Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

158

гр.Варна, 17.10.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 17.09.2014 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ИВАН ЛЕЩЕВ

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 307/2014 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е образувано след отменителното решение № 120 от 13.06.2014 г. на ВКС, постановено по гр.д. № 6714/2013 г., І г. о., с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - Варна.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Н.И.Х. и И.П.К., чрез адвокат Ж.Й., против решение № 5 от 08.01.2013 г., постановено по гр.д. № 544/2012 г. на Шуменския окръжен съд, с което са уважени исковете на М.Г.Ш. и същата е призната за собственик по давностно владение и наследство от своя баща Г. И. Ш., поч. на 21.10.2011 г. на следните недвижими имоти: 1) 1/2 ид.част от дворно място, с идентификатор 83510.666.71 по к. к. на гр. Шумен, цялото с площ от 344 кв.м.; 2) самостоятелен обект /първи жилищен етаж/ с идентификатор 83510.666.71.1.2 по к. к. на гр. Шумен; 3) самостоятелен обект, представляващ търговски обект: магазинкафе аперитив, с търговска площ от 31.10 кв.м. и 17.45 кв.м. складови помещения, находящ се в сграда с идентификатор 83510.666.71.1.1 по к. к. на гр. Шумен и ответниците са осъдени да заплатят на ищцата 2 900 лв. съдебно-деловодни разноски. В жалбата се навеждат оплаквания за недопустимост на решението на първата инстанция, евентуално за неправилност. Молят за неговото обезсилване и прекратяване на производството, евентуалноза отмяната му и отхвърляне на иска с присъждане на разноски.

По въпроса за допустимостта на предявения положителен установителен иск за собственост извън делбеното производство, ВКС се е произнесъл с отменителното си решение.

Разглеждайки спора по същество, настоящият състав намира следното:

Ищцата претендира, че е собственик на процесните имоти по наследство от баща си Г. Ш., който от своя страна ги е придобил по наследство и давностно владение, продължило повече от 10 години.

С оглед на това, че съвладението на процесния имот между наследодателя на ищцата и първата ответница – негова сестра, е възникнало въз основа на наследяване, следва да се даде отговор на въпроса: настъпила ли е промяна в намерението на единия от съвладелците по отношение идеалната част от имота на другия и от кога, а в зависимост от отговора на този въпрос ще стане ясно изтекла ли е в негова полза придобивна давност за тази част.

От доказателствата по делото се установява следното:

Процесният имот е придобит чрез възмездна сделка (нот.акт № 94, том III, рег.№ 3146, дело № 625/1948 год.) от общия наследодател на страните – И. Х. Ш. На мястото на съществувалата в дворното място стара постройка, през 1958 год той е изградил сутеренния и първи етаж от сградата.

С нот.акт № 185, том II, дело № 977/1976 год И. Х. Ш. прехвърлил на Н.И.Ш. (първата ответница) ½ ид.ч. от дворното място, както и правото да надстрои втория жилищен етаж срещу задължение за издръжка и гледане за него и съпругата му М. К. Ш..

Въз основа на учреденото право на надстрояване, Н.Ш. изградила втория етаж и придобила правото на собственост върху него. С нот.акт № 26, том IV, дело № 1074/1997 год тя дарила на дъщеря си И.П.К. (втората ответница) собствените си ½ ид.ч. от дворното място, втория жилищен етаж, ½ ид.ч. от приземния етаж и от тавана и принадлежащите ид.ч. от общите части на сградата, при запазване правото на обитаване на имота от дарителката.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че Г. И. Ш. – баща на ищцата, е живял заедно с родителите си на първия жилищен етаж от сградата. След смъртта на майка си на 15.05.1991 год той е останал в имота и е продължил да го обитава до смъртта си на 21.10.2011 год.

Междувременно, в приземния етаж на сградата са били обособени две отделни търговски помещения с прилежащи към тях складови и санитарни помещения. Точния момент на обособяването не може да бъде определен поради липсата на съответната техническа документация за извършеното преустройство.

От показанията на св. В. Д. се установява, че преди 1980 год на първия етаж от сградата е живял Г. Ш. с родителите си, а Н.Ш. е обитавала приземния етаж, където е имало обособена жилищна част и гараж. След построяването на втория етаж Н.Ш. се преместила там, а приземния етаж бил разпределен между нея и брат й Г., като тя взела гаража, а Г. – другото помещение. По думите на св. В. С. след 1990 год Н. преустроила гаража в шивашко ателие, което се ползвало от нея. Другото помещение било отдавано под наем от Г. като барче. Отношенията между двамата били изключително добронамерени, не са имали пререкания относно начина на ползване на имота. Това обстоятелство, както и фактът, че Н.Ш. е полагала грижи за брат си Г. до смъртта му поради влошеното му здравословно състояние, нямат отношение към релевантния за спора въпрос относно владението и придобивната давност.

На 27.06.2001 год Г. И. Ш. се снабдил с нотариален акт № 50, том III, рег.№ 4920, дело № 404/2001 год, за собственост на ½ ид.ч. от дворното място, заедно с първия жилищен етаж от построената жилищна сграда, търговски обект – кафе-аперитив с 31,10 кв.м. търговска зала и 17,47 кв.м. складови помещения, ведно с ½ ид.ч. от тавана и от принадлежащите ид.ч. от общите части на сградата.Като граница на този обект от изток е посочен търговски обект на И.П.К. (втората ответница).

На 05.09.2001 год за съседния търговски обект със застроена площ от 39,22 кв.м., от които 20,03 кв.м. търговска зала и 19,19 кв.м. складови помещения, е издаден констативен нот.акт № 190, т.III, рег.№ 6391, дело № 522/2001 год за собственост на И.П.К. (втората ответница). В цитирания нотариален акт като граница на обекта от запад е посочен търговски обект на Г. И. Ш., а от горе- първи жилищен етаж на Г. И. Ш.

Наследодателят на ищцата е владял имота в продължение на повече от 10 години след откриване на наследството – от 15.05.1991 год до 27.06.2001 год, когато се снабдил с констативен нотариален акт за собственост, и владението му е продължило несмущавано до неговата смърт 10 години по-късно – на 21.10.2011 год. Към момента, в който ответницата И.К. се е снабдила с констативен нот.акт за процесния търговски обект, наличието на предходен нот.акт на името на Г. Ш. й е било известно, както личи от посочването му в самия акт като граница. Владението, упражнявано от Г. Ш. на наследствения имот – първи жилищен етаж и едно от търговските помещения в приземния етаж, е било явно за сънаследницата му, а чрез снабдяването си с констативен нот.акт той е манифестирал пред нея намерението си да владее имота за себе си. Неоспорването от нейна страна на този факт, и продължаването на владението от страна на Г. Ш. за още 10 години до смъртта му налагат извода, че той е придобил правото на собственост  върху процесния имот по наследство за своята част и давност за частта на сестра си.

Този извод на съда е в съответствие с тълкуването на института на придобивната давност и правното значение на позоваването, дадено с Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК. С него се приема, че снабдяването с констативен нотариален акт е действие, чрез което владелецът дава израз на намерението си да държи чуждата вещ (или както в случая-част от нея) за себе си. При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС.

В същия дух е и Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, посветено на приложението на презумпцията по чл. 69 от ЗС в отношенията между съсобственици. Според даденото тълкуване, всеки от съсобствениците независимо от юридическия факт, от който произтича съсобствеността, може да превърне чрез едностранни действия държането върху чуждите идеални части, във владение. В настоящия случай ролята на такова действие се изпълнява от издадения в полза на сънаследника Г. Ш. констативен нотариален акт, който е станал известен на съсобственичката в производството по издаване на нотариалния акт за нейната част от имота.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че предявеният положителен установителен иск за собственост е основателен и доказан, поради което постановеното решение, с което същият е уважен следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК в полза на ищцата – въззиваема в настоящото производство, следва да се присъдят разноски в размер на 3234,65 лв, от които 2650 лв – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 23.04.2013 год за защита по в.гр.д. № 143/2013 год на Апелативен съд Варна при първото разглеждане на делото, както и държавни такси в размер на 30 лв по допустимост на касационното обжалване и 554,65 лв – за разглеждане на касационната жалба.

Адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС на РБ не се присъжда поради липса на доказателства, че такива разноски са направени. Договорът за правна помощ от 24.04.2014 год не съдържа клауза за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Не се присъждат разноски и за повторното разглеждане на спора по в.гр.д. № 307/2014 год на Апелативен съд Варна, тъй като представеното пълномощно, с което М.Г.Ш. е възложила защитата по делото на адв. К.Г. съдържа едностранното й изявление, че е заплатила възнаграждение в размер на 3500 лв, но няма доказателства, че сумата е реално платена и получена от пълномощника.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5 от 08.01.2013 г., постановено по гр.д. № 544/2012 г. на Шуменския окръжен съд.

ОСЪЖДА Н.И.Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и И.П.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплатят солидарно на М.Г.Ш. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** разноски в размер на 3234,65 лв за въззивната и касационна инстанции.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)