ОПРЕДЕЛЕНИЕ

372

03.07.2013 г., гр. Варна

 

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 03.07. през две хиляди и тринадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ПЕТЯ ПЕТРОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

гр. д. № 304 по описа за 2013 година:

 

 

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274 ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от Е.С.Е. от гр. Добрич, срещу определение № 276/11.04.2013 год. на ОС Добрич по гр.д. 292/2013 год., с което е оставена без разглеждане жалба вх.№ 82/09.01.2013 год. по чл. 435, ал.3 ГПК, подадена от длъжника Е.с.Е., ЕТ „Елвастан – Е.Е.”, гр. Добрич, срещу постановление за възлагане от 14.12.2012 год. на поземлен имот – нива от 25,006 дка в землището на гр. Добрич, издадено по изп.д. 614/2006 год. от ДСИ при ДРС, призводството по делото е прекратено, а г-н Е. е осъден да заплати  на НАП 100 лв. разноски.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че жалбата срещу действията на ДСИ е недопустима, тъй като с нея се атакуват действия по насрочване и извършване на публична продан. Твърди се, че цената на имота е определена незаконосъобразно, поради което и наддаването е ненадлежно. Имотът, както бил описан, продаден и възложен, бил с различна площ от действителната, както и че имотът бил собственост в СИО на длъжника и съпругата му, а не индивидуална собственост. Твърди се, че незаконосъобразно е издадено и постановление за възлагане на имота, тъй като делото следвало да се прекрати още на 24.10.2008 год., поради което и извършените впоследствие действия са недействителни. Освен това, имотът бил СИО, а не индивидуална собственост.

Срещу жалбата е постъпил писмен отговор от насрещната страна – НАП, гр. София, в която се иска потвърждаване на обжалвания акт.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

С атакуваното определение е прекратено като недопустимо производството по жалбата на длъжник в изпълнителен процес срещу постановление за възлагане на недвижим имот след проведена публична продан. В жалбата до ОС Добрич длъжникът е твърдял, че възлагането е извършено при съществени процесуални нарушения от ДСИ, тъй като има ненадлежно извършено наддаване при публична продан. То се изразявало в оценка на имота не по действителната му площ; в това, че имотът е СИО на длъжника и съпругата му, а не лична собственост; в наличието на законови предпоставки делото да бъде прекратено още през 2008 год., поради неизвършване на изпълнителни действия по него.

Насрещната стран в процеса, взискателят НАП София, изразила становище за недопустимост на жалбата.

ДСИ е изразил становище, че жалбата е недопустима, евентуално неоснователна.

Жалбата, подадена пред ОС Добрич, е била недопустима.

Притежаването на имота в СИО не е твърдение, с което се защитава личен интерес на длъжника, с него се защитават правата на трето за изпълнителния процес лице, което е недопустимо.

Възраженията си по отношение на описа и оценяването на имота длъжникът е следвало да релевира в по-ранен момент по делото, при насочване на изпълнението към този имот и съответно извършването на подготвителните действия по отношение на изпълнението.

По отношение на основанията за прекратяване на изпълнителното дело поради неизвършване на изпълнителни действия, това е право на СИ, не е задължение, което да влече след себе си недопустимост на изпълнителния процес. Извън съображения за допустимост на производството, твърдението няма връзка с чл. 435, ал.3 ГПК.

Съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника само относно надлежността при наддаването при публичната продан и възлагане на имуществото по най-високата предложена цена. Надлежността на наддаването действително касае спазване на процедурата при извършване на публичната продан, но процедурата касаеща наддаването, разписана чл. 488 и сл. От ГПК, а не насрочването, описа и оценката на имота, които не могат да бъдат обект на проверка по жалба с посоченото основание. 

Ето защо и съдът приема, че макар и да възпроизвежда текст на чл. 435, ал.3 ГПК, длъжникът не е релевирал същински основания за обжалване на постановлението за възлагане, които да направят жалбата му допустима съобразно посочената законова разпоредба, поради което и обжалваният акт следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 276/11.04.2013 год. на ОС Добрич по гр.д. 292/2013 год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: