Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                 №  124/22.07.2014 година, гр.Варна

 

                                    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на девети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                           ПЕНКА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря В.Т., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 310 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С.В.С. ***, чрез служебно назначения му процесуален представител адвокат Р.Ч. ***, срещу решение № 628/25.04.2014 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 3147/2013 година, с което е отхвърлен, като неоснователен, иска му срещу А.И.М. ***, действащ чрез упълномощения си процесуален представител - адвокат В.К. ***, за заплащане на сумата 52017.10 евро, платена без основание на 15.10.2008 година по неосъществен договор за продажба на недвижим имот. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени и да уважи иска, ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на делото до окончателното й изплащане.

Насрещната страна А.И.М. оспорва въззивната жалба и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

По НА № 155, т.ІІІ, рег.№ 3476, д.№ 527/2008 година по описа на нотариус с рег.№ 492 в НтК -  л.5 и 6 от делото на ВОС, ищецът е закупил три апартамента и един склад от ответника и неговата съпруга за общата цена от 74679.40 лева, равняващи се на 38182.90 евро, които са изградени в УПИ ХVІІ-173 в кв.14 по дворищно-регулационния план на град Приморско, Бургаска област. С преводно нареждане от 15.10.2008 година чрез ТБ”Уникредит Булбанк” АД - клон Варна, въззивникът (ищецът) е превел по сметка на въззиваемия (ответника) сумата 90200.00 евро, който факт последният не оспорва - л.9 и л.10 от същото дело. За сумата от 38182.90 евро, равняващи се на 74679.40 лева, въззивникът е изплатил договорената цена по горния нотариален акт, а  разликата от 52017.10 евро, равняващи се на 101736.60 лева, той е платил в очакване, че ответникът ще му прехвърли собствеността и на партерния етаж на същата сграда, който е със статут на ресторант, както  са се уговорили устно преди подписването на нотариалния акт.

Тази фактическа обстановка е безспорна, тъй-като тя се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства и няма основание да се приеме, че св. А. дава неверни или заинтересовани показания. Тя е присъствала лично на срещата между А.М., съпругата му П. М. и С.С., състояла се на 30.09.2008 година в гр.Варна, на която е разбрала за намерението на страните да сключат договор за продажба на три апартамента, складово помещение и партерния етаж (ресторанта), присъствала е на техните разговори и в деня на нотариалната сделка в гр. Царево и недвусмислено заявява, че цялата платена от С. сума включва цената и за партерния етаж, но документите за неговия статут не са оправени и затова ще му бъде прехвърлен след 10 дни. Нито останалите свидетели Р. и В., нито писмените доказателства влизат в противоречие с показанията на тази свидетелка, поради което въззвинният съд приема, че страните по делото са имали уговорка за продажба и на партерния етаж, за който е платена процесната сума.

Но независимо от това, дори да се приеме, че такава уговорка не е имало, то ответника, сега въззиваем, следваше да докаже, че е получил процесната сума на правно (законно) основание. Като не е доказал това, а той не е и ангажирал никакви доказателства в това отношение, следва да се приеме, че получаването и усвояването на платената от въззивника С. искова сума е  без основание и подлежи на връщане.

В противовес на това, ВОС е стигнал до неправилния извод, че въззивникът не е доказал проектираното основание за плащане на процесната сума.

С оглед на тежестта на доказване в този процес са без значение уговорките на страните със съответните техни банки (кредитни институции) – кредитодатели и схемите по отпускане на кредита на въззивника С. и усвояването му. В представения договор за банков кредит и анексите към него л. – 81 до л.103 от делото на ВОС, въззивникът не е поел задължение да погасява задължения на въззиваемия, нито е договорена по-голяма цена от посочената в НА № 155/2008 година.

При това положение обжалваното решение следва да се отмени, като неправилно, а предявения иск да се уважи, ведно с лихви от завеждането на делото до окончателното изплащане на главницата.

При този изход на делото въззиваемият следва да понесе и всички разноски по делата за двете съдебни инстанции, които са равни на дължимите за ВОС и за ВАпС държавни такси в общ размер на 6% от левовата цена на иска-6104.20 лева, тъй-като ищецът е освободен от заплащането на държавни такси и разноски с нарочно определение на ВОС. .

Водим от горното, ВАпС

                                                    Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 628/25.04.2014 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 3147/2013 година и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА А.И.М. ***, с ЕГН **********, да заплати на С.В.С. ***1А, с ЕГН **********, сумата от 52017.10 (петдесет и две хиляди и седемнадесет цяло и 0.10) евро или левовата им равностойност по фиксинга на БНБ към деня на плащането, ведно със законната лихва върху главницата в лева - 101736.60 лева от завеждането на делото - 11.10.2013 година до окончателното й изплащане , както и държавна такса по сметка на ВАпС в размер общо на 6104.20 (шест хиляди стои четири цяло и 0.20) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.