РЕШЕНИЕ

 

111

 

гр.Варна, 10.07.2014 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на девети юли, две хиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА Д.

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

секретар Юлия Калчева,

прокурор ,

 

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. в.гр. дело № 303/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Община-Варна срещу решение № 379/13.03.2014 г. по гр.д.№ 2583/13 г. на Окръжен съд-Варна, постановено по реда на чл.247 от ГПК. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за оставяне без уважение на молбата по чл.247 от ГПК.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание, противната страна оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Обжалваното решение реда на чл.247 от ГПК е за поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решение, постановено по иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от ТД „Джемини 31” ЕАД срещу Община-Варна. С решението си от 28.10.2013 г. по гр.д.№ 2583/13 г. съдът е отхвърлил осъдителния иск по чл.108 от ЗС по съображение, че Община-Варна не осъществява фактическа власт върху имота.

Съдът е бил длъжен да постанови наред с отхвърлителния диспозитив по осъдителния иск и установителен диспозитив, с който да отрази приетото от него установено право на собственост на ищеца, която необходимост произтича от  обстоятелството, че искът по чл.108 от ЗС съдържа в себе си две части – установяване на правото на собственост на ищеца и установяване на пасивната легитимация в процеса.

В мотивите към решението си съдът е приел, че е налице фактическо отнемане от ПИ № 3 /ПИ № 5 след 17.08.2001 г./, попадащо в ул.”Битоля”, като процесната реална част на място е реализирана и изпълнена като улица. Собствеността върху имота не е загубвана от дружеството поради липса на отчуждаване и ответникът не е придобил право на собственост върху уширението по предвидения в закона ред, макар същото да е било  реално извършено.

В диспозитива си съдът не се е произнесъл по установителната част от иска с правно основание чл.108 от ЗС, който недостатък следва да бъде поправен по реда на чл.247 от ГПК. В този смисъл р.№ 467/24.06.2013 г. на ВКС, І г.о. по гр.д.№ 504/12 г.

Очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между формулираната в мотивите воля на съда и изразената воля в диспозитива на решението.

В случая съдът е приел, че ищцовото дружество е собственик на имота на твърдяното основание, но в диспозитива на решението липсва произнасяне по приетия за установен факт.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 379/13.03.2014 г. по гр.д.№ 2583/13 г. на Окръжен съд-Варна.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на  РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                         

                                                                             2.