Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

  124

12.10.2018 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на деветнадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

        ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                        Мария Маринова

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 301 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е въззивната жалба на „Пазари“ ЕАД срещу решение № 457 от 16.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 381/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ МУ, с които съдът: е ПРИЕЛ за установено, че ООД "Атлант" притежава правото на строеж за сграда за търговия, находяща се гр. Варна, (Колхозен пазар), кв. 33, 9-ти подрайон, с идентификатор №10135.1501.973.51 (десет хиляди и сто тридесет и пет; хиляда и петстотин и едно; деветстотин и седемдесет и три; петдесет и едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, Община Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 год. на Изп. директор на АГКК, със застроена площ 344 (триста и четиридесет и четири) кв. м, придобито чрез договор, сключен на 14.02.2007 г. с НА № 66, том I, peг. № 1935, дело № 43/2007 г. ВН № 363, акт № 34, т. Х, дело № 2208/07 г. СВ Варна, по иска, предявен срещу ЕАД "Пазари" на основание чл. 124 ГПК; ОТХВЪРЛИЛ Е искането на  "ПАЗАРИ" ЕАД на основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху реална част с площ от 344 кв. м от ПИ ид. № 10135.1501.973, находящ се в гр. Варна, (Колхозен пазар), кв. 33, 9-ти подрайон, по насрещния иск, предявен срещу ООД "Атлант; ОТХВЪРЛИЛ е насрещните искове, предявени от "Пазари" ЕАД срещу "Атлант" ООД за предаване владението върху недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, Колхозен пазар, кв. 33, 9 подрайон, представляващи обекти идентификатори 10135.1501.973.51.4 (десет хиляди и сто тридесет и пет; хиляда и петстотин и едно; деветстотин и седемдесет и три; петдесет и едно; четири) и 10135.1501.973.51.5 (десет хиляди и сто тридесет и пет; хиляда и петстотин и едно; деветстотин и седемдесет и три; петдесет и едно; пет), основани на твърдения за придобиване собствеността чрез преобразуване от "ПАЗАРИ" ЕООД, а от праводателя: по приращение, на основание чл. 108 ЗС и за премахване на обекти ид. 10135.1501.973.51.1, 2, 3, 4 и 5 (от едно до пет), основани на твърдения, че пречат на упражняването правото на собственост, придобито чрез апорт, тъй като са незаконни, неузаконими и нетърпими, на основание чл. 109 ЗС; ОСЪДИЛ е "ПАЗАРИ" ЕАД за разноските по делото.

Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е недопустимо, като произнесено по непредявени от „Атлант“ ООД искове, както и че същото е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и поради необоснованост, като е молил за отмяната му и за отхвърляне изцяло на предявения от „Атлант“ ООД иск и уважаване на предявените от „Пазари“ ЕАД насрещни искове. Молил е за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът „Атлант“ ООД, представляван от управителя А.А., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по съображения за неоснователността й е молил за оставянето й без уважение и за потвърждаване на обжалваното решение. Допълнително е развил съображения за недопустимост на предявените насрещни искове. Молил е за присъждане на разноските по делото.

Решението на окръжния съд е влязло в сила в останалата му част, а именно в частта, с която съдът е отхвърлил иска на ООД "Атлант" срещу ЕАД "Пазари" за приемане за установено, че ищецът притежава правото на строеж върху недвижим имот, представляващ реална част с площ от 344 кв. м, повдигната в цвят по скицата на л. 9 от делото, която приподписана от съда, е неразделна част от решението, от ПИ идентификатор № 10135.1501.973 (десет хиляди и сто тридесет и пет; хиляда и петстотин и едно; деветстотин и седемдесет и три) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, Община Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК в пълен обем, на основание чл. 124 ГПК; както и в частта, с която съдът е приел за установено, че ЕАД "Пазари" притежава правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, (Колхозен пазар), кв. 33, 9-ти подрайон, представляващ описаната в решението реална част с площ от 344 кв. м от ПИ ид. № 10135.1501.973, придобито чрез преобразуване от "ПАЗАРИ" ЕООД, а от праводателя – чрез апорт, по насрещния иск, предявен срещу ООД "Атлант".

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд в посочените части като неизгодно за него, редовна е и допустима.

В съдебно заседание, всяка от страните чрез своите процесуални представители е поддържала съответно жалбата и отговора и е молила за присъждане на разноските.

Решението на окръжния съд е валидно и допустимо в обжалваната му част, исковете са допустими и съдът се е произнесъл по заявеното искане.

Ищецът е поддържал в исковата си молба и в уточняващите молби, че с договор за покупко-продажба от 14.02.2007, сключен с нотариален акт № 66 том.І рег. № 1935 н. дело № 43/2007 год. на нотариус С. Д. е придобил от ЕТ ”Атлант – Павел А.” следния недвижим имот - търговски обект находящ се в гр.Варна, „Централен пазар” /Колхозен пазар/, кв. 333 отреден за пазар, в 9 подрайон, терен общинска собственост с общо застроена площ 319 кв. метра, състоящ се от сладкарница, магазини и санитарни помещения, при граници на целия обект: ул.”Ан. Кънчев”, тоалетни и търговски обекти, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терен общинска собственост (по-късно поправен относно площта - на 344 кв.м.), а проводателят му се легитимирал за собственик с констативен нотариален акт от 2006 г. и с договор за приватизационна продажба от 1992 г., сключен с „Лазур“ АД. Сочил е, че с продажбата на сградата е придобил и правото да я държи в чуждия терен по силата на прехвърленото право на суперфиция като акцесорна част от правото на собственост върху сградата, което не зависи от това дали в акта е изрично вписано или не. Изложил е, че в одобрената през 2008 г. кадастрална карта на гр.Варна придобитият от него имот е отразен с идентификатор 10135.1501.973.51 и площ 344 кв.м. и предназначение сграда за търговия и в нея се намират самостоятелно обособени обекти от 1 до 5 вкл. Изложил е, че ответникът  оспорва правото му да държи, ползва и експлоатира придобития с нотариалния акт имот (с даден по-късно идентификатор10135.1501.973.51), като в уточняващите молби от 23.05.2014 г., от 11.02.2015 г., от 26.02.2015 г. и от 15.06.2015 г. е допълнил твърденията си в тази насока. Посочил е, че е принуден от ответника да сключва с него договори за наем на търговско място – част от площта под постройката, а по силата на влязло в сила решение на районния съд по иска по чл.233 от ЗЗД той е бил осъден да предаде на  „Пазари“ ЕАД търговското място от 266 кв.м., представляващо реална част от недвижимия имот, върху който е разположена част от собствената му постройка в частите на няколко от самостоятелно обособените обекти в нея (1,2 и 3). Впоследствие, по образуваното изпълнително дело бил принудително отстранен и от конкретните самостоятелни обекти в сградата. Ответникът завел срещу ищеца и искове за заплащане на обезщетение за ползване на търговското място, които били висящи понастоящем. Висящо между страните е било и образуваното през 2013 г. гр.д. № 2314 по описа на ВОС, по заведен от „Атлант“ ООД срещу „Пазари“ ЕАД иск по чл.108 от ЗС за признаване правото му на собственост на три от самостоятелните обекти в сградата му,  построена в общинския парцел, а именно 1, 2 и 3 и за предаване на владението им (приключило в хода на настоящото производство). При тези фактически твърдения ищецът е претендирал за установяване на правото му на строеж за сградата, закупена с договора от 14.02.2007 г. Макар и некоректно заявено искането по отношение на индивидуализацията на правото на строеж, придобито чрез сделката от 2007 г. за закупената сграда с площ от 344 кв.в. и понастоящем с идентификатор 10135.1501.973.51, в първоначално заявения петитум на исковата молба чрез посочване на идентификаторите на петте обекта в сградата (от 1-5), искането на страната е било ясно, като именно по въведения от ищеца предмет на делото, съдът се е произнесъл с решението си. Посочването на идентификаторите на самостоятелните обекти е било сторено от ищеца и с оглед отграничаване на оная част от сградата в обема на самостоятелните обекти 1, 2 и 3, за които е воден и спорът за собственост между страните по гр.д. № 2314/2013 г. на ВОС. Ищецът е обосновал правния си интерес от установителния иск (включително и с доводи, че след построяването на сградата правото на строеж не се погасява, а продължава да съществува в латентен вид и твърдения, че не е изрично посочено в документа за собствеността на праводателя и съществува фактически спор с ответника) и искът е допустим, а съдът е разгледал и се е  произнесъл по предмета, с който е бил сезиран. В този смисъл неоснователни са оплакванията на въззивника в тази част. „Атлант“ ООД е претендирал и за установяване на правото му на строеж и на евентуално основание – придобивна давност, чрез присъединяване владението, упражнявано от ЕТ „Атлант“ до предявяване на иска (уточнение на исковата молба от 26.02.2015 г., след оставянето й без движение от съда). Предвид съединяването на иска на това основание в условия на евентуалност спрямо уважения от окръжния съд, той ще подлежи на разглеждане при отхвърляне на първия.

Решението на окръжния съд е допустимо и в частта, с която той е отхвърлил насрещните искове на ответника, като изменение на исковете окръжният съд не е допускал, а уточняването им в съдебно заседание от 11.03.2016 г. е сторено от страната във връзка с дадените указания на съда от 15.02.2016 г. за поправяне на нередовностите им.

Насрещните искове на „Пазари“ ЕАД срещу "Атлант" ООД са по чл.108 от ЗС за предаване владението върху реална част с площ от 344 кв. м, повдигната в цвят по скицата на л. 9 от делото от ПИ идентификатор № 10135.1501.973,  както и за установяване на собствеността и предаване на владението върху обекти ид. 10135.1501.973.51.4 и 5, основани на твърдения за придобиване собствеността чрез преобразуване от "ПАЗАРИ" ЕООД, а от ЕООД: върху строителните обекти по приращение, а върху земята – чрез апорт, евентуално по чл.109 от ЗС за премахване на обекти ид. 10135.1501.973.51.1, 2, 3, 4 и 5, основани на твърдения, че пречат на упражняването правото на собственост, придобито чрез апорт, тъй като са незаконни, неузаконими и нетърпими.

В установителната част по иска по чл.108 от ЗС за правото на собственост на ответника върху реална част от земята с площ от 344 кв. м., решението на първата инстанция е влязло в сила.

Всяка от страните е оспорвала исковете на насрещната.

Срещу установителния иск за правото на строеж по чл.124 от ГПК, ответникът е заявил възражение, че сградата е движима вещ, евентуално временна постройка по чл. 120 ППЗТСУ, тъй като към момента на  изграждането й 1981-1982 г. тя не е била предвидена по застроителния план и не й е даден траен градоустройствен статут и затова към нея не принадлежи право на строеж. Сочил е, че ищецът е признавал, че няма право на строеж, искал от ответника издаване на разрешения и е сключвал с него договори за наем. Настоявал е, че търпимостта на строежа не може да му се противопостави.

Ищецът – ответник по насрещните искове е навел възражение, че обектите са търпими и това е прието в производство по издаване на удостоверение след решение на административния съд по адм.д. № 1229/2011 г. на ВАдмС.

По правилността на решението в обжалваната му част и като взе предвид събраните по делото доказателства, възраженията на страните и доводите им, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 09.12.1992 г. между „Лазур“ АД гр.Варна, представлявано от изпълнителния директор Йордан Николов от една страна като продавач и Павел А.П. като ЕТ „Атлант“ като купувач и на основание Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия – чл. 30, ал.1 и § 10, ал.2 от ПЗР на ЗППДОбП и протокол от конкурс е сключен договор, с който „Лазур“ АД гр.Варна продава на ЕТ „Атлант“ временна постройка (без земята, върху която постройката е разположена и е собственост на общината), досегашно заведение за обществено хранене, намиращо се на Колхозния пазар – сладкарница „Адамо“ гр.Варна, с обща застроена площ 107 кв.м.

На 24.12.1992 г. между същите страни е подписан нов договор на основание чл. 30, ал.1 и § 10, ал.2 от ПЗР на ЗППДОбП и протокол от конкурс от 04.12.1992 г., с който „Лазур“ АД гр.Варна продава на ЕТ „Атлант“ постройка (без земята върху която постройката е разположена и е собственост на Общината), досегашно заведение за обществено хранене, сладкарски цех и сладкарница „Адамо“ („Пирин-2), намиращо се в гр.Варна, Колхозен пазар, с обща застроена площ 350 кв.м. и двор 120 кв.м., граничещ с обект на ОП „Амбалаж“. Посочено е в т.1 от раздел  от II на договора, че продавачът е уведомил купувача за статута на „временната постройка“ и произтичащите от това условия за стопанисване и взаимоотношения с Общината. С подписването на този договор, в чл. 3 от раздел III от същия, страните уговорили, че се обезсилва подписания по-рано договор от 09.12.1992 г.

На 21.12.2006 г. е съставен и констативен нотариален акт № 66 том.ІХ, рег. № 14204 дело № 201 от 21.12.2006 год. на Нотариус О. Ш. с район на действие РС-Варна, с който ЕТ „Атлант – Павел А.“ е признат за собственик на имот, придобит чрез продажба по реда на ЗППДОбП, а именно: търговски обект, находящ се в гр.Варна, „Централен пазар” /Колхозен пазар/, кв. 333-за пазар, в 9 подрайон, терен общинска собственост с общо застроена площ 319 кв. метра, състоящ се от сладкарница, магазини и санитарни помещения, при граници на целия обект: ул.”Ан. Кънчев, тоалетни и търговски обекти.

На 14.02.2007 год., с договор сключен с нотариален акт № 66 том.(І рег. № 1935 н. Дело № 43/2007 год. на Нотариус С. Д. с район на действие РС-Варна, вписан в службата по вписвания под Вх.№3158/14.02.2007 год. акт. № 34, том.Х дело № 2258, ЕТ ”Атлант –Павел А.” е продал на ищеца „Атлант” ООД същия търговски обект, находящ се в гр.Варна, „Централен пазар” /Колхозен пазар/, кв. 333 отреден за пазар, в 9 подрайон, терен общинска собственост с общо застроена площ 319 кв. метра, състоящ се от сладкарница, магазини и санитарни помещения, при граници на целия обект: ул.”Ан. Кънчев”, тоалетни и търговски обекти, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терен общинска собственост. С нотариален акт № 80, том I, peг. № 1836, дело № 80/2013 г. е извършена поправка в предходния нотариален акт относно застроената площ на имота от 319 кв. м - на 344 кв. м и в описанието на обекта, като се чете също, че е изградена козирка по протежение на аптеката, сладкарницата и бързата закуска, подпряна със стоманени колони, които представляват неразривна част от цялата конструкция на сградата. Придобитият с договора от 2007 г. от "АТЛАНТ" ООД имот (идентичността му е установена с изричното отбелязване в скицата, както и със заключението на вещото лице П. и това на вещото лице Г. Т. от 28.09.2017 г. относно границата с терен на „Амбалаж“) по-късно, в одобрената със заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК-София кадастрална карта на гр. Варна, е отразен с идентификатор 10135.1501.973.51, със застроена площ от 344 кв. м и предназначение: сграда за търговия, в която се намират самостоятелно обособени обекти за търговска дейност: № 1 – за обществено хранене и №№ 2-5, без данни за застроените им площи.

По отношение на момента на изграждане на процесната постройка:

Според заключението на вещото лице А.П. по съдебно-техническата експертиза от 09.06.2016 г., в кадастралния план от 1965 г., територията на която се намира процесния имот е посочена със сигнатура за затревен терен и няма нанесени сгради. В кадастралния план от 1969 г., върху територията на която се намира процесния имот само с молив са нанесени две полумасивни сгради и две паянтови сгради, но няма данни за времето на отразяването им. Съгласно одобрената през 2008 г. кадастрална карта, процесната сграда е с идентификатор 10135.1501.973.51, със застроена площ от 344 кв. м. на един етаж и на картата са обозначени 5 самостоятелни обекта в сградата без квадратури. Според заключението на вещото лице от 29.09.2016 г., предвижданията за застрояването на терена, в който се намира процесната сграда са следните: Според генерален градоустройствен план на гр. Варна от 1956 г. територията е обозначена за застрояване на „кооперативен пазар“; По регулационен план от 1959 г. отреждането е за „кооперативен пазар“ в кв.333; В общия градоустройствен план от 1982 г. територията на кооперативния пазар е отразена в цвят с предназначение „паркове и озеленяване“; По застроителния и регулационен план на 9 м.р. от 1985 г., процесният обект се намира в УПИ I- „за пазар“, кв. 17, като в застроителната съставка попада в територия на пазара „за озеленяване“; С изменението от 1993 г. на застроителния и регулационен план, процесната сграда се намира в УПИ I- „за пазар“, кв.333, като в застроителната съставка на плана територията е предвидена за обществено озеленяване, обслужващи комуникации и паркинг; В разработената актуализация на Генералния план на централен пазар – гр.Варна от 1995 г., на територията на процесната сграда са предвидени две петна за застрояване на „метални павилиони“ и „група от нови павилиони“; През 1999 г. е одобрено изменение на регулациония план, а в ситуационното решение от 04.06.1999 г. е предвидено на територията на процесния обект да се запази само аптеката, а останалите съществуващи обекти са обозначени като „новопредвидена площ“; През 2004 г.е одобрен ПУП на УПИ I - „за пазар“, кв.333, като по този ПУП теренът, върху който е разположена сградата е предвиден за „транспортен“.

Според вещото лице, въз основа на информацията, която носят кадастралните и подробните градоустройствени планове, наличните заснемания и оскъдните строителни книжа, сладкарницата и сладкарския цех са били изградени преди 1992 г.,  като вещото лице не е могло да посочи точна година. Първоначално по делото, ответникът не е оспорил твърдяния от ищеца факт, че процесната сграда е построена в периода 1981-1982 г. (в отговора на исковата молба от 20.11.2014 г. също сочи тези години), като този факт е бил установяван по воденото между страните гр.д. № 2314/2013 г. по описа на ВОС. Доколкото, обаче в хода на производството е възразил, а и е навел и изрични оплаквания във въззивната си жалба за необоснованост на решението в тази насока, съдът излага следното: В доклад, приет с решение на ИК Първи РНС, протокол № 2 от 12 февруари 1980 г., за дейността на РНС за 1979 г. е изразено намерение да започне реконструкция на Колхозния пазар. През 1980 г. е започнало разчистването на терена на Колхозния пазар с оглед неговата предстояща реконструкция (заповед № 120/28.01.1980 г. на Заместник-председателя, във връзка с решение на ИК Първи РНС Варна за предстояща реконструкция на колхозния пазар, е наредено премахването на павилиони), а със заповед № 905/23.04.1980 г. на Председателя на Общинския народен съвет Варна е наредено да се премахнат търговски павилиони, второстепенни постройки и бараки във връзка с реконструкцията. От представения списък на обектите на СД "Търговия" по програмата за строителството за второто полугодие на 1980 г. се установява, че значителната част от необходимите средства за построяване на сладкарница "Пирин" на колхозния пазар е била усвоена до 30.06.1980 г. Със заповед № 3097, постановена на 19.12.1980 г. от Председателя на ИК ОбНС е определено работно време на закусвалня "Пирин", бърза закуска "Пирин" и на сладкарница "Пирин" за новогодишните празници. В доклада, приет с решение на ИК Първи РНС, протокол № 5 от 09.04.1981 г., за дейността на РНС за 1979/81 г. е включено като извършено и основно преустрояване на Колхозния пазар. В анализа на стопанската дейност на СД "Търговия" за 1982 г. е вписано, че е изработена етажна транспортна количка за сладкарското производство, внедрена в сладкарница "Пирин" на Колхозния пазар. Изложеното сочи, че строителството на хранителния комплекс „Пирин“ (сладкарница „Пирин“ с цех за производство, закусвалня и бърза закуска) е започнало около средата на 1980 г. и окончателно завършено в периода 1981-1982 г. В последващия период, главният директор на СД "Местна промишленост и битови услуги" е наредил дирекцията да предаде на поделение "Обществено хранене" бар-бюфет за сладкарница "Пирин", а в обзор-анализ за дейността на предприятие "Бързо хранене"-Варна за 1987 г. е вписано, че през тази година сладкарница "Пирин" № 173 е работила като кафе-еспресо. Част от процесната сграда, при продажбата й през 1992 г. по ЗППДОбП, е била индивидуализирана като сладкарница „Адамо“ (Пирин -2) и дори да би се приело с оглед споменаването в отчета от 1986 г. на лист 176 и сл. от приложението по адм. д. №1229/2011 г. ВнАдмС, че на територията на пазара са обозначени две сладкарници - "Пирин 1" и "Пирин 2", то към този момент със сигурност сладкарница „Пирин-2“ е била изградена.

На 31.03.1990 г. е проведен търг и въз основа на резултатите от него на 13.04.1990 г. между Държавна фирма „Лазур“ – Варна и И. П. е сключен договор за предоставяне на обекти в общественото хранене на осн. чл. 128 до 138 от Правилника за приложение на Указ 56 и решение на стопанския съвет на ДФ „Лазур“, поделение „Бързо хранене“ – Варна  като ДФ „Лазур“ предоставя на И. П. за стопанисване под аренда обект 174 – сладкарница „Пирин“ от 350 кв.м., намиращ се на Колхозен пазар  гр.Варна с предмет  на дейност обществено хранене, като П. А. е дал гаранции. Приложен е протокол за показанията на електромера на сладкарски цех "Пирин" от 1990 г., подписан от И. П., а със заповед №108/04.06.1990 г. сладкарница "Пирин 2" (колхозен пазар) е категоризирана.

С Решение № 228/21.11.1990 г. на Министерски съвет на Република България е предоставено безвъзмездно от 1 декември 1990 г. на Общинския народен съвет - Варна, държавното имущество на поделение "Пазари" на фирмата "Лазур" за образуване на общинска фирма, която да поеме съответната част от активите и пасивите на фирма "Лазур" по баланса й към 30.11.1990 г., както и от другите й права и задължения по разделителен протокол. Теренът върху който е построена сградата е станал общинска собственост по чл. 6, ал. 2, т. 1 ЗС в ред. ДВ, бр. 77 от 1991 г. На 06.06.1996 г. създадената общинска фирма "Пазари" е преобразувана в "Пазари" ЕООД. С решение, постановено на 13.08.1999 г. по ф. д. №2111 по описа за 1996 г. на ВОС е вписано увеличение на капитала на "Пазари" ЕООД със стойността на площадката на Централния (т.е. Колхозния) пазар. На 20.02.2007 г. е вписано прекратяване на "ПАЗАРИ" ЕООД без ликвидация, поради преобразуването му, чрез промяна на правната форма в еднолично акционерно дружество с наименование "ПАЗАРИ" ЕАД. С влязлата в сила част от решението на окръжния съд, със сила на пресъдено нещо е прието за установено между страните, че ответникът е собственик на реалната част от 344 кв. от поземления имот, върху която е разположена процесната  сграда.

Според заключението на вещото лице П., сградата е едноетажна, масивна, като основният носещ скелет е метален – състои се от метални колони и метални покривни ферми, които се носят от колоните. Металната конструкция е изградена върху бетонова площадка. Външните плътни стени са тухлени, а в останалата част са остъклени витрини. Покривът е оформен с ламаринени бордове, покрит с битумни керемиди, а козирката е част от целия покрив. По фасадата сградата е изпълнена с облицовка, имитация на тухла, вътрешното пространство е разделено на отделни обекти със стени от гипсокартон, а таванът е окачен тип „Армстронг“. Т.е. касае се до масивна сграда, трайно прикрепена към земята и същата не е движима вещ, поради което възраженията на ответника в тази насока са неоснователни. Извършеното строителство по-късно в периода 1993 -1999 г., според заключенията на вещото лице П. е в дворната част не е ново, а представлява преустройство на съществуващи обекти. През 1999 г. и въз основа на издадено разрешение за строеж е сменено предназначението на част от помещенията, ползвани за заведение за обществено хранене – в аптека. В периода 1999-2008 г. е извършен основен ремонт, като съществуващите сгради са обединени под общ покрив с козирка от югоизток, подпряна с колони, а след 2008 г. са извършени промени във вътрешното разпределение между отделните обекти, като част от аптеката е приобщена към сладкарницата, а магазините, в зависимост от нуждите се обединяват.

Процесната сграда е изградена с държавни средства в държавен имот, отреден за пазар и събраните по делото доказателства сочат, че същата е елемент от система за комплексно обществено обслужване (чл. 112, ал.1 ППЗТСУ отм.) като реално е била въведена в експлоатация и използвана с такава цел, поради което независимо, че за изграждането й липсват строителни книжа, тя не е незаконна и е с траен градоустройствен статут.

Независимо от изложеното, същата е и „търпим строеж“ и възраженията на въззивника в тази насока са неоснователни. На 20.12.2011 г. е издадено от гл.архитект на Район Одесос удостоверение за търпимост №22 за строеж: “Търговски обект, състоящ се от сладкарница, магазини, санитарни помещения“ с площ от 344 кв.м. по кадастрална карта. Удостоверението е издадено, след като с решение № 2907/07.12.2011 г., постановено по адм. д. № 1229/2011 г. на Адм.С –Варна, е отменено решението на главния архитект на район „Одесос, с което е отказано на „Атлант“ ООД издаване на удостоверение за търпимост на строежа и главният архитект е задължен да издаде такова по пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ. В административното производство са изследвани материално-правните  предпоставки и е направен извода за търпимостта на строежа. „Пазари“ ЕАД не е участвал в административното производство и е навел възражения, че сградата не представлява „търпим строеж“. Възраженията, че сградата не е „търпим строеж“ са неоснователни. Предвид, че сградата е изградена в периода преди 07.04.1987 г., приложима е разпоредбата на пар. 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, която гласи, че строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Допустимостта на строежа по плановете към момента на изграждането и по правилата на ЗУТ е предвидено в условия на алтернативност. В случая, от събраните по настоящото дело доказателства, включително от заключението на вещото лице Петрова (от 29.09.2016 г.), се установява допустимостта на строежа към момента на неговото изграждане. Към този момент е действал регулационен план, одобрен със заповед № 244 от 16.01.1959 г., като по този план изградената сладкарница се намира в терена отреден за „Кооперативен пазар“, кв. 333, разработен съгласно изискванията на чл.14 от ЗПИНМ (отм.) с предназначението на територията по Генерален градоустройствен план на гр.Варна от 1956 г., като няма изрични норми за застрояване на пазарите и изисквания към сградите по вид и предназначение за изграждане в такива територии. Пространственото изграждане на пазарите е предмет на проектантско решение, поради което и изграждането на сладкарницата на тази територия по вид на конструкцията и предназначение е допустима. В този смисъл сградата е „търпим строеж“ по см. на пар. 16, ал.1 от ПР на ЗУТ и са налице материално-правните предпоставки за издаване на удостоверението за търпимост.

Сградата не  е строена като временна постройка по чл.120, ал.4 ППЗСУ (отм.), а е била без строителни книжа като незаконен строеж, но отговаря на строителните правила и норми към момента на изграждането й и поради това е издадено и удостоверението за търпим строеж установяващо, че по сега действащата нормативна уредба постройката също не е временна и не подлежи на премахване. Заповедта от 09.09.2010 г. на началника на РДНСК –Североизточен район, с която на осн. чл.225, ал.1 от ЗУТ е наредено премахването на сградата като незаконен строеж е отменена с влязлото на 28.01.2013 г. в сила решение по адм. д. № 725/2012 г. на ВАдмС. Освен това, по делото няма никакви доказателства, постройката да е изградена като такава по чл.120, ал.4 ППЗТСУ (отм.) и да са издавани строителни книжа за такъв обект, като без значение е как тя е описана в договора от 1992 г. Без значение е също така как ищецът е възприемал режима на постройката, предвид исканите от него разрешения и описването й като временна такава в молбите.

С влязлото в сила на 31.03.2015 г. решение по гр.д. № 2314/2013 г. по описа на ВОС, по спора между същите страни по чл.108 от ЗС, съдът е приел за установено, че „Атлант“ ООД е собственик на три от общо петте  самостоятелно обособени обекта в сградата, а именно: обекти с идентификатори №10135.1501.973.51.1, №10135.1501.973.51.2 №10135.1501.973.51.3, като е осъдил „Пазари“ ЕАД да предаде на ищеца държането им. В мотивите съдът е изложил съображения по собствеността на праводателя на ищеца, както и такива по възраженията на ответника срещу договора от 24.12.1992 г. за приватизационната продажба и по законността на процедурата по провеждане на търга, като се е произнесъл и по автентичността на този договор в открито нарочно производство за проверка на истинността му. Спорът по насрещния иск е за собствеността на останалите обекти 4 и 5 от сградата, поради което и силата на пресъдено нещо по предходния спор не се простира по отношение на тези обекти. Възражението, обаче за неистинността – неавтентичността на договора от 24.12.1992 г. е преклудирано и не може да се разглежда отново. Възраженията срещу собствеността на праводателя на ищеца, доколкото са били разглеждани само във връзка с разрешаването на спора по чл.108 от ЗС относно част от обектите в сградата - 1, 2 и 3 не са преклудирани и следва да бъдат разгледани.

Ищецът черпи правата си от праводател ЕТ „Атлант“, придобил права на собственост върху сградата с договора от 24.12.1992 г. за приватизационна продажба. С този договор, като едновременно се обезсилва сключения по-рано (на 09.12.21992 г.) договор между същите страни, „Лазур“ АД гр.Варна продава на ЕТ „Атлант“ - процесната сграда, описана като постройка (без земята върху която постройката е разположена и е собственост на Общината), досегашно заведение за обществено хранене, сладкарски цех и сладкарница „Адамо“ („Пирин-2), намиращо се в гр.Варна, Колхозен пазар, с обща застроена площ 350 кв.м. и двор 120 кв.м., граничещ с обект на ОП „Амбалаж“. Договорът е сключен на основание чл. 30, ал.1 и § 10, ал.2 от ПЗР на ЗППДОбП и протокол от конкурс от 04.12.1992 г.

Съгласно § 10 ал.2 от ПЗР на ЗППДОП/отм./ в редакцията му ДВ, бр. 38 от 1992 г.) юридически лица с 50 и повече процента държавно или общинско участие не могат без съгласието на органите по чл. 3 да извършват продажби, както и отдаване под наем на свои дълготрайни активи, чиято стойност надхвърля 5 на сто от общата балансова стойност на дълготрайните им активи. По аргумент на противното, ако имуществото  предмет на договора е под 5 на сто от балансовата стойност на дълготрайните активи на същото, такъв договор е допустим и не противоречи на закона. Този договор може да бъде сключен без съгласието на органа по чл.3 от ЗППДОбП (отм.) и възражението на ответника, че изпълнителният директор на „Лазур“ АД не е имал правото да извърши разпореждането с имота, предвид че не е орган по чл.3 от същия закон, са неоснователни. Неоснователно е и възражението, че не е проведен конкурс, както и оспорването, че сградата се е водила по баланса на дружеството и е представлявала по-малко от 5 на сто от балансовата стойност на ДМА. Това е така, тъй като тези факти са доказани с приетите и неоспорени в срока (относно истинността им) от ответника писмени доказателства - заповед № 1106/1.12.1992 год., с която в „Лазур“ АД е създадена работна група за провеждане на конкурс и продажба на обекти които са 5 процента от основните фондове на фирмата, за обявяването на конкурса за 04.12.1992 год., протокол от 04.12.1992 год. от комисията за постъпилите предложения и за определяне на купувач и издадената служебна бележка от „Лазур“ АД изх.№ 224/05.04.2000 г., че ЕТ „Атлант“ Павел А. П. е закупил през 1992 г. от „Лазур“ АД, сладкарница „Адамо“ намираща се на Колхозния пазар и, че обектът е бил вписан в баланса на дружеството. Късно направените възражения с молбата от 13.01.2017 г., са преклудирани и не следва да се разглеждат.

Горното налага извода, че с договора от 24.12.1992 г., сключен в изискуемата форма по чл.18 от Наредбата за търговете (обн. ДВ бр. 50 от 19.06.1992 г., отм. ДВ бр.85 от 26.09.2003 г.) е продадена процесната сграда по реда на ЗППДОбП (отм.) на ЕТ „Атлант –Павел А.“. Със сключването на договора е прехвърлено и правото на собственост на постройката върху общинско място. Това й създава режим на суперфициарна собственост, т.е. правото да се държи постройката в чужд имот. Цялата сграда е продадена на ищеца ООД "Атлант" с договора за продажба от 14.02.2007 год., сключен с нотариален акт № 66 том.І рег. № 1935 н. Дело № 43/2007 год. на Нотариус С. Д. с район на действие РС-Варна, вписан в службата по вписвания под Вх.№3158/14.02.2007 год. акт. № 34, том.Х дело № 2258 и собствеността й е прехвърлена, заедно с правото на строеж в латентно състояние.

Следователно, ООД "Атлант" заедно със сградата (придобита отделно от земята) е придобил и правото на строеж за нея и искът му по чл. 124 ГПК е основателен. „Пазари“ ЕАД, макар и собственик на земята под постройката е длъжен за търпи чуждата сграда върху нея по силата на учредената суперфициарна собственост, поради което и искът му по чл.108 от ЗС в осъдителната му част за предаване владението върху мястото е неоснователен и подлежи на отхвърляне. ООД "Атлант” е собственик на цялата сграда с идентификатор №10135.1501.973.51 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, Община Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 год. на Изп. директор на АГКК, със застроена площ 344  кв. м. включваща изградените в нея самостоятелни обекти, поради което искът на "Пазари" ЕАД срещу него за предаване владението върху недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, Колхозен пазар, кв. 33, 9 подрайон, представляващи обекти идентификатори 10135.1501.973.51.4 и 10135.1501.973.51.5, основани на твърдения за придобиване собствеността чрез преобразуване от "ПАЗАРИ" ЕООД, а от праводателя: по приращение, на основание чл. 108 ЗС също е неоснователен и следва да се отхвърли. Упражняването на правото на собственост върху допустимата по плановете постройка (с изградените в нея пет самостоятелни обекта от 1 до 5 вкл.), дава правото на ООД "Атлант” да я държи в имота на "ПАЗАРИ" ЕООД, като не е налице неоснователно действие, с което се пречи на "ПАЗАРИ" ЕООД да упражнява своето право. Затова и искът му по чл.109 от ЗС за премахване на самостоятелните обекти от 1 до 5 в сградата, като неоснователен, също следва да бъде отхвърлен.

Поради пълното съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции по исковете, предмет на въззивното производство,  решението на окръжния съд е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

 С оглед изхода от делото и на осн. чл.78, ал. 3 ГПК, азари" ЕООД следва да заплати на ООД "Атлант” сумата от 7 000 лв., представляваща сторените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение във въззивното производство, за което са представени доказателства – договор за правна защита и според пар. 182 ПЗР ЗУТ обектите по чл. 56 ЗТСУ не са недвижими имоти, както и съдействие от 17.09.2018 г. и разписка от 17.09.2018 г. за заплащането му.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 457 от 16.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 381/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ МУ, с които съдът: е ПРИЕЛ за установено, че ООД "Атлант" притежава правото на строеж за сграда за търговия, находяща се гр. Варна, (Колхозен пазар), кв. 33, 9-ти подрайон, с идентификатор №10135.1501.973.51 (десет хиляди и сто тридесет и пет; хиляда и петстотин и едно; деветстотин и седемдесет и три; петдесет и едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, Община Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 год. на Изп. директор на АГКК, със застроена площ 344 (триста и четиридесет и четири) кв. м, придобито чрез договор, сключен на 14.02.2007 г. с НА № 66, том I, peг. № 1935, дело № 43/2007 г. ВН № 363, акт № 34, т. Х, дело № 2208/07 г. СВ Варна, по иска, предявен срещу ЕАД "Пазари" на основание чл. 124 ГПК; ОТХВЪРЛИЛ е искането на  "ПАЗАРИ" ЕАД на основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху реална част с площ от 344 кв. м от ПИ ид. № 10135.1501.973, находящ се в гр. Варна, (Колхозен пазар), кв. 33, 9-ти подрайон, по насрещния иск, предявен срещу ООД "Атлант; ОТХВЪРЛИЛ е насрещните искове, предявени от "Пазари" ЕАД срещу "Атлант" ООД за предаване владението върху недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, Колхозен пазар, кв. 33, 9 подрайон, представляващи обекти идентификатори 10135.1501.973.51.4 (десет хиляди и сто тридесет и пет; хиляда и петстотин и едно; деветстотин и седемдесет и три; петдесет и едно; четири) и 10135.1501.973.51.5 (десет хиляди и сто тридесет и пет; хиляда и петстотин и едно; деветстотин и седемдесет и три; петдесет и едно; пет), основани на твърдения за придобиване собствеността чрез преобразуване от "ПАЗАРИ" ЕООД, а от праводателя: по приращение, на основание чл. 108 ЗС и за премахване на обекти ид. 10135.1501.973.51.1, 2, 3, 4 и 5 (от едно до пет), основани на твърдения, че пречат на упражняването правото на собственост, придобито чрез апорт, тъй като са незаконни, неузаконими и нетърпими, на основание чл. 109 ЗС; ОСЪДИЛ е "ПАЗАРИ" ЕАД да заплати на на "Атлант" ООД сумата 15 297.91 лв. сторени разноски за платени адвокатски възнаграждения, намалени поради прекомерност до 7 000 лв. по главния иск и 7000 лв. по насрещните искове и държавни такси: 843.91 лв. за предявяване на иска и 34 лв. за вписване и платени възнаграждения на вещи лица 420 лв, на основание чл. 78, ал. ал. 1 и 5 ГПК.

ОСЪЖДА "Пазари" ЕАД с ЕИК 148089508 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Дрин" № 65 да заплати на "Атлант" ООД с ЕИК 103075258 със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. "Фердинанд" 19 Б, ет. 2 ЕИК, сумата от 7 000 лв., представляваща сторените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: