Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

157

 

 

20.10.2016 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на пети октомври две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                   Мария Маринова

Секретар: В.Т.

Прокурор: Илия Николов

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 305 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 267, ал.1 от ГПК и е образувано по две въззивни жалби срещу решение № 75/31.03.2016 г., постановено по гр.д. № 198/2015 г. по описа на окръжен съд Шумен, в различни негови части, както следва:

- по въззивна жалба, подадена от прокурор при Окръжна прокуратура Шумен, в качеството му на представляващ ответника Прокуратурата на Република България (съгласно уточнение № 4010 от 15.06.2016 г.), против решението на окръжния съд, В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Е.Ш.А. сумите от:  4 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – претърпени душевни и физически страдания,  следствие от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП № 74/2012 г. по описа на РУ на МВР – Елхово и повдигнатото му и поддържано обвинение за извършени престъпления по чл.209, ал.1 от НК и чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 1/2014 г. по описа на РС - Елхово, потвърдена с решение на ОС – Ямбол по ВНОХД № 412/2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2015 г. до окончателното й плащане; - 2 742,93 лева - обезщетение за имуществени вреди, следствие от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП № 74/2012 г. по описа на РУ на МВР – Елхово, и повдигнатото му и поддържано обвинение за извършени престъпления по чл.209, ал.1 от НК и чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 1/2014 г. по описа на РС - Елхово, потвърдена с решение на ОС – Ямбол по ВНОХД № 412/2014 г., както и е осъдена да плати съдебно-деловодни разноски на ищеца и такса в полза на бюджета на съдебната власт.

Жалбоподателят е навел оплаквания за недопустимост, поради произнасяне свръх петитум по отношение на присъдените мораторни лихви върху обезщетението за неимуществени вреди от 12.02.2015 г. до исковата молба и за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му част, поради съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, като е молил за отмяната му в тази част и отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Погрешно окръжният съд, само при наличието на оправдателна присъда, и при липсата на доказателства за претърпени конкретни вреди от ищеца, явяващи се пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, направил извода за основателност на исковете в уважения им размер. Неправилно определил и размера на обезщетението за неимуществени вреди, като не отчел тежестта на деянието и краткия период, през който делото е било на производство в прокуратурата (първоначално за около  10 месеца делото било на производство при разследващите органи, за действията на които във връзка с привличане на обвиняем и вземане на мярката за неотклонение, прокуратурата не била уведомявана, а след 14.06.2013 г. делото било на производство в съда) и в противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, въз основа на неправилна преценка на доказателствата за преживени от ищеца страдания, присъдил завишен размер на обезщетението. Окръжният съд не отчел също така, че за твърдяния душевен дискомфорт на ищеца, свързан с изхода на производството в съдебната му фаза, както и за свързаните със защитата му по това време разноски за адвокатско възнаграждение и пътни разходи, прокуратурата не следва да носи отговорност, като имуществените вреди не били и доказани, а евентуално - размерът на адвокатския хонорар  бил завишен. Не било съобразено също така приложението на чл.5 от ЗОДОВ - съпричиняването на вредите от пострадалия, който не бил намерен на посочения от него адрес и станал причина за общодържавното издирване.

- по въззивна жалба на Областна дирекция МВР –Ямбол, подадена чрез юрисконсулт З.А., против решението на окръжния съд, В ЧАСТТА, с която Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Ямбол да заплати на Е.Ш.А., сумата от 4 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди – претърпени душевни и физически страдания, следствие от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП № 74/2012 г. по описа на РУ на МВР – Елхово, и повдигнатото му и поддържано обвинение за извършени престъпления по чл.209, ал.1 от НК и чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 1/2014 г. по описа на РС - Елхово, потвърдена с решение на ОС – Ямбол по ВНОХД № 412/2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2015 г. до окончателното й плащане, както и съдебно-деловодни разноски на ищеца и такса в полза на бюджета на съдебната власт.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му част, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано, като е молил за отмяната му в тази част с отхвърляне на иска, евентуално намаляване на присъденото обезщетение. Развил е съображения за липсата на предпоставки за солидарната отговорност на ОД на МВР наред с прокуратурата, предвид липсата на самостоятелност в действията на разследващите органи и за неправилни изводи на съда, че ОД МВР следва да отговаря по иска, при несъобразяване и на ограничения от ищеца период, за който се претендира обезщетението от този ответник. Погрешно, при липсата на доказателства в тази насока, съдът достигнал до извод за причинени от действията на органите на МВР вреди, евентуално неправилно приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и присъдил завишено обезщетение.

Частната жалба на Областна дирекция на МВР Ямбол, подадена чрез юрисконсулт А., уточнена с молба вх.№ 4117/20.06.2016 г., срещу  решение № 75/31.03.2016 г. по гр.д. № 198/2015 г. на ШОС в частта му имаща характер на определение, с което е оставен без разглеждане предявеният обратен иск срещу Прокуратурата на Р.България и е прекратено производството по него, е отделена в отделно производство по в.ч.гр.д. № 377/2016 г., което е приключило с влязло в сила определение № 476 от 28.07.2016 г. С него е потвърдено решение № 75/31.03.2016 г. по гр.д. № 198/2015 г. на ШОС в частта му имаща характер на определение и е оставен без разглеждане като недопустим предявеният от ОД на МВР Ямбол против Прокуратурата на Р.България обратен иск. Определението не е  обжалвано и  е влязло в сила.

Е.Ш.А. е подал писмен отговор по двете въззивни жалби, с който е оспорил същите с подробно развити съображения по наведените оплаквания. Молил е за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото.

Решението на окръжния съд не е обжалвано в частта, с която са отхвърлени исковете.

Въззивните жалби са подадени в срок, от лица с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в съответните му части като неизгодно за тях, редовни са и допустими.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Илия Николов от Варненска апелативна прокуратура, е поддържала въззивната си жалба. ОД „МВР” гр.Ямбол, не е изпратила свой представител, като с депозирана преди заседанието писмена молба е поддържала жалбата и е претендирала юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемият Е.А., лично и чрез адв. И.И., е поддържал отговора на жалбите и е молил за присъждане на сторените разноски за въззивното производство по приложен списък.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

С молба вх.№ 4168/21.06.2016 г., в изпълнение на указанията на съда дадени с определение № 378 от 09.06.2016 г., ищецът Е.А. е уточнил исковата си молба по отношение началния момент на претендираните лихви за забава от Прокуратурата – 12.02.2015 г. – влизане в сила на оправдателната присъда, поради което и нередовновността на исковата молба е била отстранена, като произнасянето на окръжния съд в тази част съответства на петитума, не е налице произнасяне свръх петитум и оплакванията на въззивника – Прокуратурата на РБ за недопустимост на обжалваното решение в тази част, са неоснователни.

По оплакванията на  ОД МВР – Ямбол, че не следва да отговаря по иска за вреди, наред с Прокуратурата на РБ:

Производството по гр.д.№198/15г. по описа на Шуменския окръжен съд първоначално е било образувано по предявени от Е.Ш.А. против Прокуратурата на Република България искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 32 100 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (посочени отделно за всяко от двете незаконни обвинения - по чл. 209, ал.1 НК  - обезщетение от 25 100 лв. и  по чл. 316, вр. 309 от НК – 7000 лв.) и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2 742, 93лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, всички в резултат от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за престъпляния по чл. 209, ал.1 НК и чл. 316 вр. 309 НК, за което впоследствие ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, постановена от Районен съд-Елхово. Ищецът е претендирал и законна лихва върху главниците от влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане. След завеждане на иска срещу прокуратурата, Е.Ш.А. е подал и самостоятелна искова молба, образувана в гр.д.№380/15 г. по описа на ШОС, с която също са били предявени искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, но срещу ОД на МВР Ямбол за осъждане на ответника да му заплати сумата от 32 100 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконно повдигнатите от ответника обвинения против ищеца и воденото против него наказателно преследване по тези обвинения във фазата на досъдебното производство, водено от разследващи полицаи при РПУ Елхово. С определение от 06.10.2015 г., постановено по гр.д.№189/15 г. по описа на ШОС, по реда на чл.213 от ГПК и с мотиви, че отговорността по ЗОДОВ за търсените от ищеца Е.А. обезщетения между Прокуратурата на Република България и ОД на МВР Ямбол е солидарна, съдът е присъединил гр.д.№380/15г. към гр.д. №198/15 г. След оставяне на исковата молба, по която е било образувано първоначално гр.д.№ 380/15 г. по описа на ШОС, без движение с протоколно определение от 15.12.2015 г., ищецът А. с молба от 28.12.2015г. е посочил, че претърпените от него вреди са резултат от действията на няколко държавни органа, които отговарят спрямо него солидарно, но той може да търси и разделно плащане от всеки от тях, като раздели периодите на причиняване на вредите, като обезщетението, претендирано от ОД на МВР Ямбол е за времето от привличането му като обвиняем по ДП с постановление от 07.06.2012г. до приключване на ДП с изготвяне на обвинителния акт от РП-Елхово на 27.12.2013 г. Със същата молба е изменил размера на претенцията от 32 100 лв. на 24 000 лв. (от които 20 000 лева неимуществени вреди за обвинението в престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и 4000 лева за обвинението по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК), ведно със законна лихва от влизане в сила на оправдателната присъда 12.02.2015 г. до окончателното изплащане, като съдът е допуснал изменението.

От изложените в двете искове молби, съединени в едно производство, твърдения от ищеца за водено срещу него наказателно производство с обвинения за две престъпления, за които е бил оправдан в влязла в сила присъда и за претърпени вследствие на това незаконно наказателно преследване неимуществени вреди (идентични по отношение на двамата ответника) и за имуществени вреди (претендирани само срещу прокуратурата), се налага извода, че исковете срещу  Прокуратурата на Република България и срещу ОД на МВР Ямбол са по чл. 2, ал.1 т.3, пр.1 от ЗОДОВ. Както е разяснено в мотивите на ТР от 15.06.2015 г- по т.д. № 5/2013 на ОСГК на ВКС, според чл. 7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Тази разпоредба е в глава „Основни начала” на Конституцията на РБ, от което следва, че това е един от основополагащите принципи за функционирането на държавата. В нея изрично се предвижда, че отговорността е на държавата, а не на отделните нейни органи и длъжностни лица. Разпоредбата на чл. 2 ЗОДОВ също изрично определя държавата като длъжник по материалното правоотношение. Тя отговаря за причинените вреди. Съдът и другите правозащитни органи (по чл.2, ал.1 ЗОДОВ още и разследващите органи и прокуратурата) представляват държавата като процесуални субституенти. По чл.2 ЗОДОВ държавата в съответствие с посочения по-горе конституционен принцип носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи. Според чл.4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са приччинени виновно от длъжностното лице. И по-нататък в мотивите на същото тълкувателно решение, е посочено, че дори само един правозащитен орган да представлява държавата, то това не би могло по никакъв начин да наруши принципа за пълно обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността на държавата по исковете с правно основание чл.2 ЗОДОВ, независимо от правозащитния орган, който я представлява, се определя съобразно всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Тази отговорност е обективна и законодателят е предвидил държавата да се представлява от различни органи по искове за обезщетение за вреди, включително и от съда, за да променят практиката си и да се предотврати за в бъдеще нарушаване правата на гражданите.

В случая, ищецът е твърдял, че вредите от незаконно воденото срещу него наказателно производство, са му причинени и от разследващите органи, които са го привлекли като обвиняем, взели са мярка за неотклонение, повдигнали са му две обвинения, неправилно са го обявили за общодържавно издирване, „проявили са немърливост и некомпетентност”, наложило повторно извършване на процесуални действия в хода на разследването като вземане на сравнителен материал и повдигане на обвинението, допуснали грешки при изчисляване на имуществените вреди. При тези твърдения и в съответствие с даденото в т.5 от ТР 3 от 22.04.2004 г. по т.д. № 3/2004 г., ОСГК, разрешение, че съгласно чл.7 ЗОДВПГ (сега ЗОДОВ) исковете за обезщетение се предявават срещу органите по чл.1 и чл.2 ЗОДВПГ(сега ЗОДОВ), от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди и пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи – юридически лица, намира, че Областната дирекция на МВР Ямбол, в структурата на която са действали разследващите полицаи, е надлежен ответник по делото по иска по чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ в качеството на процесуален субституент на държавата.

Последователна е и трайна съдебна практика, че ответници по исковете по чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, в качеството на процесуални субституенти на държавата за отговорността й за вреди от незаконното наказателно преследване -  обвинение в престъпление, за което лицето е оправдано, могат да бъдат както прокуратурата на РБ, така и ОД МВР, които отговарят солидарно, като тази практика не е променена и е поддържана и след постановяване на ТР от 15.06.2015 г- по т.д. № 5/2013 на ОСГК на ВКС (решение № 117 от 04.05.2016 г. на ВКС по гр.д. № 4754/2015 г., IV г.о.; определение № 872 от 23.09.2015 г. на ВКС по гр.д. № 3080/2015 г. III г.о., с оглед служебната проверка за допустимостта на исковете, предмет на касационното производство). Затова оплакванията на ОД МВР Ямбол, наведени в тази връзка във въззивната жалба са неоснователни, от което следва допустимостта на обжалваната част от първоинстанционното решение. Пак с оглед изложеното и предвид посочената съдебна практика, неоснователно е и оплакването на ОД на МВР Ямбол, че би била надлежен ответник само за самостоятелни действия на разследващия орган, доколкото действията на разследващите органи и прокуратурата в досъдебното производство са взаимносвързани. Когато претенцията, както е в случая, е предявена против повече от един държавен орган, те отговарят солидарно (увреждане, причинено от неколцина) за цялата вреда в какъвто смисъл е и формираната константна съдебна практика по чл.290 от ГПК по искове с основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Няма пречки, обаче ищецът да претендира обезщетението поотделно спрямо привлечените ответници. В този смисъл, в решение № 483 от 09.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1091/2009 г., III г.о. е казано, че макар отговорността на ответниците да е солидарна, тя е за обстоятелството по законовия текст и се обема от едно правно основание, колкото и на брой да са ответниците и исковете срещу тях. Приетото в решението на ВКС е в смисъл, че изборът на ищеца, неговата воля да претендира дължима част на обезщетението поотделно от всеки от солидрно отговорните ответници, е допустимо избраната  форма на комулиране на искови претенции, като от това следва разделно произнасяне, но по едно основание, като е необходимо съобразяване на отделните размери на присъдените обезщетения с общо определения по справедливост размер. Затова, неоснователни са и оплакванията на ОД МВР за недопустимо разделно осъждане за части от общото обезщетение на двамата ответници.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните и с оглед оплакванията във въззивните жалби, намира следното:

Установено е от събраните по делото доказателства, че досъдебното производство срещу ищеца № 74/2012 г. на РУ- Елхово е образувано с постановление от 01.03.2012 г. на районен прокурор при Районна прокуратура – Елхово. С постановление на разследващите органи от 19.04.2012 г. той е обявен за общодържавно издирване. Привлечен е като обвиняем за престъпления по чл. 209, ал.1 НК и по чл. 316 НК, първоначално с постановление от 07.06.2012 г. на разследващ полицай при ОД на МВР – Ямбол, като със същото му е взета и мярка за неотклонение „парична гаранция„ в размер на 200 лева, която е потвърдена от районния съд в  Елхово с определение от 19.06.2012 г. по ЧНД № 291/2012 г. В същия ден, ищецът е  разпитан като обвиняем и от него са снети сравнителни образци за изследване. Сравнителни образци за изследване са му взети повторно и на 23.08.2012 г. с протокол на разследващия полицай. Обвинителното заключение е изготвено от разследващите органи на 07.05.2013 г., като на 24.06.2013 г. е внесен в съда обвинителния акт от 14.06.2013 г. на прокурор при РП – Елхово с обвинението на ищеца за престъпленията по чл. 209, ал.1` НК и по чл. 316, вр. 309, ал.1 НК, а именно: за това, че на 31.05.2011 г., в гр. Елхово, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Д.Г. А. заблуждение, че му продава собствения си мобилен телефон „ Сони Ериксон – Сатио U1 I„, с ЕМЕИ 012251001412167, зарядно устройство за телефона, карта памет 128 МВ и кабел „ USB „, и след като А. заплатил описаните вещи се установило, че те не са собственост на А., с което причинил на Д.Г.А. вреда в размер на 400.00 лева – престъпление по чл.209, ал.1 от НК, а второто – за това, че на 31.05.2011 г., в гр. Елхово съзнателно се ползвал от неистински частен документ – гаранционна карта № 4455426 на мобилен оператор „ М-тел „ от дата 12.05.2011 г., с поставен на нея печат № 092203, като представил същата на Д.Г.А., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК. По този обвинителен акт е образувано НОХД  № 396/2013 г. по описа на РС – Елхово, по което е проведено едно съдебно заседание, приключило с определение от 16.07.2013 г. за прекратяване на производството и връщане на делото на РП – Елхово за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. На 10.09.2013 г. (след връщане на делото за доразследване), ищецът отново е привлечен като обвиняем, разпитан е и му е предявено разследването както на 10.09.2013 г., така и на 21.11.13 г. По обвинителен акт от 27.12.2013 г., внесен в съда на 02.01.2014 г., по обвинения за същите престъпления (като единствената отлика от обвиненията по обвинителен акт от 14.06.2013 г. е била в периода на престъпна дейност от 28.05.2011 г. до 31.05.2011 г. и намаляване размера на вредите, причинени на пострадалото лице, от 400.00 лева на 385.21 лева), е образувано НОХД № 1/2014 г. по описа на РС – Елхово. По същото са проведени пет съдебни заседания (на 12.02.2014 г. 08.04.2014 г., 30.05.2014 г., 26.08.2014 г. и на 28.10.2014 г.), в които са извършени множество процесуални действия при участието на подсъдимия и адвоката му И.И. (само в първото заседание е участвал друг адвокат). Делото е приключило с оправдателна присъда и по двете обвинения № 981 от 28.10.2014 г. По протест на прокурора, е образувано ВНОХД № 412/2014 г. по описа на окръжен съд – Ямбол, което е разгледано в едно заседание от 21.01.2015 г. с участието на ищеца и неговият адвокат И.И. и е приключило с решение № 17 от 12.02.2015 г., с което е потвърдена оправдателната присъда.

Изнесените по-горе факти налагат извод, че за ищеца е налице правен интерес да претендира от държавата обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство във връзка с повдигнати му обвинения за извършени престъпления, по които впоследствие е бил оправдан с влязла в сила присъда.

Предявеният иск черпи своето правно основание от разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ, според която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Въззивниците са навели оплаквания за неправилни изводи на окръжния съд, с оглед оценката на събраните по делото доказателства за конкретно претърпените от ищеца вреди, а прокуратурата – за липсата на такива, както и за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при определяне справедливия размер на обезщетението и завишаването му.

При преценката на претърпените от ищеца вреди следва да се има предвид, че по чл.2 ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи, като тази специалната отговорност на държавата е за вреди от неоснователно осъществена процесуална принуда, която може да е процесуално законосъобразна, а вината е без значение и наличието или не на вина е извън предмета на делото по искове с правно основание чл.2 ЗОДОВ. Затова, доколкото наказателното преследване срещу ищеца е незаконно, то не е необходимо да се изсладва дали отделните процесуални действия на разследващите органи и прокуратурата са били съобразени със закона. Подлежат на обезщетяване вредите, които са в пряка причинно-следствена връзка с увреждащото действие. Отговорността на правозащитните органи по чл.2, ал.1 ,т.3 пр.1 от ЗОДОВ /разследващите органи и прокуратурата/ е солидарна и всеки от тях отговаря за всички вреди, причинени от незаконното обвинение, включително и за периодите през който делото е било на етап досъдебно производство, както и за производството пред съда. Затова ответниците, като процесуални субституенти на държавата отговарят за всички вреди, причинени от незаконното обвинение. В този смисъл, неоснователни са оплакванията на въззивниците, че те не следва да отговарят за вредите от всеки етап на незаконното наказателно преследване, както и за съдебната фаза на процеса (съдът не  е легитимиран ответник по исковете по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ съгласно ТР 5/13 от 15.06.2015 г).  

От незаконното наказателно преследване, ищецът е твърдял, че претърпял следните вреди: от стреса приятелката му загубила очакваните деца; очернено било името му в обществото; бил с усещането да е белязан; загубил доверие в правозащитната система; отчуждил се от обичайната си среда; настъпили противоречия в семейството му; не можел да си намери работа; загубил своята ведрост и жизненост; притеснявал се да не го осъдят; отпаднал, станал разсеян, затворил се в себе си, получил тикове; не бил деен както преди и не смогвал да свърши елементарни задачи; изпаднал в психологически и физически стрес, защото досега не му било повдигано обвинение; притесненията му продължили дълго, заради продължителността на наказателното производство от почти 3 години, а и прокурорът пледирал за наказание лишаване от свобода от 6 месеца с изпитателен срок; изпитвал стрес при получаването на всяка призовка.

От събраната съдебно-медицинска експретиза се установява, че прекъсването на бременността на приятелката му, не е станало вследствие стреса от воденото наказателно производство и от предизвикана от това медицинска причина, поради което не се установяват твърдяните вреди на ищеца в тази връзка. Недоказани са и получени „тикове” от стрес заради незаконното обвинение. В случай, че се приеме твърдението за получено от стрес „заекване”, то такова също е недоказано. Свидетелката на ищцовата страна С.Д. е изнесла, че ищецът почнал леко да заеква пред непознати, като пояснила, че пред близки това не се случвало, освен ако той не се притесни. Според нея, това се дължало на стрес. Изнесеното от свидетелката  не кореспондира с останалите доказателства – на показанията на свидетеля А.К. и на заключението на вещото лице по психологичната експретиза. Свидетелят А. К., който към момента не е в системата на правозащитните органи, но в качеството си на разследващ полицай е извършвал процесуални действия с участието на ищеца и при непосредствените си контакти с него ясно помни, че не е констатирал той да е заеквал или да е имал тикове. Тези показания се подкрепят и от вещото лице А.Ц. по изслушаната съдебно-психологична експретиза, според която ищецът е личност, силно реагираща, предразположена към стресови влияния и с нисък фрустрационен толеранс- при голямо натоварване биха могли да се появат психо-соматични прояви като тикове и заекване, но по време на психологическата му работа, не е констатирал Е.А. да заеква или да има тикове, въпреки че той е бил подложен на голямо напрежение и натоварване, умствено и психическо, което от своя страна би следвало да повлияе въпрросните симптоми да се появят. Не е доказано също така, че вследствие на незаконното обвинение, ищецът не могъл да си намери работа. Твърдения, че е възнамерявал да работи извън страната той изобщо не е навел по делото, а че не можел да си намери постоянна работа, защото „постоянно го викали”, е изнесла само свидетелката С. Д.. Това противоречи на посоченото от друг свидетел на ищеца – М.С. (също негов приятел), който е заявил, че Е.А. имал заложни къщи в гр.Варна, бил отговорен и си гледал работата. Дори да би се приело, че не е имал постоянна работа в периода на незаконното обвинение, то връзката на оставането без работа с воденото наказателно производство също следва да  е доказана, което не е сторено по делото. Освен това, обяснението на свидетелката Д., че причината за липсата на постоянна работа била, че „постоянно го викали”, не е логично, предвид наложилото се явяване на ищеца само 12 пъти за участие в наказателното производство за трите години на производството, като главно през 2014 г. за яваване в съдебни заседания (5 пъти).

Установени са, с показанията на свидетелите, обичайните вреди, които неосъждан човек (какъвто е ищецът) търпи от водено срещу него незаконно наказателно преследване за две престъпления, едното от които (това по чл.209 от НК) тежко такова (с предвидено наказания от 1 до 6 години лишаване от свобода). Преди наказателното производство Е.А. бил весел, жизнерадостен, общителен спокоен и уравновесен (св. С.А. и св. С.Д.), докато след това станал затворен, не говорел, не споделял с приятели, не излизал често, бил нервен и притеснен, не носел на шеги (св. С. А., св. С.Д. и св. М.С.). Според св. А. – срамувал се от родителите си, че го съдят. Не се установява тези вреди да са търпяни и с по-голям от обичайния в подобен случай интензитет. Извън тези, доказани по делото вреди, ищецът не е установил наказателното производство да е довело до очерняне на името му в обществото, да е имал противоречия в семейството си, да се е напълно отчуждил от обичайната си среда и да е загубил контактите си с близки и приятели (напротив свидетелите са контактували често с него и не са го изолирали или отблъснали), както и да е загубил доверие в правозащитната система. Не се установи също така, негативните преживявания да са се отразили на начина му на живот занапред, след приключване на наказателното производство, напротив според свидетеля Сабаков ищецът се успокоил.

С оглед изложеното по-горе, посочените по-горе конкретни неимуществени вреди и причинната връзка с незаконното обвинение на ищеца е доказана и те следва да бъдат обезщетени.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и срокът на наказателното преследване, както и характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от това. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.

В настоящия казус, при определяне размера на обезщетението съдът взема предвид от една страна, че наказателното производство срещу ищеца е водено по обвинения за две престъпления и едното от тях е тежко такова (по чл. 209 НК -за него се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години), че е продължило около три години, през които по отношение на него или с негово участие са били провеждани множество процесуални действия, два пъти му е било повдигано обвинението и два пъти делото е внасяно в съда, като са проведени производства на две съдебни инстанции. През този немалък период от време, (макар и разумен срок за приключване на наказателно производство) са били поддържани негативни преживявания като стрес, неспокойство, притеснение от евентуално осъждане, срам. От друга страна, съдът взема предвид, че му е била наложена лека мярка за неотклонение „гаранция” в разумен размер от 200 лв., че още на първа инстанция той е бил оправдан, че повдигнатите обвинения не са се отразили трайно и негативно в отношенията с роднините му, семейството му и в близкото му обкръжение от приятели и обичайната му социална среда, нито е бил уронен престижа и авторитета му в обществото, а не е бил променен съществено обичайния му начин на живот и наказателното преследване не е довело до някакви трайни последици и не е дало отражение в живота му занапред. Затова, и предвид изложените съображения, и с оглед  интензитета на негативните преживявания, както и с оглед икономическата обстановка и стандарта на живот в страната, за обезщетяване на причинените му от незаконното обвинение вреди с оглед принципа на справедливост, на осн. чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че следва да присъди обезщетение от 4 000 лв. дължимо солидарно, което съобразно изложеното по-горе и искането на ищеца, следва да му бъде заплатено поравно от ответниците – от всеки по 2 000 лв., ведно със законните лихви от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 12.02.2005 г. до окончателното му изплащане. Няма данни за съпричиняване на вредите от пострадалия, поради което разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ не следва да се прилага.

В този смисъл решението на окръжния съд, като постановяващо различен резултат, следва да бъде отменено в осъдителната му част спрямо всеки от ответниците за горницата над 2 000 лв. и исковете за неимуществени вреди до присъдените размери от по 4000 лв. – отхвърлени. В частта за горницата над 2000 лв. до 4 000 лв. решението следва да бъде потвърдено.

По имуществените вреди:

В процеса на наказателното производство, ищецът е бил представляван от адв. И.К.И., видно от протоколите на извършените от разследващите органи и от съда действия. Платените на адвоката в незаконното наказателно производство суми за адвокатски хонорар съставляват имуществена вреда, която стои в причинна връзка с незаконното обвинение и следва да бъде овъзмездена. Видно е от представените договори за правна помощ, че всички договорени суми са били платени на адвоката, изрично вписано в договорите, като за досъдебното производство това е сумата от 400 лв., за двете производства пред районния съд по 550 лв. и за производството пред окръжния съд 500 лв. или общо сумата от 2000 лв., която ответникът Прокуратурата на РБ следва да бъде осъдена да плати. Тези възнаграждения са под минималните, предвидени съгласно Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по чл.12 и чл. 13, ал.1 т.1 и т.2, изчислени за защитата по двете обвинения. Затова и неоснователни са възраженията на представителя на прокуратурата за прекомерността им. Предвид изложените по-горе в решението съображения, че всеки от процесуалните субституенти на държавата дължи обезщетението изцяло за всички вреди, възражението на прокуратурата, че не следва да отговаря за адвокатско възнаграждение, платено в досъдебното производство и пред съда, също е неоснователно.

Ищецът е претендирал и разходите  за транспорт с автомобил, извършени за участие в наказателното производство. В тази връзка е представил 12 бр. касови бонове за заредено гориво, съответно на 23.08. 2012 г., 08.04.2013 г., 04.09.2013 г., 20.11.2013 г., 11.12.2013 г., 11.12.2013 г., 12.02.2014 г., 07.04.2014 г., 29.05.2014 г. 26.08.2014 г., 28.10.2014 г. и 20.01.2015 г. за общата сума от 742,93 лв. Ищецът е имал адрес в гр.Варна и за всяко извършено действие в наказателното производство той се е явявал лично и с процесуалния си представител в гр.Елхово и в гр.Ямбол (веднъж за производстовто пред окръжния съд), което се установява от съответните протоколи за извършените действия (явявал се е в досъдебното производство на 07.06.2012 г., 23.08.2012 г., 08.04.2013 г., 10.09.2013 г.  и 21.11.2013 г., пред РС Елхово – на 16.07.2013 г. и на 12.02.2014 г., 08.04.2014 г., 30.05.2014г., 26.08.2014 г., 28.10.2014 г. и пред окръжен съд Ямбол – на 21.01.2015 г.) Датите на зареждане на горивото или съвпадат напълно с датите на проведените действия или предхождат с ден същите, като само едно зареждане е станало на 04.09.2013 г. при процесуални действия извършени на 10.09.2013 г. От изложеното се налага извода, че ищецът е пътувал разстояние от около 480 км. в двете посоки, което и при среден разход на гориво от 8 на сто, сочи на изразходено гориво от около 32 литра за всяко пътуване. Цените на горивото през процесния период се установяват по приложените касови бонове, като отразените разходи за гориво съответстват на претендираните суми. В този смисъл искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен. Като постановяващо идентичен резултат обжалваното решение в тази част следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и предвид частичното уважаване на двете въззивни жалби, решението на окръжния съд следва да се отмени и в частта за разноските, за които те са осъдени да заплатят на другата страна, както следва: за горницата над сумата от 219,48 лв. до 119,03 лв. за които е осъдена Прокуратурата на РБ и за горницата над сумата от 72,93 лв. до 293,37 лв., за които е осъдена ОД на МВР Ямбол. Деловодните разноски в полза на съда се дължат от ответниците, съгласно чл.10, алл.3 от ЗОДОВ. С оглед изхода от въззивното производство, ищецът дължи на ОД МВР Ямбол юрисконсултско възнаграждение в размер на 255 лв., съобразно уважената част от жалбата. Прокуратурата не  е сторила разноски. Въззивниците също дължат заплащането на разноски на въззиваемия с оглед отхвърлената част на жалбите, или Прокуратурата дължи на Е.А. сумата от 105 лв., а ОД МВР Ямбол му дължи сумата от 75 лв., двете суми представляващи част от  заплатения от него адвокатски хонорар за въззивното производство, съразмерно на отхвърлената част от жалбите.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 75/31.03.2016 г., постановено по гр.д. № 198/2015 г. по описа на окръжен съд Шумен, В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Е.Ш.А. обезщетение за неимуществени вреди – претърпени душевни и физически страдания,  следствие от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП № 74/2012 г. по описа на РУ на МВР – Елхово и повдигнатото му и поддържано обвинение за извършени престъпления по чл.209, ал.1 от НК и чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 1/2014 г. по описа на РС - Елхово, потвърдена с решение на ОС – Ямбол по ВНОХД № 412/2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2015 г. до окончателното й плащане ЗА ГОРНИЦАТА НАД  2 000 лв. до 4 000 лв., както и съдебно-деловодни разноски ЗА ГОРНИЦАТА НАД  от 219,48 лв. до 119,03 лв.; В ЧАСТТА, с която Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Ямбол е осъдена да заплати на Е.Ш.А. обезщетение за неимуществени вреди – претърпени душевни и физически страдания, следствие от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП № 74/2012 г. по описа на РУ на МВР – Елхово, и повдигнатото му и поддържано обвинение за извършени престъпления по чл.209, ал.1 от НК и чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 1/2014 г. по описа на РС - Елхово, потвърдена с решение на ОС – Ямбол по ВНОХД № 412/2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2015 г. до окончателното й плащане, ЗА ГОРНИЦАТА НАД 2 000 лв. до 4 000 лв., както и съдебно-деловодни разноски на ищеца ЗА ГОРНИЦАТА НАД 72,93 лв. до 293,37 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Ш.А. срещу Прокуратура на Република България иск по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, за което е оправдан ЗА ГОРНИЦАТА НАД 2000 лв. до 4000 лв., КАКТО  и предявения от Е.Ш.А., срещу  Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Ямбол, иск по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в престъпление, за което е оправдан ЗА ГОРНИЦАТА НАД 2000 лв. до 4000 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 75/31.03.2016 г., постановено по гр.д. № 198/2015 г. по описа на окръжен съд Шумен, в следните части: В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Е.Ш.А. сумата от 2 000 лв.  обезщетение за неимуществени вреди – претърпени душевни и физически страдания,  следствие от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП № 74/2012 г. по описа на РУ на МВР – Елхово и повдигнатото му и поддържано обвинение за извършени престъпления по чл.209, ал.1 от НК и чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 1/2014 г. по описа на РС - Елхово, потвърдена с решение на ОС – Ямбол по ВНОХД № 412/2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2015 г. до окончателното й плащане; сумата от 2 742,93 лева - обезщетение за имуществени вреди, следствие от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП № 74/2012 г. по описа на РУ на МВР – Елхово, и повдигнатото му и поддържано обвинение за извършени престъпления по чл.209, ал.1 от НК и чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 1/2014 г. по описа на РС - Елхово, потвърдена с решение на ОС – Ямбол по ВНОХД № 412/2014 г., както и в ЧАСТТА, с която  Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Ямбол е осъдена да заплати на Е.Ш.А. сумата от 2 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – претърпени душевни и физически страдания, следствие от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП № 74/2012 г. по описа на РУ на МВР – Елхово, и повдигнатото му и поддържано обвинение за извършени престъпления по чл.209, ал.1 от НК и чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 1/2014 г. по описа на РС - Елхово, потвърдена с решение на ОС – Ямбол по ВНОХД № 412/2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2015 г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА Е.А.Ш. да заплати на ОД на МВР – гр. Ямбол сумата от 255 лв., представляваща съразмерна на уважената част от въззивната жалба, юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на Е.Ш.А. сумата от 105 лв., представляваща част от платения от него адвокатски хонорар за въззивното производство, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Ямбол да заплати на Е.Ш.А. сумата от 75 лв., представляваща част от платения от него адвокатски хонорар за въззивното производство, съразмерно с отхвърлената част от жалбата.

 

                   

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на преписа от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: