О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

407

гр. Варна, _27_.06.2016 г.

 

Варненският АПЕЛАТИВЕН съд, гражданско отделение, в закрито заседание на _27_.06. през двe хиляди и шестнадесетата  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА ;

като разгледа докладваното от съдията Христова

 ч. гр. дело № 309 по описа за 2016 г. , взе предвид следното:

НАСТОЯЩОТО ПРОИЗВОДСТВО Е по реда на чл. 396 ГПК, ОБРАЗУВАНО ПО частна жалба на „М. и.”, гр. София, срещу определение № 590/31.05.2016 г. на ОС - Разград, по гр.д. 125/2016 год., с което е оставена без уважение молба за допускане на  обезпечение на иска, предявен от „М. и.”, гр. София, срещу С.В.С., за заплащане на сумата от 39000 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, чрез допускане на възбрана върху четири недвижими имота, собственост на С., на осн. чл. 390 ГПК.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, тъй като предявеният иск е вероятно основателен. Твърди се, че са представени доказателства, че сумата, която е прехвърлена, се намира по лична сметка на ответника, а впоследствие е сключен договор от името на ищеца без пълномощнои без да са потвърдени действия на ответника. Твърди се, че липсва правен интерес да се насочва иска срещу трето лице. Твърди се, че са налице писмени доказателства по чл. 391, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че е доказано прехвърляне на сумата по сметка на ответника, като без значение е после той какво е направил с тази сума. Сочи се, че е право на съда да определи парична гаранция, ако счете това за необходимо.

Препис от жалбата не е връчван на насрещната страна, предвид характера на производството.

Съдебният състав, след като взе предвид оплакванията на въззивника и данните по делото, установи следното:

Производството пред ОС е образувано по иск на М.в. в гр. София срещу С.В.С. ***, за сумата от 39000 лв., за която се твърди, че ответникът се е обогатил, с посочено правно основание чл. 59 ЗЗД.  Искът е допустим. Твърденията в исковата молба са, че С. се е разпоредил с парични средства, принадлежащи на ищеца, като е платил с тях на съконтрахент на ищеца по договор, впоследствие обявен за нищожен. Към исковата молба е приложено съдебно решение, влязло в сила, където в процеса са участвали и страните от настоящото производство, с което и признато за установено, че договор за строителство е нищожен, а са отхвърлени исковете на трето лице срещу настоящия ищец за заплащане на суми по този договор за извършени СМР.

За да бъде допуснато обезпечение на предявения иск, следва претенциятя да е допустима, вероятно основателна, подкрепена с достатъчно писмени доказателства, да е налице обезпечителна нужда и заявената обезпечителна мярка да е адекватна на защитавания интерес.

Предявеният пред ОС иск по чл. 59 ЗЗД е допустим. Същият, обаче, е вероятно неоснователен, въз основа на представените с исковата молба писмени доказателства и предвид твърденията в исковата молба. Не се установява по никакъв начин ответникът, заплащайки сума на трето лице, което е безспорно по делото, макар и чрез своята сметка, да се е обогатил с тази сума, т.е. да се е увеличило неговото лично имущество за сметка на намаляване на имуществото на ищеца.

Въз основа на тези съображения, обжалваният акт следва да бъде потвърден.

ВОДИМ от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 590/31.05.2016 г. на ОС - Разград, по гр.д. 125/2016 год.

         Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: