Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

110

 

гр.Варна,  30.06.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на двадесет и втори юни, двехиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 302/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Я.И.Я. *** срещу решение № 370/22.03.2016 г. по гр.д.№ 3057/15 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен иска, предявен срещу Прокуратурата на РБ за сумата от 100 000 лева – неимуществени вреди, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.

Въззиваемият оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от Я.И.Я. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - психически болки, страдания и безпокойство. Твърденията са, че вредите произтичат от лишаването му от свобода за период над допустимия по закон, поради пропуска на Прокуратурата на Република България да изпрати документи до 05.06.2008 г. по започналата на 18.12.2007 г. и неосъществена процедура по трансфера му, като осъден по дело на Областния съд в град Линц, Република Австрия, поради което е станало невъзможно групирането на наложеното по присъдата наказание с това по присъда № 78/17.06.2010 г. по НОХД № 680/2010 г. на ВОС по чл. 25, ал. 1 НК във вр. с чл. 23 НК, по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 06.11.2015 г., до окончателното изплащане на сумата, с присъждане на разноски. Направено е уточнение, че са надлежани 18 месеца, а страданията и безпокойството са претърпяни през 2013 г.

Ответникът оспорва иска и размера на претендираното обезщетение.

Страните не спорят относно факта, че извършването на процедура по трансфер на присъда, постановена от чуждестранен съд води до приемане за изпълнение на присъдата по чл.461 от НПК от българския съд, следователно – и до възможност за групиране на наложените наказания по чл.25, вр. с чл.23 от НК.

Безспорна е фактическата обстановка по делото: По повод издадена европейска заповед за арест за трафик на хора, за сводничество и за нанасяне на тежка телесна повреда от Областния съд в Линц, Република Австрия, по отношение на ищеца е образувано чнд № 1347/2007 г. на ВОС. В рамките на това дело, на 06.08.2007 г. съдът е съобщил на Областния съд в Линц, Република Австрия, че делото по европейската заповед за задържане е насрочено. Изискващата страна е уведомена, че следва да бъде незабавно дадена гаранция във връзка с изискването на чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА - в случай на предаване на лицето, след изслушването му, то ще бъде върнато в РБ за изтърпяване на наложеното му в издаващата държава наказание.

От доказателствата по делото се установява, че на 14.08.2007 г. е получено гаранционно писмо от Областния съд в Линц, в което съдия-следователят е гарантирал, че ищецът - след предаването му на Република Австрия за наказателно преследване и след изслушване, ще бъде предаден обратно на РБ за изпълнение на наложеното му от австрийския съд наказание.

С решение № 518/20.08.2007 г. по чнд № 1347/2007 г. на ВОС е допуснато изпълнение на европейската заповед за арест, издадена от съдия-следовател в Областния съд в Линц за предаване на ищеца на властите в Австрия, на основание чл. 45, ал. 3 вр. чл. 44, ал. 6 ЗЕЕЗА и на 5.09.2007 г. ищецът е бил екстрадиран.

С присъда от 28.11.2007 г. по дело № 34 Hv 154/07m на Областния съд в град Линц, Република Австрия ищецът е признат за виновен за престъпленията трансгранична търговия с проститутки и сводничество и е осъден на 18 месеца лишаване от свобода.

ВКП е уведомила ВОП, че на 18.12.2007 г. е отправено предложение от австрийските власти за трансфер на ищеца и че съгласието на Главния прокурор за трансфера е от 13.05.2008 г., изпратено на австрийските власти на 05.06.2008 г.

На 04.07.2008 г. е получено писмо от МП на Република Австрия, с което се съобщава, че трансферната процедура е преустановена, тъй като ищецът подлежи на условно предсрочно освобождаване на 07.08.2008 г. Прокурорът от ВКП е препоръчал да се издаде европейска заповед за арест, която след спешен превод да се изпрати до 07.08.2008 г. на австрийските власти за разглеждане

С определение, постановено на 23.07.2013 г. е оставена без уважение молбата на ищеца за групиране на наказанията, наложени с присъдите по НОХД № 680/2010 г. на ВОС и по делото в Областния съд в гр. Линц, по мотиви, че присъдата в Линц не е била призната в РБългария.

Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея, предвиждат отправяне на искане за трансфер /чл.2, т.3/, което в случая е безпредметно, тъй като още преди предаването на ищеца са били дадени гаранции, че той ще бъде върнат в РБ. Според Конвенцията двете страни трябва да постигнат своеобразно съгласие, а в процесния случай съгласието е било вече постигнато и за изпълнението му дори са дадени гаранции. Ново постигане на съгласие според Конвенцията би било безпредметно.

 Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че Конвенцията за трансфер на осъдени лица не е била приложима. Аргумент в полза на това тълкуване е и последващото изменение на разпоредбата на чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА, чрез добавяне на ново последно изречение, съгласно което, в тези случаи не се извършва трансфер на осъдено лице.

Австрийските власти обаче са изпратили именно документи за трансфер, за който Главният прокурор е изразил съгласие със значително закъснение.

Твърдяният пропуск на Прокуратурата на Република България да изпрати документи до 05.06.2008 г. по започналата на 18.12.2007 г. процедура по трансфера на ищеца, като осъден по дело № 34 Hv 154/07m на Областния съд в град Линц, Република Австрия останала неосъществена, не е установен.

Отговорност за бездействие възниква само при наличие на задължение за действие. Тъй като австрийските власти не е следвало да отправят предложение за трансфер на ищеца, за прокуратурата не е възникнало действително задължение за изпращане на документи. При поета гаранция за обратното предаване на ищеца, прокуратурата не е имала задължение да иска връщането. Това е така, защото гаранция се дава за изпълнението на поето задължение. Задължението за връщане става изпълняемо след влизане в сила на присъдата, което става служебно известно само на австрийските власти.

Ищецът не е бил процесуално легитимиран да иска признаване на присъдата на чуждестранния съд, но е могъл да поиска от компетентния орган в чужбина да упражни правото си да поиска признаване на присъдата по чл. 464 НПК и чрез упражняване на свое право, макар и косвено, би могъл да осигури възможност за групиране. Рамковото решение 2008/909/П. на Съвета на европействия съюз от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода не е транспонирано във вътрешното ни законодателство, последица от което е невъзможността чуждестранна присъда да бъде призната и изпълнена без намесата на български съд. Липсата на правна регламентация относно самостоятелно признаване на чуждестранни присъди от български съдилища без приложение на трансфер, води до празнота в законодателството и до невъзможност за възстановяване на евентуално претърпени вреди в резултат от това.

По делото са събрани гласни доказателства:

Свид. К.Я.– сестра на ищеца депозира противоречиви показания и не установява евентуалните страдания, претърпени от ищеца да са в резултат от неосъщественото групиране на наказанията.

Свид. Й. Н. установява, че страданията на ищеца са произтекли не само от усещането, че е надлежал - заради пропуснатата възможност за групиране, но и въобще - защото е несправедливо осъден. Това има отношение към осъзнаването от ищеца на отговорността за престъпленията, а не към възможността за групиране. Усещането, че е бил несправедливо осъден и че изтърпява наказание с нискообразовани осъдени лица, не представляват вреда, подлежаща на обезщетяване.

Предявеният иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен, а обжалваното решение – потвърдено, поради което Варненският апелативен съд

 

 

Р      Е      Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 370/22.03.2016 г. по гр.д.№ 3057/15 г. на Окръжен съд – Варна.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                   2.