деяние и конкретно имуществено право, когато придобиването му е непряко от конкретното престъпление, опосредено чрез други действия, например с една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. Дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона. Предположението е основателно, когато от осъществяването на твърдяните факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието.

Видно от подробното изследване по-горе на източниците на доходи и разходите за относимия към предмета на делото период и съпоставянето на техните величини, че едва през 2005г. е налице значителна отрицателна разлика /от минус 547 841.96лв. и при наличието на положителен остатък в края на 2004г. от 14767.33лв./, която е компенсирана до средата на 2007г. И това обстоятелство обаче според съда не може да обоснове косвена връзка между престъпното деяние и конкретните имуществени права, придобити през посочената 2005г. и следващите години. Това е така, защото видно от вида на разходите за 2005г. основно перо в тях имат дадените от А. заеми на собственото му дружество „А. Инвест” ЕООД на 16.06.05г. в размер на общо 600 000лв. Вярно е, че за целите на данъчното производство сумата от около 499 825.24лв. представлява средства с неустановен произход, но за целите на настоящото производство следва да се установи, че тези средства имат за пряк или косвен източник сумата от престъплението от 1997г. Както обаче се установи по-горе, тези средства не са признати от данъчния орган, тъй като посочените като източник на средства договори за заеми с посочените конкретни субекти, една част от тях са сключени с А. в качеството му на управител на „Атаносв Инвест” ЕООД и поради това страна по тях се явява самото дружество, а не ответникът А.. При изследването /вкл. и чрез насрещни проверки на данъчния орган/ е установено, че единствено лицето Й. Я. К. не е имало установен източник на средства, за които е сключило договора за заем с А., а всички останали са притежавали такива средства /така и в заключението на СИЕ на л. 1106-1136 на т. VІ от делото/, те са били платени и са били върнати /така от самите договори за заем и от разписките към същите/ и това е станало най-късно през 2006г., т.е. много преди завеждане на настоящото дело. Отделно пък, отново от заключението на СИЕ на л. 1106-1136 на т. VІ от делото може да се установи какво е движението на входящите и изходящи парични потоци /банкови и в касата/ на „А. Инвест” ЕООД, от което се установява, че през 2005г. в дружеството е внесена само веднъж сумата от общо 520 160.08лв. /по банков път 485 260.08лв. и в касата 34 900лв./. Не е налице внасяне на сума веднъж от А. в размер на 600 000лв. и втори път – от заемодателите по договори с „А. Инвест” ЕООД – така и в.л. Гандева в с.з. на 29.03.13г. – л. 1038, при изслушване заключението на тройната СИЕ. В с.з. на 31.05.13г. същото вещо лице въз основа на заключението си по единичната СИЕ, касаеща именно 2005г. във връзка със закупуването на имотите от „А. Инвест” ЕООД от „КИР” АД /л. 1175/ сочи, че не може да каже дали парите дадени в заем на дружеството и внесени от А. с оглед на сделката, съпоставени с договорите за заеми, са едни и същи. Но допълва, че като стойности те са идентични или приближени по отношение на общата стойност. В с.з. на 03.12.13г. това вещо лице прави следното изявление: При условие, че беше посочено в счетоводството веднъж като заемодател Ат. А. и втори път заемодателите с паричните средства, които са посочени като предоставени в договорите за парични заеми, то в счетоводството би следвало да има двойно по-голям пасив по отношение на кредиторските задължения. И в тази връзка няма никакво значение, че са налице неточности в счетоводното отразяване на „А. Инвест” ЕООД на тези парични потоци, основанията и датите им, тъй като в крайна сметка става ясно, че в това дружество е внесена само веднъж като заемна сума отразената именно от вещото лице. И тук задачата на Комисията /както и в цялото производство изобщо/, чиято е доказателствената тежест, беше да установи чрез съпоставка на всеки един от направените от ответника А. разходи за 2005г. – по дати, дали същият е притежавал фактически средства – съпоставяйки датите на лизинговите вноски за МПС ТХ 10-70 и тяхната стойност поотделно, датите на извършване на погасителни вноски в БПБ и банка Биохим, датите на задграничните му пътувания и покупката на бунгалата с датите на които същият е получавал фактически парите по договорите за заем, сключени в качеството му на управител на „А. Инвест” ЕООД, с датите на получените кредити от посочените две банки и от Юлиян Димитров /вкл. и с датата на връщане на кредита на последния/, за да се установи притежавал ли е А. парични средства към съответната дата, за да извърши и съответния разход. И ако не е притежавал – дали може да се обоснове наличието на косвена връзка с парите от престъплението.

Съдът намира обаче, че дори и при извършването на една такава проверка, съответно дори и при реализирано доказване от страна на Комисията за разминаване в обема на притежавани средства с обема на разходите, то не може да се обоснове извода за наличието на косвена връзка между придобитото по престъпен начин и имуществото на ответника. На първо място от придобиването на средствата през 1997г. до 2005г. е налице значителен период от време, през който е нелогично да се приеме, че паричните средства са били заделени и фактически неизползвани от А.. Не се установи обаче в рамките на този 8-годишен период да е налице някаква пълна или частична трансформация на именно тези парични средства. В тази връзка пък е нелогично да се приеме, че ако към определена дата на 2005г. А. не е разполагал с парични средства за извършен конкретен разход, то той е внесъл във финансово обращение за първи път именно престъпните средства /например чрез симулативен заем с Й. К./. Отделно от това следва да се има предвид, че в края на 2007г. А. приключва с положителен резултат при съпоставката на приходи и разходи, като основен източник на средства са банкови кредити – негови и на съпругата му Т. и друга част – отново от кредити с две дружества „Маестро Кар” ЕООД – частично погасен през 2007г.; заема от „Фрутимпорт” ЕООД. Една част от кредитите са частично погасявани, а друга са все още невърнати. Това още веднъж сочи, че не може да се обоснове наличието на косвена връзка, за да се пристъпи към изследване на въпроса за отнемане на имущества.

Следва да се има предвид още, че деянието е извършено през 1997г., докато преобладаващата част от имуществото, обект на претенцията за отнемане - дялове и акции от търговски дружества и недвижими имоти е придобито след 2004г., т.е липсва и времева връзка.

Следва да се посочи и, че данъчните и други финансови нарушения, свързани с декларираните доходи и имущество на извършителя на престъплението /каквото безспорно е установено с потвърдения ДРА от 2010г. спрямо А./ , доколкото самите те не са престъпна дейност, за която при наличието на условията на чл. 3 от Закона е започнало производство от Комисията, се санкционират по ДОПК. И в този случай държавата има право да събира данъчните задължения с лихвите и да им наложи глоба или друго наказание за данъчното нарушение. Но в тази хипотеза – само на незаконно придобито имущество от извършители на престъпленията, изброени в чл. 3 от Закона, и при липсата на връзка между престъпното деяние и придобиването на имуществото, то не може да се отнеме по реда на чл. 28 от Закона. В този смисъл са мотивите на ТР № 7/30.06.14г. на ОСГК на ВКС. А такава връзка по настоящото дело не се установи.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че всички единични СИЕ, изследвали паричните потоци в дружествата, контролирани от ответниците Атанасови сочат, че към съответния момент на придобиване на конкретно посоченот от Комисията имущество са били налични съответните средства с посочените източници, надлежно отразени в счетоводната документация /с изключение на счетоводството на „А. Инвест” ЕООД, но по този  въпрос и за това дружество вече бяха изложени мотиви по-горе/.

В обобщение следва да се посочи, че дори и да се установи липсата на законен източник, Комисията следва да установи и предпоставките за приложимост на предположението по чл. 4, ал. 1 от Закона /че придобитото е свързано с престъпната дейност/ - с оглед твърдяните факти и сочената между тях конкретна връзка, по правилата на логиката, науката и опита, да може да се направи заключение за връзка между престъплението и облагата, защото само неустановяването на законен източник за придобиване на имущество не замества основателното предположение, а единствено освобождава Комисията да я установи по несъмнен начин. Това по настоящото дело не беше сторено.

Тук въззивният съд следва изцяло да сподели изложеното и от първоинстанционния съд, че мотивираното искане по настоящото дело представлява механичен сбор от извършени сделки от ответниците, без да се държи сметка за тяхната последователност във времето и трансформацията на имуществото от един вид в друг. Не е изпълнено задължението на Комисията при установени средства от законен източник да изследва трансформациите на тези средства. Разбирането на ищеца,че и при доказано наличие на такива средства към момента на сключване на редица от процесните сделки не той, а съдът следва да отговори на въпроса какво имущество е придобито с тях /като настоящият състав на съда направи опит за такова подробно изследване/ е в очевидно  противоречие с нормата на чл.18, ал.1, т.2 и т.7 от Закона, който повелява органите по чл.12, ал. 10 да проверяват трансформацията на имуществото, както и другите обстоятелства, които имат значение за изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му от проверяваното лице, членовете на неговото семейство и третите лица. Въведените изисквания към органите по чл.12, ал.10 от ЗОПДИППД/отм./ са императивни и не са случайни, а целят да се избегне недопустимия резултат предмет на искане за отнемане на имущество да бъде и такова имущество, придобито със законни средства.В случая тези законови изисквания не са изпълнени и това води до противоречиви и взаимно изключващи се твърдения на ищеца.

Отделно от горното, неотчитането на трансформациите на имуществото от един вид в друг има за последица, че предмет на искането на ищеца е отнемане не само  на придобитото от ответниците имущество, но и на всички средства от сделки при трансформации на имуществото, т.е сбора на целия оборот на средства. Следва да се прави разлика между оборота на средства и първоначално вложената сума, за да бъде осъществен този оборот, като на отнемане ще подлежи само резултата от оборота, но не и целия оборот. Неоснователно е при трансформация на имуществата като предмет на искането за отнемане да се поставя и полученото по всяка сделка в процеса на трансформация наред с последното имущество-получена цена или вещ вследствие на трансформацията, защото по този начин би се получило отнемане на средства, каквито лицето никога не е притежавало. В този смисъл и цитарините от ДОС Решение № 276/20.11.2012г.на ВКС по гр.д.№ 1393/2011г.,III г.о., ГК, Решение № 56/28.05.2012г.на ВКС по гр.д.№ 1601/2010г.,IV г.о.,ГК.

Следва да се посочи, че изхождайки от опитните правила в настоящия случай може да се предположи, че ответникът А. и неговите съпруги при наличието на такива финансови възможности са имали стандарт на живота, значително над средния за страна. В тази връзка вероятно е могло да се извърши доказване на разходи за годишната издръжка на едно лице и домакинството, значително надвишаващи данните от НСИ; притежаваните от ответника А. много скъпи и мощни автомобили научно доказано имат повишен разход на гориво и това съпоставено с времето и начина на използването им е могло да обоснове допълнителни разходи за издръжката и т.н. Съдът счита, че не е проявена нужната активност от Комисията, която има доказателствената тежест в гражданския процес да установи наличието на правнорелевантните факти, да обоснове наличието на съответните връзки между тях и по този начин да докаже наличието на предпоставките за уважаването на исковете.

С оглед на всичко изложено по-горе, следва да се приеме, че след като не е налице установяване на връзка между придобитото от ответника А. от престъплението през 1997г. , то и всички предявени искове за отнемане на налично имущество от него или от съпругата му или от контролираните от него юридически лица, както и на полученото от разпореждане с имущество от А. и от тези контролирани юридически лица, както и за обявяване на недействителност на посочените сделки на осн. чл. 7, т. 2 от Закона, са неоснователни и следва да се отхвърлят. Първоинстанционното решение следва да се потвърди.

Въззиваемите на се отправили искане за разноски, а не са представили и доказателства за извършването на такива пред настоящата инстанция, поради което и такива не следва да им се присъждат.

Настоящият състав на съда намира, че Комисията не дължи заплащането на държавни такси за предявените по ЗОПДИППД /отм./ по следните съображения: на първо място в самия специален ЗОПДИППД /отм./ не е уреден изрично този въпрос. При това положение следва да се приложат общите правила на ГПК, който в чл. 84, т. 1 урежда, че държавата и държавните учреждения се освобождават от заплащането на ДТ по искове за публични държавни вземания. В нормата на чл. 162, ал. 2 от ДОПК са регламентирани видовете публични държавни вземания, като предмета на настоящите искове може да се идентифицира в най-голяма степен с посочените в т. 5. В този смисъл е и установената цялостна съдебна практика по приложението на ЗОПДИППД /отм./.На второ място, действащият понастоящем ЗОПДНПИ действително предвижда в чл. 78, ал. 2, че с решението си съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода по делото. Но от една страна този закон е неприложим към настоящия казус, а от друга страна – и тази норма не дава директен отговор на въпроса за дължимостта на ДТ от Комисията при отхвърляне на иска й.

Първоинстанционното решение в частта му, с която е осъдена Комисията да заплати по сметка на Добрички окръжен съд държавна такса в размер на 339 265 лв., следва да се отмени.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 358/28.10.14г., постановено по гр.д. № 85/10г. на ОС-Добрич само в частта, с която е осъдена КУИППД, сега КОНПИ, с БУЛСТАТ 131463734,с адрес за призоваване: гр.Велико Търново, пл.“ Център“ № 2, Сграда на областен управител, ет.2, стая 211 А, да заплати по сметка на Добрички окръжен съд държавна такса в размер на 339 265 лв./триста тридесет и девет хиляди двеста шестдесет и пет лева/.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 358/28.10.14г., постановено по гр.д. № 85/10г. на ОС-Добрич в останалата му част.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: