Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 107/20.7.2018г.

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на единадесети юли, двехиляди и осемнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

          при участието на секретаря Юлия Калчева,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 305/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от процесуалните представители на представляващите Многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД-Варна и Медицински университет „Проф.д-р Параскев Ив.Стоянов“ – Варна срещу решение № 582/30.03.2018 г. по гр.д.№ 1058/2016 г. на Окръжен съд – Варна, с което е уважен иска на „Вела-96“ АД – Шумен по чл.54 ЗКИР и са присъдени разноските по делото. Оплакванията в двете жалби са за неправилност и необоснованост поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за постановяване на решение по съществото на спора, с което искът бъде отхвърлен.

Въззиваемото дружество оспорва въззивните жалби и изразява становище за правилност на решението.

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са искове от „Вела - 96" АД, гр. Шумен против МБАЛ „Света  Марина“ ЕАД, гр. Варна и Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов", гр. Варна, с правно основание: чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, вр. с чл.124 от ГПК - да се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на имот № 1046 по кадастралния план на гр. Варна, идентичен с имот с проектен идентификатор № 10135.2555.2568 и е налице непълнота в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Ответникът МБАЛ „Света  Марина“ ЕАД оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

Ответникът Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов" оспорва исковете, като навежда довод за недопустимост на иска по чл.54 от ЗКИР.

На основание чл.219 от ГПК, като трети лица – помагачи на ищеца са конституирани праводателите по договора, предмет на н.а.№ 93, том LVII дело 13549, вх. peг. 17890/19.07.2005г. на СВ - Б.Б.Х. и Б.И.Р., които изразяват становище, че към момента на продажбата първата от тях и наследодателката на втората, са били собственици на имота въз основа на решение за реституция и последващо връщане на полученото обезщетение.

Правилен и съобразен с ТР № 8/23.02.2016 г. на ВКС по тълк.д.№ 8/2014 г., ОСГК е изводът на съда за, че предявеният иск е по чл.54 от ЗКИР - допустим и надлежно предявен, а възражението на втория ответник в обратния смисъл е неоснователно.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с н.а.№ 106 том.ІІІ, рег. № 6676, дело № 506/2005 год. праводателят на ищеца е придобил чрез покупко-продажба недвижим имот: дворно място, с площ 2200 кв.м., находящо се в гр.Варна, местн.„Сотира“, ПИ № 2515, идентичен с ПИ № 3417, по плана на гр.Варна, при описаните в акта граници, за сумата от 135000 евро.

Спор относно правоприемството на ищеца, ответниците и на третите лица-помагачи няма.

Продавачите по цитирания договор са легитимирали правото си на  собственост като придобито чрез реституция по реда на чл.2 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. и по наследство от Я. С. С. - с решение от 27.07.1992 год. по гр.дело № 634/1992 год. на ВОС е отменена Заповед № 2864/02.12.1980 год. на Председателя на ИК на ОбНС за отчуждаване по чл.95 ЗТСУ вр. чл.268 ал.2 от ППЗТСУ на недвижим имот, находящ се в м.“Сотира“, подрайон 23, пл. № 2515, собственост на Я. С. С. от гр.Варна ул.Кап.Петко Войвода № 11, на основание чл.2 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. Постановено е влизане на решението в сила след връщане на полученото парично обезщетение 9 254,58 лева, доказателство за което е платежно нареждане № 417/11.08.1992 г. по преписка 85/061-100-070-3 на ДСК.

Със Заповед № 1564/29.06.1998 год. на Областен управител - Варна, на основание чл.78 ал.1 от ЗДС е отписан от актовите книги недвижим имот, частна държавна собственост, находящ се в местн.“Сотира“, пл. № 2515, с АДС№ 1731/93, при граници пл. № 2514, 2526, 2516 и 3381 съгласно скица № 33/1992 год., а с протокол № 95/15.06.1998 год.  е извършен въвод във владение на наследниците на Я. С. С.

Извършеното възстановяване на правото на собственост върху имот с площ 2,2 декара, находящ се в м.“Сотира“, подрайон 23, пл. № 2515, собственост на Я. С. С., на основание чл.2 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. е отразено в Акт за публична държавна собственост № 1879/12.11.1998 год. по чл.68 ал.1 от ЗДС, чл.2 т.4 от ЗДС относно недвижим имот от 194300 кв.м. в местн. „Сотира“.

След извършено преобразуване и създаване на МБАЛ "Света Марина" ЕАД, гр. Варна, в капитала на дружеството е включен имот с площ от 120000 кв. м., в границите на който е процесният.

С констативен н.а. № 99 том.ІІ,рег. № 2047, дело № 259, от 01.06.2007 год. на Нотариус Св.С., район на действие РС – Варна, рег. № 193 на НК ответникът МБАЛ “Света Марина“ ЕАД Варна е признат за собственик на поземлен имот в гр.Варна, местн.“Сотира“, целият с площ 194300 кв.м., като една от границите е процесния ПИ № 1046.

По делото е прието заключение на назначената СТЕ с в.л. Ш.Х., установяващо съвпадение на имот пл.№ 2515 /по КП-1973г./ с имот № 1046, одобрен със Заповед №РП-175/30.06.2006 год., и проектният имот за изменение на кадастралната карта с идентификатор 10135.2555.2568, записан в кадастралните регистри на МБАЛ "Св.Марина" - ЕАД и Медицински университет -Варна. Съобразно заключението, за процесния имот е издадена Заповед № 18-1945 -11.03.2016 г. с отказ за изменение на КККР на гр.Варна.

Съдът е обсъдил подробно възраженията на ответниците: относно наличието на законовите предпоставки за извършване на реституция на процесния имот с решение от 27.07.1992г. по гр. д. № 634/1992г. по описа на ВОС; относно факта на връщане на полученото парично обезщетение в размер на 9254,58 лева и относно идентичността между отчуждения имот пл. № 2515 и имот № 1046.

Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на съда за неоснователност на възражението срещу твърдението за валидно връщане на полученото обезщетение. Извършеното от ответниците оспорване на истинността и автентичността на платежно нареждане № 417/11.08.1992 г. относно удостоверителния факт за връщане на обезщетение в размер на 9254.58 лв. по сметка № 330 на Общинска комисия по реституция по преписка 85/061-100-070-3 е неуспешно. Атакуваният документ представлява счедоводен документ, съдържащ необходимите реквизити и има силата на разписка, че по сметката на комисията по реституция е постъпила сумата от 9 254,58 лева - връщане на полученото обезщетение, вследствие на реституция. С него се удостоверява единствено на факта на връщане на полученото обезщетение с цел влизане на решението по реституция в сила.

Документът е зачетен от длъжностното лице, представляващо Община - Варна в производството по реституция за извършената банкова операция, отговаря на изисквания на закона и с оглед на останалите доказателства, съдът правилно е зачел неговата свидетелстваща доказателствена стойност.

По отношение на възражението за липса на материално-правните предпоставки за извършване на реституцията с искане – по реда на косвения съдебен контрол на основание чл.17 от ГПК, съдът да се произнесе по материалноправната законосъобразност на решение от 27.07.1992 г. по гр.дело № 634/1992 год. Правилен е извода на съда за недопустимост на косвения съдебен контрол при наличието на проведен пряк съдебен контрол, предвид приетата правна уредба в АПК и ГПК, като изводът е съобразен с мотивите на ТР № 5/2011 г. на ОСГК.

Държавата е участвала в административното съдебно производство чрез своите органи, поради което съдебното решение произвежда обвързващо действие по отношение на нея. Решението на съда по прекия контрол на административния акт обвързва и лицата, които черпят права от държавата, тъй като те не могат да имат повече права от праводателя си. Косвения съдебен контрол е допустим само по възражение от трети лица, които не черпят права от държавата. Тъй като в случая двамата ответници, черпят правата си от Държавата и са обвързани от решенето на съда по прекия контрол върху административния акт, направеното възражение е недопустимо.

Предвид приетото от съда е неоспорено от страните заключение на назначената СТЕ, възражението за липса на идентичност межде отчуждения имот пл. № 2515 и имот № 1046 е неоснователно.

По отношение на възражението на ответника МУ - Варна за придобиване на имота чрез давностно владение, осъществявано явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано, за периода от 20.09.2000 год., до настоящия момент:

По реда на пълно и главно доказване ответникът не е установил фактическия състав на чл.79 от ЗС. Събраните гласни доказателства установяват, че ищците са посещавали имота безприпятствено и са били допускани в него без противопоставянето на ответниците. В частни срещи представители на ответника са признавали правата на собственост на ищеца и са провеждали разговори за отреждане по кадастралния план на друго място, вместо процесното, поради което твърдението за явно и необезпокоявано владение не е доказано.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, като в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени радзноските пред настоящата инстанция в размер на  8160.00 лева. Предвид завишената фактическа и правна сложност на делото, съдът приема, че възражението за прекомерност е неоснователно.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

                                       Р       Е       Ш      И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 582/30.03.2018 г. по гр.д.№ 1058/2016 г. на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна, ЕИК:000083633 и МБАЛ „СВЕТА МАРИНА"ЕАД - Варна, ЕИК:103562052, ДА ЗАПЛАТЯТ на „ВЕЛА - 96" АД, ЕИК:127017466, направените пред настоящата инстанция съдебни и деловодни разноски в размер на 8160.00 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                             2.