Р Е Ш Е Н И Е

 

114/31.10.2019 г.

 

гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:            МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

при секретаря Ю.К.

като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева

въззивно гражданско дело № 304 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на В.И.В., чрез процесуалния му представител адв.Д. против решение № 272/01.03.2019г., постановено по гр.д. № 2807/2017г. на ОС – Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивника против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството иск за отричане правото на собственост на държавата върху недвижим имот, находящ се в землището на гр. Варна, район "Приморски", местност "Ваялар", представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2567.* (десет хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и шестдесет и седем, четири), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ по документ за собственост 4686 (четири хиляди шестстотин и осемдесет и шест) кв. м, а по скица 4521 (четири хиляди и петстотин и двадесет и един) кв. м, при граници: поземлени имоти идентификатори 10135.2567.16, 10135.2567.14 и 10135.2567.9, на основание чл. 124 ГПК.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, постановено в противоречие с материалния закон. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че процесният имот съставлява публична държавна собственост и като такъв не е могъл да бъде реституиран, че същият е одържавен повторно по реда на ЗДИ /отм./, с оглед на което дори и да не е публична собственост, то отново е собственост на Държавата, поради това, че не е искана отмяна на отчуждаването по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ и др.. Излагат се подробни доводи по съществото на спора. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

В с.з., чрез процесуален представител жалбата се поддържа.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Държавата, в който се излага становище за неоснователност на жалбата. По същество се пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за приемане са установено в отношенията между страните, че Държавата не е собственик на поземлен имот, находящ се землището на гр.Варна, район "Приморски", местност "Ваялар", заснет с идентификатор 10135.2567.* по действащата КК на гр.Варна.

Изложените в исковата молба фактически твърдения на въззивника В.В. са, че същият е собственик на гореописания имот по силата на извършено в негова полза от родителите му дарение, обективирано в нот.акт №  31/2005г. Посочено е, че имотът е бил собственост на К.П. б.ж. на гр.Варна, придобит чрез договор за покупко-продажба през 1946г. Впоследствие, през 1947г. имотът е бил одържавен, за което е съставен АДС № 59/15.08.1949г. След приемането на ЗВСОНИ и на основание чл.2 ал.1 от същия собствеността е била възстановена на наследниците на К.П., с оглед на което и със Заповед № 716/19.03.1998г. на Областния управител на област Варна е деактуван и отписан от актовите книги за недвижими имоти държавна собственост. Впоследствие са извършени няколко разпоредителни сделки до сключването на договора за дарение между въззивника и родителите му. Твърди се, че притежаваното право на собственост, както от него, така и на праводателите му не е било оспорвано от страна на държавата до 2017г., когато е съставен Акт за публична държавна собственост № 9336/24.07.2017г., с който имотът му е актуван като публична държавна собственост и предприети действия от страна на Държавата по оспорване на заповед за одобряване на ПУП. Счита, че така съставения АПДС няма правопораждащ, правопроменящ и правопогасяващ ефект за претендираното от ответната страна право на собственост. Независимо от това, отчитайки легитимиращия му характер пред трети лица, както и изричното оспорване на правото му на собственост е предявил и иска си за отричане претендираното от Държавата право на собственост.

В срока по чл.131 ГПК искът е оспорен с възражения за недопустимост на същия поради липса на правен интерес, както и като неоснователен. Навеждат се твърдения, че имотът на К.П. е бил отчужден с ПМС № 35/1949г. на основание чл.26 ЗДИ /отм./, съставлява част от стопанство „Евксиноград“ и по-конкретно попада в т.нар. „охранителна зона“ на двореца „Евксиноград“. За имотите, включени в стопанството са съставяни подробно посочени актове за държавна собственост. Сочи се, че през годините стопанството, вкл. и процесния имот е предоставяно за управление и стопанисване на Управлението на особените имоти при МС, УБО при ДС на НРБ, Министерски съвет, Национална служба за охрана при Президента, с оглед на което и на основание чл.2 ал.2 т.2 ЗДС същият съставлява публична държавна собственост, за което обстоятелство е съставен АПДС № 3584/30.11.2001г. Именно поради характера на собствеността и на основание чл.7 ал.4 ЗДС се твърди, че процесният имот не може да бъде предмет на реституция по ЗВСОНИ, като се излагат аргументи, че цитираната норма има тълкувателен характер и е приложима и към  датата на приемане на ЗВСОНИ през 1992г.

Въпросът относно допустимостта на исковата претенция е разрешен с постановеното по в.ч.гр.д. № 660/2018г. на АпС – Варна определение, което изхожда от настоящия състав, поради което и наведените от въззиваемата страна оспорвания вр. правния интерес от предявения иск не следва да се обсъждат повторно. В същото време, няма данни след постановяване на отменителното определение да са настъпили нови факти, които да променят даденото разрешение по този въпрос.

По съществото на спора, при отчитане наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е налице спор, респ. липсват наведени в жалбата оплакания относно приетите за установени от първоинстанционния съд факти, а именно, че с нот.акт № 37, том І, д.51/1946г. К.В. П. е закупил от С.Г. Н. лозе, находящо се в м.Ваялар, Варненските лозя, с площ от 5 146 кв.м., съставляващо парцел ХІ, дворище 1536 в кв.224 по плана на предградие „Лозята“, който имот е бил конфискуван в полза на Държавата с присъда по д. № 323/1946г. на основание Закона за конфискуване на придобити чрез спекула или по незаконен начин имоти /изпълнителен лист на л.43 от делото/. С ПМС № 35/08.04.1949г. /л.44/, обнародвано в ДВ бр.153/1949г., на основание чл.26 от Закона за държавните имоти /ЗДИ/ са отчуждени срещу обезщетение или замяна, в полза на Управлението на особените имоти при МС тринадесет имота, находящи се в м.Ваялар, сред които под № 4 е описана овощна градина от 5  146 кв.м., дворище 1536, бивша собственост на К.В.П., собственост на Министерство на финансите. Това е видно и от изготвената от в.л. скица – приложение № 5 към допълнителното му заключение.

За предоставените на Управлението на особените имоти земи и постройки, включени в стопанство „Евксиноград“, на основание чл.39 вр. чл.40 от Правилника за приложение на ЗДИ е съставен АДС № 376/1950г., в който същите са описани като застроена и незастроена земя с обща площ от 796 дка, стопанско предназначение – Дворец на разположение на правителството, земеделско стопанство – лозя, зеленчукова градина, овощна градина и др., и скотовъдна ферма. Граници на имота не са посочени, освен, че се намира на 9 км. от шосето за Св.Константин. Съставен е и АДС № 751/1950 /л.220/ за завземане парцел ХІV и ІІ в кв.224 по КП 36г., с обща застроена и незастроена площ 3 500 кв.м., ползвано от стопанство „Евксиноград“ /тези имоти са част от отчуждените по ПМС 35, видно от заключението на в.л. – л.326/

Съгласно Протокол от 17.12.1979г. ДС и МС прехвърлят на УБО при ДС терен, заедно с изградените в него постройки за почивка на МС в района на Евксиноград, съгласно приложение - опис 1 /л.225-226/. В последния под т.5 е посочен парцел 1536 с площ от 5149 кв.м., за който се приема, че касае отчуждения имот, бивша собственост на К.П., индивидуализиран по КП от 1936г. От съпоставката на този опис с актуваните имоти по АДС от 1950г. може да се направи извод, че не цялата площ на стопанство „Евксиноград“ е била предмет на предаване, в това число и не всички отчуждени с ПМС 35 терени. Извод за това следва и от титулната част на протокола за опис, в която е посочен предмета на същия. Независимо от това не е спорно, че в годините след национализацията, в различни периоди цялото стопанство „Евксиноград“ е било стопанисвано от Управлението на особените имоти, от Министерския съвет, от Управлението за безопасност и охрана при ДС или Национална служба за охрана при Президента.

През 1986г. е съставен АДС № 430/1986г. /л.207/, в който стопанството е описано с обща застроена и незастроена площ от 1 316 дка, при граници: на изток – море, на запад – почивна станция на Българо-съветската дружба и магистрала Зл. пясъци, север – санаториум на МВР и на юг – дере Траката. Посочено е, че имотът е предоставен за управление на УБО, както и предходен съставен АДС 376/50г.

С Указ № 145/02.02.1990г. на ДС на НРБ УБО е разформировано и е създадена Служба за охрана при ДС на НРБ със задачи да осигурява сигурността, охраната и обслужването на висшето държавно ръководство на пребиваващите в страната по негова покана делегации и гости от чужбина /л.221/. Изрично в Указа е посочено, че към Службата за охрана преминава имуществото на разформированото УБО.

С ПМС № 151/05.08.1992г. е приет Правилник за устройството и дейността на НСО при Президента на РБ /отм. ДВ бр.42/2016г./, като в чл.2 от постановлението е разпоредено НСО да предаде до 01.10.1992г. на МС за стопанисване и управление стопанство „Евксиноград“, с активите и пасивите /л.228 и сл./. В изпълнение на това е съставен Протокол от 11.10.1992г. за предаване стопанисването на стопанство „Евксиноград“ от НСО на МС /л.233/ - земи, съгласно приложение 1 и 2. В приложение 1 е посочена обща площ от 1256.952 дка за стопанство „Евксиноград“, включваща парк с площ от 808.248 дка, овощни насаждения – 92.6 дка, лозя – 59.2 дка, зеленчукови площи – 42 дка, зеленчукови оранжерии – 2 дка, пясъчна крайбрежна ивица – 116.11 дка и застроена площ и пътища – 148.794 дка. В приложение 2 е описана земя с обща застроена и незастроена площ от 59 848 кв.м., съставляваща почивна база /парк, тревни площи и плажна ивица/, предоставена за ползване и стопанисване на Национална служба за охрана, като подробно са описани и сградите, включени в почивната база – хотел „Сандрово“, част от гаражен блок, 5 бр. вили.

За визирания в коментираните приложения 2 и 4 хотел „Сандрово“, предоставен за управление на НСО е съставен и АДС № 1537/04.07.1992г., описан в акта като хотелска част, ресторант, магазини и КПП, и земя с площ от 25 580 кв.м., без посочени граници на същата, които имоти съответстват само на посочената в т.1 от приложение 2 част от почивната база.

С Решение на МС № 441/24.04.1997г. за предоставяне на имоти – публична държавна собственост на НСО при Президента на РБ стопанство „Евксиноград“ е предоставено за стопанисване и управление на НСО при Президента на РБ, с посочено предназначение „за държавни представителни нужди“. По повод извършеното в изпълнение на това решение приемо-предаване на стопанството е съставен Протокол от 06.06.1997г., съгласно приложение № 1 към който е описана земя с обща площ от 1 256.952 дка /л.244/, кореспондираща както по площ, така и по описание на включените в нея парк, лозя, овощни градини и др. компоненти, само на описаното в приложение 1 към приемо-предавателния протокол от 11.10.1992г.

Считано от 01.01.1998г. с Решение № 1050/27.12.1997г. стопанисването и управлението на стопанство „Евксиноград“ отново е предоставено в прерогативите на МС. В съставения приемо-предавателен протокол № 1 от 10.04.1998г. /л.248/ е описана като предадена земя с площ от 1 256.952 дка, идентична на визираната в коментираните по-горе приложения № 1 към протоколите от 1992г. и 1997г. Видно също така от протокола е и това, че сградите, предмет на приложение № 2 и 4 към протокола от 1992г., посочени като предоставени на НСО не фигурират към описания и предаден на МС сграден фонд от стопанство „Евксиноград“.

С АПДС № 3584/30.11.2001г. /л.51/ е актувана като публична държавна собственост земя от 926 дка и граници: море, запад – магистрала, север – почивна станция ВМР, юг – технологичен път, буна 109 „Траката“, включваща парк 532.750 дка, овощни насаждения 30 дка, лозя 59.200 дка, земеделска земя 51.146 дка, пясъчна ивица 104.110 дка, застроена площ и пътища 148.794 дка, както и подробно описани постройки и съоръжения. В графа предоставени права върху имота е посочено МС за държавни и представителни нужди по отношение на стопанство „Евксиноград“, а в описателната част на имота са посочени по отделно сградите, ползвани и управлявани от стопанство „Евксиноград“, от Център „Винарска изба Евксиноград“ /създадена с ПМС 209/25.11.1999г., обн. ДВ бр.103/30.11.1999г. и закрита с ПМС № 108/21.05.2002г./, както и от НСО, за последната съгласно протокол от 10.04.1998г.

В коментирания АПДС са посочени предходни съставени актове, а именно цитираните по-горе АДС № 376/1950г. и № 430/1986г., както и АДС № 1903/25.08.1993г., АДС № 2043/02.11.1993г. и АДС № 2094/05.01.1994г., последните три неприложени като доказателства по делото. В писмо на МС до Областния управител по повод искането за съставяне АПДС от 2001г. /л.277/ е посочено, че АДС № 1903/1993г. е за блок 1- вила 3 на НСО, АДС № 2043/1993г. за вила 4 на НСО, а АДС № 2094/1994г. за хранителен блок на НСО, които обекти кореспондират на част от описаните в приложение № 2 и 4 към протокола от 1992г., посочени като предоставени на НСО.

Не е налице спор и относно приетото за установено, че след приемането на ЗВСОНИ, в частност изм. на чл.2 ал.1 от същия /ДВ бр.107/1997г./, със Заповед № 716/19.03.1998г. на Областния управител на Област Варна е наредено деактуването и отписването от актовите книги за недвижими имоти – частна държавна собственост на недвижим имот с посочена площ от 3319 кв.м. – лозе, дворище 1536, парц.ХІ, кв.224 по плана от 1936г., а по плана от 1956г. – парц.1253, за който имот е бил съставен АДС № 59/15.08.1949г. и е разпоредено същият да бъде предаден на наследниците на К.В.П. – В. К. В. По делото е представен протокол за въвод във владение от дата 31.03.1998г. Впоследствие, процесният имот, описан като имот с пл. № 1253 по плана на м.“Старите лозя“ е бил предмет на последователни разпоредителни сделки – с нот.акт № 140/2002г. наследникът В. В. го е продал на Г.Д.П., който от своя страна, заедно със съпругата му М.П. са го отчуждили в полза на С.Г. В., съгласно нот.акт № 147/2003г., а с нот.акт № 137/2005г. С.В. и съпругът й И.Х. са го дарили на въззивника В.И.В.. С нот.акт № 87, том ІІ, д. № 238/2008г. на нотариус с рег. № 479 В.В. е признат за собственик на поземлен имот с площ от 4 686 кв.м., съставляващ ПИ 1253 в кв.5 по плана на „Старите лозя“, за който е отреден УПИ ІV-1253 с площ от 4 250 кв.м., при граници по скица: път, ПИ 1252 и ПИ 1506.

            Съгласно заключението на в.л. Кирилова от 04.07.2018г. действалите за процесната територия планове са КП от 1936г., съгласно който закупеният от К. П. през 1946г. имот съставлява имот с пл.№ 1536, за който с РП от 1937г. е отреден парцел ХІ, включващ и дворище 1540, записани на името на праводателя С.Г.. Следващ е КП от 1956г., в който имотът е заснет като имот с пл.№ 1253 и вписване в разписния лист като имот на ДЗС „Евксиноград“, с предназначение – храсти. Със Заповед № 278/17.08.2001г. на кмета на община Варна е одобрено попълването на кадастралната основа с имот пл.№ 1253, съобразно графичната част към заповедта, приложена на л.151. Със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК е одобрена и кадастралната карта и регистри за територията на административен район Приморски, съгласно която процесният имот се индивидуализира като ПИ с идентификатор 10135.2567.4, с площ от 4 521 кв.м. Съотношението в границите на процесния имот съобразно заснемането му в действалите кадастрални планове, посочени от вещото лице е графично представено на изготвената към заключението му комбинирана скица /л.159/.

            От допълнителното заключение на в.л., прието в с.з. от 19.10.2018г. се установява също така, че имот 10135.2567.4 не попада в границите на кадастралния план стопанство „Евксиноград“ по представената от ответната страна извадка от него, съхранявана в Държавен архив /л.308/, както и че за територията, в която се намира процесния имот със Заповед № РД-03-02/31.12.1982г. е одобрен общ градоустройствен план, съгласно който тази територия е означена със щриховки за „курортни терени“ и „специални терени“, с допълнителен пояснителен знак 74 – Резиденция, според приетия териториално-устройствен план от 1998г., одобрен с Решение на ОбС – Варна № 1611-5/27.05.1998г. територията на Евксиноград е означена като „курортни комплекси“, като северно от очертанията на тази зона в посока към главния път Варна-Зл.пясъци и западно от дерето е означена територия, определена за „вилни зони“, с допълнително щриховане на част от нея с каре и вписване „държавна земя“, а останалата част с вертикални щрихи и означение „промяна земеползване, предвидено с ТУП“, като процесния имот попада в частта, щрихована само с вертикални линии. Съгласно заключението процесният имот не попада и в територията, означенана с кариран щрих като зона „без промяна на предназначението до нов ОУП“ в графичната част към одобрените със Заповед № РД-02-14-1734/21.09.1999г. на МРРБ Специфични правила и нормативи за устройство и застрояване на територията на гр.Варна.

Към настоящия момент за ПИ 10135.2567.4 е съставен и АПДС № 9336/24.07.2017г., в който като правно основание за актуването е посочен чл.2 ал.2 т.2 ЗДС и чл.71 от ЗДС.

Основните спорни въпроси в настоящото производство, въведени с въззивната жалба и относими към основанието за претендираното от ответната страна право на собственост /отчуждаване по чл.26 ЗДС и включването на имота в охранителната зона на стопанство „Евксиноград“, предназначено за осъществяване на държавни представителни нужди и като такова предоставено за стопанисване на държавен орган, респ. на орган за изпълнение на функциите му/ са кой е приложимия реституционен закон ЗВСОНИ или ЗВНОНИ по ЗТСУ и др., какъв е бил характера на процесния имот към датата на приемането им, в частност съставлявал ли е публична държавна собственост, което обстоятелство да се явява пречка за възстановяването му в полза на наследниците на К.П.

Действително отчуждаването по чл.26 ЗДИ съставлява оригинерен придобивен способ, т.е. без значение е дали лицето от което се отчуждава е действителен собственик на имота /в т.см. решение № 6/2016г. по гр.д. № 5173/2015г., І г.о. на ВКС; решение № 587/2010г. по гр.д. № 1272/2009г., І г.о. на ВКС; решение № 71/2015г. по гр.д. № 6943/2014г. на ВКС и др./. Правните последици по придобиването от държавата настъпват с обнародването на Постановлението на МС в Държавен вестник /чл.27 ЗДИ/, независимо от обстоятелството дали обезщетението е изплатено или не. В същото време, по своята същност одържавяването, както по реда на ЗДИ, ЗС или някой от благоустройствените закони съставлява преминаване на правото на собственост от патримониума на частноправен субект в полза на държавата, т.е. при всеки случай на отчуждаване в полза на държавата е налице транслиране на права /отчуждаваният имот винаги принадлежи някому/. Поради това и ако даден имот е вече държавен и с последващ акт, респ. предвидено по плана отчуждаване с непосредствено отчуждително действие, съобразно действащите към този момент разпоредби /напр. предвиждания по улично-регулационния план/ се променя предназначението на същия като се отрежда за задоволяване на държавна нужда по реда на ЗДИ, респ. за предвиждания за мероприятия на държавата по плана, то не настъпва нов отчуждителен ефект – държавата не може да отчужди сама от себе си, а е налице само преуреждане предназначението на имота. С оглед на тези съображения, настоящият състав намира, че с включването на вече отчуждения от К.П. имот в полза на държавата по реда на Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти в предмета на ПМС 35/1949г. няма за последица възникването на ново придобивно основание в полза на държавата. Към този момент имотът е бил държавен, което обстоятелство е и изрично отразено в процесното ПМС 35/1949г. Поради това и не би могло да се приеме, че приложим е редът по ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС /чл.3 ал.1/. Както отчуждаването, така и реституцията засягат действителния собственик на имота, а не лицето, посочено в акта за отчуждаване. Следователно легитимиран да иска отмяна на отчуждаването е действителния собственик, а не този срещу когото е проведена отчуждителната процедура. И след като към 1949г. Крум Пенев не е бил собственик на имот пл.№ 1536 по КП от 36г., обстоятелство установено по безпорен начин и отразено изрично в ПМС № 35/1949г., то и неговите наследници не биха могли да искат отмяна на отчуждаването по реда на този закон. ЗВСОНИ не създава легитимиращ ефект за подобно нещо, тъй като този закон има непосредствено вещно действие – реституцията настъпва по силата на закона, освен в хипотезите на чл.4 ал.3 от закона, която в случая не е налице.

Ето защо възстановяването следва да стане именно по реда и при условията на ЗВСОНИ, в частност чл.2 ал.1 от същия, а обстоятелство по отреждането му за задоволяване на държавна нужда по чл.26 ЗДИ да се разглежда само в контекстна на предпоставките за реституцията.

В настоящия процес не е спорно, че процесният имот е бил собственост на К.П. и че същият е бил конфискуван с присъда по Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти. Отнетите по този закон имоти подлежат на възстановяване, съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 ЗВСОНИ, изменение ДВ бр.107/18.11.1997г., в сила от 22.11.1997г., при условие, че към датата на влизане в сила на това реституционно основание са налице и останалите предпоставки, визирани в чл.2 ал.3 – имотът да е в собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и ако съществува реално до размерите, в които е отчужден /относно момента, към който следва да се преценяват предпоставките за реституция е налице и постановено ТР № 6/2006г. по т.д. 6/2005г. на ОСГК на ВКС/.

Обявяването на чл.2 ал.1 ЗВСОНИ за противоконституционна с решение на КС № 4/11.03.1998г. по к.д. № 16/1997г., обн. ДВ бр.30/17.03.1998г. досежно включването на Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти, не заличава настъпилия реституционен ефект, с оглед обстоятелството, че възстановяването на собствеността настъпва по силата на закона и действието на решението на КС, съобразно разпоредбата на чл.151 ал.2 Конституцията /в т.см. е налице и константната съдебна практика/. Поради това и ирелевантно е кога е издадена заповедта за деактуване на процесния имот.

С оглед на горното следващият относим спор между страните е дали към 22.11.1997г. процесният имот съставлява публична държавна собственост, положителният отговор на който въпрос безспорно би съставлявало пречка за неговото възстановяване, а принадлежността му в патримониума на въззиваемата страна ще е доказана. В тази връзка следва да се отбележи, че независимо от обстоятелството, че към  22.11.1997г. да липсва изрична норма, повеляваща, че имотите публична държавна собственост не подлежат на реституция /такова е въведено през 2009г. с изм. на чл.7 ал.4 ЗДС/, в съдебната практика последователно е застъпено становището, че тази норма има тълкувателен характер и със същата е даден изричен законадателен израз на извличаното до този момент по тълкувателен път разрешение, че имотите, имащи характер на публична държавна или общинска собственост не подлежат на възстановяване /решение № 240/2012г. по гр.д. № 1472/2010г. на ВКС; решение № 391/2011г. по гр.д. № 881/2009г. на ВКС; решение № 54/2014г. по гр.д. № 7489/2013г. на ВКС; решение № 142/2015г. по гр.д. № 3121/2014г. на ВКС и др./.

Въззиваемата страна основава претендирания от нея характер на публична държавна собственост на разпоредбата на чл.2 ал.2 т.2 ЗДС, посочена като основание в съставения през 2001г. АПДС и съгласно която в редакцията й към този момент повелява, че публична държавна собственост са имотите, предоставени на органите на държавна власт за изпълнение на функциите им. Фактическите основания са, че процесният имот попада в т.нар. „охранителна зона“ на стопанство „Евксиноград“, предназначено за осъществяване на държавни представителни нужди и като такова предоставено за стопанисване на държавен орган, респ. на орган за изпълнение на функциите му /в различните години УБО, МС или НСО/. Това предназначение е ноторно известно, а същото е изрично посочено и в ПМС № 118/21.06.1993г. С оглед на това е безспорно, че имотите, включени в стопанството и обезпечаващи това предназначение, стопанисвани от МС в качеството му на държавен орган, осъществяващ предвидените в Конституцията му правомощия, вкл. и по чл.106 от Конституцията, чрез възлагане стопанисването и управлението на друг държавен орган, съставляват публична държавна собственост по см. на чл.2 ал.2 т.2 ЗДС, ред. към 22.11.1997г., обн. ДВ бр.44/1996г., респ. съответната й разпоредба на чл.2 ал.2 т.4 към датата на съставяне на АПДС № 9336/24.07.2017г.

В настоящия случай обаче, от установеното от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че процесният ПИ 10135.2567.4 е част от тези имоти. Същият не попада в чертите на стопанството по КП от 1956г. - съобразно заключението на в.л. имотът е част от територия, вписана в разписния лист като имот на ДЗС, а според допълнителното заключение не е в границите и на представения от въззиваемата страна на л.308 кадастрален план на стопанство „Евксиноград“ – гр.Сталин, съхранявана в Държавен архив. Липсват доказателства, от които да се направи извод, че процесният имот е част от т.нар. „охранителна зона“, т.е. попадащ в територия – част от стопанството и предназначена за осуетяване достъпа на външни лица.

Целта на извършеното с ПМС 35/1949г. отчуждаване на имоти в този район не е посочена, поради което и само може да се предполага, че е във връзка с вече национализираното и придобитото от държавата имущество на царската резиденция „Евксиноград“, без обаче да се правят изводи за нуждата на отчуждаването. Видно от приетите по делото доказателства е, че стопанство "Евксиноград" включва както двореца и други обслужващи го сгради и паркове, така и земеделско стопанство – лозя, овощни градини, скотовъдна ферма. В същото време липсва отразяване по предвидения ред в действалите кадастрални планове съществуването на такава зона. Представената скица, издадена от Община Варна с изх.№ 2202/02.11.2001г. е за нуждите на съставения АПДС от 2001г., в която процесният имот е изчертан като самостоятелен, но попадащ върху очертана територия с надпис охранителна зона, не установява въз основа на кой план и по какъв ред е съставена, поради което и не може да се приеме, че същата съставлява достоверно извлечение от кадастрално заснемане на процесната територия, нито, че е налице отреждане на тази територия като зона със специално предназначение. Съобразно допълнителното заключение на в.л. цялата територия под пътя Варна - Златни пясъци е означена в ОУП от 1982г. със щрих "курортни терени" и "специални" терени, като поставения числов знак с означение Резиденция не означава, че последната обхваща цялата тази територия.

От съвкупния анализ на коментираните по-горе протоколи на извършените приемо-предавения и актовете, с които същите са постановени, също се налага извод, че процесният имот не е част от стопанството, а е част от имотите, които са предоставени на УБО, впоследствие НСО, в това число и към релевантния момент – 22.11.1997г. за задоволяване на други потребности. Отчужденият имот с пл.№ 1536 по КП от 1936г. фигурира в протокола от 1979г. и описа към него, като предмет на предаване от страна на МС и ДС в полза на УБО са само определени имоти, които не изчерпват нито отчуждените с ПМС 35/49г., нито цялата площ на стопанството. Посочените в този протокол сгради кореспондират на част от сградите, описани в приложение № 4 към протокол от 11.10.1992г. като част ІІ от комплекс Сандрово, предоставен за нуждите на НСО. Другата част от комплекс Сандрово, описана в част І от този протокол са сградите, актувани като хотел Сандрово с АДС № 1537/1992г., с отбелязване, че са предоставени на НСО. Земите, включени в стопанство „Евксиноград“ и предадени от НСО на МС съгласно приемо-предавателния протокол от 11.10.1992г. в изпълнение ПМС № 151/05.08.1992г. са описани в приложение № 1 към този протокол, където е описана земя с обща застроена и незастроена площ от 1 256.952 дка. Същата не включва оставените за ползване земи и сгради, с обща застроена и незастроена площ от 59.848 дка, посочена в приложение № 2 като опис на почивна база. Това следва и от съпоставката между посочената площ по АДС № 430/1986г. – 1 316 дка и площите по приложение 1 и 2 от 1992т. /1 256.952 + 59.848 = 1 316.8 дка/.

Извод, че визираните в приложение № 2 и № 4 към протокола от 1992г. земя и сгради не са част от стопанство „Евксиноград“ следва и от извършеното в изпълнение на Решение на МС № 441/24.04.1997г. предаване на стопанство „Евксиноград“ от МС на НСО по протокол от 06.06.1997г., приложение № 1, както и от това по протокол от 10.04.1998г. в изпълнение на Решение № 1050/29.12.1997г. за обратното връщане на стопанство „Евксиноград“ за управление и стопанисване от МС.

Изводът на съда относно това, че процесният имот не е част от стопанство „Евксиноград“, а е част от имотите, предоставени за задоволяване на други нужди на НСО, различни от тези, свързани с основното предназначение на стопанството, респ. с осъществяваните от НСО функции, очертани в Постановление № 101/1991г. за определяне основните функции и задачи на НСО и следващия го Правилник за устройството и дейността на НСО при Президента на РБ, приет с ПМС № 151/05.08.1992г., следва и от относимата към релевантния за настоящия процес момент разпоредба на чл.32 ал.2 от този Правилник. Съгласно същата, НСО стопанисва и експлоатира за собствени нужди почивните станции в местността „Траката“ и в комплекс „Сандрово“, а за нуждите по подготовка, квалификация, обучение и възстановяване й е предоставен учебно-възстановителен център на яз.Искър. За това, че комплекс „Сандрово“, попадащ в територията, твърдяна от въззиваемата страна като охранителна зона има предназначението на почивна база само за НСО сочат и т.2 и т.3 от Протокола от 11.10.1992г., вписването им като такива в приложение № 2 към този протокол, както и вписването в АДС от 2001г. досежно ползваните от НСО актувани имоти.

Съгласно чл.2 ал.2 т.2 ЗДС, ред. към 1997г., респ. т.4 към настоящия момент, публична държавна собственост са предоставените на ведомствата държавни имоти, но само за изпълнение на функциите им, т.е. с оглед упражняване на предоставените им със закон или акт на МС властнически правомощия. Имот, който е предоставен на държавно учреждение за почивна база, не служи за удовлетворяване на обществени интереси, нито за упражняване на властническите правомощия на съответното държавно учреждение, поради което такъв имот не е публична държавна собственост /в т.см. Решение № 484/2010г. по гр.д. № 381/2010г. на ВКС, решение № 403/2010г. по гр.д. № 5024/2008г./

            Ето защо, настоящият състав намира, че процесният имот като част от предоставените на НСО имоти, наименовани като почивен комплекс Сандрово с цел задоволяване социални нужди на нейните служители към 22.11.1997г. не е имот, предоставен на държавен орган за изпълнение на неговите функции, поради което и не е публична държавна собственост. Поради това и предвид установеното, че съществува до размерите, в които е отчужден, не е засегнат от реализирано мероприятие /не е застроен, няма данни да има обслужващо предназначение или върху него да са изградени паркови или други комуникации/ и безспорно е в собственост на държавата, обуславя и извода, че същият е възстановен в полза на наследника на Крум Пенев, на основание чл.2 ал.1 ЗВСОНИ.

            След настъпването на реституционния ефект не са осъществени други юридически факти, които да легитимират Държавата като собственик на твърдяното от нея основание към датата на съставяне на АПДС № 9336/24.07.2017г., респ. към датата на предяване на настоящия иск.

            Следователно, Държавата не е собственик на ПИ 10135.2567.4 по КК на гр.Варна, поради което и предявеният иск за отричане претендираните от нея собственически права е основателен.

Поради различните правни изводи на настоящата инстанция относно изхода от спора с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковата претенция да бъде уважена.

На основание чл.78 ГПК и направеното искане Държавата следва да бъде осъдена да заплати на въззивника направените от него разноски за двете инстанции, които съобразно доказателствата за извършени такива са в размер на 1980.53 лева /1 447.24 лв. за първоинстанционното производство и 533.29 лв. за въззивното/.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ решение № 272/01.03.2019г., постановено по гр.д. № 2807/2017г. на ОС – Варна И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството иск не е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на гр. Варна, район "Приморски", местност "Ваялар", представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2567.4 (десет хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и шестдесет и седем, четири), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ по документ за собственост 4686 (четири хиляди шестстотин и осемдесет и шест) кв. м, а по скица 4521 (четири хиляди и петстотин и двадесет и един) кв. м, при граници: поземлени имоти идентификатори 10135.2567.16, 10135.2567.14 и 10135.2567.9, по иска на В.И.В., ЕГН ********** срещу Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл. 124 ГПК.

 

ОСЪЖДА Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството ДА ЗАПЛАТИ на В.И.В., ЕГН ********** сумата от 1 980.53 лева /хиляда деветстотин и осемдесет лв. и 53 ст./, представляваща направени разноски за производството пред ОС – Варна и АпС – Варна, на основание чл.78 ГПК.

 

Решението може де се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                          2.