Р Е Ш Е Н И Е

 

148 /07.10.2014 г.                                                        гр. ВАРНА

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Апелативен съд – Варна                                   Гражданско отделение

На 17 септември                                                2014 год.

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕТЯ ПЕТРОВА   

Секретар: В.Т.

Като разгледа докладваното от С. Илиева въззивно гражданско дело № 301 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

1/ Х.С.Ч. *** чрез пълномощника си адв. Е. С. обжалва решението на Разградския окръжен съд от 04.03.2014 г., постановено по гр. д. № 253/2013 г. В ЧАСТТА МУ, с която предявеният на основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД от него срещу „Лудогориелес” ЕАД-Разград иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ексцес/влошено здравословно състояние/ от професионално заболяване е отхвърлен за разликата над 15 000 лева до пълния размер на претенцията от 70 000 лева. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на решението с молба да бъде отменено в обжалваната му част и постановено ново решение, с което искът да се уважи в пълен размер с произтичащите от това законни последици.

2/ „Лудогориелес” АД-Разград, представлявано от С. Ст. М. обжалва същото решение В ОСЪДИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, а именно, с която е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева. В жалбата се твърди, че решението е недопустимо поради наличието на сила на пресъдено нещо, тъй като съгласно представеното по делото у-ние, на ищеца е присъдено обезщетение от Разградския РС с постановеното по гр. д. № 37/1990 г. решение. Направени са и оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение и се моли то да бъде обезсилено, евентуално – отменено и предявеният иск да се отхвърли. Претендират се всички направени по делото разноски. 

3/ „Лудогориелес” АД-Разград, представлявано от С. Ст. М. обжалва и постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение № 401/10.05.2014 г., с което се допълва решението по гр. д. № 253/2013 г. и дружеството е осъдено да заплати в полза на РОС държавна такса върху уважената част от иска в размер на 600 лева. Жалбата препраща към изложеното във въззивната жалба срещу решението на РОС.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК срещу жалбата на „Лудогориелес” АД-Разград е постъпил писмен отговор от Х. С. Ч., в който се изразява становище за нейната неоснователност.

         Жалбите са подадени от надлежни страни в законоустановения срок и са процесуално допустими.

         Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Х.С.Ч. *** излага в исковата си молба /гр. д. № 162/2012 г. на Разградския районен съд/, че от 11.09.1976 г. до 09.11.1981 г. е бил в трудови правоотношения като "секач-моторист"с Държавно горско стопанство-Разград, чийто правоприемник съгласно Заповед № РД 41/22.01.1999 г. на МЗГАР е правоприемник ответното "Лудогориелес" ЕАД-Разград. Твърди, че с влязло в сила решение № 374/26.09.1983 г., постановено по гр. д. № 762/1983 г. Разградският районен съд е признал за установено, че за този период е получил професионално заболяване "Вибрационна болест І-ІІ стадий", потвърдено и с Протокол от 26.04.1988 г. на Диагностичната комисия по професионални заболявания - Разград. С решение № 105/09.11.1990 г. Разградският районен съд осъдил ответника да му заплати сумата от 4 000 лева обезщетение за неимуществени вреди- последица от заболяването, а с ЕР № 1010/10.05.2002 г. НОИ  му заплаща лична пенсия за инвалидност. Ищецът твърди, че в резултат на полученото професионално заболяване здравословното му състояние значително се е влошило, наложило да се лекува в МБАЛ "Света Марина"-Варна от 13.07.2009 г. до 21.07.2009 г., след което с ЕР от същата година ТЕЛК-Варна е констатирала, че има 80 % нетрудоспособност с водеща диагноза "Вибрационна болест ІІ-ІІІ стадий и общо заболяване, подробно описано в решението. Ищецът моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 70 000 лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат усложнение на посоченото професионално заболяване, ведно със законна лихва, считано от 15.08.2006 г. Претендира и разноски по делото.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК /л. 39 от делото на РРС/      ответникът оспорва иска като неоснователен, оспорва и пасивната си материалноправна легитимация. Впоследствие едва в писмената си защита пред РРС оспорва иска като недопустим, тъй като вече има постановено решение, с което спорът между страните е разрешен със СПН.

Ищецът първоначално е предявил претенцията си пред РС Разград на основание чл. 200 от КТ /гр. д. № 162/2012 г./. С определение от 25.04.2013 г. след приключване на устните състезания и в срока за произнасяне по същество РС е прекратил производството по делото пред себе си и изпратил същото по подсъдност на окръжния съд, съобразявайки се с Тълкувателно решение № 45 / 19.04.1990 г. на ОСГК /т. 2/, според което при влошаване на здравословното състояние на пострадал от трудова злополука или професионално заболяване при действието на КТ, но като последица от увреждане, настъпило преди влизането му в сила, следва да намерят приложение разпоредбите на ЗЗД.

         Предявеният иск е с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

Безспорно по делото е, че за времето от 11.09.1976  г. до 09.11.1981 г. ищецът е работил по трудов договор на длъжността „секач-моторист по дърводобива” в Горско Стопанство-Разград. С решение № 374 от 26.09.1983 г., постановено  по гр. д. №762/19983 г.  на РРС /л. 11 от гр. д. № 162:2012 г./ е прието за установено, че през  периода, в който ищецът /посочен в решението с българските му имена, виж и у-ние за идентичност на лице с различни имена – л. 23/ е работил в Държавно горско стопанство-Разград, той е получил професионално заболяване „Вибрационна болест 1-2  стадий”. С протокол от 26.04.1988 г. /л. 12 от с. д./ Диагностичната комисия по професионални заболявания - Разград е потвърдила диагнозата вече като 2-ри стадий. Съгласно Удостоверението на л. 5 с решение по гр. д. 37/1990 г. на РРС Горско  Стопанство-Разград е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на  4 000 лева. С Експертно решение № 3139/10.09.2009 г. на ТЕЛК за професионални болести - гр. Варна /л. 24/ заболяването на ищеца вече е определено като вибрационна болест 2-3 стадий, като решението е допълнено с друго Експертно решение № 3466/30.09.2009 г., съгласно което му е определена загуба на работоспособност 80 %.

Във връзка с оспорената от ответника пасивна материално-правна легитимация по делото е установено също, че Държавно горско стопанство-Разград, в което ищецът е работил от 1976 до 1981 г., е прекратено като правен субект. Със Заповед № РД 41-41/22.01.1999 г. на Министъра на земеделието и горите и аграрната реформа, издадена на основание § 5 от ПЗР на ЗГ-ДВ-бр. 125/1997г. /л. 6, 7/, Горско  Стопанство-Разград е преструктурирано в Държавно Лесничейство–Разград и „Лудогориелес”ЕАД - Разград, като дейността по дърводобива, развивана от ГС е преминала в новообразуваното дружество Лудогориелес” ЕАД Разград /т. 5 от заповедта/.

         От заключението на назначената от районния съд съдебно-медицинска експертиза /л. 50 – 53 от гр. д. № 162/2012 г./, вещото лице по която  е изслушано в съдебно заседание и от окръжния съд /л. 30 от делото на РОС/, се установява, че  въпреки проведеното лечение и премахване на вредни фактори - ищецът е престанал да работи като секач, заболяването му е следвало своя прогресиращ ход и с посоченото вече ЕР на ТЕЛК за професионални болести - гр. Варна заболяването вече е определено като вибрационна болест 2-3 стадий. През последните  10 години оплакванията на ищеца се засилили, болките и тръпненето в горните крайници станали с постоянен характер, ирадирали към двете лакетни и раменни стави. Увреждането на нервите на ръцете е довело до промяна в кожата и костите на горните крайници,  намалена е хватателната способност и на двете ръце. От  3-4 години са започнали оплаквания от изстиване и изтръпване на ходилата на долните крайници, със схващане на мускулите и клаудикацио на 50-100 метра. Ищецът е получил двустранен неврит на слуховите нерви със звукоприемно намаление на слуха, до степен на практическа глухота с двете уши. Вещото лице пояснява в съдебно заседание, че заболяването на ищеца не търпи обратно развитие, обратно възстановяване не може да има нито на ръцете и краката, нито на слуха. При ищеца са констатирани хипертонична и исхемична болест на сърцето, които нямат причинна връзка с вибрационната болест, но усложняват състоянието му.

         Разпитаните от районния съд свидетели Ш. Карамустафа и Н. Чиракова /л. 62, 63/ допълват установеното от медицинската експертиза влошаване състоянието на ищеца вследствие професионалното му заболяване, а именно - настъпилата постепенно пълна глухота, изтръпването на крайниците,  съпроводено с болка. Свидетелите на ответника С. С., М. Ю. и н. Х. освен, че знаят, че ищецът се е пенсионирал по болест, установяват, че са го виждали да се разхожда, но нямат преки впечатления от здравословното му състояние.

При така установеното от фактическа, съдът прави следните правни изводи:

Направеното от ответника възражение, че цитираното по-горе решение на Разградския районен съд разрешава спора между страните със сила на пресъдено нещо, е неоснователно. Предмет на делото е спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца. То се характеризира с правопораждащия факт, на който правната норма е придала правно значение, носителите и съдържанието му и се въвежда чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба, т. е. тези индивидуализиращи белези на материалното право се сочат чрез основанието и петитума на иска. Сила на пресъдено нещо се установява само относно предявената част от спорното право, на която и съответства предмета на решението. В случая ищецът е уточнил фактическите обстоятелства /влошаване на здравословното му състояние в резултат на полученото професионално заболяване, установеното и с ЕР на ТЕЛК за професионални болести гр. Варна развитие/, от които според него възниква спорното материално право, както и искането си към съда, поради което е налице  нова самостоятелна претенция за присъждане на този размер на претендираното вземане, за което се търси защита. Искът е предявен преди изтичане на 5-годишният давностен срок, предвид посоченото по-горе ЕР на ТЕЛК от 2009 г., когато е и установено преминаването на заболяването в по-горен стадий.

Въз основа на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск е доказан по основание. На ищеца се  дължи ново обезщетение за самото влошаване на здравето му, тъй като то се намира в причинна връзка с полученото професионално заболяване. В този смисъл е и заключението на  съдебно-медицинската експертиза, според което заболяването на ищеца няма обратен ход, като след установяване на заболяването през последните 10 години при ищеца са налице засилване на болките и изтръпване в горните и долни  крайници, двустранен неврит на слуховите нерви със звукоприемно намаление на слуха, до степен на практическа глухота с двете уши. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва от датата на издаване на ЕР на ТЕЛК – 10.09.2009 г. Искът за разликата до пълния размер на претенцията се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Направените от окръжния съд аналогични правни изводи са   съобразени изцяло със събраните по делото доказателства и в съответствие с изискванията на закона и съдебната практика и се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, поради което като обосновано и законосъобразно обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Частната жалба на „Лудогориелес” АД-Разград срещу постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение № 401/10.05.2014 г. е неоснователна. С определение № 5/03.01.2014 г. на РОС /л. 21/ ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса по предявения иск. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице – в случая „Лудогориелес” АД-Разград – е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. В съответствие с цитираната разпоредба законосъобразно РОС е присъдил в полза на съда следващата се държавна такса върху уважената част от предявения иск – 600 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, Варненският апелативен съд

 

                            Р    Е    Ш    И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА решението на Разградския окръжен съд от 04.03.2014 г., постановено по гр. д. № 253/2013 г.

         ПОТВЪРЖДАВА постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение № 401/10.05.2014 г., с което се допълва решението по гр. д. № 253/2013 г.

    Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                      

 

  2.