ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

55

 

гр.Варна, 26.01.2018 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 25 януари 2018 г., в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

      ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

             Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. П. в.ч.гр.д. № 30 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Н.И.Н. и С.И.Н., подадена чрез адв. П.П., против определение № 1099 от 19.12.2017 г. по гр.д. № 555/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд В ЧАСТТА, с която на осн. чл. 299, ал.2 от ГПК е прекратено производството по предявения от тях срещу „Антидот“ ЕООД иск по чл.72, ал.1 от ЗС за сумата от 143 000 лв., представляваща увеличената стойност на недвижим имот, вследствие на направените в него подобрения, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до пълното погасяване на вземането.

Жалбоподателите са невели оплаквания за неправилност - незаконосъоразност на обжалваното определение, като са молили за отмяната му в обжалваната част. Изложили са съображения за липсата на формирана сила на пресъдено нещо по отношение на претенцията им за сумата от 143 000 лв., предвид че същата не е била предмет на отделен иск, а въведена в предходния процес с възражение за упражняване на право на задържане, поради което и окръжният съд нямал право да приложи разпоредбата на чл. 299, ал.2 от ГПК и да прекрати производството по делото в тази част.

Жалбата е подадена в срок, от лица с правен интерес от обжалване на  прекратителното определение на окръжния съд, като неизгодно за тях, и е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Добричкия окръжен иск е било образувано по искова молба на Н.И.Н. и С.И.Н., подадена чрез  адв.П.П., с която срещу „АНТИДОТ” ЕООД е бил предявен иск за сумата от 143 000лева, представляваща увеличената стойност на поземлен имот с идентификатор 72624.611.252 по кадастралната карта на гр.Добрич с площ 1005 кв.м., ведно с построените в него сграда с идентификатор 72624.611.252.1 със застроена площ 71кв.м., и сграда с идентификатор 72624.611.252.2 със застроена площ 471кв.м., в резултат на направените в него подобрения в размер на 143 000лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до пълното погасяване на вземането, както и иск за сумата от 38 484,08 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от датата на влизане на решението по гр.д. № 51/12г. на ДОС- 19.03.2015г. до 09.11.2017г. Ищците са поддържали, че с влязло в сила решение по гр.д. № 51/2012 г. на Добричкия окръжен съд и по в.гр.д. №87/2014 г. на Варненски апелативен съд, е бил уважен предявения от ответника срещу тях иск по чл. 108 от ЗС, както и насрещното им възражение за признаване на право на задържане на имота до заплащане на увеличената му стойност в резултат на направените в него подобрения в размер на 143 000 лева, на основание чл.72, ал.3 от ЗС и им е било признато правото да задържат имота до заплащане на сумата от 143 000 лв. Ответникът не платил сумата, поради което са настоявали за осъждането му на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗС за заплащан на 143 000 лв., представляващи увеличената стойност на описания имот.

От приложените решения № 278/21.06.2013 г. по гр.д. № 51/2012 г. на ДОС и № 63 от 30.04.2014 г. по в.гр.д. № 87/2014 г. по описа на ВнАС,  с отбелязване за влизане в сила на 19.03.2015 г., се установява, че между страните по настоящото дело е воден иск по чл. 108 от ЗС, по който „АНТИДОТ” ЕООД (ищец) е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор 72624.611.252 по КК на гр. Добрич с площ от 1005 кв.м., ведно с построените в него сграда за търговия с идентификатор 72624.611.252.1 със ЗП от 71 кв.м. и промишлена сграда с идентификатор 72624.611.252.2 със ЗП от 471 кв.м. и  Н.И.Н. и С.И.Н. (ответници) са осъдени да му предадат владението, като в полза на последните е признато правото на задържане върху същия поземлен имот до заплащане на сумата, с която се е увеличила стойността на имота в резултат от направените в него подобрения в размер на 143 000 лв., на осн. чл. 72, ал. 3 от ЗС.

Под обективни предели на силата на пресъдено нещо (СПН) се разбира предметът, за който СПН важи, т.е. това, което придобива качеството на „пресъдено нещо“, спорът за което не може да се пререшава и с което страните по делото трябва да съобразяват занапред своето поведение. Този предмет е материалното право, по което съдът се е произнесъл с решението, като го е потвърдил или отрекъл. Законът въздига в чл. 298, ал.1 ГПК в предмет на СПН само спорното право, като очертава обективните предели на СПН със същите белези, с които си служи, когато очертава спорното право. В чл. 298, ал.4 от ГПК, законът сочи единствените изключения от принципа, че само спорното право е предмет на СПН, като я разпростира още относно две насрещни права на ответника, предявени не с иск, а с възражение. Това са възражението за извършени подобрения от добросъвестен или приравнен на добросъвестния владелец на чужд имот срещу иска за собственост, предявен от собственика на този имот, и възражението за съдебна компенсация срещу предявен иск за насрещно еднородно вземане. Обективните предели на силата на пресъдено нещо са от значение за отвода за пресъдено нещо. Той предполага обективно тъждество на предмета на разрешения с пресъдено нещо спор и предмета на  второто дело, по което се поставя този въпрос. Заедно с тъждеството на спорния предмет, идентичността на страните по приключилия с влязло в сила решение спор по новото дело обуславя отвода за пресъдено нещо и прекратяване на производството по второто дело.  Последица от разрешения със сила на пресъдено нещо спор е неговата непререшаемост – чл.299, ал.1 ГПК. Това означава, че правото на иск на всяка от страните се погасява, тъй като всяка от тях е длъжна да не оспорва силата на пресъдено нещо, формирана по предмета на делото. Повторно заведеното дело със същия предмет и страни е недопустимо и съдът следва да го прекрати – чл. 290, ал.2 от ГПК.

Предвид изложеното, в настоящия казус е налице хипотезата на чл. 298, ал.4 от ГПК, като е формирана сила на пресъдено нещо по възражението на настоящите ищци – ответници по предходното дело за извършени подобрения от добросъвестен или приравнен на добросъвестния владелец на чужд имот за сумата от 143 000 лв. срещу иска за собственост, предявен от собственика на този имот - настоящия ответник – ищец по иска по чл.108 от ЗС и силата на пресъдено нещо препятства повторното предявяване на същото материално право с иск по чл.72, ал.1 от ЗС. Предявеният иск за осъждането на „Антидот” ЕООД да заплати на Н. и С. Николови сумата от 143 000 лв., представляващи увеличената стойност на описания имот на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗС, е недопустим -  чл. 299, ал. 1 ГПК и производството по него подлежи на прекратявяне – чл. 299, ал.2 от ГПК. До този извод и по същите съображения е достигнал и окръжния съд, поради което обжалваното определение (в обжалваната част) следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1099 от 19.12.2017 г. по гр.д. № 555/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд В ЧАСТТА, с която на осн. чл. 299, ал.2 от ГПК е прекратено производството по предявения от Н.И.Н. и С.И.Н. срещу „Антидот“ ЕООД иск по чл.72, ал.1 от ЗС за сумата от 143 000 лв., представляваща увеличената стойност на недвижим имот, вследствие на направените в него подобрения, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до пълното погасяване на вземането.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС, с частна касационна жалба при предпоставките на чл. 280 от ГПК,  в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: