ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Гр.Варна, ……06.2013 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на ….. юни 2013 г. в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Северина Илиева

     ЧЛЕНОВЕ: Диана Джамбазова

           Петя Петрова

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова ч.гр.д. №310  по описа на съда за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 310/2013 г. по описа на Апелативен съд - гр.Варна е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 435 ГПК и е образувано по частна жалба на Валентин Вълков Проданов, против определение № 926 от 21.03.2013 г. по в.гр.д. № 968/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по жалбата му срещу  действието на Частен съдебен изпълнител Захари Димитров – постановление за възлагане от 22.11.2012 г. по изп.дело № 20128080403141.

Изложил е оплаквания за незаконосъобразност на определението на окръжния съд, с което е прекратено призводството по делото и е молил за отмяната му. Имотът, предмет на изпълнението бил единствено жилище на семейството и затова като несеквестируемо не можело да бъде обект на изпълнение. Освен това е сочил, че оценката на имота била занижена, не бил получил  съобщения за насрочване на опис и на публична продан и не бил подписвал никакви документи от делото. Изразил е несъгласие с изводите на окръжния съд, че не е легитимиран да подаде жалбата. Детето му – собственик на имота, било непълнолетно, а майка му, която упражнявала родителските права, се намирала в чужбина и затова той действал в защита на интересите на непълнолетния. Не била осъществена и процедура по чл.15 от Закона за закрила на детето за изслушване на непълнолетния.

Отговори от лицата на насрещната страна не са постъпили по делото.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване определението на окръжния съд за прекратяването на производството по делото, образувано по жалбата му срещу действия на съдебния изпълнител и е редовна. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по в.гр.д. № 968/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд е било образувано по жалба на Валентин Вълков Проданов срещу действията на ЧСИ Захари Димитров по изп.дело № 20128080403141, изразяващи се в постановление за възлагане на недвижим имот от 22.11.2012 г. Жалбоподателят е навел оплаквания: - не бил уведомен за описа  и проданта, а и изобщо за нито едно действие по изпълнителното дело, като не бил подписвал никакви документи; - занижена била оценката на имота; - жилището било единствено за него и за непълнолетния му син и на осн. чл. 444, т.7 ГПК – несеквестируемо;

 

С обжалваното определение, окръжният съд е прекратил производството по жалбата срещу действията на съдебния изпълнител като недопустимо. Като краен резултат, определението на окръжния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, но по различни съображения:

Предмет на обжалваното постановление за възлагане от 22.11.2012 г. е недвижим имот в гр.Варна, ж.к. „Възраждане”  №11, бл.11, вх.2, ет.6, ап.41, попадащ в сграда №2, изградена в ПИ 88, с предназначение жилище със застроена площ от 48,89 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение и съответни част от общите части на сградата и от правото на строеж. Правилно окръжният съд е установил от фактическа страна, че този имот е бил ипотекиран от Валентин Вълков Проданов и бившата му съпруга в полза на взискателя по изпълнителното дело „Първа инвестиционна банка” АД за обезпечаване на задължение на трети лица към банката. Освен процесния имот в полза на банката са били ипотекирани и още два имота от жалбоподателя и съпругата му, като единия от тях, представляващ апартамент №41 с идентификатор 10135.3517.341.4.20, находящ се в гр.Варна, на ,ул.”Доброволци” №15, разположен на 7 етаж с площ от 61,45 кв.м.  действително е бил дарен на двете им деца с нотариален акт №87 от 17.12.2010 г. Този имот също е бил обект на изпълнение по изпълнителното дело, но не е предмет на постановлението за възлагане от 22.11.2012 г.

Процесният апартамент от 48,89 кв. в ж.к. „Възраждане” възложен с обжалваното постановление за възлагане не е бил прехвърлян от ипотекарните гаранти – на децата им.

Затова, жалбоподателят има качеството на ипотекарен длъжник по изпълнителното дело по отношение на предприетото изпълнение спрямо апартамента в гр.Варна, ж.к. „Възраждане”  №11, бл.11, вх.2, ет.6, ап.41, попадащ в сграда №2, изградена в ПИ 10135.3511.88, с предназначение жилище със застроена площ от 48,89 кв.м. и като длъжник има право на жалба при условията на чл. 435, ал.3 от ГПК.

В новия ГПК е въведен изричен списък на действията и отказите на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани. Т.е. вместо генералната възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител /както предвиждаше стария ГПК/ е въведен т.н. „ексклузивен” подход, установен в разпоредбите на чл. 435, чл. 463 и чл. 503 от ГПК, където са визирани конкретните действия и откази на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване, както и лицата, разполагащи с право на жалба за всяко от тях.  Така поотделно са посочени действията, допустими за обжалване от взискател, длъжник, съпруг на длъжника, трето лице и лице, внесло задатък. Обжалването на всички останали действия и от лица, които не разполагат с такова право, е недопустимо.

Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 435, ал.3 от ГПК, постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно  или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. В случая, жалбоподателят изобщо не е навел подобни твърдения за незаконосъобразност на постановлението за възлагане, а заявените такива са неотносими към посочената хипотеза, поради което и жалбата му е недопустима. Оплакванията за несеквестируемост имат отношение към хипотезата на чл. 435, ал.2 от ГПК, но същите не подлежат на разглеждане, защото не са заявени в едноседмичен срок от насочване на изпълнението върху този имот. Така описът на имота е извършен в присъствие на жалбоподателя на 17.09.2012 г., а настоящата жалба е депозирана едва на 05.12.2012 г. Освен това, жалбоподателят не може да се позовава на несеквестируемост, щом сам се е лишил от тази защита, ипотекирайки жилището си в полза на банката.

Затова, като е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изложените съображения, Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 926 от 21.03.2013 г. по в.гр.д. № 968/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не може да се обжалва.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: