ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№428

 

 

гр.Варна, 30.06.2015 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, 30.06.2015 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милен Славов

 

     ЧЛЕНОВЕ:Маринела Дончева

 

          Петя Петрова

 

 

Като разгледа докладваното от съдия П. П. в.ч.гр.д. № 305 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по по чл. 274, ал.1 вр. чл. 121 от ГПК е и образувано по частна въззивна жалба на Д.Т.Д. – Р. против определение № 1983/3.06.2015 г., постановено по гр.д. № 739/2015 г. на Варненския окръжен съд, в частта с която съдът се е произнесъл по родовата подсъдност на част от исковете, като ги е изпратил за разглеждане от районния съд.

Жалбоподателката е сочила, че обжалваното определение е незаконосъобразно и е молила за отмяната му в обжалваната част. Изложила е съображения, че от престъпленията на ответника, предмет на предявените три иска по чл. 124, ал.5 от ГПК за установяване на престъпни обстоятелбства, са произтекли имуществени и неимуществени вреди в общ размер от 59 057,69 лв. Между всички предявени искове била налице функционална връзка, налагаща съвместното им разглеждане, тъй като вредите произтичали от общ правопораждащ факт – отнетото владение на жилището й. Претенциите за заплащане на обезщетения за вреди съставлявали един иск, тъй като произтичали от общ правопораждащ факт и като един иск, цената на който надхвърляла 25 000 лв., той подлежал на разглеждане от окръжния съд като първа инстанция. Дори при положение, че всички претенции за вреди били отделни искове, те отново подлежали на разглеждане от окръжния съд като първа инстанция, защото имали връзка помежду си, налагаща съвместното им разглеждане и цената на единия от тях била над 25 000 лв. Навела е оплаквания за недопустимото разделяне на делата от окръжния съд, както и такива за недължимост на определената й от съда държавна такса.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу определението на окръжния съд в частта, с която е разрешен въпроса за подсъдността на част от исковете и те са изпратени за разглеждане от друг съд, поради което на осн. чл. 121 ГПК е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

Изпратените от окръжния съд, за разглеждане от районния съд по правилата на родовата подсъдност, искове са по чл. 124 от ГПК за установяване на престъпни обстоятелства по чл. 181 НК – престъпление против семейството и по чл. 130 НК за нанесена й средна телесна повреда от ответника и осъдителни такива за заплащане на парични суми. Установителните искове са неоценяеми и са подсъдни на районния съд. Всеки от осъдителните искове е с цена под 25 000 лв., поради което по правилата на родовата подсъдност те също подлежат на разглеждане от районнния съд като първа инстанция. Изложените от ищцата различни обстоятелства и във връзка с всяко от тях заявени конкретни претенции за заплащане на суми под 25 000 лв., обуславят извода за предявени обективно съединени искове, а не за един иск с цена – сбора от претендираните суми.

Така във връзка и след установяване на престъпното обстоятелство – причинена й от ответника средна телесна повреда, ищцата е претендирала за осъждането му да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 001 лв. След установяване на престъпното обстоятелство, осъществяващо престъпление против семейството по чл.181 от НК, тя е молила за осъждането на ответника да й плати обезщетение за неимуществени вреди от същото в размер на 5 001 лв.; - за осъждането му за сумата от 11 808 лв., представляваща обезщетение за неизпълненото му задължение да се грижи за нея, определено по размер от изразходваните средства за ток, вода, телефон, храна, облекло, лекарства и грижи; - за заплащане на сумата от 1 145 лв. – обезщетение за  имуществени вреди  от неизпълнението на съдебно развален договор за издръжка и гледане и лишаването й от ползване на 1/8 ид.част от апартамента; - за осъждане за сумата от 1087 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от разваляне на договор за наем в размер на нереализирания доход от имота, причинени от неправомерно преустановено от ответника електрозахранване на обекта; - за осъждане за сумата от 53,18 лв. представляващи заплатени от ищцата сметки за електроенергия, ползвана от ответника;

Нито една от тези претенции няма връзка с установителния иск за установяване на престъпно обстоятелство – обсебване и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от същото в размер на 34 962,51 лв. представляваща стойността на отнетите й от ответника вещи, които искове са останали за разглеждане от Варненския окръжен съд и са предмет на образуваното пред него производство по гр.д. № 739/2015 г.

Независимо, че са предявени първоначално с една искова молба и са подлежали на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред, връзката между предявените от ищцата искове не е от такова естество, че да налага задължително съвместното им разглеждане при положение на различна родова подсъдност на исковете. В този случай, съдът на осн. чл.118 от ГПК е разполагал с правото да раздели производството по тях и да изпрати за разглеждане на районния съд родово подсъдните му искове. В този смисъл е и цитираната от жалбоподателката практика на ВКС.

Поради изложените съображения, постановеното определение  по подсъдността на част от исковете е правилно и следва да бъде потвърдено.

Оплакванията на жалбоподателката, касаещи определената й за внасяне държавна такса по останалите искове, не могат да бъдат разгледани в това производство, доколкото съдът не е сезиран с жалба срещу подлежащ на обжалване акт в тази връзка.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение № 1983/3.06.2015 г., постановено по гр.д. № 739/2015 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която окръжният съд, с оглед родовата им подсъдност, е изпратил за разглеждане от Варненския районен съд,  предявените от Д.Т.Д. – Р.  против К.П.Р. искове: - за установяване на престъпно обстоятелство по чл. 181 от НК - престъпление против семейството и за осъждане на ответника да заплати обезщетения за вреди от 5 001 лева, 11 808 лева, 1 145 лева, 1 087лева и 53,18 лева, както и за установяване на престъпно обстоятелство - лека телесна повреда и за осъждане на ответника за заплащане на обезщетение от 5 001 лева;

 

Определението подлежи на обжалване, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: