Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

91                    

Гр. Варна, 19 юни 2014 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19 юни 2014 г. в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                         ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                            

Като сложи на разглеждане докладваното от съдия С. Илиева в. ч. гр. дело № 309/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 463, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на ЗК „Калето”- в ликвидация - гр. Тервел чрез пълномощника й адв. Г. Д. срещу решение № 101 от 21.03.2014 г. по в. гр. д. № 160/2014 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено извършеното на 10.10.2013 г. по реда на чл. 460 ГПК разпределение на събраните суми по изп. д. № 56/2013 г. на СИС при Тервелския районен съд. Жалбоподателят подробно излага съображенията си за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение с молба същото да бъде отменено и да му се присъдат направените по делото разноски.

Ответните по жалбата страни не са подали отговор.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

ДОС е сезиран с жалба от ЗК „Калето” – в ликвидация- гр. Тервел срещу разпределението от 10.10.2013 г., предявено на 26.02.2014 г., на постъпилата по изп. д. № 56/2013 г. на СИС при ТРС сума в размер на 866 лева. В жалбата се твърди липсата на яснота относно размера на вземанията на взискателите – за главница, за лихви и срокове, както и за разноски /държавна такса/.

Видно е от приложеното изп. д. № 56/2013 г. на СИС при ТРС, че същото е образувано по молба на взиксателя „Агроимпулс 2000”ЕООД –София за събиране на вземането му в размер на 31 370 лева, ведно със законната лихва от 14.01.2004 г., представляваща остатък от вземането му по издадения в полза на „Белрим” ЕООД-София по ч. гр. д. № 171/2000 г. на ТРС изп. лист от 30.05.2001 г. срещу „ЗК „Калето” за сумата от 168 000 лева – задължение по запис на заповед от 28.02.2000 г. с падеж 10.08.2000 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 15.08.2000 г., както и за сумата от 3 360 лева – съдебни разноски. Безспорно е, че вземането по този изпълнителен лист е цедирано от „Белрим” ЕООД на „Агроимпулс 2000” ЕООД – София и е било предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 38/2001 г. на СИС при ТРС. Безспорно е също, че върху гърба на този изпълнителен лист е отбелязано извършено погашение на дълга в размер на 239 823, 65 лева /л. 12 от изп. д./ чрез възлагане на собственост върху недвижим имот с постановление на ДСИ, потвърдено с решение на ДОС /л. 9 и 10/.

Законосъобразността на принудителното изпълнение подлежи на двояка преценка – за материална законосъобразност и за процесуална законосъобразност. Материалната законосъобразност на принудителното изпълнение може да бъде проверявана единствено чрез иск, като защитата срещу материално незаконосъобразното принудително изпълнение може да се осъществи преди, по време и след приключването на изпълнителния процес. Въпросът дали вземането на „Агроимпулс 2000” ЕООД – София съществува може да бъде обсъждан единствено по предявен иск за съществуване или несъществуване на вземането, но не и в настоящото производство, чийто предмет на разглеждане е законосъобразността на действията на ДСИ по разпределянето на събраната сума в размер на 866 лева.

ДОС е констатирал изпълнение на задължението на ДСИ, вменено му с разпоредбата на чл. 458 ГПК. ДСИ е изготвил сметка за размера на дълга /л. 51/ на длъжника към взискателите, в която е установено по основание и размер всяко едно от вземанията: 1/ на взискателя „Агроимпулс 2000”ЕООД-София: - общо задължение в размер на 68 394,74 лв., от които главница 31 370 лв., лихви върху главницата за периода 14.01.2004г.-23.09.2013г. – 36 986,74лв. и разноски по изпълнителното дело 38 лв. и 2/ на Държавата – общо задължение в размер на 248 450,35 лв., от които 108 089,32 лв. главница, 140 261,03 лв. лихви и 100 лв. нелихвоносно вземане, /съответвстващи на предявеното от НАП публично вземане към 23.09.2013 г./ В сметката са посочени задълженията на длъжника за държавни такси по чл. 79, ал. 2 от ГПК /т.е. невнесени от взискателя/ - общо в размер на 146,60 лв., от които 86,60 лв. по чл. 53 от ТДТССГПК/за изпълнение на парично вземане, определена върху събраната сума/, 30 лв. по чл. 39 от ТДТССГПК/за изготвяне на сметка за размера на дълга/ и 30 лв. по чл. 40 от ТДТССГПК/за предявяване на разпределението/.  

С оглед разпоредбата на чл. 460 от ГПК ДСИ след заделяне на сумата от 146,60 лева за държавни такси, е извършил разпределение на остатъка от постъпилата сума 719,40 лева /866 лв. – 146,40 лв./, както следва: 1/ 38 лв. за „Агроимпулс 2000” ЕООД по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД- разноски по изпълнението/такса за образуване на изп. дело и такса за запор/ и 2/ 681,40 лв. - по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД - за погасяване на част от вземанията на Държавата за публични задължения на длъжника.

Това разпределение, възпроизвеждащо в обобщен вид изготвената от ДСИ сметка за размера на дълга на длъжника, е предявено на страните на 26.02.2014 г., за което е съставен и протокол /л. 93/. Настоящият съдебен състав напълно споделя направените от окръжния съд изводи за законосъобразност на извършеното от ДСИ разпределение и спазване на определения с нормата на чл. 136 от ЗЗД ред на привилегиите.

Предвид гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 101 от 21.03.2014 г., постановено по в. гр. д. № 160/2014  на Добричкия окръжен съд.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                 

         2.