ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                       46                                      гр. Варна

 

Апелативен съд - Варна                                 Гражданско отделение

На   24 януари                                                                     2014 год.

в закрито заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:  ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                  ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

         Като разгледа докладваното от съдията С. Илиева в. ч. гр. дело № 31 по описа за 2014 година.

Производството е по чл. 278 от ГПК.

И.Г.Н., чрез пълн. си адв. М. Д. обжалва определението на Варненския окръжен съд № 3350 от 05.11.2013 г. по в. гр. д. № 2071/2013 г., с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 26110/29.08.2013 г./идентична с приложената към частна жалба вх. № 26055/28.08.2013 г./ за възстановяване на пропуснат срок за изпълнение на дадените му от съда с определение № 1977/05.07.2013 г. указания. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на определението и се моли то да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде уважена подадената молба за възстановяване на срока.

В срока по чл. 276 ГПК насрещната страна в писмен отговор  изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът установи от фактическа страна следното:

По жалба на адв. М. Д. – пълномощник на И. Г. Н. /посочена и за негов съдебен адрес/ срещу действия на ЧСИ Захари Д. с рег. № 808 по изп. д № 20118080400156 ввъ ВОС е образувано в. гр. д. № 2071/20123 г. С определение № 1977/05.07.2013г. производството по делото е оставено без движение, като на жалбоподателя е указано в едноседмичен срок от получаване на препис отопределението да внесе по сметка на ВОС държавна такса в размер на 25 лева. Това определение е съобщено на пълномощника на Н. на 24.07.2013 г. /л. 37/. С определение № 2389/08.08.2013 г. поради неотстраняване в срок на нередовностите на частната жалба производството по делото е прекратено. С молба вх. № 26110/29.08.2013 г. /каквато е приложена и към ч. жалба срещу прекратителното определение/ И. Н. чрез пълномощника си адв. М. Д. е поискал на основание чл. 64, ал. 2 ГПК възстановяване на срока за изпълнение на дадените му от съда указания за внасяне на следващата се държавна такса за обжалване действията на ЧСИ. В молбата като причина за пропускане на срока е посочено, че поради получаване на съобщение за внасяне на д. т. и от ЧСИ по жалба вх. № 36381/30.11.2012 г. на ВОС /л. 50/, такава е внесена в срок и доказателствата за това са представени на ЧСИ. Тъй като към този момент нямало друго висящо дело във ВОС с предмет обжалване действията на ЧСИ Захариев и поради това, че адв. Д. нямала възможност да посети офиса на ЧСИ и да уточни разминаването във входящите номера на жалбите, тя счела, че внесената такса е за висящото пред ВОС производство.

Разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК урежда възможността за възстановяване на пропуснатия от страната установен от закона или определен от съда срок - при доказване, че пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Особено непредвидено обстоятелство по смисъла на  този текст е налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител са възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини /болест, злополука, природно бедствие/ да извършат съответното процесуално действие. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока - /опр. № 11/05.01.2012г. на ВКС по ч. гр. д. № 719/2011 г. на ІV г. о., опр. № 9/12.01.2011 г. на ВКС по ч. р. д. № 518/2010 г. на ІІ г. о./  Дали тези обстоятелства са налице следва да се преценява въз основа на фактите и обстоятелствата, установени по конкретното дело, по което е направено искане за възстановяване на пропуснат срок. Във всички случаи обаче препятствието трябва да е продължило през времетраенето на срока или през по-голямата част от него и да не е било непреодолимо

Невъзможността на пълномощника на страната да направи справка по кое дело и по коя жалба внася дължимата държавна такса  не е такова обективно обстоятелство, а е по същество субективен пропуск, който не може да послужи като основание за възстановяване на пропуснатия срок. Пропускът на пълномощника да извърши определено процесуално действие в предвидения срок или да уведоми страната за необходимостта да се извърши такова действие винаги е субективен и не може да бъде отстранен чрез възстановяване на срока по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК. 

          Настоящият състав възприема тълкуването, дадено в обжалваното определение, което като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

          Водим от гореизложеното, Варненския апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

      ПОТВЪРЖДАВА определението на Варненския окръжен съд № 3350 от 05.11.2013 г., постановено по в. гр. д. № 2071/2013 г

          Определението не подлежи на касационен контрол.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                   

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                  

 2.