О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

48/25.01.2018

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 25. 01.2018г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№31/18г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Д.П.Г. чрез процесуалния й представител адв.В.М. против разпореждане №9386/16.11.2017г., постановено по в.гр.д.№1395/17г. по описа на ВОС, гр.о., с което е върната  на осн. чл.286, ал.1, т.3 от ГПК подадената от Д.П.Г. касационна жалба вх.№30116/30.10.2017г. против решение № 1494/17.10.2017г., постановено по в.гр.д.№1395/17г. по описа на ВОС.В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно по изложените в същата съображения. Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената касационна жалба.

Въззиваемият Д.М.Г. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния му представител адв.Ж.Б. поддържа становище за неоснователност на същата и моли обжалваното разпореж -дане да бъде потвърдено.

Въззиваемата М.Й.Г. не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

 Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Производството по в.гр.д.№1395/17г. по описа на ВОС е образувано по подадена от Д.П.Г. въззивна жалба против решение №1873/09.05.2017г., постановено по гр.д.№10732/16г. по описа на ВРС, XXXI състав, с което: 1/ са отхвър- лени предявените от Д.П.Г. против М.Й. Г.искове за прогласяване нищожността на Анекс от 23.01.2016г. към договор за наем поради липса на съгласие и липса на основание на осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД; 2/ е отхвърлен предявеният от Д.П.Г. против М.Й.Г. иск за унищожаване на Анекс от 23.01.2016г. към договор за наем на осн. чл.27 от ЗЗД; 3/ е отхвърлен предявеният от Д.П.Г. против Д.М.Г. иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 67, 76 лв., представляваща заплатена наемна цена за периода 22.01.2016г. до 28.01.2016г. за недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.”Трошево”, бл.55, вх.Г, ет.2, ап.5; 4/ е отхвърлен предявеният от Д.П.Г. против Д.М.Г. и М.Й.Г. иск за солидарното осъждане на ответниците да й заплатят сумата от 3 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимущес- твени вреди-нравствени, емоционални и психологически терзания, оказали негативно влияние върху живота, психиката и душевния й мир, като следствие от прекратяване на договора за наем и упражнената върху нея принуда да подпише анекс от 23.01.2016г. към договора за наем; 5/ Д.П.Г. е осъдена да заплати на Д.М.Г. и М.Й.Г. съдебно-деловодни разноски в размер на 360лв.

С решение №1494/17.10.2017г., постановено по в.гр.д.№1395/17г. по описа на ВОС, е потвърдено решение №1873/09.05.2017г., постановено по гр.д.№10732/16г. по описа на ВРС, XXXI състав.

Против решението на ВОС Д.Г. е депозирала чрез процесуалния си предста- вител адв.В.М. касационна жалба вх.№30116/30.10.2017г., върната с обжалва -ното разпореждане като подадена против неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв.-за граждански дела.Делото, разгледано от ВОС, е гражданско.Цената на всеки един от предявените и горецитирани искове е под 5 000лв./вкл. и исковете с пр.осн. чл. 26, ал.2 и чл.27 от ЗЗД, касаещи анекс от 23.01.2016г. към договор за наем от 23.04. 2015г./последният с месечна наемна цена от 300лв./, с който анекс Д.Г. се е задължила да заплати сумата от 1000лв. в срок от два месеца/.Предвид горното и така постановеното от ВОС въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съответно подадената против същото касационна жалба подлежи на връщане на осн. чл.286, ал.1, т.3 от ГПК.Цитираната от Д.Г. разпоредба на чл.280, ал.2 от ГПК в подкрепа на съображенията й в частната жалба за допустимост на подадената от нея касационна жалба, предвиждаща, че независимо от предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност, касае тези въззивни решения, които не попадат под разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК.

Предвид съвпадане правните изводи на настоящата инстанция с тези на ВОС, обжалвано разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №9386/16.11.2017г., постановено по в.гр.д.№ 1395/17г. по описа на ВОС, гр.о.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: