РЕШЕНИЕ

 

 

Гр.Варна, ………01.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на двадесет и седми  януари 2014 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТEЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

        ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова гр.д. № 30  по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463, ал.2 ГПК вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по жалба на „Банка Пиреос България” АД против решение № 2076/22.10.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3010/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта с която е оставена без уважение жалбата на банката срещу разпределение от 13.06.2013 г. на ЧСИ И. С., рег.№ 712 по изп.д. № 20117120400453. Жалбоподателят е настоявал, че решението в обжалваната му част е неправилно и необосновано като е молил за отмяната му и за връщане на делото на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение без включване в привилегированите вземания по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД на следните суми: - 2 226 лв. за разноски на взискателя В.Ш. за адвокатски хонорар; - на 134,50 лв. разноски на взискателя А. П., сторени по изп.д. № 20127120401114; - 2 300,50 лв. – разноски на взискателя О.Н.А. по изп.дело № 20127120400391 и 7 067,01 лв. – разноски на съдебния изпълнител по т.26 от ТТРЗЧСИ и неплатени от взискателите такси по изпълнителните дела. Изложил е оплаквания, че неправилно в разпределбението са включени сумите за адвокатски хонорар, защото те не ползвали останалите взискатели и не били тясно свързани с продажбата на недвижимия имот. Разноките от 134,50 лв. и 300,50 лв. за взискателите А. П. и О.А. били направени по други изпълнителни дела и не съставлявали такива по обезпечаване и принудително изпълнение във връзка с проведената успешно публична продан на конкретните имоти. На следващо място сумата от 7067,01 лв. за покриване разноски на съдебния изпълнител по т.26 от ТТРЗЧСИ и неплатени от взискателите такси по изпълнителните дела не следвало да се ползват с привилегията по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Незаконосъобразното включване на привилегированите вземания предопределяло сумите за разпределение по всички останали редове, поради което разпределението се явявало неправилно в цялост и следвало да бъде отменено.

Лицата на насрещната страна не са подали отговор на жалбата.

При данните, че обжалваното решение на окръжен съд – Варна е било съобщено на жалбоподателя  на 01.11.2013 г., депозираната по куриер на 08.11.2013 г. частна жалба е в срок. Като засегнат от разпределението взискател, „Банка Пиреос България” АД има право на жалба срещу решението, в частта му с която е оставена без уважение жалбата му срещу разпределението и жалбата му е допустима.

Производството пред Варненския окръжен съд е било образувано по жалба на „Банка Пиреос България” АД против разпределение от 13.06.2013 г. на ЧСИ И. С., рег.№ 712 по изп.д. № 20117120400453, предявено на жалбоподателя на 10.07.2013 г., с което след извършена публична продан на недвижими имоти на длъжника, с протоколи от 14.05.2013 г., за купувач е обявен взискателя  „Банка Пиреос България” АД. За цената на възложените имоти 115 805 лв. е било изготвено от съдебния изпълнител разпределение, като по т.8 от същото на взискателите са определени припадащи се суми, както следва: - 102 884,13 лв. за „Банка Пиреос България” АД; - 3 138,50 лв. за В.Ш.; - 134,50 лв. за А. П.; - 2 300,50 лв. за О.А.; - 0 лв. за ТД на НАП; - 184,36 лв. за община Варна; - 96 лв. за В.Ш. и 7 067,01 лв. за частен съдебен изпълнител. Банката е обжалвала разпределението по т.2, т.4.1, т.4.3, т.4.4, т. 4.6  и т.7 по съображения, аналогични на изложените в настоящта жалба – незаконосъобразното включване като привилегировани по чл. 136, ал.1 т.1 ЗЗД на разноски на останалите взискатели, такси на съдебния –изпълнител и възнаграждения за адвокатскатска защита. С обжалваното решение, окръжният съд е отменил разпределението само в частта му по т.4.6 касаеща разноски и такси на присъединения взискател В.Ш. в размер на 96 лв., като е отхвърлил жалбата в останалата й част.

„Банка Пиреос България” АД има качеството на присъединен взискател по изпълнително дело № 20117120400453, тъй като в негова полза е била учредена от длъжника „Манаус – Комерс” ООД ипотека върху недвижими имоти, част от които са били предмет на изпълнението /апартаменти №1, 3, 4 и 5 и магазин в сграда в гр.Варна, ул.”Чонгура” №68/. След провеждане на публична продан от 13.04.2013 г. до 13.05.2013 г., с протоколи от 14.05.2013 г. банката е била е била обявена за купувач.

Спорният по делото въпрос е кои разноски по принудителното изпълнение имат привилегирован характер по см. на чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД.

Според чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД ползват се с право на предпочтително удовлетворение вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.чл. 134 и 135 – от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. С цитираната разпоредба се предвиждат условията, при които взискатели се удовлетворяват за разноските си с предпочитание. Това означава, че в този ред не се включват всички разноски на всички взискатели, а само на онези взискатели, които са  направили разноски  за действия, от които се ползват и останалите взискатели. В случая, такива разноски /за образуване на изпълнителното дело и такси на съдебния изпълнител, за възбрана, за вещо лице, за издаване на схеми от ИКАР, за издаване на копие от разрешение за строеж, за степен на завършеност на имота и т.н./, посочени в т.4.1, е сторил първоначалния взискател В.Ш. и тези разноски ползват и останалите взискатели в т.ч. жалбоподателя – присъединен взискател в качеството на ипотекарен кредитор. Срещу включването на тези разноски като привилегировани и за размера им банката не е възразила. Тя е навела оплаквания досежно включването по т.4.1 от разпределението, в полза на взискателя Ш. на  адвокатско възнаграждение от 2 226 лв. С привилегията по чл. 136, ал.1 т.1 от ЗЗД се ползва и платеното адвокатско възнаграждение от първоначалния взискател, защото за образуването на изпълнителното дело и за действията по движението му той е ползвал квалифицирана правна помощ и е направил разходи за нея, а от тези действия се е възползвал ипотекарния кредитор, присъединил се по-късно в изпълнителното производство. Затова, жалбата на банката относно включването като привилегировано на вземане на взискателя Ш. за сумата от 2 226 лв. адвокатско възнаграждение е неоснователна.

Разноските, обаче на останалите присъединени взискатели А. П. - 134, 50 лв. по т.4.3 и на О.Н.А.  в размер на 2 300,50 лв. по т.4.4 не са от категорията на предвидените в чл.136, ал.1, т.1 ЗЗ, защото те не ползват по никакъв начин останалите взискатели в т.ч. присъединилия се ипотекарен кредитор. В разпределението са били посочени като разноски за образуването, за връчване на книжа, за извършване на справки, за възбрани, за издаване на копия от документи  и за заплащане на адвокатски хонорар, всички сторени по заведени от тези взискатели отделни изпълнителни дела с №№20127120401144 и 20127120400391. Независимо, че  впоследствие те са били присъединени към настоящото дело, от представените от съдебния изпълнител отделни преписи от документи от тези изпълнителни дела, не може да се установи, че се касае до разноски, от които се ползват и останалите взискатели в т.ч. и ипотекарния кредитор – жалбоподател по настоящото дело. Затова тези разноски не следва да бъдат включвани в разпределението като привилегировани по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Не е привилегировано по същата разпоредба и включеното в т.4.6 от разпределението вземане на взискателя В.Ш. за разноски по т.1, т.4, и т.11 от тарифата към ЗЧСИ в общ размер на 96 лв., защото тези разноски са били сторени също по друго изпълнително дело № 20137120400697,  категорично не ползват останалите взискатели, а взискателят се е присъединил по процесното изп.дело едва след извършване на публичната продан.

По аналогични на изложените по-горе съображения, не следва да бъдат включвани като привилегировани по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД, разноските по т.2 в полза на ЧСИ, неплатени от взискателя Анджелика Т. дължими такси т.11 от тарифата към ЗЧСИ /за присъединяване/, по изп.дело № 20127120400391 в размер на 60 лв. и неплатени от взискателите по изп.дело № 20127120401144 дължими такси от 60 лв. по т.11 от Тарифата /за присъединяване/, такса за схеми от ИКАР в размер на 10 лв. и 36 лв. по т.9 от тарифата към ЗЧСИ /за запор/ или общо 166 лв. /60 лв. по изп.дело № 20127120400391 и 106 лв. по изп.дело № 20127120401144/ и в тази част оплакванията в жалбата на банката са основателни.

Останалите суми по т.2 от разпределението в размер на 440,50 лв., макар и неплатени от взискателите, представляват такси във връзка с принудителното изпълнение по изп.дело № 20117120400453 и тъй като извършените изпълнителни действия по това дело ползват и останалите взискатели /в частност ипотекарния кредитор/ те правилно са били включени като привилегировано, по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД, вземане в полза на съдебния изпълнител. След като не са внесени авансово, преди извършване на съответното изпълнително действие и не е възникнало неудовлетворено вземане на взискател, което да бъде включено в разпределението, кредитор за дължимите такси се явява частният съдебен изпълнител и той правилно е бил включен в разпределението по т.2 със сумата от 440,50 лв. Затова в тази част оплакванията в жалбата не могат да бъдат да бъдат споделени.

Вземането на ЧСИ по т. 7 от разпределението в размер на 6 460,51 лв. представлява такова по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ и с оглед изложеното по-горе подлежи на преизчисляване, като от материалния интерес се извадят сумите, представляващи допълнителни разноски по изп.дело № 20127120400391 от 2 174,50 лв. и такива по изп.дело № 20127120401114.

Привилегията по чл.136, ал.1,т.2 от ЗЗД на Общината за събиране на дължимите данъци за продадените имоти в размер на 184,36 лв. не е оспорена от жалбоподателя, а с привилегията по чл.136, ал., т.3 от ЗЗД се ползва самия жалбоподател.

Изложеното по-горе налага извода за незаконосъобразност на разпределението в посочените му части и затова то следва да бъде отменено.

Доколкото след отпадането като привилегировани по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД на посочените по-горе вземания от първи ред на разпределението на съдебния изпълнител, ще се променят и размерите на вземания от следващ ред, а те не са били предмет на разглеждане в настоящото производство, делото следва да бъде върнато на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение при съобразяване с дадените му с настоящото решение указания. При изготвяне на разпределението съдебният изпълнител следва да изключи от размера на привилегированите вземания по чл. 136, ал.1 т.1 от ЗЗД, следните суми: -  по т. 2 от разпределението „неплатени такси от взискателите” - сумата от 60 лв. дължими такси по изп.дело №20127120400391 и сумата от 106 лв. – дължими такси по изп.дело № 20127120401144;  - по т.4.3  - сумата от 134,50 лв., представляваща разноски по изп.д. № 20127120401144 за взискателя А. П.; - по т.4.4. – сумата от 2 300,50 лв. по изп.дело № 20127120400391 за взискателя О.Н.А.; - по т.4.6 сумата от 96 лв. по изп.дело № 20137120400697 за В.Ш., като и  съдебният изпълнител да преизчисли сумата по т.7 от разпределението, представляваща таксата по чл. 26 от Тарифата към ЗЧСИ върху материален интерес, образуван от събраните само по изп.дело № 20117120400453 суми. Окръжният съд е отменил разпределението само в частта по т. 4.6 и в тази част решението не е обжалвано, като в частта на изготвеното ново разпределение по т.8 и в частта в която е оставена без уважение жалбата срещу разпределението, с изключение за сумата от 440,50 лв. по т.2 и 2 226 лв. по т.4.1, решението следва да бъде отменено.

Водим от изложените съображения, Апелативен съд –Варна

 

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2076/22.10.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3010/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта с която е отхвърлена жалбата на „Банка Пиреос България” АД срещу разпределението по т. 4.1 в размер на 2 226 лв. адвокатски хонорар и по т.2 дължими такси по изпълнението от 440,50 лв.

ОТМЕНЯ решение № 2076/22.10.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3010/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта с която е оставена без уважение жалбата на банката срещу разпределение от 13.06.2013 г. на ЧСИ И. С., рег.№ 712 с район на действие  района на ВОС по изп.д. № 20117120400453 в останалата й част и в ЧАСТТА на изготвеното ново разпределение по т.8, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ  разпределение, обективирано в протокол от 13.06.2013 г. по изп.дело № 20117120400453 по описа на ЧСИ И. С., рег.№ 712, с район на действие  ОС- Варна, в частта му по т.2, т.4.3, т.4.4, т.7 и т.8, като ВРЪЩА делото на ЧСИ И. С., за изготвяне на ново разпределение съобразно следните указания: при изготвяне на разпределението съдебният изпълнител следва да изключи от размера на привилегированите вземания по чл. 136, ал.1 т.1 от ЗЗД, следните суми: -  по т. 2 от разпределението „неплатени такси от взискателите” - сумата от 60 лв. дължими такси по изп.дело №20127120400391 и сумата от 106 лв. – дължими такси по изп.дело № 20127120401144;  - по т.4.3  - сумата от 134,50 лв., представляваща разноски по изп.д. № 20127120401144 за взискателя А. П.; - по т.4.4. – сумата от 2 300,50 лв. по изп.дело № 20127120400391 за взискателя О.Н.А.; - по т.4.6 сумата от 96 лв. по изп.дело № 20137120400697 за В.Ш., като и следва да преизчисли сумата по т.7 от разпределението, представляваща таксата по чл. 26 от Тарифата към ЗЧСИ върху материален интерес, образуван от събраните само по изп.дело № 20117120400453 суми.

Решението не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: