О П Р Е Д Е Л Е Н И Е-№442

 

Гр. Варна, _07_.07.2015 г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ  АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение в закрито заседание на ___07_ юли през две хиляди и петнадесетата година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

 ЧЛЕНОВЕ:        ПЕНКА ХРИСТОВА;

                   МАРИЯ МАРИНОВА;

Като разгледа докладваното от съдията П. Христова

ч.гр.д. № 309 по описа за 2015 г.:

Производството е по реда на чл. 122  ГПК, образувано  след повдигане на СПОР за подсъдност от ВОС с определение № 2211/22.06.2015 год. по гр.д. 1818/2015 год. на ВОС между ВОС и ВРС по иск за връщане на държането върху недвижими имоти, обект на прекратен договор за заем за послужване, образуван първоначално в гр.д. 4160/2015 год. на ВРС, което с определение  от 27.05.2015 год. е прекратено и изпратено по подсъдност на ВОС.

За да се произнесе, ВАпС взе предвид следното:

Пред ВРС по гр.д. 4160/2015 год. са предявени искове от Р.С.Ш. срещу С.С.С. и Д.М.С. за предаване на държането върху два недвижими имота – апартамент и гараж, върху които е претендирала, че притежава право на ползване. Исковете са квалифицирани като такива по по чл. 248, ал.1 ЗЗД вр. чл. 233, ал.1 ЗЗД. Направено е уточнение от ищцата, че искът е облигационен, за предаване на държането след прекратен договор за заем за послужване.

Именно данъчната оценка на имотите е послужила като основание на РС за приложение на разпоредбата на чл. 104, ал.3 ГПК и изпращане на делото по подсъдност на ОС, който е родово компетентен по дела с цена над 50000 лв.

В случая, обаче, не данъчната оценка следва да послужи за определяне на цената на иска, тъй като спорът не е за собственост, респ. за вещното право на ползване. Твърди се прекратяване на облигационен договор за заем за послужване и се претендира връщане на дадената за ползване вещ. Искът е оценяем, тъй като от ползването на всяка вещ може да се реализира доход, може и да се спести разход при липсата на заплащане на цена за ползването.

Съобразно чл. 248 ЗЗД, за договора за заем за послужване се прилага съответно чл. 233 ЗЗД. По отношение на иска по чл. 233, ал.1 ЗЗД е налице ТР № 1/6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, които на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ, са задължителни за всички органите на съдебната власт, като, съобразно т. 20 цената на иска по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД се определя от наема за една година по договора, а държавната такса е 4% върху така определената цена на иска. Доколкото искът по чл. 248, ал.1 ЗЗД е с подобен интерес, а именно ползване на вещ, то съдът приема, че цената на иска е в размер на средния пазарен наем за една година, който би могъл да се реализира от дадените в заем вещи. Този наем следва да се определи с вещо лице, в случай, че страната се затруднява да го посочи. Делото следва да се изпрати на РС, който да определи цената на иска, доколкото оттам е стартирало делото.

Ето защо, ВАпС намира, че родово компетентен да се произнесе по МОЛБАТА на този етап в процеса Е РС Варна, на когото следва да се изпрати делото.

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПО ПОВДИГНАТИЯ СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ на осн. чл. 122 ГПК между ВОС и ВРС, с определение № 2211/22.06.2015 год. по гр.д. 1818/2015 год. на ВОС между ВОС и ВРС по иск за връщане на държането върху недвижими имоти, обект на договор за заем за послужване, образуван първоначално в гр.д. 4160/2015 год. на ВРС, което с определение  от 27.05.2015 год. е прекратено и изпратено по подсъдност на ВОС, определя за компетентен РС Варна, на когото да се изпрати делото.

Копие от определението за сведение да се изпрати на ОС Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: