ОПРЕДЕЛЕНИЕ-№417

 

_30_.06.2016 г., гр. Варна

 

 

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _30_.06. през две хиляди и шестнадесетата година в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

 

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 гр. д. № 304 по описа за 2016 година:

 

 

 

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274 ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от Д.И.К., Н.Р.К., Т.Р.К., и тримата чрез адв. Б.Ж. срещу решение № 45/15.01.2016 г. по гр.д. 2930/2013 г. на ОС Варна, в частта му, с която е оставена без разглеждане и е прекратено производството по подадената от тях молба по чл. 250 ГПК за допълване на решението с произнасяне по оспорване на автентичността на предварителния договор от 15.08.2006 год. В жалбата се твърди, че решението в тази му част има характер на разпореждане, което е неправилно, тъй като молбата е предявена в срок и по нея се дължи произнасяне по същество.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна П.Д.К., която е оспорила основателността й в писмен отговор.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ОС е приключило с решение от 15.01.2016 год., с което съдът е уважил искове на г-жа К. срещу частните жалбоподатели по чл. 26 ЗЗД, чл. 189, ал.1 ЗЗД, чл. 191, ал.1 ЗЗД, присъдени са разноски.

От ответниците по исковете в срок е постъпила молба по чл. 247 ГПК, евентуално по чл. 250 ГПК, за поправка на ОФГ в решението, евентуално за допълване чрез произнасяне по искането по чл. 193 ГПК по оспорване на автентичността на представеното по делото писмено доказателство – предварителен договор за продажба на имот от 15.08.2006 год. В молбата е посочено, че ако се приеме, че в мотивите не е налице формирана воля на съда по въпросана оспорването, искането е молбата да се разгледа като такава по чл. 250 ГПК.

С решение от 04.04.2016 год. ОС е оставил без уважение молбата по чл. 247 ГПК, като е приел, че не е налице ОФГ и оставил без разглежане и е върнал молбата в частта й, с която се иска допълване на решението. В решението е посочено, че в мотивите на предходното основно решение по делото е налице произнасяне по основателността на оспорването по отношение на Д.К., а по отношение на останалите ответници оспорването е прието като недопустимо.

За да бъде допустима молба по чл. 250 ГПК, освен да е подадена в срок, в нея следва да се съдържа и искане, сответстващо на хипотезата на чл. 250 ГПК, а именно част от исканията, заявени в исковата молба, да не са разгледани нито в мотивите, нито да е налице произнасяне в диспозитива на решението по тях.

В случая молбата за допълване е подадена от ответниците в процеса и касае направено от тях оспорване по чл. 193 ГПК на истинността на писмен документ. В самата молба не се съдържа твърдение, че липсва произнасяне по тази молба в мотивите, напротив, обосновано е наличие на ОФГ. В условията на евентуалност е искано, ако съдът приеме, че не се е произнесъл по молбата, да допълни решението. Това процесуално условие, обаче, не се е състояло, тъй като съдът в решението си от 04.04.2016 год. е изложил, че в основното решение е налице произнасяне по искането в мотивите, а именно, прието е, че оспорването е недоказано по отношение на отв. К., и недопустимо по отношение на останалите ответници. Т.е. налице е произнасяне по допустимостта и основателността на допустимото искане в мотивите на основаното решение. Липсата на съответен диспозитив не е въпрос по чл. 250 ГПК.

При положение, че не се твърди непълнота в решението, молбата по чл. 250 ГПК е недопустима.

Предвид съвпадането на крайните изводи на ОС с тези на настоящата инстанция, обжалваният акт следва да бъде потвърден в обжалваната част.

Водим от горното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 45/15.01.2016 г. по гр.д. 2930/2013 г. на ОС Варна, в частта му, с която е оставена без разглеждане и е прекратено производството по подадената от Д.И.К., Н.Р.К., Т.Р.К., молба по чл. 250 ГПК за допълване на решението с произнасяне по оспорване на автентичността на предварителния договор от 15.08.2006 год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с ЧЖ пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: