ОПРЕДЕЛЕНИЕ 371

гр. Варна, 08.06.2016г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА                                                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 300/16г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от „ФАЙТ 2” ЕООД, гр. Варна чрез адв. М. И. срещу протоколно определение от 11.03.2016г., постановено по гр.д. 2657/2015 г. на Окръжен съд-Варна, с което е прекратено производството по делото като недопустимо. Счита се, че определението е неправилно, тъй като възможността на съделителите в рамките на производството за съдебна делба да повдигат спорове относно наличието на съсобствеността и правата в нея е една опция, която по никакъв начин не изключва възможността такива преюдициални спорове да бъдат разрешавани по общия исков ред чрез предявяването на отделен иск за собственост /положителен или отрицателен/. В този смисъл висящото производство за съдебна делба не е отрицателна процесуална предпоставка за предявяването на установителен иск за собственост. Характер на такава пречка би имало само влязлото в сила решение по допускане на делбата, каквото в настоящия случай няма. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото на ВОС за разглеждане на предявения иск.

В предвидения срок не е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна Ф.З.К..

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването и против обжалваем съдебен акт, при наличието на надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното гр.д. № 2657/15г. на ВОС е образувано на 12.09.15г. по искова молба на „ФАЙТ 2” ЕООД, гр. Варна против Ф.З.К. за приемане за установено, че ответницата не е собственик на ап. № 4 и на ап. № 3, находящи се на втория етаж в сграда с идентификатор 10135.1508.192.1.10, вписана с предназначение „Семеен хотел 2” по КККР на гр. Варна и с административен адрес в гр. Варна, бул. „Сливница”, № 10. Изложено е, че ищцовото дружество е съсобственик на този хотел, придобивайки собствеността чрез реализиране на правото на строеж за построяване на сградата върху УПИ VІІ-8, кв. 715 по плана на 3-ти микрорайон на гр. Варна, в който пък притежава 244/514 ид.ч. от правото на собственост. Реализирането на грубия строеж е станало към 05.12.98г., когато се счита, че е възникнала етажна собственост върху търговската част на административно-жилищната сграда между ищцовото дружество и И. Ж. И., на когото преди това дружеството е продало правото на строеж за отделни обекти, проектирани в предвидената за построяване сграда в административно-търговската й част. Предназначението на търговската част от сградата е било променено през 2002г. по реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ в хотел, нощен бар, лоби бар и магазини и като такива самостоятелни обекти /хотел и два магазина/ е въведена в експлоатация през 2003г. Поради това се поддържа, че е възникнала съсобственост между ищцовото дружество и И. Ж. И. върху новите общо 3 самостоятелни обекта /един хотел и два магазина/ в съотношение, равно на площта на бившите самостоятелни обекти на отделните собственици, към сбора от площта на всички обекти в сградата. Именно поради последното се поддържа, че сключения с НА № 53/18.10.2004г. на нотариус Р. Т., Варна, рег. № 148 на НК договор за продажба между ищцовото дружество и К. Д. И. на ап. № 4 на втория етаж, както и сключения с НА № 57/18.10.2004г. на същия нотариус договор за продажба между ищцовото дружество и М. П. Й. на ап. № 3 на втория етаж, са нищожни. Продадените обекти не са били проектирани и изпълнени, съответно не са съществували към момента на сключване на сделките -нарушение на чл. 202 от ЗУТ /изповядани при липса на одобрен инвестиционен проект за продадените като обособени части от хотела и липса на удостоверение на районната администрация/, нищожен поради невъзможен предмет – тъй като нито продадените реални части, нито останалите след продажбата реални части от този хотел могат да имат юридическа самостоятелност /и поради липсата на възможността да изпълняват самостоятелна функция по своето предназначение – да бъдат общодостъпно място за подслон, което предлага основни и допълнителни услуги, свързани с пребиваването на гостите, каквато е функцията на един хотел, който не е апартаментен или студиен тип/. Поддържа се, че посоченият договор е нищожен и поради липсата на съгласие от страна на другия съсобственик И. Ж. И., тъй като е налице разпореждане с реална част от етажна собственост само от единия съсобственик, при което е предизвикана едностранно правна промяна в съсобствената вещ /нейното поделяне на два или повече нови обекта/. Поради нищожността на договорите за продажби, оформени с посочените нотариални актове, то и последващите продажби на двата апартамента /с НА № 197/2004г. и НА № 200/2004г./ с купувач ответницата Ф.К., не са произвели вещно-транслативния ефект и последната не е собственик на посочените два апартамента.

Видно от представеното копие на искова молба, подадена на 23.01.14г. /л. 93-102 от делото на ВОС/, по която е образувано гр.д. № 902/14г. на ВРС, VІІІ с-в, че „ФАЙТ 2” ЕООД, гр. Варна е предявило против общо 10 ответника, измежду които е и Ф.З.К., иск за делба на цялата административно-жилищна сграда, представляваща хотел, състоящ се от 25 хотелски стаи, 4 камериерски офиса, фоайе, рецепция, лоби бар и нощен бар, склад за мръсно бельо и бойлерно помещение, представляващ самостоятелен обект в І-ви етап от административно-жилищна сграда, изградена в УПИ VІІ-8, кв. 715 по плана на 3-ти микрорайон на гр. Варна с адрес бул. „Сливница”, 10, както и два магазина, изпълнени на партерен етаж. Наведените твърдения в исковата молба по делбеното дело, досежно ап. № 3 и ап. № 4 на втория етаж от посочената сграда /т. І, т. 2 от исковата молба/, са идентични на изложените по-горе по предявения по настоящото дело отрицателен установителен иск за собственост – относно нищожност на разпоредителните сделки, сключени от ищцовото дружество съответно с К. Д. И. и М. П. Й. на посочените вече основания и за липсата на прехвърлени поради това от тези лица на тяхната купувачка – ответницата Ф.З.К., права на собственост. В исковата молба за делбата е посочено, че наред с И. Ж. И. като ответници по делото следва да се призоват и всички приобретатели по сделките, сключени от „Файт 2” ЕООД и И. Ж. И., както и последващите приобретатели, с които последните са договаряли, тъй като те са страни по сделки, които са от естество да засегнат  правото на собственост върху него и за да бъдат тези лица изрично изключени  от делбата ако се приемат възраженията на ищеца. С исковата молба за делбата са били предявени и отделни установителни искове за установяване, че „НУР ИНВЕСТ” ООД, гр. Варна и „САФАРИ” ООД, гр. Варна, не са собственици на конкретно посочени имоти /различни от тук процесните/. Тези искове са били отделени от делбеното производство и изпратени за разглеждане на ВОС поради родовата им подсъдност /с оглед цената на исковете/, по които е било образувано гр.д. № 1612/14г. на ВОС. Производството по делбеното дело е спряно до приключване на производството по гр.д. № 1612/14г. на ВОС, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Настоящият състав на съда счита, че ищцовото дружество е въвело като предмет на делбеното дело и въпроса относно това дали ответницата Ф.З.К. е собственик на ап. № 3 и ап. № 4, отричайки нейната материална легитимация въз основа на двете сделки, с които са закупени имотите, на същите основания, каквито представляват и основанията, въведени по настоящите отрицателни установителни искове. По тези въпроси делбения съд ще се произнесе и решението му по допускане на делбата ще има сила на пресъдено нещо между тези две страни. Това лишава от правен интерес последващото предявяването на отделни отрицателни искове за двата имота при идентични твърдения относно правен интерес за допустимост на исковете и за отричане правата на ответницата.

Вярно е, че предявяването на искове между сънаследниците във връзка с имуществената общност в рамките на делбеното производство е една правна възможност, а не императивно изискване , и че разпоредбата на  чл. 342 ГПК указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите, но не изключва възможността, ако някой от тях е пропуснал възможността да направи възраженията си в този срок, да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред, докато е висящо производството по допускане на делбата /така решение № 120/13.06 14г. по гр.д № 6714/13г. на ВКС, І г.о. и Решение № 66 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5605/2013 г., I г. о., ГК, съставляващи задължителна съдебна практика/. Но в случая не сме изправени пред хипотезата да е пропуснат срока по чл. 342 от ГПК за предявяване на тези възражения, тъй като същите са въведени още с исковата молба и те ще бъдат разрешени от делбения съд с решението по допускане на делбата.

Допустимостта на производството по гр.д. № 1612/14г. на ВОС и преюдициалността му спрямо делбеното производство произтича от факта на предявяването на установителните искове още с исковата молба за делба и необходимостта от тяхното разглеждане в отделно производство.

Обжалвания акт е законосъобразен и поради това частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

           

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.03.2016г., постановено по гр.д. 2657/2015 г. на Окръжен съд-Варна, с което е прекратено производството по делото като недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя, пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: