Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

109

гр. Варна, _01_. _07_. 2015 г.

 

В   ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

                   ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение,  в закрито заседание на _01__07_ през две хиляди и петнадесетата година в състав:

 

 

                                      Председател: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

                                                      Членове: ПЕНКА ХРИСТОВА;

                                                                     МАРИЯ МАРИНОВА;

 

като изслуша докладвано от съдията Христова

гр. дело № 301 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.606 и следващите от ГПК.

С решение № __/09.06.2015 год., постановено по фирмено дело № 13/2015 г. по описа на Окръжен съд Шумен, ТО, е отказано вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при ОС Шумен на новоучредена фондация за осъществяване на общественополезна дейност с наименование ворим обществена толерантност” със седалище и управление в гр. Смядово, обл. Шумен, ул. „Каро Георгиев Йоргов”, №6, учредител И.А.К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Смядово и имущество в размер на 50 лв.

Решението е обжалвано от И.А.К. на основание чл. 606 от ГПК.

Твърди се в жалбата, че искането за вписване е допустимо и основателно, а атакуваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Атакувани са два от правните доводи на съда: че целите на фондацията не могат да бъдат постигнати основно с дареното имущество и че предвиденият предмет на стопанска дейност се явява основен източник на средства. Твърди се, че сред основните цели на фондацията е разработване на проекти. Твърди се, че законът не поставя изисквания за размера на имуществото, което може да се набира и от други дарения, както и че целите на фондацията могат да се постигат с доброволен труд. Атакува се и изводът, ч предметът на стопанска дейност не е свързан пряко с предмета на основна дейност. Твърди се и че преценката на посочените обстоятелства е извън компетентността на съда.

Варненският апелативен съд, след като обсъди становищата на страните във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 275, във вр. с чл. 606 от ГПК и е срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

                   Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

ОС Шумен е бил сезиран със заявление от И.К. за вписване на новоучредена фондация за осъществяване на общественополезна дейност.

Според заявлението и учредителния акт на фондацията, целите й са: да работи за развитието и утвърждаването на духовните ценности, на гражданското общество и на защитата на правата на човека, да работи за защита на околната среда, да работи за изучаването, съхранението и развитието на традиционната българска материална и духовна култура чрез изследване, развитие и съхранение на народното творчество, да работи за успешното интегриране на малцинствените групи в българското общество, като за постигане на тези цели се използват всички разрешени средства, като проекти за партньорство във всичките им фази и във всички възможни партньорства. Съобразно пък чл. 5 от устава, фондацията ще осъществява и стопанска дейност, имаща за предмет продажба на стоки от собствено производство, консултантска, издателска, импресарска дейност, представителство и посредничество на местни и чуждестранни лица, информационни и рекламни услуги, организиране и провеждане на обществени поръчки по ЗОП, доколкото са във връзка с реализация на проекти на фондацията, а в чл. 18, ал.2 от същия – че първоначалното имущество по учредяването й се изразява в парични средства в размер на 50 лв., предоставени от учредителя.

В правомощията на съда в производството по вписването на фондацията е да прецени дали в учредителния акт са спазени императивните правни норми, определящи какви ЮЛ могат да бъдат вписани като фондации и да осъществяват дейността си в такава форма. Констатирането на противоречието между поставените цели в учредителния акт на самото ЮЛ с нестопанска цел, от една страна, и предмета на предвидената стопанска дейност на същото лице е именно противоречие на такива норми – чл. 3, ал.3 ЗЮЛНЦ и чл. 33, ал.1 ЗЮЛНЦ. В чл. 3, ал.3 не се забранява напълно развиването на търговска дейност от фондациите, но тя е ограничена в значителна степен до следните рамки: 1.тази дейност да е допълнителна, т. е. да не е основно занятие на сдружението, тъй като в този случай то ще е субект на търговското право; 2. тази дейност да е свързана с предмета на основната дейност, за която сдружението е регистрирано и 3. приходът от тази допълнителна стопанска дейност да се използва за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Съгласно  чл. 33, ал.1 от ЗЮЛНЦ постигането на определените нестопански цели следва да се извършва основно с предоставеното на фондацията имущество, а стопанската дейност която ще извършва следва да бъде само спомагателна. В случая предоставеното на фондацията дарено имущество е недостатъчно, за да бъде основен източник на финансиране, а предвидената стопанска дейност е по-скоро основна за фондацията, което налага такъв субект да бъде регистриран като субект с търговска дейност. Противоречието с посочените императивни норми изключва възможността да се впише фондацията с такъв учредителен акт.

Ето защо, изводите на настоящия състав съвпадат с тези на ОС. Обжалваният акт следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение, постановено на 09.06.2015 год., по фирмено дело № 13/2015 г. по описа на Окръжен съд Шумен, ТО.            

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: