ОПРЕДЕЛЕНИЕ

373

_02_.07.2018 г., гр. Варна

 

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _02_.07. през две хиляди и осемнадесетата година в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

 

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

гр. д.309 по описа за 2018 година:

 

 

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от „ЕМ СИ К.“ ЕООД с ЕИК ……, гр. Добрич, срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 288/16.05.2018 год. на ОС Добрич по в.гр.д. 169/2018 год., с което е оставена без разглеждане и е прекратено производството по подадената от същото лице жалба срещу определяне в ПДИ на разноски в изпълнителния процес и мълчалив отказ да се намали размера на разноски за адвокатски хонорар поради прекомерност по изп.д. 20177370400881. 

В жалбата се излага, че изводът на съда за недопустимост на производството е неправилен, тъй като съдът не е взел предвид наведените доводи за нередовност на връчената ПДИ. Твърди се, че призовката е с дата на връчване ден след образуване на изпълнителното производство и че отбелязванията по нея са неверни и извършени формално, без действително да е посетен адреса на дружеството.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна в изпълнителния процес – „Х.“ ООД, гр. Добрич, която е изразиля становище, че обжалваният акт на съда е законосъобразен.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ОС е образувано по жалба на длъжник в изпълнителния процес срещу определени в ПДИ разноски по делото и мълчалив отказ да се уважи възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

По жалбата е изразено становище от ЧСИ за недопустимост, евентуално нейната неоснователност.

Взискателят е изразил становище в същия смисъл.

С постановеното определение ОС Добрич е прекратил производството по жалбата, като е приел, че е просрочена.

Жалбата пред ОС е била недопустима като просрочена и производството по нея е следвало да бъде прекратено.

Длъжникът може, съобразно чл. 435, ал.2, т.7 ГПК, да обжалва постановлението за разноските на СИ.

Обжалваното действие на ЧСИ, представляващо инкорпориран в ПДИ акт, е съобщено на длъжника на 19.10.2017 г., по реда на чл. 50, ал.2 ГПК. Жалбата срещу него е подадена на 15.02.2018 год., много след законноустановения срок за обжалване.

В самата жалба до ОС се твърди, че е подадена в едноседмичен срок от узнаването за образуване на изпълнителното дело. Твърди се и че ПДИ е нередовно връчена, тъй като длъжностното лице по призоваването не е посочило от кого има информация, че на адреса на длъжника в търговския регистър няма такава фирма. Твърди се, че длъжникът владее този имот, както и че е следвало да се залепи уведомление и да се посещава имотът в продължение на един месец.

Изпълнителното дело е образувано на 09.10.2017 год. На 18.10.2017 год. е изготвена ПДИ. Призовкар е посетил адреса на длъжника още на следващия ден, което не е нито необичайно, нито противозаконно. Извършено е удостоверяване от призовкаря, изключително подробно, че на адреса няма индикации за офис на фирмата – длъжник, както и че фирмата е напуснала адреса и е често търсена, поради множество задължения, но новият й адрес не е известен. В призовката няма дописване на химикал от страна на призовкаря. Има дописвания от ЧСИ на сумата, дължима за адвокатски хонорар. Страната не твърди и не доказва да е получила ПДИ без дописване с химикал на тази сума.

Прието е, че ПДИ е редовно връчена по реда на чл. 50, ал.2 ГПК.

По реда на чл. 50 се връчват призовки и съобщения на търговци и ЮЛ. Те задължително се връчват на вписания в ТР адрес. В случая на този адрес тази фирма не е открита от призовкаря. Няма задължения за последния да посочва източниците си на иформация. Няма и задължения да лепи уведомления, тъй като не е налице хипотезата на чл. 50, ал.4 ГПК – когато фирмата е на същия адрес, но няма достъп до канцеларията й или до служителите й. Длъжникът по никакъв начин не е доказал, че фирмата му е със седалище на същия адрес, че там е указано местопребиваването й или че там може да се открие неин служител. При това положение, призовката следва да се приеме за връчена. Представената съдебна практика не касае конкретния случай.

Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, обжалваният акт следва да бъде потвърден.

Водим от изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ 288/16.05.2018 год. на ОС Добрич по в.гр.д. 169/2018 год.

 Определението Е ОКОНЧАТЕЛНО.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ