Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

 

№ 139

 

30.09. 2013 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на осемнадесети септември, две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маринела Дончева

     ЧЛЕНОВЕ: Иван Лещев

                        Петя Петрова                                            

Секретар: Ю.К.

Прокурор:

 

Като разгледа докладваното от съдия П.П. въззивно гр.д. № 307 по описа на съда за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл.ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 2722/19.04.2013 г. на Д.П.Г., подадена чрез адв. И.А.Д., против решение № 126 от 25.03.2013 г., постановено по гр.д. № 498/2012 г. по описа на Добричкия окръжен съд, В ЧАСТТА, с която жалбоподателката е била осъдена да  заплати на Д.П.Д. и Е.Х.Д. сумата от 20 483,73 лв., представляваща обезщетение за вреди от частично неизпълнение на сключен между Д.П.Д. по време на брака му с Е.Х.Д. в качеството на купувач и Д.П.Г. в качеството на продавач на 17.08.2000 г. договор за покупко – продажба на недвижим имот/ нива от 75 дка, съставляваща имот № 029022 по плана за земеразделяне на землището на с.Тригорци, общ. Балчик/, обективиран  в нотариален акт № 58, т. II, рег.№ 1695, д. №294/2000 г. на нотариус Св.Илчев с район на действие БРС, което неизпълнение  се изразява в продажбата на несобствени на продавачката 40 дка земеделски земи в ид.част от горната нива, цялата от 75 дка и последвалото съдебно отстраняване на купувачите от горните 40 дка, и Д.П.Г. е осъдена да заплати на другата страна съдебно –деловодни разноски в размер на 2 166,71 лв.

Жалбоподателката е сочила, че решението е недопустимо– произнесено по непредявен иск, евентуално – че е неправилно - незаконосъобазно, като е молила за обезсилването му, евентуално за отмяната му и за отхвърляне на иска с присъждане на разноските. Навела е следните оплаквания: - окръжният съд се произнесъл по непредявен иск за заплащане на обезщетение по чл. 190, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 189, ал.1 изр.3 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 предл.2 ЗЗД и чл.82 от ЗЗД, вместо по иск за имуществени вреди, вследствие виновно и противоправно поведение с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с който той е бил сезиран; - в нарушение на диспозитивното начало, първата инстанция събрала доказателство, незаявено от ищците – допуснал е съдебно-оценъчна експертиза с различна от поставената задача; - по делото не били събрани доказателства за извършени от ответницата действия целящи измама и увреждане на ищците, както и за момента на узнаването, че е уважен иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ; - неправилно било прието, че ищците са добросъвестни, тъй като не били положили необходимата грижа да узнаят за влязлото в сила решение; - недоказан бил и размера на иска, тъй като ответницата върнала на ищците, платената от тях цена, за което е била осъдена с решение по в.гр.д.№ 816/2006 г. на ДОС; - неправилно било прието, че погасителната давност не била изтекла;

Д. и Е.Д. чрез адв. Е.С. от ВАК, са подали писмен отговор, с който са оспорили жалбата и са молили за потвърждаване на решението в обжалваната му част, като правилно и постановено съобразно материалния и процесуалния закон с присъждане на разноските.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в осъдителната му част като неизгодно за него и след поправяне на недостатъка, за който са били дадени указания от съда - е редовна.

В съдебно заседание, страните чрез своите процесуални представители са поддържали съответно жалбата и отговора.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му осъдителна част. Оплакванията на въззивницата за произнасяне по непредявен иск /вместо по иск за имуществени вреди, вследствие виновно и противоправно поведение с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с който той е бил сезиран, по иск с правно основание чл. 190 , ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 189, ал.1 , пр.3 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1, предл.2 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД/ не могат да бъдат споделени. Предметът на иска се определя от изложените в исковата молба фактически обстоятелства и петитум, а не от дадената от страната правна квалификация на спорното право, с която съдът не е обвързан. Окръжният съд е разгледал именно предявения иск, изхождайки от твърденията на ищците и заявеното им искане и се е произнесъл в съответствие с тях, като е дал своя правна квалификация на спорното право, която е и правилната такава.

Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в жалбата оплаквания:

Пред окръжния съд са били предявени искове по чл. 190, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 189, ал.1, изр.3 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал.1, предл. 2 ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД от съпрузите Д.П.Д. и Е.Х.Д. за осъждане на Д.П.Г. да им заплати 25 100 лв., представляваща обезщетение за вреди от частично неизпълнение на сключен между ищците в качеството на купувачи и ответницата в качеството на продавач на 17.08.2000г. договор за покупко- продажба на недвижим имот – нива от 75 дка, съставляваща имот № 029022 в землището на с. Тригорци, общ.Балчик, обективиран в нотариален акт № 58, т.II, рег.№ 1695, д. 294/2000 г. на нотариус С.Илчев с район на действие БРС, което неизпълнение се изразява в продажбата на несобствени на продавачката  40 дка земеделски земи в ид.част от горната нива – цялата от 75 дка – и последвалото съдебно отстраняване на купувачите от горните 40 дка.

Ответницата е оспорвала иска.

Не се е спорило между страните по делото, а и в тази насока са събрани писмени доказателства, че на 17.08.2000 г. между ответницата Д.П.Г. като продавач и Д.П.Д. като купувач, по време на брака му с Е.Х.Д., е бил сключен с нотариален акт № 58, т.II, рег.№ 1695, д. 294/2000 г. на нотариус С.Илчев с район на действие БРС, договор за покупко – продажба на недвижим имот – нива от 75 дка, представляваща имот № 029022 по плана за земеразделяне на землището на с.Тригорци, община Балчик. С влязло на 22.06.2009 г. решение № 345 от 21.07.2008 г. е било установено по отношение на настоящите ищци правото на собственост на трето лице – Д. Д. П. – Т. по отношение на 40 дка в идеални части от продадения имот – целият от 75 дка, като купувачите /Д. и Е. Д./ са били отстранени от част от нивата, а договорът за покупко-продажба, сключен с ответницата Д.Г. е бил развален до размер на 40 дка в ид.части от 75 дка. Със същото решение, продавачката е била осъдена да заплати на купувачите сумата от 4 116,27 лв., представляваща платената от тях продажна цена за 40 дка от нивата, от която са били отстранени, както и сумата от 103,66 лв. разноски по сключване на договора за продажба, заедно с лихвата от 06.07.2004 г. до окончателното им изплащане. Присъдените на купувачите суми са представлявали платената от тях продажна цена за 40 дка от земите към датата на сключване на договора през 2000 г. и съразмерна част от нотариалните разноски по прехвърлянето, които суми съгласно разпоредбата на чл. 192 от ЗЗД се дължат независимо дали купувачите са знаели по време на продажбата за правата на третото лице. Освен това, обаче при осъществена частична евикция на купувачите, освен връщането на платената цена и разноските, те имат право на обезщетение за вреди по общите правила, като в случая предпоставките са визирани в чл. 188 от ЗЗД и чл. 190, ал.1 от ЗЗД – купувачите да са били добросъвестни към момента на сключване на договора за продажба – да не са знаели, че част от вещта принадлежи на трето лице, а при евентуално знание да не биха сключили договора.

В настоящото производство ищците са претендирали присъждане на разликата между реално изплатената по договора продажна цена  на процесните 40 дка нива в размер на 4 116,27 лв., която вече са получили от продавачката след като са били отстранени със съдебното решение и действителната пазарна цена на тези 40 дка. Т.е. твърдели са, че са се обеднили при отстраняването им от имота през 2009 г., защото за 40 дка земя са получили връщане на цена, платена от тях през август 2000 г., а не реалната пазарна цена на нивата към момента на отстраняването им през 2009 г. 

Към датата на сключване на договора за покупко – продажба от 17.08.2000 г., ищците са били добросъвестни и не са знаели за правата на третото лице върху закупения от тях имот, по иска за собственост на което те са били отстранени от 40 дка от нивата. С влязло в сила на 29.06.1999 г. решение по гр.д. № 442/1995 г. на ДОС, при участието на ответницата и третото лице е бил разрешен между тях спорът по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ и са били признати правата на това трето лице върху наследството, останало от общия наследодател. Това решение не е било вписано, за да може да се презюмира знание на купувачите по процесната сделка /ищци в настоящото производство/ за наличието на права на третото лице /евинцирало ги от част от имота/ върху процесната нива. Че исковата молба и решението по иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ не са били вписани не се е спорило от ответницата, а освен това към момента на завеждане на гр.д. № 442/1995 г. на ДОС и влизане в сила на решението 29.06.1999 г. изискване за вписване на искови молби, с решенията по които се заместват актове за установяване съществуването на вещни права върху имоти и за вписване на съдебни решения, заместващи актове по чл. 112 б. „а” от ЗС с установително действие, не е било уредено законодателно. Това е станало с допълнението към ЗС в ДВ бр.34/25.04.2000 г., в сила от 01.01.2001 г. Т.е. ищците не са могли да се осведомят за правата на третото лице, нито да се считат за уведомени за тях, вследствие оповестителното действие на вписването в службата по вписванията за проведения спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ относно имота и за признатите права на третото лице.

Доколкото преписките и дейността на общинската поземлена комисия не са били публични и не са подлежали на оповестяване в публичен регистър,  не може да се вменява в задължение на ищците – купувачи по сделката, задължение за извършване на справки и проследяване на цялата  реституционна процедура, за установяване правата на третото лице. Освен това по делото не се доказа твърдението на ответницата, че ищците са знаели за промяната в реституираните права по административната процедура, тъй като твърденията за постъпили жалби от тях са били опровергани от събраната справка от ОСЗ – Балчик от 09.11.2012 г. Купувачите са положили дължимата от тях грижа да се уверят в правата на праводателката си от представените от нея официални документи за собственост – нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ, издаден въз основа на решение на ПК и договор за доброволна делба.  

От друга страна, продавачката е действала недобросъвестно, защото тя е участвала в производството по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ и в цялата административна процедура, знаела е за водения с третото лице спор за материално право и за наличието на влязло в сила решение на окръжния съд с негативен резултат за нея и за издадените решения на поземлената комисия за възстановяване на част от реституираните й земи в полза на третото лице. Въпреки постановеното решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ в сила от 29.06.1999 г. тя е сключила договор за доброволна делба от 12.07.1999 г. и след това се е разпоредила с получената при делбата нива от 75 дка, за част от която е знаела, че не й принадлежи. Изложеното, заедно с обстоятелството, че пред купувачите е премълчала за водения спор за материално право и влязлото в сила решение, според което част от земите не са нейна собственост, а подлежат на възстановяване на трето лице, обосновават извода за недобросъвестността й. Ако продавачката бе осведомила купувачите за правата на третото лице, те не биха закупили този чужд имот.

Оплакванията във въззивната жалба за липсата на доказателства за извършени от ответницата действия целящи измама и увреждане на ищците и за момента на узнаването на уважения иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, са неоснователни. По изложените по-горе съображения, правилен е и изводът на окръжния съд за добросъвестност на купувачите, поради което и в тази част оплакванията на въззивниците не се споделят от настоящата инстанция.

Налице са предпоставките по чл. 190, ал.1 вр. с чл. 189, ал.1 изр.3 вр. с чл. 79 и сл. ЗЗД за осъждане на ответницата за заплащане на ищците на действителните вреди от частичното неизпълнение на договора за продажба. Тъй като продавачката е била недобросъвестна при сключването на договора за продажба, тя съгласно чл.82 ЗЗД дължи на ищците обезщетение за всички преки и непосредствени вреди от неизпълнението, които се равняват на действителната пазарна цена на процесните 40 дка земеделска земя към датата на отстраняването на ищците от имота – 22.06.2009 г. /влизане в сила на решението по в.гр.д. № 816/2006 г. на ДОС, с което е бил уважен иска за собственост на третото лице срещу ищците и е бил частично развален, за 40 дка от продадената нива, договорът за продажба, сключен с ответницата/. Според неоспореното, второ по ред заключение на вещото лице, пазарната оценка на земята, от която са били съдебно отстранени ищците, се равнява на сумата от 24 600 лв., от която след приспадане на платената им част от 4 116,27 лв., обезщетението възлиза на сумата от 20 483,73 лв., до който размер искът е основателен и правилно е бил уважен от окръжния съд. При изчисляване на обезщетението, първата инстанция е съобразила и отчела плащането на сумата от 4 116,27 лв., в каквато насока е било издадено удостоверение от съдебния изпълнител /изх.№ 34973/22.12.2010 г./, поради което възражението на въззивницата за недоказаност на сумата, за която е осъдена, предвид това плащане, не се споделят от настоящата инстанция.

Доколкото е било заявено искане за назначаване на експертиза от ищците, съдът не е излязъл извън правомощията си чрез нейното допускане. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал.1 от ГПК съдът може да назначи вещо лице и служебно, когато за изясняването на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите  и други. Затова, като е формулирал задачите към вещото лице, по поисканата от страната експертиза, окръжният съд е процедирал правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 195, ал.1 от ГПК, поради което и оплакването за допуснато от първата инстанция съществено процесуално нарушение в тази връзка е неоснователно и не следва бъде уважено.

Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба за погасяване по давност на правото на ищците да претендират по исков ред обезщетението, защото тригодишният давностен срок по чл. 111, ал.1 б. „б” ЗЗД, считано от влизане в сила на решението по делото за евикция -22.06.2009 г.,  не е бил изтекъл към датата на подаване на исковата молба - 21.06.2012 г.

С оглед изложените съображения, предявеният иск се явява основателен в уважения от първостепенния съд размер и по идентични с изложените от първата инстанция мотиви, към които настоящата инстанция препраща, поради което решението в обжалваната му част подлежи на потвърждаване.

С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78 от ГПК, правилно ответницата е била осъдена да заплати на ищците сумата от 2 166,71 лв. – разноски за първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от исковете. Въззиваемите не са представили доказателства да са сторили разноски във въззивното производство, поради което такива не им се присъждат.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 126 от 25.03.2013 г., постановено по гр.д. № 498/2012 г. по описа на Добричкия окръжен съд, в обжалваната му ЧАСТ, с която Д.П.Г. е осъдена да  заплати на Д.П.Д. и Е.Х.Д. сумата от 20 483,73 лв., представляваща обезщетение за вреди от частично неизпълнение на сключен между Д.П.Д. по време на брака му с Е.Х.Д. в качеството на купувач и Д.П.Г. в качеството на продавач на 17.08.2000 г. договор за покупко – продажба на недвижим имот/ нива от 75 дка, съставляваща имот № 029022 по плана за земеразделяне на землището на с.Тригорци, общ. Балчик/, обективиран  в нотариален акт № 58, т. II, рег.№ 1695, д. №294/2000 г. на нотариус Св.Илчев с район на действие БРС, което неизпълнение  се изразява в продажбата на несобствени на продавачката 40 дка земеделски земи в ид.част от горната нива, цялата от 75 дка и последвалото съдебно отстраняване на купувачите от горните 40 дка, и Д.П.Г. е осъдена да заплати на другата страна съдебно –деловодни разноски в размер на 2 166,71 лв.

В останалата част решението на окръжния съд не е обжалвано.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: