Р Е Ш Е Н И Е

121

гр.Варна, 21.07.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                      МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия М.М. в.гр.д.№307/17г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въз- зивна жалба от А.Г.Г. и И.П. Г., двамата чрез процесуалния им представител адв.К.М., против решение №185/17. 02.2017г., постановено по гр.д.№2208/16г. по описа на ВОС, гр.о., с което А.Г.Г. и И.П. Г. са осъдени да възстановят на М.Л.А. владението върху отнетата на 20.08.2015г. от В.П.Б. по скрит начин недвижима вещ, представляваща апартамент с адм. адрес гр.Варна, ул.”Васил Друмев”№40, бл.40, вх.Ж, ет.5, ап.70, с идентификатор 10135.2560.400.1.70, с площ от 98, 36 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение №7 с площ от 8, 44 кв.м. и таванска стая №1 с площ от 4, 20 кв.м., на осн. чл.76 от ЗС, както и са осъдени да й заплатят сумата от 461, 20лв. на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е недопустимо като постановено от родово некомпетентен съд, както и като постановено при липса на правен интерес от предявения иск за ищцата, с който се търси защита на несъществуващи за същата права и като насочен против лица, които не са пасивно процесуално легитимирани да отговарят по иска, като се претендира да бъде обезсилено и производството прекратено.В условие на евентуалност се твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.Претендират се разноски.

Въззиваемата М.Л.А. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Б.Ж. и в хода на производството поддържа становище за неоснователност на същата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващите такива към нея от 25.03.2016г. и 19.07. 2016г. ищцата М.Л.А. излага, че е била владелец на недвижим имот с адм. адрес гр.Варна, ул.”Васил Друмев”№40, бл.40, вх.Ж, ет.5, ап.70, с идентификатор 10135.2560.400.1.70 по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г.Осъществявала е непрекъснато владение върху този имот от 13.06.2014г./когато е сключена съдебна спогодба по гр.д.№14585/11г. по описа на ВРС, с която имотът й е бил възложен в дял/ до 20.08.2015г., когато владението върху имота й е било отнето от В.П.Б. по скрит начин, в нейно отсъствие, чрез подмяна на патрона на входната врата на апартамента.За отнемането на владението узнала на 20.08. 2015г., когато В.Б. й го е съобщил по телефона.Към посочената дата се намирала извън града, като при завръщането си от извънградско пътуване установила на 23.08.2015г. при опита си за влезе в имота, че патронът на входната врата е сменен.Твърди, че в периода от края на м.10.2014г. до началото на лятото на 2015г. извършила основен ремонт на жилището, както и осъществила ново луксозно обзавеждане в същото.В него се намирали нейни лични вещи - дрехи, чанти, обувки, гоблени, бижута.Веднага, след като лично на 23.08.2015г. установила, че владението й е отнето, подала жалба до прокуратурата за извършените от В.Б. самоуправни действия.Между нея и В.Б. е бил сключен на 20.10.2014г. договор за покупко-продажба на този недвижим имот, обективиран в н.а.№48/14г.Тази сделка е била извършена обаче не поради намерението на страните да сключат такъв договор, а единствено за обезпечаване на сключен между същите страни договор за заем от 30.06.2014г., по който ищцата е заемополучател, а В.Б. заемодател, при заобикаляне забраната на чл.152 от ЗЗД за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона.Предвид нищожността на тази сделка /тази нищожност е предмет на изследване в друг исков процес/ и ищцата фактически не е предавала на В.Б.владението върху имота, а е продължила и след сделката да владее имота за себе си.На 24.10.2015г., след като съседи я информирали, че неизвестни лица изнасят покъщнината й, отишла там незабавно и заварила сина на В.Б. да изнася вещите й от избеното помещение, като там бил и ответникът А.Г.Г., който заявил, че е закупил имота на 16.10. 2015г. от В.Б., който й му предал владението върху него.Отново сезирала прокуратурата.Понастоящем владение върху имота осъществяват ответниците А.Г.Г. и И.П. Г., на които отнелият владението от ищцата В.П.Б. го е предал, като така ответниците поддържат състоянието на неправомерно отнемане на владението й върху имота.Предвид изложеното моли  ответниците да бъдат осъдени да й възстановят владението върху гореописания недвижим имот.

Ответниците А.Г.Г. и И.П. Г. в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор по исковата молба и в хода на производството оспорват предявения иск.Твърдят, че не са пасивно процесуално легитимирани да отговарят по предявения иск, т.к. не те са лицата, отнели владението върху имота на ищцата по скрит начин, като и самата тя сочи, че автор на деянието е трето за процеса лице – В.Б.Предвид горното считат претенцията на ищцата, насочена към тях, за недопустима.Същата е недопустима и защото е предявена след изтичане на период по-дълъг от 6 месеца от извършване на нарушението, както и защото ищцата не е владяла непрекъснато имота в продължение на шест месеца преди това.Не оспорват обстоятелството относно сключената съдебна спогодба по цитираното дело, с която имотът/сънаследствен между нея и брат й/ е бил възложен на ищцата, но твърдят, че след делбата тя не е установявала по никакъв начин фактическа власт върху имота, нито е упражнявала постоянно и трайно владение върху него.Ищцата е продала този имот на В.Б. на 20.10.2014г. като три дни след сделката му е предоставила ключа от жилището, като същият от 23.10.2014г. е установил и упражнявал фактическа власт върху имота - грижил се за него, посещавал го редовно, осигурявал почистването му.Ищцата не е извършвала ремонт в жилището, не го е обзавеждала, не е живяла в него.В началото на лятото на 2015г./месец май-юни/ В.Б. установил при посещенията си в жилището, че ищцата е влизала в него, без да го уведоми и без да поиска съгласието му.След проведен разговор установил, че при предаване на ключа през м.10.2014г. тя е запазила втори ключ от жилището и обяснила посещенията си като инцидентни и единствено с цел да вземе свои вещи след продажбата/до тогава В.Б. и М.А. били в близки отношения, основани на взаимно доверие/.В.Б. я уведомил, че не желае тя да влиза в жилището и, че ще смени ключа, както и, че има намерение да се разпореди с имота.Уведомявал я, че ще смени първоначално предадения му от нея ключ няколко пъти преди да предприеме това действие, вкл. в присъствието на негови служители.През лятото на 2015г. В.Б. потърсил посредничеството на фирми за покупко-продажба на недвижими имоти, вкл. и сключил договор за посредничество на 14.08.2015г., в резултат от което и се достигнало до сключването на договор за покупко-продажба с ответниците.Последните нито са отнемали от ищцата владението върху процесния имот, нито поддържат извършено от трето лице нарушение на владение.Поддържат и, че между ищцата и В.Б. никога не е имало уговорки същият да й върне имота в случай, че погаси заетата от него сума, нито ищцата да живее в имота.  

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

По допустимостта на обжалваното решение.

От ВОС е разгледан иск за възстановяване на нарушено владение, който видно от нормата на чл.356 от ГПК, специална по отношение общите правила, установени в чл.103 и чл.104 от ГПК, е винаги подсъден на районен съд като първа инстанция, независимо от цената на иска/в случая 34 472, 50лв./.Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.4 от ГПК решението на окръжен съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд.В решение №24/17.02.2014г. по гр.д.№4412/13г. по описа на ВКС, I гр.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, е прието, че нормата ще намери приложение, ако ответникът не е направил своевременно възражение за неспазване правилата на родовата подсъдност.В настоящия случай делото е било първоначално образувано по подадена искова молба пред РС-Варна/при спазване правилата за родова подсъдност/ и именно по направеното от ответника възражение, но в обратния смисъл, че делото според цената на иска се явява родово подсъдно като първа инстанция на ОС-Варна, е било прекратено от РС-Варна в първото насрочено о.с.з. и изпратено по подсъдност на ВОС, който от своя страна не е повдигнал необходимия спор за подсъдност, а е разгледал иска.В тази хипотеза, съдът приема, че нормата на чл.270, ал.4 от ГПК следва да намери приложение, още повече, че същата не поставя подобни разграничения.

Въззивниците поддържат, че не са пасивно процесуално легитимирани да отго -варят по предявения иск с пр.осн. чл.76 от ЗС, защото не те са отнели и не за тях е било отнето владението върху процесния недвижим имот.Съдът приема възраже -нието за неоснователно предвид следното.Макар и в известна степен непрецизно формулирани/непрецизно, защото се излагат и сместват както факти, попадащи във фактическия състав на нормата на чл.75 от ЗС, така и факти, които попадат във фактическия състав на нормата на чл.76 от ЗС, които състави от своя страна са ясно отграничени в закона/ твърденията на ищцата, въведени в исковата й молба и двете горецитирани уточняващи молби към нея са ясни, а именно, че владението й, продължило над шест месеца преди отнемането, й е било отнето неправомерно от трето лице нарушител, който и го е отнел за себе си, а не за ответниците, и едва впоследствие /след два месеца/ го е предал на ответниците, с които сключил тогава договор за покупко-продажба на този имот.Тъй като ответниците са лицата, които са във владение на имота и именно те продължават и поддържат с това владение нарушението на първоначалния нарушител, искът се предявява против тях.Видно от така изложените от ищцата факти е, че предявеният иск е с правна квалификация чл.75 от ЗС.Така, защото искът с пр.осн. чл.76 от ЗС/наричан в доктрината личен иск за разлика от иска с пр.осн. чл.75 от ЗС, наричан вещен иск/ е иск, който е възможно да се предяви единствено против лицето, извършило нарушението насилствено или по скрит начин, лично за себе си, или против лицето, за което е било извършено това нарушение, евент. универсалните им наследници.От тези характеристики на иска следва, че такъв иск не може да се води против лицето, придобило впоследствие владението от нарушителя.Когато се иска възстановяване на владението от това трето лице, то следва да се твърдят предпоставките на чл.75 от ЗС/владение и то, продължило повече от шест месеца преди отнемането/.В случая ищцата не твърди, че ответниците са нарушители, а единствено, че те с действията си поддържат отстраняването на владението й върху вещта, което владение е продължило повече от шест месеца допреди отнемането му/твърди се начало от м.06.2014г. до 20.08.2015г./, предвид което се иска възстановяване на владението от тях.Предвид така въведените от ищцата факти, от които се твърди, че произтича претенцията й, и формулирания петитум, съдът приема, че предявеният иск е с пр.осн. чл.75 от ЗС и ответниците по него са процесуално легитимирани да отговарят по същия.Ищецът в производството не е длъжен да дава правна квалификация на предявения иск, а и да даде такава, то същата не обвързва съда, защото даването на правна квалификация, т.е. подвеждането на изложените фактически обстоятелства и искане под дадена правна норма е на съда.В случая ВОС е приел, че е сезиран с иск с пр.осн. чл.76 от ЗС, но е разгледал именно изложените от ищцата фактическите обстоятелства, които от своя страна попадат в хипотезата на чл.75 от ЗС, т.е. се е произнесъл по предявения иск.В общата хипотезата грешно дадената от съда правна квалификация при разглеждане именно на въведените от ищеца фактически обстоятелства и петитум, води до неправилност на решението, а не до неговата недопустимост.От своя страна също в общата хипотеза при грешно дадена от първоинстанционния съд правна квалификация на иска, съгласно разрешенията, дадени в ТР №1/13г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд следва да даде при необходимост указания на страните във връзка с възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими към делото доказателства, които са пропуснали именно поради отсъствие, непълнота или неточност в доклада и дадените указания.В настоящата хипотеза, макар и при грешно дадена квалификация, дадените на страните указания са били именно във връзка с относимите към така предявения иск с пр.осн. чл.75 от ЗС доказателства, които и страните са ангажирали надлежно пред ВОС, предвид което и не е било наложително даването на нови указания, като допълнително на страните е била дадена възможност за ангажиране на такива и пред настоящата инстанция.

Съгласно нормата на чл.75 от ЗС владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, вкл. и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение.Искът може да се предяви в шестмесечен срок.

Владение върху процесния имот като фактическо състояние въззиваемата е установила след сключването на 13.06.2014г. на съдебна спогодба, одобрена по гр.д.№14585/11г. по описа на ВРС, XXI състав, с която имотът й е бил възложен в дял.Безпротиворечиво от показанията на св.Д.Ц./съсед, живущ в същия вход на втория етаж, който е и домоуправител/ и св.Г.Д./осъществявал продължителен ремонт в жилището/ се установява, че от месец септември-октомври 2014г. М.А. е предприела мащабен ремонт в жилището, за което свидетелят Д. Ц. знае, че е нейно, защото му казала, че е придобито след като извършила делба с брат си/жилището е било на майка им и баща им, живели там докато починали, а после до извършване на делбата там живял брат й Н.К. /записан в домовата книга през 2009г./, който гледал майка им до смъртта й през 2010г. Ремонтът бил основен/участвали освен свидетелят Г.Д. и още пет-шест човека/ - вкл. с избиване на стени, изграждане на нови, направа на нова баня с вана, шпакловки, подови настилки, смяна на дограма, смяна на врати, нова кухня с уреди, както и дълъг - в рамките на няколко месеца, а и луксозен-вкл. с луксозно обзавеждане.Докато траел ремонтът М.А. не живеела в жилището, защото подобен мащабен ремонт не го позволява, а живеела съвсем на близо в нейно друго жилище на не повече от 100 метра, а когато ремонтът приключил и било докарано ново обзавеждане, започнала да донася вещите си от другото си жилище /свидетелят носил чували и куфари с дрехи/ и други хора и помагали с пренасянето на багаж.Също безпротиворечиво от тези показания се установява, че поне до началото на месец 04.2015г./т.е. в рамките на шест месеца от началото на устано -вената фактическа власт/, а и през м.05.2015г., М.А. е била във владение на имота, за който демонстрирала и намерението си за своене, като трети лица за семейството й лица не са имали достъп до него и не са осъществявали такъв.Този факт съдът приема за установен, независимо от показанията на св.П.Ч.и св. А.Й., двамата служители във фирмата на В.П.Б., съгласно които когато М.А. продала през м.10.2014г. това жилище на В.Балев, същата му донесла и ключа от апартамента и го предала пред тях в офиса му.Представен е договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№48/20.10.2014г., съгласно който М.А. продава на В.Б. процесния апартамент за сумата от 119 598, 40лв., равняваща се на данъчната оценка на имота, изплатена преди сключване на договора.В настоящото производство съдът не може да изследва правото на собственост върху процесния имот, вкл. и твърденията на М.А. за нищожност на цитирания договор, според които същият бил сключен за обезпечение на сключен между нея и В.Б. договор за заем/също представен по делото/, с уговорка след като изплати заема, собствеността върху апартамента да й бъде върната обратно, или пък твърденията на насрещната страна, че договорът е действителен, защото апартаментът е даден вместо връщане на дълга, защото уговорките между страните били част от заема да се изплати на заемодателя именно чрез прехвърляне на собствеността, съответно без уговорка за обратно връщане.Договорът се коментира от съда само с оглед показанията на свидетелите, че М.А. предала ключа от жилището на В.Б. около 23.10.2014г.Видно от показанията на първите двама посочени свидетели категорично М.А. е имала достъп до жилището и след посочената дата.Ако и да бъде прието, че в началото същата си е запазила втори ключ от жилището, то видно от показанията на св.Г.Д. е, че на третия, четвъртия месец от ремонта/т.е. около м.декември 2014г.-януари 2015г./ е била монтирана нова входна врата на жилището с нова ключалка, от която ключове е имала само М.А., т.е. след посочената дата В.Б. не е имал достъп до имота.Предвид гореустановеното съдът приема, че въззиваемата е осъществявала непрекъсната фактическа власт с демонстрирано намерение за своене върху процесния недвижим имот в период по-дълъг от шест месеца до момента на отнемането му.Ирелевантно е дали е живяла постоянно в този имот и го е ползвала като свое основно жилище, или е притежавала само тя ключа от него/евент. и членовете на семейството й/ като го е посещавала спорадично, но достъпът на други лица е бил ограничен, като и последното покрива необходимите изисквания за осъществяване на фактическа власт.Страните не спорят относно обстоятелството, че владението е отнето от В.Б. чрез подмяна на ключалката на входната врата/вече новата/, извършено във време, когато М.А. не се е намирала в жилището /така и според показанията на свидетелите, водени от въззивниците/ и, че към момента на извършване това непосредствено не е могло да стане нейно достояние. Спорен е моментът на това отнемане.Той от своя страна има пряко отношение към допустимостта на предявения иск, т.к. абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост е същият да е предявен в срок до 6 месеца от извършване на нарушението, или в случая от отнемане на фактическата власт от В.Б.Този срок е преклузивен, за него съдът следи служебно и при предявяване на иска след този период същият се явява недопустим, а образувано по него производство подлежи на прекратяване.

Съгласно показанията на св.Д.Ц. през месец юли 2015г. М.А. се нанесла да живее да живее постоянно в жилището, дошъл да живее там и мъжът й, той тръгвал рано, основно е виждал нея.Виждал е и синът й да излиза от там рано сутринта.В средата на месец август видял, че във входа има хора от посредническа агенция за недвижими имоти.Чул, че си говорят за продажба на апартамент на петия етаж.Понеже на петия етаж се намират жилището на М.А. и на една възрастна жена, за която предположил, че не е възможно да й продават жилището, се обадил по телефона на М.А., за да я попита какво става.Тогава тя не била във Варна и му казала „ах, този ми е продал апартамента”, като казала и име, което свидетелят тогава не запомнил, попитал е как е възможно някой да ти продаде жилището, а тя казала, че това са си техни отношения.Впоследствие като се срещнали му обяснила по-подробно.Тя отишла за 10-15 дни в гр.София през м.08. 2015г.Разказала му, че тогава през втората половина на м.08.2015г. В.Б. влязъл с ключар и сменил патрона на входната врата.Обяснила, че му е прехвърлила апартамента, но имали уговорка да не се продава.Разказала му, че апартаментът бил пълен и не си е изнесла багажа.

Съгласно показанията на св.И.А./син на ищцата/ майка му се нанесла да живее в жилището някъде пролетта, началото на лятото на 2015г.В жилището живеела сама, не живее с баща му, свидетелят я посещавал понякога.В края на лятото, т.е. в края на м.август или началото на м. септември на 2015г., В.Б. й се обадил за среща и я извикал в офиса си, свидетелят отишъл с нея.В.Б. започнал да крещи как отишъл с ключар и сменил патрона, че тя няма право да влиза в апартамента, докато не й върне парите.Тя обяснила, че вещите й са там, а той й казала, че когато иска да му се обади и да отиде да си ги вземе.Последно свидетелят отключвал с притежавания от него ключ жилището 10-15 дни преди срещата.След тази среща отишъл веднага до жилището и установил, че ключът е сменен.Свидетелят водил впоследствие разговори с В.Б. по повод личните вещи на майка му и по повод това, че се водят клиенти за апартамента.

Съгласно показанията на св.Н.Д. с В.Б.са били съученици от гимназията, същата работи във фирма за недвижими имоти „Адрес”.В края на лятото, през месец август на 2015г., в началото или в края на този месец/свидетелката не си спомня точно, мисли, че може би в края/, В.Б. й се обадил и казал, че иска да продаде един апартамент, в който казал, че никой не живее, а той го е купил и иска да го продаде.Отишла да офиса му, разговаряли.Отишла до апартамента, находящ се на ул.”В.Друмев”№40, защото без да го види не може да каже становището си. Трябвало да се срещнат там с В.Б., но той имал работа и жилището й отворила негова сътрудничка.Направило й впечатление, че в жилището е направен хубав ремонт, но и това, че в него не се живее постоянно, имало особен дъх.Банята не била употребявана въобще, нямало кърпи, сапуни, в кухнята нямало чаши, чинии, нямало нищо в шкафовете, отворила хладилника, керамичният плот бил чисто нов. Сътрудничката не й предала ключа, обяснила, че те ще отключват, т.к. било по-особено заключването.Влязла в апартамента два пъти.Първият път е бил гореописаният, а вторият в края на м. август или началото на м.септември, когато отишла да направи снимки.Първият път не направила снимки, т.к. не било ясно в какво състояние ще е жилището, а и В.Б. искал първо да се определи цена.Една седмица след снимките подписали с В.Б. договор за посредничество.

Съгласно показанията на св.П.Ч., служител на В.Б., в началото на лятото на 2015г. В.Б. дошъл ядосан в офиса със сина си и разказал как в жилището тече ремонт, намерили там някакъв майстор.Обадил се по телефона на М. А. и след малко тя дошла при него със сина си.Имало скандал.В.Б. й казал, че ще смени ключа, защото тя без негово знание прави ремонти.М.А. не е казвала тогава, че живее в жилището.След като казал, че ще смени ключа и го сменил в също началото на лятото през м.юни на 2015г./началото или края на този месец/.После в някъде около края на лятото предприел действия за продажба на жилището, сключил договор с агенция, една от секретарките ходила с агентката от посредническата агенция за оглед.Ключовете са апартамента стояли в офиса.

Съгласно показанията на св.А.Й., служител на В.Б., същата познава жилището, защото е ходила да го почиства през месец юни 2015г.Преди това почистване също през месец юни 2015г. В.Балев дошъл един ден ядосан в офиса и споделил, че се извършва ремонт в жилището, за което узнал случайно, минавайки в близост.Обадил се веднага на М.А. и я попитал как може да извършва ремонт.Тя дошла в офиса при В.Б. с един голям джип, той бил изненадан, че му дължи пари, а поддържа такъв висок стандарт на живот.Станало скандал.След като се сменил ключът/свидетелката ходила до ключар в близост до офиса да организи- ра смяната, но не е ходила с ключаря след това до там/ поосвежили апартамента, почистили праха, прозорците.Когато свидетелката през м. юни е ходила в жилище -то, не е личало същото да е било обитавано.Било оборудван с печки, хладилници и други вещи, но те не били използвани, стояли в транспортните опаковки, нямало лични вещи.

Съгласно показанията на св.Н.И., работил за В.Б. през 2008г., през м. юни 2015г.-началото или края на този месец, не си спомня точно, но помни, че било вече в сезона, т.к. в хотела вече имало хора, той му се обадил и го помолил да сменят един патрон на входна врата на апартамент, находящ се зад Спортна зала, на последния етаж, в сграда без асансьор.Тогава свидетелят работил като поддръжка в хотел „Плиска” на Златни пясъци.И друг път е правил ремонтни услуги на В.Б. от благодарност, че му намира работа.Отишли през месец юни на 2015г. до апартамента, долу входната врата на блока била отворена.Входната врата на апартамента била дървена, кафява, не била много скъпа, но патронът бил скъп. Б. му казал, че предният собственик е имал ключ за нея и вкарал там работници да работят без негово съгласие и заради това искал да се смени патрона.Носил нов със себе си и свидетелят разпробил стария патрон и сложил новия.По време на тези действия не е виждал съседи от блока.

Съгласно показанията на св.С.С., познаваща М.А. от 1986г.-1987г. и поддържаща приятелски отношения с нея, М.А. я е запознавала с В.Б. през 2013г. в едно заведение, и втори път през 2015г. пак ги е запознавала, вероятно забравила, че вече се познават.Тогава М.А. работила в едно заведение в Морската градина и Б. дошъл там през месец май или юни, но като, че ли било юли месец на 2015г., не може да каже с точност, но бил много топъл слънчев ден.Коментирали с него в кратък разговор, докато М. не била при тях, че в апартамента й е направен много хубав ремонт, който вече е приключил и тя живее там.Той не реагирал по никакъв начин, като свидетелката предполага, че му е ясно за кое жилище на М. се говори.И при първата и при втората среща свидетелката останала с впечатление, че В.Б. и М.А. са близки приятели.Виждала е апартамента общо 2-3 пъти/нямало асансьор, а вити стълби, като свидетелката има фобия от стълби/.За първи път се качила в края на 2014г., докато се извършвал грубият ремонт.После го е видяла през м.04.2015г., вече ремонтът бил приключил.М. се нанесла да живее в жилището през месец март-април на 2015г., напуснала стария си апартамент, където останал да живее синът й.М. живеела сама в жилището.Със съпруга й са разделени от близо 10 години.Последно е ходила до и е влизала в жилището с М. някъде около 10-15 август, преди  това месец юни и юли М. се прибирала в същото жилище.Около 10-15 август свидетелката заминала за Бургас и се върнала за тържеството по повод рождения на внучката на М. И.Празнували го на 22.08.2015г. в заведението на М. в морската градина.М. нямала настроение.Малко по-късно й споделила, че В.Б. е разбил бравата и е влязъл в апартамента й и живее там, а тя не може да си вземе багажа.Не помни да й е споменавала точната дата, на която е разбита бравата.

За да бъде допустим предявеният иск е необходимо най-рано владението да е било отнето на 15.08.2015г., т.к. исковата молба е депозирана на 15.02.2016г./не се твърди, нито се установява същата да е била подадена по пощата/.В случай, че владението е отнето преди 15.08.2015г. предявеният иск е недопустим.

Видно от изложените свидетелски показания на водените от всяка от страните свидетели е, че всяка група свидетели дават принципно противоречиви показания в сравнение с тези на другата група досежно този момент, съответно месец юни и месец август 2015г.На всеки от свидетелите показанията следва да се ценят при условията на чл.172 от ГПК - в най-голяма степен на сина на въззиваемата и на лицата, служители на В.Б., но така и на лицата, поддържащи близки или средно близки приятелски отношения с някоя от страните/С.С., Н.Д., Д. Ц./.

Съдът констатира противоречия между показанията на св.Д.Ц.и св.С.С., досежно основни факти, а така и противоречия между техните показания и твърденията на самата ищца в исковата молба, както и твърденията й при сезиране на прокуратурата с подадената жалба на 27.08.2015г.Според показанията на св.Д. Ц. М.А. се нанесла да живее в жилището през м. юли 2015г, а съгласно тези на св.С.С. през месец март-април 2015г. и е живяла там и през месеците май и юни.Според посоченото от ищцата в подадената от нея жалба до ВРП на 27.08.2015г. същата смятала да са нанася да живее в жилището през месец август 2015г.Според показанията на св.Д.Ц. в жилището от месец юли живеел и съпруга на М.А., който излизал рано, а съгласно показанията на св.С. С. и на св.И. А. М.А. е разделена със съпруга си от около 10 години и не живеят заедно.Според показанията на св.Д.Ц. М.А. заминала за 10-15 дни през втората половина на м.август 2015г. в гр.София и смяната на патрона се случила докато я няма в града.Свидетелката С.С.не сочи за подобно пътуване.В подадената жалба до ВРП ищцата е посочила, че няколко дни преди подаването й В.Б. я поканил в офиса си и й казал, че е сменил патрона на входната врата/в исковата молба се сочи, че тази дата е 20.08./ и й казал да й даде адрес на който да закара намиращите се там нейни вещи.Същата тогава нямала време да провери дали това е истина, т.к. трябвало да пътува до гр.София през същия ден и едва при завръщането си от София на 23.08.2015г., установила, че ключът е сменен.Според показанията на св.И.А. той присъствал при този разговор на майка му с В.Б., който се състоял в края на месец август 2015г., и веднага след разговора отишъл до жилището и установил, че действително патронът е сменен.Според показанията на св.С.С. М.А. споделила с нея за смяната на патрона именно на 22.08.2015г., когато празнували заедно в гр.Варна рождения ден на внучката й.

Показанията на и св.П.Ч., А.Й. и Н.И. са относително вътрешно непротиворечиви с изключение на соченото от св.А.Й., че тя организирала смяната на ключа при ключар/въпреки, че не е ходила след това с него/, и соченото от св.Н.И., че не ключар, а той е сменил патрона на бравата.Непротиворечиви са относно момента на смяната на ключа като момент, предшестващ месец август 2015г.Св.Д.Ц. няколкократно сочи, че е видял хора от посредническа агенция да се качват към апартамента през средата на месец август.Съгласно показанията на Н.Д., която е служителят от посредническата агенция, с която първоначално се е свързал В.Б., това се е случило през месец август /началото или края, не може да уточни/, но сочи, че след първоначалното проучване на жилището и уточняване на цената подписали договор за посредничество /представен по делото, подписан от нея и Б. и датиран като съставен на 14.08. 2015г./.Документът няма достоверна дата за въззиваемата по см. на чл.181 от ГПК, но се подкрепя, както от показанията на св.Д.Ц., така и от показанията на св. Н.Д., които са двамата свидетели най-малко заинтересовани от изхода на делото по см. на чл.172 от ГПК.След като към средата на месец август В.Б. вече е имал ключ от апартамента, така щото да осигури оглед за посредническата агенция, а преди това в него вече са влизали негови служители, за да го почистват /прах, прозорци/, то не бе могло да се приеме, че владението е било отнето след 15.08.2015г.Липсват доказателства, които да сочат за противното с изключение показанията на св.И.А.-син на въззиваемата и св.С.С.-близка приятелка на въззиваемата.Преценявайки в съвкупност събраните гласни доказателства, съдът приема, че отнемането на владението чрез смяната на ключа на входната врата на апартамента, в който М.А. не е живеела, но е бил в нейно владение, е било извършено от В.Б. преди 15.08.2015г., но предвид вътреш -ните отношения между последния и въззиваемата по повод сключения между тях договор за заем и прехвърляне собствеността върху жилището през м.10.2014г. /било като обезпечение на заема с уговорка собствеността да се върне след погасяване на заема, било като даване вместо изпълнение според различните твърдения на страните/, то и въззиваемата не е предприела постъпки по повод смяната на ключа до момента, в който не е узнала, че В.Б.е предприел действия по продажбата на жилището, което се е осъществило в средата на месец август 2015г.

Предвид установяване в производството, че искът е предявен след изтичане на посочения в закона шестмесечен преклузивен срок за неговото предявяване, съдът приема, че същият е недопустим/смяната на ключа на прилежащото към жилището избено помещение през м.10.2015г. в случая е ирелеватно, доколкото се претендира възстановяване на владението върху самия апартамент, а то е било отнето преди 15.08.2015г./.Решението на ВОС, постановено по недопустим иск, подлежи на обезсилване, а производство по делата на прекратяване.     

Въззивниците претендират присъждане на разноски, каквито следва да им бъдат присъдени на осн. чл.78, ал.4 от ГПК.Представили са доказателства за направени разноски пред първа инстанция в размер на 1 920лв., представляващи адв.възнаграждение, както и 6,80лв., представляващи д.т. за съдебно удостоверение с преводна такса, а пред настоящата инстанция в размер на 689, 45лв., представляващи д.т. и 2000лв., представляващи адв.възнаграждение, като общо следва да им бъде присъдена сумата от 4 616, 25лв.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение №185/17.02.2017г., постановено по гр.д.№2208/16г. по описа на ВОС, гр.о., и

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№2208/16г. по описа на ВОС, гр.о. и по в.гр.д.№307/17г. по описа на ВАпС, гр.о., на осн. чл.270, ал.3, изр. първо от ГПК.

ОСЪЖДА М.Л.А. с ЕГН **********, адрес *** да заплати на И.П. Г. с ЕГН ********** и А.Г.Г. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, сумата от 4 616, 25лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.4 от ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                            ЧЛЕНОВЕ: