ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

372

Гр.Варна, 08.06.2016 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на  08 юни 2016 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                         Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова ч.гр.д. №  307 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Х.А.Х., против определение № 108 от 09.05.2016 г., постановено в открито съдебно заседание по гр.д. № 48/2016 г. по описа на окръжен съд Търговище, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата му молба.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения, че съдът не отчел липсата на промяна в обстоятелствата, при които е бил освободен от заплащане на таксите и разноските по делото с предходно определение на районния съд, включително и поддържаната и понастоящем невъзможност да заплати определената за внасяне държавна такса, както и искането му за освобождаване от внасянето й, а евентуално – неправилно определил размера й.

Лицата на насрещната страна – Н.Ф.Т. и А.А.З., чрез адв. И.И., са оспорили жалбата и са настоявали за потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Затова, същата се явява допустима. Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:

С постановено в открито съдебно заседание от 09.05.2016 г., определение № 108 по гр.д. № 48/2016 г., Шуменският окръжен съд е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба на ищеца Х.А.Х., след като е преценил, че той не е изпълнил в срока, дадените му с разпореждане № 164 от 25.04.2016 г., указания за представяне на доказателства за внесена по сметка на съда държавна такса от 4 708 лв. за разглеждане на делото.

Делото, първоначално е било образувано пред районния съд (№ 1164/2015 г. на ШРС), който с определение 1114/19.08.2015 г. е уважил молбата на ищеца Х.Х. по чл. 83, ал.2 от ГПК и е освободил същия от внасяне на такси и разноски за водене на делото. С оглед уточнената цена на иска делото е било изпратено за разглеждане от окръжния съд. Последният, след възражение на ответниците и след служебно направени справки, е констатирал промяна в материалното състояние на ищеца, след което с разпореждане № 164/25.04.2016 г. го задължил да внесе държавна такса от 4 708 лв. Направеният, в мотивите на разпореждането за оставяне без движение на исковата молба, извод за промяна в материалното състояние на ищеца и възможността му да плати таксата по делото, съдът не е обективирал в нарочен акт с изричен диспозитив за отмяна на допуснатото освобождаване от заплащане на таксите и разноските и съответно за отхвърляне на молбата за освобождаване от заплащането им, който подлежи на самостоятелно обжалване (определение на ВКС № 658/22.12.2010 г. по ч.гр.д. № 643/2010 г.,  III г.о.; определение № 671/19.10.2015 г. по ч.гр.д. №4831/2015 г., IV г.о.). Разпореждането за оставяне на исковата молба без движение за поправяне на нередовностите й не е преграждащо и не подлежи на обжалване, както правилно е посочил и окръжния съд. Затова, при наличието на изричен акт на районния съд за освобождаване на ищеца от заплащането на таксите и разноските по делото, важимо до окончателното приключване на делото и при липсата на акт, с който поради промяна в обстоятелствата, освобождаването да е отменено и молбата за освобождаване – отхвърлена, съдът не е имал основание да остави исковата молба без движение за внасяне на държавната такса, както и да прекрати производството по делото и върне исковата молба на основание чл.129, ал.4 вр. ал.2 от ГПК, поради неизпълнение на указанията. Цитираното от окръжния съд определение на ВКС касае друга хипотеза, при която задължената за внасянето на държавна такса страна, не е била освобождавана преди това от внасяне на държавните такси).

Независимо от това, само за пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че ищецът е изразил несъгласие с вмененото му задължение за плащане на такса и в срока за изпълнение на дадените му указания е поискал от съда да отмени разпореждането си, като е подновил молбата си за освобождаване от заплащането на държавна такса и е приложил декларация по чл. 83, ал.2 от ГПК. Съдът е оставил без уважение молбата за отмяна на разпореждането за оставяне без движение на исковата молба, но не се е произнесъл изрично по молбата за освобождаване от заплащане на таксата.

С оглед изложените съображения, обжалваното определение на окръжния съд, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба, поради невнасяне в срок на дължимата държавна такса,  е неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на окръжния съд за продължаване на производството при съобразяване с мотивите на настоящото определение.

Водим от горното, Апелативен съд - Варна

 

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 108 от 09.05.2016 г., постановено в открито съдебно заседание по гр.д. № 48/2016 г. по описа на окръжен съд Търговище, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата  молба на Х.А.Х. и ВРЪЩА делото на окръжен съд Търговище за продължаване на производството по делото при при съобразяване с мотивите на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: