Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

116

 

27.09. 2018 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на деветнадесети септември, две хиляди и осеммнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

       ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                         Мария Маринова

                                            

Секретар: Виолета Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.П. въззивно гр.д. № 304 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. №304/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Т.П.Я., подадена чрез адв. М.Н., против решение № 533 от 23.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 1902/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Т.П.Я. срещу Г.П.Т. искове с правно основание чл.26 ал.2 пр.5, чл.17 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба от 18.12.2009 г., обективиран в нот.акт № 79, том III, рег.№ 18035, дело № 444/2009г. на нотариус Р. К., с район на действие Районен съд – гр. Варна, с рег.№ 212 на Нотариалната камара, с който И. Д. Я. е прехвърлила на Г.П.Т. правото на собственост върху собствените си 4/6 ид.части от апартамент № 126 на 8 етаж от шеста секция в жилищната сграда, построена върху държавна земя, на етажна собственост ЖСК”Локомотив-две”, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул.”Яне Сандански” № 1 във вход А, ведно с принадлежащото избено помещение № 5 с площ от 7,80 кв.м., ведно с 0,8414% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, попадащо в квартал 531, по плана на 14 подрайон на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, като симулативен, прикриващ договор за дарение и за обявяване на прикритата сделка и въззивникът е осъден да заплати на другата страна сторените разноски в производството пред първата инстанция.

Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано по подробно изложени в жалбата съображения. Молил е за „обезсилването му“ в частта на отхвърлянето на исковете и за отмяната му в частта на осъждането за разноските на другата страна и вместо това за уважаване на предявените искове и присъждане на разноските.

Ответницата Г.П.Т., чрез адв. Й.Ч., е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила същата и по съображения за правилността на обжалвания съдебен акт е молила за неговото потвърждаване с присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като неизгодно за него, редовна е и допустима.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от страните чрез своя процесуален представител е поддържала съответно въззивната жалба и отговора и е претендирала за присъждане на разноски.

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността на обжалваното решение, с оглед оплакванията на въззивника, доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените пред Варненския окръжен съд искове от Т.П.Я. от гр. Варна срещу Г.П.Т. *** са по чл.26 ал.2 пр.5 и чл.17 от ЗЗД - за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба от 18.12.2009г., обективиран в нот.акт № 79, том III, рег.№ 18035, дело № 444/2009г. на нотариус Р. К., с район на действие Районен съд – гр. Варна, с рег.№ 212 на Нотариалната камара, акт № 195, том 76, дело № 16579, вх.рег.№ 26682/2009г. на СВ – Варна, с който Иванка Димитрова Янакиева е прехвърлила на Г.П.Т. правото на собственост върху притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от апартамент № 126, с идентификатор 10135.1030.292.1.21, находящ се в гр. Варна, ул.“Яне Сандански“ № 1, вх.“А“, ет.8, ведно с принадлежащото избено помещение, описани подробно в нотариалния акт, като симулативен, прикриващ договор за дарение и за обявяване на прикритата сделка.

Ответницата е оспорила исковете и е молила за отхвърлянето им.

Установено е по делото, че на 18.12.2009 г., между И. Д. Я. (майка на страните по делото) и Г.П.Т. е бил сключен  договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 79, том III, рег.№ 18035, дело № 444/2009г. на нотариус Р. К., с район на действие Районен съд – гр. Варна, с рег.№ 212 на Нотариалната камара, по силата на който Г.П.Т. е прехвърлила на ответницата правото на собственост върху собствените си 4/6 ид.части от апартамент № 126 на 8 етаж от шеста секция в жилищната сграда, построена върху държавна земя, на етажна собственост ЖСК”Локомотив-две”, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул.”Яне Сандански” № 1 във вход А, целият с площ от 105,18 кв.м., ведно с принадлежащото избено помещение № 5 с площ от 7,80 кв.м. и с 0,8414% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, попадащо в квартал 531, по плана на 14 подрайон на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, придобит по време на брака в СИО, прекратена поради смъртта на П. Т. Я. (баща на страните по делото), починал на 04.09.1997 г. и по наследство от същия за сумата от 66 595,20 лв., за която е посочено, че е изплатена напълно и в брой от купувача на продавача преди подписването на нотариалния акт.

Според твърденията на ищеца, договорът за продажба е нищожен като привиден и той прикрива действителен договор за дарение между страните. Сочил е, че приживе майка му (прехвърлителката по атакуваната сделка) споделяла, че сестра му (ответницата по делото) искала да й дари дела си от апартамента и споделила, че са ходили при нотариус и подписала документи, но не помни какви. Никога не била споменала, че е продала частта си и е получила значителна сума. Уговорката му с ответницата била да си поделят имотите на наследодателите си, след смъртта им, като сестра му получи процесното жилище, а той – жилището на леля си. След смъртта на леля им, ответницата го уведомила, че майка им й е дарила своята част от апартамента в гр.Варна, но след справка в имотния регистър разбрал, че договорът бил за продажба. В първото по делото съдебно заседание, ищецът е навел и твърдение, че сумата, посочена като продажна цена в нотариалния акт, не е била платена. Ответницата е възразила, като е сочила, че сумата е била платена в брой.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2 от ЗЗД нищожни са всички привидни договори. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани така, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по сключеното съглашение симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл.17, ал.1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност. При относителната симулация волеизявлението на страните съдържа две части: изявява се желание за сключване на сделката, при спазване на предписаната форма, която сделка става достояние на третите лица, от друга страна – страните са постигнали съгласие, че не целят правните последици на обективираната пред третите лица сделки, а действителната им воля е различна от външно изявената.

Исковете за обявяване привидността по чл.26, ал.2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл.17 ЗЗД имат различен предмет – единият нищожността на явната сделка, а другият – обвързващата сила на прикритото съглашение. От материално-правна страна разпоредбата на чл.17 ЗЗД урежда съотношението  между привидната и прикритата сделка.

Когато ищецът претендира, че явната сделка е нищожна като привидна и иска да се освободи от нея, в негова доказателствена тежест е да установи, че действителната воля на страните, сключили договора не е такава, каквато е отразена в него.

Доколкото ищецът е твърдял привидност на договора за продажба, като прикриващ действителен договор за дарение, той следва да установи по делото, че волята на страните по сделката не е била да бъдат обвързани от договора за продажба, а от сочения договор за дарение. В негова тежест е да проведе пълно и главно доказване относно всички фактически твърдения обуславящи спорното право. Т.е. за да е налице привидност на договора ищецът следва да установи по несъмнен начин, че към датата на сключването му страните не са желали да постигнат последиците му – прехвърлянето на правото на собственост срещу заплащането на цената. Видно от съдържанието на нотариалния акт, страните са договорили прехвърляне на правото на собственост срещу определена цена, удостоверено е и нейното плащане с признанието на продавача, като по делото не са представени доказателства, оборващи доказателствената сила на удостовереното от нотариуса изявление в нотариалния акт. Разпитана в качеството на свидетел, нотариусът Р. К. е посочила, че е удостоверила разплащането в нотариалния акт чрез  изявлението на продавача за получаване на сумата. Независимо от това, дори да бе установено неплащането на покупната цена, това обстоятелство само по себе си има отношение към неизпълнението на задължението на купувача по договора за продажба, а не към действителността му. По делото не е проведено пълно и главно доказване относно релевантния за спора факт относно наличието на воля у наследодателката за дарение на ответницата. По делото няма писмени доказателства в тази насока, а от ангажираните свидетелски показания, допустими съгласно чл. 164, ал.2 ГПК, този факт не се доказа. Свидетелят Ф. Я. (син на ищеца) чул от баба си Иванка (прехвърлителката), че тя няма да прехвърли апартамента на никого, а след време близките й да се разбират, т.е. изобщо тези показания не са в подкрепа на тезата на ищеца за воля на прехвърлителката за дарение на имота на ответницата. Свидетелката К. П. (приятелка на съпругата на ищеца) е посочила, че преди повече от десет години, при едно посещение при баба И. тя споделила, че дъщеря й Г. искала от нея да й продаде частта си от апартамента, но тя смятала, че не може да продава на децата си, а би трябвало да им го дари. Изнесеното от тази свидетелка също не доказва факта на формирана у прехвърлителката воля за дарение по конкретната сделка, а житейското виждане на възрастната жена за вида на евентуален договор с децата й, като освен това тези показания не са подкрепени от никакви други доказателства по делото, за да обосноват извод за привидност на договора за продажба. Показанията на следващата свидетелка – Иванка Монева не са относими към доказването на симулативността на договора за продажба. При липсата на доказателства за привидност на договора за продажба и за наличието на прикрито съглашение за прехвърляне на имота с дарствено намерение, исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, чл. 17, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни и подлежат на отхвърляне. В този смисъл неоснователни са всички оплаквания на въззивника във въззивната жалба, а постановеното от окръжния съд решение, като постановяващо идентичен резултат следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, Т.П.Я. следва да заплати на Г.П.Т. сторените от същата разноски за въззивното производство – платено адвокатско възнаграждение от 1 600 лв.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 533 от 23.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 1902/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА Т.П.Я., ЕГН **********,***, да заплати на Г.П.Т., ЕГН **********,***, сумата от 1600 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: