Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

125

25.09.2017 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесети септември, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова  

                       Мария Маринова

                                          

Секретар: В. Т.

Прокурор:…

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 302 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 302/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Р.Н.Н., подадена чрез пълномощника й М.Д.Д., в качеството на трето лице помагач на ответницата З.Д., против решение № 363/15.03.2017 г., постановено по гр.д. № 403/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която по предявения от Д.В.Д. против З.Д.Д. иск по чл. 26, ал.2, предл. 5 от ЗЗД, е прогласена нищожността на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 170, том IV, рег. № 8288, дело № 662/2008 г., съставен на 10.09.2008 г. от нотариус № 224 П. П., с район на действие ВРС, вписан в службата по вписванията с рег. № 26041 от 11.09.2008 г., по силата на който Д.В.Д., ЕГН ********** с адрес *** дарил на майка си З.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, следния недвижим имот: поземлен имот, находящ се в местност „Банала Чешма“, район „Приморски“, гр. Варна, община Варна, област Варна, с площ от 1748 кв.м., представляващ ПИ № 674, по плана на КК „Чайка“, гр. Варна, поради абсолютната му симулация.

Жалбоподателката е навела оплаквания за недопустимост на решението на окръжния съд в обжалваната му част, евентуално – за неговата  неправилност, като е молила за обезсилването му, евентуално за отмяната му и отхвърляне на иска по чл. 26, ал.2 от ЗЗД. Изложила е следните съображения: окръжният съд се произнесъл по нередовна искова молба, доколкото не била платена от ищеца държавна такса и липсвали основания за освобождаването му по чл. 83, ал.2 от ГПК; воденият процес бил симулативен; окръжният съд допуснал процесуални нарушения като не обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства и така достигнал до погрешни правни изводи за основателност на иска;

Насрещната страна – ищецът Д.В.Д. е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба, като е молил за оставянето й без уважение и присъждане на сторените по делото разноски.

Главната страна – ответницата З.Д.Д., призована за участие във въззивното производство, не е изразила становище по делото.

Въззивната жалба е в срок и изхожда от лице (трето лице помагач на ответника) с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд  в съответната му част като неизгодно за него, редовна е и допустима.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, ищецът чрез своя процесуален представител адв. Ч., е поддържал отговора на жалбата и е молил за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Заявил е, че не претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част. Решението е постановено по редовна искова молба, като с определение № 585 от 01.03.2016 г. окръжният съд е уважил молбата по чл. 83, ал.2 от ГПК на ищеца и е освободил същия от внасяне на такси и разноски по делото.

Съдът, с оглед предмета на въззивното производство и предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Варненския окръжен съд е бил предявен от Д.В.Д. против З.Д.Д.  иск по чл. 26, ал.2, пр. 5 от ЗЗД за прогласяване на нищожността, поради привидността му, на договора за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 170, том IV, рег. № 8288, дело № 662/2008 г. на нотариус с рег. № 224 П. П., вписан в Агенция по вписванията с акт № 26, том LXXXI, вх. Рег. № 26041/11.09.2008 г., сключен на 10.09.2008 г., по силата на който Д.В.Д. е дарил на З.Д.Д. следния свой собствен недвижим имот – поземлен имот, находящ се в местността „Банала чешма“, р-н „Приморски“, гр.Варна, Община Варна с площ от 1748 кв.м., представляващ ПИ № 674 по плана на КК „Чайка“ гр.Варна, при граници ПИ № 704 и от двете стани път.  Ищецът е поддържал, че сделката е изцяло привидна и не е имала за цел да породи произтичащите от нея правни последици, като за разкриването й страните съставили и нарочен документ „обратно писмо“. Ищецът е предявил и иск по чл. 124 от ГПК против „Дипломат ДВ“ ЕООД - Варна за установяване, че дружеството не е собственик на процесния имот, тъй като с последващите разпореждания - от З.Д. през 2010 г. на представляваното от нея дружеството „Евробилдинг“ ЕООД, а от последното с договор от 30.07.2012 г.  за продажба с ответника „Дипломат ДВ“ ЕООД – Варна не е била прехвърлена собствеността върху имота. Вторият иск е бил отхвърлен от окръжния съд и поради необжалване на решението в тази част, същото е влязло в сила и не е предмет на въззивното производство.

Като трето лице помагач на ответника З.Д. по иска за нищожност, е встъпила Р.Н.Н., констититуирана в това й качество с определение № 1941/05.08.2016 г. на окръжния съд, предвид обоснования й правен интерес от участие в делото като кредитор на ответницата З.Д. и взискател по изпълнително дело за парично вземане срещу нея, по което след насочване на изпълнението върху процесния имот, същият й е възложен от съдебния изпълнител. Р.Н.Н. е оспорвала иска, като е навела възражения, че представеното обратно писмо е изготвено за нуждите на процеса,  че същото е неясно относно търсения резултат, условия и срок и няма достоверна дата.

От относимите към предмета на въззивното производство доказателства се установява, че на 10.09.2008 г. между Д.В.Д. и майка му З.Д.Д. е бил сключен договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 170, том IV, рег. № 8288, дело № 662/2008 г., съставен на 10.09.2008 г. от нотариус № 224 П. П., с район на действие ВРС, вписан в службата по вписванията с рег. № 26041 от 11.09.2008 г., с който Д.В.Д. е дарил на З.Д.Д. собствения си недвижим имот, находящ се в местност „Банала Чешма“, район „Приморски“, гр. Варна, община Варна, област Варна, с площ от 1748 кв.м., представляващ ПИ № 674, по плана на КК „Чайка“, гр. Варна, при граници: ПИ № 704 и от двете страни път. Дарителят е удостоверил правото си на осбственост с договори за покупко-продажба, сключени с нотариални актове № 154, том II, рег. № 3879, дело № 317/2004 г. и № № 195, том IV, рег. № 4252, дело № 815/2005 г.

Между Д.В.Д. и З.Д.Д. е бил подписан и частен документ „обратно писмо към договор за дарение на недвижим имот“ (приложен на л. 19 от делото на окръжния съд),  с дата 10.09.2018 г., с който те са заявили, че сключената между тях сделка дарение на недвижим имот, обективирана в нотариален акт № 170, том IV, рег. № 8288 от 10.09.2008 г., дело № 662/2008 г., по описа на нотариус П. П. с рег. № 224 в нотариалната камара и район на действие – района на Варненския районен съд, съгласно който Д.В.Д. дарява на З.Д.Д. следния свой недвижим имот, находящ се в местността „Банала Чешма“ и представляващ ПИ № 674 с площ от 1748 кв.м. по плана на КК „Чайка“ гр.Варна при граници ПИ 704 и път от двете страни е абсолютно симулативна, като никоя от страните не желае настъпването на нейните правни последици. В чл.2 страните са посочили също така, че както преди сключване на наториалния акт, така и след неговото подписване и вписване в службата по вписванията гр.Варна, единствен действителен собственик на гореописания недвижим имот е Д.В.Д..

Така подписаният от страните по сделката частен доспизитивен документ има характера на обратно писмо (пълен обратен документ), нарочно съставен за разкриване на привидността на сделката. Той съдържа писмени изявления на страните, които разкриват симулативността на явната сделка и действителната им воля. При изследване на пълния текст на документа (изричното му озаглавяване като обратно писмо; изявленията, че конкретната сделка с пълната й индивидуализация по нотариалния акт, с точно описание на вида на договора, на страните и на недвижим имот е абсолютно симулативна; с посочването, че и след сделката Д.Д. е собственик на имота) ясно и недвусмислено се установява волята им да не бъдат обвързани от договора за дарение и че същият е привиден. Затова и погрешното изписване на думата последици, като „наследници“ в документа, не променя горния извод и възраженията на третото лице помагач  Р.Н. за неяснота на документа са неоснователни. Без значение за действието на обратното писмо е кога то е съставено - преди, след или заедно с явния договор. Във всички случаи с него пълно се разкрива привидността на договора за дарение. Затова и съображенията на помагача в обратна насока, основани на липсата на достоверна дата и твърдението за съставянето на документа за делото, са неоснователни.

При така установените факти, предявеният иск по чл. 26, ал.2, пр.5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за дарение, обективиран в нотариален акт № 170, том IV, рег. № 8288, дело № 662/2008 г., съставен на 10.09.2008 г. от нотариус № 224 П. П., с район на действие ВРС, вписан в службата по вписванията с рег. № 26041 от 11.09.2008 г.,  с който Д.В.Д. е дарил на З.Д.Д. собствения си недвижим имот, находящ се в местност „Банала Чешма“, район „Приморски“, гр. Варна, община Варна, област Варна, с площ от 1748 кв.м., представляващ ПИ № 674, по плана на КК „Чайка“, гр. Варна, при граници: ПИ № 704 и от двете страни път, като привиден (абсолютно симулативен), е основателен и същият следва да бъде уважен.

С обжалваното решение, окръжният съд е достигнал до идентичен правен извод  по този иск и по същите съображения, поради което и решението му в тази част следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора, право на разноски за въззивното производство има ищеца – въззиваем, но той е направил изрично изявление, че не претендира такива, поради което и такива не се присъждат.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 363/15.03.2017 г., постановено по гр.д. № 403/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която по иска на Д.В.Д. против З.Д.Д., при конституирано на страната на ответника трето лице помагач Р.Н.Н., на осн. чл. 26, ал.2, предл. 5 от ЗЗД е прогласена нищожността на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 170, том IV, рег. № 8288, дело № 662/2008 г., съставен на 10.09.2008 г. от нотариус № 224 П. П., с район на действие ВРС, вписан в службата по вписванията с рег. № 26041 от 11.09.2008 г., по силата на който Д.В.Д., ЕГН ********** с адрес *** дарил на майка си З.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, следния недвижим имот: поземлен имот, находящ се в местност „Банала Чешма“, район „Приморски“, гр. Варна, община Варна, област Варна, с площ от 1748 кв.м., представляващ ПИ № 674, по плана на КК „Чайка“, гр. Варна, при граници: ПИ № 704 и от двете страни път, а към настоящия момент по действащата кадастрална карта на гр. Варна, съставляват поземлен имот с идентификатор № 10135.2573.275, при съседи: имоти с идентификатори 10135.2573.273, 10135.2573.1067, 10135.2573.22, 10135.2573.291, 10135.2573.21, 10135.2573.16, поради абсолютната му симулация.

 Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: