Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

                                                             № 140

 

30.09.2013 г.,  гр. Варна

                                                 В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на осемнадесети септември, две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маринела Дончева

        ЧЛЕНОВЕ: Иван Лещев

            Петя Петрова

Секретар: Ю.К.

Прокурор: Анна Помакова

Като разгледа докладваното от съдия П.П. въззивно гр.д. №309 по описа на съда за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е въззивна жалба вх. № 38685/21.12.2012 г. от П.Ч.Ч., В.Н.Ч., Д.П.Ч. и С.П.Ч., подадена чрез адв. М.Н., против решение № 2488/11.12.2012 г., постановено по гр.д.№ 863/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което срещу тях е уважен иск по чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД с цена 279 790,55 лв. и е отнето в полза на държавата имущество, както следва:

От П.Ч.Ч., ЕГН: **********, с правно основание чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД: - 2500 /две хиляди и петстотин/ лв., представляващи левовата равностойност на 25  дружествени дяла от капитала на "Капитал - 2002" ООД, ЕИК 103940299, per. по фирмено дело № 1587/2005 г. на Варненски окръжен съд, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул." Чаталджа " № 19, вх.З, ет.4, ап.25; - 5000 /пет хиляди/ лева, представляващи левовата равностойност на 50  дружествени дяла от капитала на "Капитал 2005" ЕООД, ЕИК 103952159, per. по фирмено дело № 2634 / 2005г. на Варненски окръжен съд, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул." Чаталджа " № 19, вх.З, ет.4, ап.25;

- от П.Ч.Ч., ЕГН: **********, с правно основание чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД:- Сумата от 11 500 /единадесет хиляди и петстотин/ лв. от продажбата на ЕТ "Д. *** комерс - П.Ч.", ЕИК 030033376, прехвърляне на предприятие, вписано ф.д. 7115/1992г. (първоначална per. по фирмено дело № 2421/1991г.) на Варненски окръжен съд, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул." Чаталджа " № 19, вх.З, ет.4, ап.25;- Сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин /лв. от продажбата на 25 дружествени дяла от капитала на "Капитал инвестмънт" ООД, ЕИК 103948901, per. по фирмено дело № 2245/ 2005 г. на Варненски окръжен съд, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул. "Цар Освободител" № 17, вх.А, ет.2, ап.З;- сумата 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв. от продажбата на 25 дружествени дяла от „Гео Капитал” ООД, ЕИК 148126593, рег. по ф.д. № 3958/2007 год. на Варненски окръжен съд, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Стефан Стамболов 17, ет.1;- сумата 67 252.35 /шестдесет и седем хиляди двеста петдесет и два лева и тридесет и пет стот./ лв. от продажба извършена от него на недвижим имот, находящ се в с.Огняново, община Гърмен, област Благоевградска, представляващ Монолитна четириетажна масивна железобетонна сграда „Нова почивна станция”, със застроена площ от 1 152 кв.м., разгърната застроена площ 4 970 кв.м. и кубатура 13 640 куб.м., ведно с „Миро”, представляващо бетонов цилиндричен вертикален резервоар с диаметър 1,5 метра и височина 2 метра, както и принадлежащата земя към същите сгради, представляваща неурегулиран имот с площ 5 362 кв.м. застроена и незастроена площ в местността „Баните”, при съседи на имота: от изток – река Канина, от запад – Стара почивна станция, от север - Държавен горски фонд и от юг – скат и река Канина;

- от П.Ч.Ч., ЕГН: ********** и В.Н.Ч., ЕГН **********, с правно основание чл.9 и чл.10, във връзка с чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД: -       Лек автомобил, марка "ВАЗ", модел "2101" с рег.№ В 1420 Н, рама № 2187875, двигател № 2416636, дата на първа регистрация 28.11.1983 г., дата на придобиване 14.09.1989г.;- Сумата от 115,81 /сто и петнадесет лева и осемдесет и една стот./ лв. налична по банкова сметка *** *** " ОББ " АД; -Сумата от 20,35 /двадесет лева и тридесет и пет стот./ лв., представляваща левова равностойност на13,81 щатски долара по курса за деня, налична по банкова сметка *** " ОББ " АД;-Сумата от 142,66 /сто четиридисет и два лева и шестдесет и шест стот/ лв., представляваща левова равностойност на 72,94 евро по курса за деня, налична по банкова сметка *** " ОББ «АД; - Сумата от 158,28 /сто петдесет и осем лева и двадесет и осем стот./ лв., равностойност на 106,79 щатски долара, налична по банкова сметка *** "SG Експресбанк" АД, клон Транспортна; -Сумата от 25.50 /двадесет и пет лева и петдесет стот./ лв, представляваща наличността по банкова сметка *** *** - в ТБ " Уникредит Булбанк " АД, клон Център Г.С.Раковски София;

- от П.Ч.Ч., ЕГН: ********** и В.Н.Ч.. ЕГН **********, с правно основание чл.9 и чл.10, във връзка с чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД: -Сумата от 55 376.80 /петдесет и пет хиляди триста седемдесет и шест лева и осемдесет стот./ лв. от продажбата на АПАРТАМЕНТ № 25 , на четвърти етаж, вх.В на сграда, построена върху държавна земя в XVIII подрайон на гр.Варна на ул."Чаталджа" № 19 и представляващ хол-дневна, две спални, кухня, два коридора с ниша за дрешник, баня, клозет, тераса с лоджия и балкон с площ 96.84 кв.м., при съседи: ап.24 на Л. и М. Л.и, ап.26 на Г. Т. Г., ул.”Ген.Столетов" и ул."Чаталджа", заедно с принадлежащото му избено помещение № 17 с пространство от 7.68кв.м. при съседи: изба № 16 на Тодор и Димитрина Станеви, както и 1.8172% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, отчужден с Нотариален акт № 99, том I, рег.№ 2057, дело № 93/2003г. от 02.04.2003г. (Акт № 24, том XIV, дело 3039/2003г. на СВ - Варна); - Сумата от 11 430.00 /единадесет хиляди четиристотин и тридесет/ лв. от продажбата на 500 кв.м. идеални части от ВИЛНО МЯСТО, находящо се във вилна зона на гр.Варна, ул. 22, № 16, цялото с площ от 967 кв.м., съставляващо парцел V - 1125, кв.44 по плана на вилна зона на гр.Варна, при съседи: И. П., н-ци на Я. Ц. и Й. Г., като Б. П. Д. и М. П. Д. запазват изцяло собствеността върху построената във вилното място вилна сграда отчужден с Нотариален акт № 96, том I, рег.№ 2029, дело № 90/2003г. от 01.04.2003г. (Акт № 183, том XIII, дело 2982/2003г. на СВ - Варна); - Сумата от 10 032.50 /десет хиляди тридесет и два лева и петдесет стот./ лв. от продажбата на ВИЛНО МЯСТО, находящо се във вилна зона на гр.Варна, с площ от 467 кв.м., съставляващо парцел V - 1125, кв.44 по плана на вилна зона /II част/ на гр.Варна, при граници на парцела: на север - улица XXII, на изток - парцел XXV - 1125, на юг - парцел II - 1125, на запад - парцели XXI -1202"А" и IV - 1202, ведно с построената във вилното място вилна сграда, отчужден с Нотариален акт № 95, том I, рег.№ 2027, дело № 89/2003г. от 01.04.2003г. (Акт № 179, том XIII, дело 2978/2003г. на СВ - Варна); - Сумата от 9 180 /девет хиляди сто осемдесет/ лв. от продажбата на МАГАЗИН в гр.Варна, ул." Македония " № 102, вх.Г, в приземния етаж на сградата, с площ от 15.75 кв.м., при съседи: на северозапад - коридор, на югозапад - избено помещение на В. Г. / М. / Я. с № 10 п вх.Г, на югоизток - изба № 11 п вх.В на М. Г. Р. и В. Н. Р. и на североизток - двор, както и 0.1498 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавната земя отредена за блока, в кв.459 на I подрайон - Варна отчужден с Нотариален акт № 23, том I, рег.№ 217, дело № 23/1998г. от 27.11.1998г. (Акт № 44, том XXXII, дело 10386/1998г. на СВ -Варна); - Сумата от 1 000 /хиляда/ лв. от продажбата на лек автомобил, марка "Хонда", модел "Акорд" с рег.№ В 0067 АС, рама № JHMCD45300C202782, двигател № F20B23002657, дата на първа регистрация 01.01.1996г., отчужден съгл. договор от 22.01.1999г.; -Сумата от 127 /сто двадесет и седем/ лв. представляваща пазарна стойност към датата на отчисляване /06.11.1992г../ на лек автомобил марка "Рено", модел "Фуего GTL" с рег.№ В 5277 П, рама № 8091/457900, двигател без номер, дата на първа регистрация 06.07.1981г., дата на придобиване - 12.11.1987г.; - Сумата от 31,30 /тридесет и един лева и тридесет стот./ лв. представляваща пазарна стойност към датата на отчисляване /21.02.1994г../ на Лек автомобил марка "Хонда", модел "Акорд" с рег.№ В 1439 Р, рама № ШМСА553000С112441, двигател № А20А22004592, дата на първа регистрация 03.03.1987г., дата на придобиване - 26.11.1991 г.; -Сумата от 700 /седемстотин/ лв. от продажбата на Лек автомобил марка "Мазда", модел "323" с рег.№ В 0850 А, рама № JMZBG144200649402, двигател № В6136892, дата на първа регистрация 08.07.1992г., дата на придобиване - 18.01.1993г., отчужден съгласно договор от 09.11.1998г.-   Сумата от 10 000 /десет хиляди/ лв. от продажбата на Лек автомобил марка "Сузуки", модел "Витара" с рег.№ В 3399 КС, рама № JSAFTL52V00102513, двигател № J20A125223, дата на първа регистрация 20.10.1998г., отчужден съгласно договор от 11.06.2007г.;

- от Д.П.Ч., ЕГН ********** и С.П.Ч. ЕГН **********, чрез законните и представители П.Ч.Ч., ЕГН: ********** и В.Н.Ч., ЕГН **********. с правно основание чл.9, във връзка с чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД:

-  ВИЛНО МЯСТО с площ от 467 кв.м., находящо се във вилна зона на грл. Варна, с административен адрес гр. Варна, сп. "Марек", ул.22, № 16, съставляващо парцел V - 1125, кв.44 по плана на вилна зона на гр.Варна, одобрен със заповед № 1035/19.09.1961 г., при граници на парцела: улица XXII, парцел XXV - 1125, парцели XXI - 1202"А" и IV - 1202, ведно с построената във вилното място второстепенна сграда, полумасивна с площ 5 кв.м.сграда, придобито с Нотариален акт № 28, том I, рег.№ 378, дело № 22/2006г. от 17.02.2006г. (Акт № 146, том IX, дело 2062 / 2006 г. на СВ - Варна) от Д.П.Ч., действаща със съгласието на своята майка В.Н.Ч. и от С.П.Ч., представлявана от своята майка и законен представител В.Н.Ч.,

          и жалбаподателите са осъдени да заплатят на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност разноски по делото в общ размер на  6 805.81 лв. и са осъдени да заплатят държавна такса  от 11 191.62 лв.

Жалбоподателите са сочили, че решението е неправилно - простановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано, като са молили за отмяната му и за отхвърляне на мотивираното искане на комисията. Изложили са следните оплаквания: - не били налице кумулативно предвидените в чл.3 от ЗОПДИППД предпоставки за провеждане на производството, а именно Ч. да е придобил имущество със значителна стойност и да може да се направи основателно предположение, че то е придобито от престъпна дейност; - неправилно бил изследван и периода след 2003 г. до 2008 г., тъй като той бил след установената престъпна дейност и нямал отношение към нея; - не трябвало да се възприема заключението по икономическите експертизи за периода след 2003 г.; - съдът не обосновал как и доколко извършеното престъпление би могло да доведе до придобиване на имущество и то на значителна стойност за периода от 1984 г. до 2003 г., както и след това до 2008 г.; - налице били доказателства за придобиване на всички недвижими имоти и то преди 2003 г. със средства от законни източници; - неправилно съдът автоматично приел, че посочената в нотариалните актове цена е недостоверна; - съдът не мотивирал защо е приел първия вариант от заключението на тройната експертиза, като при останалите два варианта имуществото било в размер под допустимата разлика от 60 000 лв.; - неправилно не били кредитирани свидетелските показания на бащата на проверявания, който дарил на внучките парични средства за закупуването на вилния имот; - налице бил принос на съпругата в придобиванетона имуществото от трудови доходи, което не било отчетено от съда; - евентуално са настоявали за отмяна на решението в частта на отнемането на вилния имот;

В съдебно заседание въззивниците са поддържали жалбата.

Насрещната страна – КОНПИ /правоприемник съгласно § 3, ал. 3 от ЗОПДНПИ /отм./ на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/ е подала писмен отговор, с който е оспорила жалбата и е молила за потвърждаване на обжалваното решение. Правилно окръжният съд приел, че не е необходима причинна връзка между придобиването на имуществото и конкретната престъпна дейност, като тя се предполагала по презумпция по чл.4 от ЗОПДИППД /отм./. Законът не ограничавал комисиято по отношение на проверявания период в рамките на 25 годишния срок. Периодът на проверката не бил обвързан с датата на конкретното престъпление.  Не било достатъчно лицата да са придобили своето имущество чрез законово регламентиран придобивен способ, като законният източник по смисъла на чл.4 от ЗОПДИППД /отм./ не бил тъждествен с чисто юридическото основание за неговото придобиване. На отнемане подлежало имущество от престъпна дейност въобще, а не от престъпната дейност за което лицето е осъдено. Окръжният съд в съответствие с практиката на ВКС не възприел посочената в нотариалните актове цена, при наличието на оспорване от комисията и наличието на експертизи в тази връзка.  Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 172 от ГПК съдът не кредитирал показанията на свидетеля – баща на проверявания и кредитирал вариант първи от заключението на вещите лица.

В съдебно заседание, комисията е оспрорвала жалбата и е поддържала писмения отговор.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, Прокуратурата, чрез прокурор Помакова, е оспорила жалбата и е молила за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, на основание чл.267 от ГПК, като извърши проверка на допустимостта на въззивната жалба, намира следното: Въззивната жалба е подадена от лица, легитимирани да обжалват решението на първата инстанция, с което се отнема имуществото, като неизгодно за тях. Правото си на жалба те са упражнили в срок, а жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно, допустимо, а по наведените оплаквания по правилността му, намира следното:

Пред окръжен съд – Варна са били предявени искове по чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД срещу П.Ч.Ч., В.Н.Ч., Д.П.Ч. и С.П.Ч. за отнемане на имущество, съставляващо: -паричната равностойност на дружествени дялове от капитала на „Капитал 2002” ООД, равностойност на дружествени дялове от капитала на „Капитал 2005” ЕООД, получените суми от продажбата на предприятието на ЕТ „ Д. *** Комерс- П.Ч.”, от продажбата на дялове от капитала на „Капитал инвестмънт” ООД, от продажбата на дялове от „Гео Капитал” ООД; - за отнемане на налични по банкови сметки суми; - за отнемане на суми:- 67252,35 лв. получени от продажбата на имот в с.Огняново; - 55 376,80 лв. от продажбата на апартамент в гр.Варна, ул. „Чаталджа”; - 11 430 лв. от продажбата на вилно място от 500 кв.м. във вилната зона на гр.Варна, както и 10 032,50 лв. от продажбата на 467  кв.м., съставляващо останалата част от същото вилно място, заедно с построената в него вила; - 9 180 лв. от продажбата на магазин в гр.Варна, ул.”Македония” № 102, вх.Г; - за отнемане на суми от продажбата на леки автомобили, както и за отнемане на лек автомобил марка „ВАЗ”, рег.№ В 1420 Н, както и отнемане на придобитото от непълнолетните дъщери вилно място от 467 кв.м., заедно с масивна вила, находящи се във вилната зона на гр.Варна, общо имущество на стойност 279 790,55 лв., придобито от прстъпна дейност – престъпление по чл. 243, ал.1, пр.1 от НК, като с влязла в сила на 01.10.2008 г. присъда по НОХД № 695/2005 г. проверяваният е бил признат за виновен в това, че през периода от 04.04.2003 г. до 04.07.2003 г. в гр.Пловдив и в гр.Варна участвал в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл. 243, ал.1, пр.1 от НК – като изготвят неистински  парични знаци с курс в страната  и в чужбина – общо 4 бр. неистински банкноти, от които – 3 бр. банкноти с номинал 500 евро, без серии и номера  и 1 бр. банкнота с номинал 100 щатски долара, емисия 1996 г., и на основание чл. 321, ал.3, пр.2, т.2 вр. чл. 243, ал.1, пр.1 от НК и чл. 54 от НК му е било наложено наказание – лишаване от свобода за срок от шест години.

 Зачетено е било предварителното му задържане от 08.07.2003 г. до 06.12.2004 г.

Съгласно чл.1, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ на отнемане по този закон подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата или конфискувано по други закони имущество. В този смисъл и целта на закона е предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги само от престъпна дейност и предотвратяване разпореждането с имуществото, придобито именно от престъпна дейност.

Производството по този закон съгласно чл. 3, ал. 1 се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество на значителна стойност, а съгласно §1, т.2 от ДР на Закона „значителна стойност” е такава над 60 000 лв. /400 МРЗ/, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност и срещу него е започнало наказателно преследване за едно от посочените в т. 1 - 25 престъпления.

Предпоставките, при които в производството по иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД /отм./ съдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата са лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал.1 от Закона или да е налице условие по чл.3, ал.2 от същия и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото , в т.ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът следва да изгради изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая, въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществяваната  престъпна дейност.

В настоящия казус е установено, че проверяваният е осъден именно за престъпление, попадащо в предметния обхват на закона – чл. 3, ал.1, т.15 и т.21 от ЗОПДИППД /отм./, както и че придобитото имущество е на значителна стойност по смисъла на закона, а именно на сума надхвърляща 60 000 лв. /400 МРЗ/, в каквато насока са заключенията на вещите лица по оценъчните и икономическите експертизи. Преценката дали имуществото е на значителна стойност е въз основа на цялото имущество на лицето, придобито в проверявания период, независимо дали е било отчуждено и кому принадлежи  правото на собственост към момента на започване на проеверката. Независимо дали проверяваното лице е прехвърлило правото на собственост, но сделката е недействителна по отношение на държавата /чл. 6, чл.7, чл.8 от Закона/ или имуществото е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин  и се отнема полученото по сделката /чл.4, ал.2 от Закона/, преценката за значителна стойност се формира и с оглед прехвърленото имущество. Оценката на придобитото имущество следва да е по пазарната му стойност и именно по този начин в настоящия казус то е било оценено от вещите лица, като сборът му /дори само сбора на два от придобитите през 2000 и 2006 г. вилни имоти в гр.Варна съответно 32 370 лв. и 34 620 лв. и цената на имота в с.Огняново от 67 252,35 лв. е над тази стойност в лв. и в МРЗ/ значително надхвърля посочения в закона размер.

Неправилно въззивниците са сочили, че от значение за понятието “значителна стойност” са установените от вещите лица крайни салда между приходите и разходите на проверявания и семейството му, с натрупване за целия проверяван период. Последните имат значение при изследване на въпроса дали имуществото, чието отнемане се иска е придобито от законен източник, но не и за оценката на имуществото с оглед преценката дали то е на значителна стойност по см. на & 1, т.2 от ЗОПДИППД /отм./ вр. с чл. 3, ал.1 от Закона. Затова е без значение при определяне на стойността на придобитото имуществото с оглед значителния му размер, че при вариантите на допълнителната счетоводна експртиза, е налице краен за периода резултат изразяващ се в недостиг на средства по-малък от сумата от 60 000 лв. и съответно несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба за несъобразяване на окръжния съд именно с тези варианти от заключението и липсата на мотиви за използвания вариант 1 с допълнението към него от заключението на първата тричленна експрертиза при преценката на „значителната стойност”.

На следващо място, при установени предпоставки – „придобито имущество на значителна стойност” и осъждане за престъпление по чл. 3, ал.1, т.15 и т.21 от ЗОПДИППД /отм./,  подлежи на изследване дали имуществото, чието отнемане се иска е придобито от законен източник. При тази преценка са важни действително вложените средства в придобиването, като в случая предвид оспорването от комисията на посочените в придобивните актове стойности, следва да се ползват оценките на вещите лица за пазарните им цени към момента на придобиването на всяка вещ поотделно, с изключение на стойността на придобития на търг имот в с. Огняново, за който предвид вида на придобиването, важи тръжната му цена, посочена в съставения констативен нотариален акт. Именно, защото е изготвено на база тези пазарни оценки на имуществото към датите на придобиванията, а не по посочените в придобивните актове цени, с които комисията не е обвързана и е оспорила /с корекцията за имота в с.Огняново/, съдът  намира, че следва да използва вариант 1 с допълнението към него на първата тричленна експертиза, приета в съдебно заседание от 04.05.2012 г.

Освен това, в този вариант на заключението, разходите на ответниците са били изчислени на база действителните им такива, за които са били представени доказателства по делото - конкретни разходи за пътувания, плащания на данъци, такси, глоби и т.н. и при прилагане на стойности за храна, облекло, режийни разноски и други ежедневни такива по осреднени стойности по официални статистически данни. Не може да бъде възприета тезата на ответниците, че конкретните разходи за издръжка са в размер на периодично теглените от банкомати суми, доколкото не е установено по делото както с тях да са били заплащани именно ежедневните разходи на семейството за живот, така и същите да са били единствените разходвани средства за тази издръжка. Затова и предлаганите от ответниците варианти за размера на разходите, както за придобиване на имущество по стойности от придобивния акт, така и за издръжка на семейството по данни от теглените суми, залегнали в допълнителното заключение, прието в съдебното заседание от 23.11.2012 г. не могат да бъдат кредитирани от съда.

Произходът на имуществото се установява като от установения доход за определен период от време се приспаднат разходите, включително и необходимите за издръжка на семейството  и спестената разлика се съпостави с действителните разходи за придобиването на съответния имуществен обект.

При извършването на тази съпоставка в рамките на проверявания период от 1984 г. до 2008 г., за част от който / 24.01.1988 г. до 08.02.2008 г. първите двама ответници са били в граждански брак/ се установява следното:

Видно от приложение 1 – Вариант първи и допълнението в таблица А 15 на заключението на вещите лица по първоначалната тричленна икономичекска /счетоводна/ експертиза, в периода от 1984 г. до 1993 г. включително, не са реализирани никакви доходи от проверявания и съпругата му, а са разходвани средства за издръжка и за придобиване на имущество. Така за придобитите лек автомобил „Рено Фуего” /12.11.87 г./, лек автомобил „ВАЗ 2101 /14.09.89 г./, апартамент №25 в гр.Варна, ул. „Чаталжда” 19 /19.04.91 г./, лек автомобил „Хонда Акорд” ДК № В 1439 Р /26.11.91 г./, вилно място от 500 кв.м. в ид.ч. в гр.Варна, ул.22, №16 /01.06.92 г./, лек автомобил „Мазда 323” /18.01.93 г. /, магазин в гр.Варна, ул.”Македония” №102 /за ½ ид.част на 18.01.93 г. и останалата ½ ид.част на 22.01.1993 г./ и е регистрирано и формирано предприятието на едноличния търговец ЕТ „Д. *** комерс – П.Ч.”, няма доказателства за законен източник на средства за придобиването им. Средствата от продажбата на 06.11.1992 г. на лекия автомобил „Рено Фуего” в размер на 2 481 лв., не са от законен източник, защото за придобиването на автомобила не са установени законни източници на доход. Всъщност това важи за всички суми от продажбата на имуществото, за придобиването на което не са били установени законни източници на доход.

Не може да се счита, че за магазина и за лекия автомобил „Мазда” ответниците са разполагали със законен източник на средства от получения заем на 21.10.1992 г. от 200 000 лв., защото голяма част от него – 158 800 лв. е била върната ведната и само за издръжката на семейството на проверявания са били разходени средства от 53 760 лв., без да са установени изобщо някакви източници на доходи за плащането на заема и за издръжката.

Недоказано с оглед събраните по делото доказателства е останало твърдението за теглен младоженчески заем през 1988 г. в размер на 2 000 лв., но дори това да беше установено, при положение на необходими средства за издръжка само за тази година  от 111,66 лв., 1 947,22 лв. и 2 409, 10 лв., очевидно от него не биха могли да се спестят средства, които да послужат за придобиване на посоченото по-горе имущество.

Изобщо по делото липсват каквито и да било доказателства в насока на твърдените доходи, останали от майката на проверяваното лице средства от продажбата на два нейни автомобила.

През 1994 г. е закупен на търг имота в с.Огняново за сумата по нотариалния акт в размер на 2 620 645 лв. При данните за доход от ЕТ „Д.” в размер на 41 593 лв. и разходи за издръжка от 84 465 лв., т.е. недостиг на средства за издръжка, се налага извод за липсата на законен източник на доход за придобиването му. Сумата от продажбата на автомобил „Хонда Акорд” с ДК№ В 1439 Р не е законен източник на доход, защото за придобиването му не е установен законен източник.

През 1995 г. са реализирани средства от  дейността на ЕТ „Д.”  и ЕТ „Веси 93”, които са били достатъчни за издръжката на семейството и платените глоба и данъци, като в този период не е придобивано имущество.

През 1996 г. общият приход от дейност на ЕТ „Д.” е 726 186 лв. и от ЕТ „Веси 93” – 39 371 лв. или общо е 765 557 лв., а разходите общо в размер на 870 169 лв. или налице е недостиг на средства. През този период е закупен лекият автомобил „Хонда Акорд” с ДК № В 0067 АС с пазарна стойност 2 031 863 лв. За придобиването на същия не е установен законен източник на средства. Няма принос на съпругата.

През 1997 г. е реализиран приход само от ЕТ „Веси 93” в размер на 1 176 866 лв., като сторените разходи са в размер на 2 778 738 лв., т.е. доходът не е достатъчен дори за издръжката на семейството от 2 478 860 лв. Имущество не е придобивано.

През 1998 г. са реализирани приходи от дейността на ЕТ  „Д.” – 16 274 780 лв. и от ЕТ „Веси 93” – 2 002 300 лв. или общо 18 277 080 лв. и разход в размер на 10 667 740,70 лв., т.е. реализиран е положителен резултат в размер на 7 609 339,30 лв. Към приходите не следва да се отчитат сумите, получени от продажбата на лекия автомобил „Мазда” и от магазина, защото за придобиването им не бяха установени законни източници на доходи. В този период не е придобивано имущество.

През 1999 г. от продажба на личен на проверяваното лице апартамент в гр. Варна, ул.” Калина” 2 /28.01.1999 г./ е реализиран доход от 21 500 000 лв., като до деноминацията, след приспадане на разходите от 7 197 678, 09 лв. е останала сумата от 14 302 321,91 лв., която след деноминацията се равнява на 14 302, 32 нови лв. Като приход не следва да се включва /а това не е сторено и от вещото лице/ сумата от продажбата на лекия автомобил „Хонда Акорд” с ДК № В 0067 АС, защото той не е бил придобит със средства от законен източник. След деноминацията са придобити средства от ЕТ „Д.” в размер на 3 243,54 лв., или общо със сумата от 14 302,32 лв. доходите след деноминацията са в размер на  17 545,86 лв. След приспадане на сторените разходи след деноминацията от 7 897,20 лв. остава положително салдо в размер на 9 648,66 лв. /нови/. В този период не е придобивано процесно имущество.

През 2000 г. са реализирани приходи /без сумата от продажбата на преприятието на едноличния търговец, доколкото при формирането му не са били установени законни източници на доход и без сумата от продажбата на имота в с.Огняново, защото за неговото придобиване не са били установени законни източници на доход /последният правилно не е посочен от вещото лице// в размер на 1 309,89 лв.  и сторени разходи от 8 908,26 лв. /без разхода от 32 370 лв. за придобиването на вилното място и 467 кв.м. с вилната сграда в гр.Варна/, което сочи на недостиг на средства за издръжка в размер на 7 598,37 лв. Дори при положение, че ответниците са спестили средствата от продажбата на наследствения имот на провераваното лице през 1999 г., сумата би била достатъчна само за покриване на недостига на средства за издръжката през 2000 г., но не и за покупката на недвижимия имот, чиято стойност е 32 370 лв. Това означава, че за закупуването на вилното място и вилата през 2000 г. не са налице законни източници на доход. Съпругата няма принос.

През 2001 г. при данни за реализирани приходи от трудово възнаграждение от по 959,05 лв. за двамата съпрузи /общо 1918,10 лв. / и сторени разходи 15 464,55 лв. се налага извода за недостиг на средства за издръжка от 13 546,45 лв. През 2002 г., 2003 г. и 2004 г. също не е придобивано процесно имущество, а общо за трите години не са спестени средства, а е налице отрицателно салдо. Сумите от продажбата на вилното място с вилата и апартамента в гр.Варна на ул.”Чаталджа”, не съставляват такива от законен източник, защото такъв не е установен при придобиването на имуществото. Сумите по валутните преводи, доколкото не е установен източника им, не могат да бъдат възприети като такива от законен източник. Независимо от това дори и при положение, че същите бъдат включени в доходите от законен източник, в края на периода отново е налице недостиг на средства от 12 011,84 лв., а не спестени такива.

През 2005 г. са придобити дяловете от капитала на „ Капитал 2002” ООД, „Капитал 2005” ЕООД и „Капитал инвестмънт” ООД общо на стойност 8 500 лв., като средствата от трудово възнаграждение общо на двамата съпрузи са били в размер на 467,69 лв. Недоказано е твърдението на ответниците за доход от  предоставени средства от бащата на проверяваното лице, реализирани от него при продажбата на собствен апартамент в гр.Варна, не само защото свидетелят Ченко Ч., предвид близката му родствена връзка с ответниците, е заинтересован от изхода на спора и неговите показания не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, но и защото показанията му, че е дал сума от 40 000 евро за нужди на сина му през 2005 г., са в противоречие с твърденията на ответниците за предоставени 28 517,50 лв. за закупуването на вилния имот с вилата в гр.Варна на името на внучките му.

Изобщо по делото липсват каквито и да било доказателства в насока на твърдените доходи от дарени от майката на съпругата средства в размер на 18 000 евро, 7 500 евро и 5 000 евро.

През 2005 г. са сторени множество разходи /17 196,89 лв. без сумите за погасяване на кредитите и без разходите за придобитите дялове от капитала на посочените дружества/, многократно надхвърлящи придобитите средства от посочените законни източници.  

През 2005 г. са получени и четири безлихвени заема, съответно  от 100 000 лв., 100 000 лв., 300 000 лв. и 400 000 лв. /общо 900 000 лв./, за погасяването на които към 2005 г. /400 000 лв./ и през 2006 г. и 2007 г. /целия остатък от 500 000 лв./ не са установени законни източници на доходи. Така приходът за 2006 г. от трудови правоотношения е бил само 867,02 лв. при разходи само за издръжка в размер 5 155,81 лв. и 2 848,86 лв. т.е. многократно надхвърлящи го. Приходите за 2007 г. от законен източник са в размер на 7 242,53 лв. /без дохода от продадените автомобили и дялове от капитала на дружество, за придобиването на които не е бил установен законен източник/, който не е достатъчен за покриване дори само на разхода за издръжката от  8 151 лв. Т.е. изобщо не е установен законен източник за връщането на получените заеми /нито на част от тях/, нито проверяваният, респ. непълнолетните или съпругата, са разполагали със средства от законен източник за придобиването от непълнолетните на  вилното място и вилата в гр.Варна през 2006 г./за който намира приложение разпоредбата на чл. 9 от ЗОПДИППД /отм.//, на  автомобила „Сузуки –Витара” през 2006 г., както и за плащането на 9 829,60 лв. за придобитите от съпругата акции в „Химимпорт” АД също през 2006 г., както и за придобиването на дялове от „Гео капитал” ООД през 2007 г.

През 2008 г. не е придобивано имущество, предмет на иска на комисията, поради което и реализираните средства /също в минимален размер/, сторените разходи и тегления кредит са без значение за крайния резултат.

Доколкото към края на проверявания период са останали налични незначителни суми по банковите сметки на проверявания и семейството му и при констатираното отрицателно салдо в края на периода, се налага извода, че за придобиване им също не са били налице законни източници на доходи.

Следователно, след съвкупния анализ на доходите и разходите на проверявания и семейството му, се установява, че не са налице законни източници на доходи за придобиването на имуществото, предмет на иска по чл.28 от ЗОПДИППД /отм./.

Налице е и следващата предпоставка от закона, а именно  - може да бъде формирано основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност. Това предположение се установява от вида на престъплението и характера на осъществяваната престъпна дейност през 2003 г.- участие в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл.243, ал.1, пр.1 от НК като изготвят неистински парични знаци с курс в страната и в чужбина, от възможността от същата да се генерира приход, както и от останалите данни по делото за придобито имущество на значителна стойност без законен източник на доход за придобиването, множеството задгранични пътувания в близки периоди от време до различни точки на света без данни те са били във връзка с упражнявана професия или търговска дейност. Това предположение следва да се счита за основателно за целите на закона, заради неустановяването на законни източници на дохода за придобиване на имуществото. При отнемане по реда на ЗОПДИППД /отм./ няма пряка причинна връзка между престъплението, за което е осъден деецът и придобиването на имущество. Пряка причинна връзка не може да бъде намерена и не се търси. Законодателят цели отнемане на имущество, което не само пряко, но и косвено е придобито във връзка с установената престъпна дейност. „Във връзка” с престъпната дейност не значи винаги да е вложена облага, извлечена от престъплението, нито придобитото имущество да се явява резултат от престъплението. Затова може да бъде отнето и имущество, придобито и преди и след инкриминирания период, като в случая предвид установяването на предположението и неговата основателност, тази връзка е налице. В този смисъл съдът не споделя оплакванията на въззивниците, че първостепенният съд неправилно е изследвал и периода преди осъществяваната престнъпна дейност през 2003 г. и е постановил отнемане на имущество, придобито в този период.

Предвид установяване на предпоставките по чл. 4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане на наличното имущество /, чл. 4, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане на полученото от прехвърленото имущество на трети добросъвестни лица по възмезден начин, чл.9 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане на имуществото, придобито за сметка на проверяваното лице от неговия съпруг и ненавършили пълнолетие деца, на тяхно име и при липса на доходи на тези лица, и при липсата на принос на съпругата в придобиването на цялото имущество, тези искове /за отнемане  на: паричната равностойност на дружествени дялове от капитала на „Капитал 2002” ООД, равностойност на дружествени дялове от капитала на „Капитал 2005” ЕООД, получените суми от продажбата на предприятието на ЕТ „ Д. *** Комерс- П.Ч.”, от продажбата на дялове от капитала на „Капитал инвестмънт” ООД, от продажбата на дялове от „Гео Капитал” ООД; - за отнемане на налични по банкови сметки суми; - за отнемане на суми:- 67252,35 лв. получени от продажбата на имот в с.Огняново; - 55 376,80 лв. от продажбата на апартамент в гр.Варна, ул. „Чаталджа”; - 11 430 лв. от продажбата на вилно място от 500 кв.м. във вилната зона на гр.Варна, както и 10 032,50 лв. от продажбата на 467  кв.м., съставляващо останалата част от същото вилно място, заедно с построената в него вила; - 9 180 лв. от продажбата на магазин в гр.Варна, ул.”Македония” № 102, вх.Г; - за отнемане на суми от продажбата на леки автомобили, както и за отнемане на лек автомобил марка „ВАЗ”, рег.№ В 1420 Н, както и отнемане на придобитото от непълнолетните дъщери вилно място от 467 кв.м., заедно с масивна вила, находящи се във вилната зона на гр.Варна/,  се явяват основателни и правилно са били  уважени от окръжния съд.

Като е достигнал до идентичен резултат по делото, макар и по различни съображения, окръжният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено с мотивите, изложени в настоящото решение.

С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78 от ГПК, ответниците следва да заплатят на КОНПИ сумата от 6 045,81 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2488/11.12.2012 г., постановено по гр.д.№ 863/2009 г. на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА  П.Ч.Ч., ЕГН **********,***, В.Н.Ч., ЕГН **********,***, Д.П.Ч., ЕГН **********,*** и С.П.Ч., ЕГН **********,*** да заплатят на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество гр.София сумата от 6 045,81 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчванетото му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: