РЕШЕНИЕ

156

Гр. Варна, 23.10.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и петнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

 въззивно гражданско дело № 310 по описа за 2015-та година:

 

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от „ГОТАР ИНВЕСТМЪНТ» ООД, ЕИК 2000182494, гр. Пловдив, против решение № 284/16.04.2015 г., постановено по т.д. № 1980/2014 г. на ОС Варна, с което е отхвърлен предявеният от от „ГОТАР ИНВЕСТМЪНТ» ООД, гр. Пловдив частичен иск срещу ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, ГР. Варна, ЕИК 103533691, за заплащане на сумата от 25001 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по чл. 104 ЗЗК вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД, представляващи пропуснати ползи от невъзможността да се използва обект, находящ се в гр. Нови пазар, ул. „Цар освободител”, №36, представляващ дворно място, ведно с изградената в него постройка, оборудвана като цех 203а „Оловен кристал” в размер на пазарния наем, който е можело да се реализира за периода 11.09.2008 год. – 16.01.2009 год., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 14.05.2014 год. до изплащане на задължението, ведно с присъждане на разноски.

В жалбата са изложени доводи, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че се претендира сума от 6000 лв., а в условията на евентуалност се претендира средномесечен пазарен наем. Твърди се, че пропусната полза е реална и сигурна, тъй като процесният имот е един от малкото за производство на стъкло. Твърди се, че от самата невъзможност да се ползва имота без ел. захранване въззивникът е увреден. Претендира се за уважаване на исковете. Направени са доказателствени искания – да се приеме нотариално заверена декларация с изявление на съконтрахент на ищеца, която ОС отказал да приеме; евентуално да се допусне до разпит същото лице; да се приеме като доказателство копие от Анекс №1 към договор за наем на недвижим имот от 24.03.2014 год., който да установи средния пазарен наем на подобни производствени цехове в района.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, ГР. Варна, ЕИК 103533691, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и на направените доказателствени искания, от които първото е недопустимо, а другите две – преклудирани.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, въз основа на становищата на страните и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от ГОТАР  ИНВЕСТМЪНТ ООД, ЕИК 200182494, Пловдив, срещу ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК 103533691, Варна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 001 лева, представляващи обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността да използва собствен  обект, находящ се гр.Нови пазар, ул.Цар Освободител №36, в размер на пазарния наем, за периода от 11.09.2008г. до 16.01.2009г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 14.05.2014г. до изплащане на задължението. В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на имота, представляващ дворно място с идентификатор №52009.504.48 ведно с изградената в него стопанска сграда, представляваща цех №203а „Оловен кристал” ведно с намиращото се в нея оборудване за производство на стъкларски изделия, по силата на нот.акт №99, том IX, дело №1884/2008г. на СВ – Нови пазар от 07.08.2008г. Твърди, че след придобиване на имота подал молба до Е.ОН България Продажби АД, за доставка на ел.енергия, но ответното дружество отказало поради натрупани задължения от предишния собственик Китка стил ООД. За да може да ползва имота ищецът твърди, че заплатил чуждото задължение в размер на 38 215.09 лева, но същевременно подал жалба пред КЗК. Съобразно  решение на този орган, на ответното дружество била наложена имуществена санкция в размер на 3 204 225 лева, но с решение на ВАС по адм.дело №8930/2011г. решението на КЗК било отменено. Ищецът твърди,че в решението на ВАС е прието, че Е.ОН България Продажби  е действал неправомерно като е отказал достъп до ел.енергия на новия собственик за периода от 11.09.08 г. до 29.11.09 г., поради което е лимитирал иска си в тези граници.  Ищецът твърди, че като търговец бил в преговори за отдаване под наем на обекта за срок от две години на трето лице – Полигруп ЕООД, Варна, но поради неосигуряване на ел.захранване на обекта му, не могъл да реализира приходи от наем в размер на  6 000 лева месечно. Предявява частичен иск за сумата от 25 001 лева, представляващи част от дължимото обезщетение за пропуснати ползи в размер на наема, за периода от 11.09.2008г. до 16.01.2009г. ведно със законните лихви от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението. С допълнителната си искова молба  ищецът е оспорил възражението за местна подсъдност на спора с довод, че предявеният иск е свързан с правоотношение относно регистрирания клон на ответното дружество в гр.Шумен. Оспорват се всички фактически твърдения и възражения на ответното дружество.

         С отговор на исковата молба ответното дружество Енерго про Продажби АД, Варна, е оспорило иска пред ОС, като поддържа и възражение за неспазена местна подсъдност, по което има произнасяне в частно производство.     

С отговора на ответното дружество се прави възражение за изтекла погасителна давност за всички вземания за периода преди 25.04.2009г. за главницата и съответно  преди 25.04.2011г. за лихвите. Прави се довод, че съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, длъжникът се смята в забава и без покана. Възразява се по основателността, респ. доказаността на останалите предпоставки от състава на непозволеното увреждане. Оспорва се наличието на трайни търговски отношения с трето лице за ползване/наемане/ на процесното помещение и наличието на такива преддоговорни отношения. Оспорва се наличието на вреда в посочения размер. Претендира се отхвърляне на предявения иск ведно с присъждане на сторените по делото разноски. С допълнителен отговор на ответника се поддържат направените вече възражения по основателността на иска. 

         От фактическа страна по делото се установява следното:

С нот.акт №97, том XI, рег.№9127, дело №1671/2008г. от 07.08.2008г. дружеството - ищец е закупило от Юръпиън глас ЕООД, дворно място с площ от 4 270 кв.м., ведно с построената в него масивна производствена сграда – цех 203а /Оловен кристал с обща застроена площ от 3333.70 кв.м., находящи се в гр.нови пазар, ул.Цар Освободител №36, УПИ II-1179 от кв.179 като с акта е предадено и владението на имота. С нот.акт №90/21-09.-2010г. е извършена поправка на предходния нотариален акт на нотариус Петър Абаджиев, рег.№346 в НК, по отношение описанието на закупения имот – вместо 4270 кв.-м., 5561 кв.м., ПИ с идентификатор №52009.504.48 със застроена площ от 3048 кв.м. на сградата с идентификатор №52009.504.48.1.

         След смяната на собствениците на новия собственик по заявление до Е.ОН България Продажби АД от 14.08.2008г. за покупко-продажба на ел.енергия при Общи условия по отношение на закупения имот, за стопански нужди, на 11.09.2008г. е отказана промяна на титуляра на партидата с клиентски номер 1300097939 докато не бъдат покрити стари салда по задължения на праводателя на ищеца Китка стил ООД, гр.Нови пазар, в размер на 38215.09 лева.          Представено е решение №350/22.03.2011г. на КЗК, произнесено по преписка от 28.01.2010г. по повод постъпило искане на Готар Инвестмънт ООД относно нарушение на чл.21 от ЗЗК от страна на Е.ОН България Продажби АД. С това решение е установено действително нарушение на конкурентното законодателство от страна на ответника, конкретно чл.21, т.5 от ЗЗК – необоснован отказ за доставяне на ел.енергия в имота на Готар инвестмънт ООД, за периода от 11.09.2008г. до 29.11.2009г., по причина неизпълнени чужди задължения за плащане цената на потребена ел.енергия от предишен собственик. На Е.ОН България Продажби е наложена и имуществена санкция в размер на 3 204225 лева. Установено е също, че ел.предприятието не е извършило нарушение на чл.21, т.5 от ЗЗК във връзка с отказ за предоставяне на ел.енергия по причини, свързани с ел.инфраструктурата.      С решение №2321/16.02.2012г. на ВАС, 5-членен състав, са разгледани жалбите и на двете страни както и на КЗК срещу решение на ВАС №7215/25.05.2011г. по адм.дело №4971/2011г., като същото е частично отменено, вкл. в частта, в която е променен периода на нарушение, констатиран от КЗК; отменена е наложената имуществена санкция на Е.ОН България Продажби АД.

         Представена е разпечатка от системата на Енерго про АД /променено наименование/, от която е видно, че към 25.11.09 г. и до настоящия момент няма отразена консумация по този клиентски/абонатен номер и по процесния електромер.

         Пред Ос е изслушано заключение по съдебно-икономическа експертиза, от което се установява че пазарният наем на имота за 2008 г., за помещенията в сградата на имота е 52 900 лева, а за 2009 г. за същия обект – 48 150 лева. В съдебното заседание вещото лице е уточнило размер на средномесечен  пазарен  наем  - 4670 лева, като валидна цена за наем на сградата, не и за производственото предприятие. Поради липса на аналог в стопанския живот на страната, вещото лице не е дало заключение за наема на производственото предприятие. Според вещото лице, за да се пусне в експлоатация имотът, трябва да бъдат направени извънредни разходи, тъй като стъклото е застинало в пещите, липсват елементи и част от поточните линии за цялостен технологичен процес.      Пред ОС и пред ВапС са събрани гласни доказателства относно възможността процесният имот да бъде отдаден под наем в периода на нарушението на ЕОН, от което се претендира обезщетение – 11.09.2008 год. – 16.01.2009 год. От показанията на св. Б., бивш търговски директор на стъкларското предприятие от 2000г. до 2006г., се установява че от същата година това предприятие не е работило. Свидетелят сочи, че Полигруп ООД работило на вътрешния пазар с Китка ООД, праводател на въззивното дружество и ищец в процеса. Предприятието било напълно оборудвано за производство на стъкло. Според свидетеля, представляващият Полигруп ЕООД влязъл в контакт с него, с оглед наемането на предприятието за стъкло. Според показанията на свидетеля имало договорка между П. П., управител на Полигруп ЕООД, и Готар инвестъмнт ООД, за отдаване под наем на цеха, при пускането му в експлоатация, да се наеме срещу цена от 6000 лева месечно. Според свидетеля, причината да не стане тази сделка била липсата на ел.захранване на имота. Показанията на този свидетел се потвърждават безпротиворечиво от показанията на свидетеля П., разпитан пред въззивната инстанция, който потвърждава, че договор за наем за процесния имот през 2008 год. е бил пред финализиране и единствената пречка е била липсата на ел. захранването в обекта. Според свидетеля П. договорената цена била 6000 лв. месечно, цехът бил напълно оборудван и в експлоатация. От показанията на свидетеля личи добро познаване и на самия цех, и на производствената дейност в него.  

Предявеният иск намира основание в разпоредбите на чл.104 от ЗЗК вр.чл.49 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба от специалния закон, за причинени  вреди вследствие на извършени нарушения по ЗЗК, виновното лице дължи обезщетение.  Право на обезщетение имат всички физически и юридически лица, на които са причинени  вреди, дори когато нарушението не е било насочено директно срещу тях, като исковете за обезщетение се предявяват по реда на ГПК.  Влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава решение на комисията в частта за установяване на извършено нарушение на закона, има обвързваща сила за гражданския съд относно това, дали решението на комисията е валидно и законосъобразно. Обвързваща сила за гражданския съд като валидно и законосъобразно има и решение на комисията, което не е обжалвано или жалбата срещу него е оттеглена.  В тези случаи правото да се иска обезщетение се погасява в срок 5 години от влизането в сила на решението на Върховния административен съд или на решението на комисията. Именно КЗК е органът в РБ, отговорен за прилагането на Общностното право в областта на конкуренцията като в чл. 54 ЗЗК е предвидено, че тя си сътрудничи с Европейската комисия и с другите национални органи по конкуренцията на държавите членки, като получава и оказва съдействие и обменя информация по реда на Регламент (ЕО) № 1/2003 и чл. 11, § 6, чл. 12 и чл. 13, § 5 от Регламент (ЕО) № 139/2004, а съгласно чл. 40, ал. 2 Комисията може да спре производството по установяване на нарушение в случаите по чл. 13 от Регламент (ЕО) № 1/2003 и чл. 22, § 2 от Регламент (ЕО) № 139/2004. В чл. 104, ал. 1 и ал. 3 е предвидено, че за причинени вреди вследствие на извършени нарушения по този закон, виновното лице дължи обезщетение на увредените физически или юридически лица, исковете за които се предявяват по реда на Гражданския процесуален кодекс. От анализа на разпоредбите, транспонирани от Общностното право, следва да се приеме, че в съответствие с тях националното ни законодателство е определило Комисията за защита на конкуренцията като органът, отговорен за прилагането на членове 81 и 82 от Договора за създаване на Европейската общност и Върховният административен съд, който действа  в качеството на инстанция за съдебен контрол по отношение на видовете актове на Комисията. От това следва, че гражданския съд, който разглежда искове за вреди, претърпени вследствие на извършени нарушения по този закон, е обвързан от задължителната сила на решенията на ВАС относно установяването на нарушението - със съдържанието му, съответстващо на дадената от Комисията квалификация, като на доказване съобразно общите съдопроизводствени правила пред гражданския съд ще подлежи установяването на останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане - вредата, причинната връзка между нарушението и вредата както и размера на същата.

В настоящия случай съдът е длъжен да приеме, че  е установен фактът на противоправно поведение, пораждащо отговорност за увреждане, чрез нарушаване разпоредбата на чл.21, т.5 от ЗЗК, за процесния период от 11.09.2008г. до 16.01.2009г.

Предявеният иск е частичен за сумата от 25 001 лева.

Не се спори и се установява от писмените доказателства по делото, че претендираният за обезщетяване период съвпада с периода на нарушението, по цитираните решения на КЗК и ВАС.

Началната дата на претенцията се свързва с отказа на ответника да достави ел.енергия до собствения на ищеца производствен обект. /от 11.09.2008г./ Имотът не е захранен с електроенергия от преди тази дата, от 05.02.2008г. поради неплатени задължения на предишен собственик, комуто се е водила партидата - Китка стил ООД. Не се спори, че няма сключен договор за присъединяване на обекта на въззивника и ищец и към момента.

Претендираните вреди се твърдят като пропуснати ползи, които не са осъществени само в резултат на процесното нарушение на въззиваемото дружество. По делото е доказано, че въззивното дружество е било в преддоговорни отношения с третото лице Полигруп ЕООД за наемане на процесното помещение именно като производствен цех и за соъществяване на производствена дейност, твърде специфична за местния пазар, при договорена месечна цена от 6000 лв. Доказано е също така, че сключването на договора е осуетено само от липсата на ел. захранване в обект, което е пряка и непосредствена последица от нарушението на въззиваемото дружество.

Предявеният иск е основателен в претендирания размер, част от дължимото обезщетение от 25001 лв., ведно с претендираната законна лихва като обезщетение за забава.

По отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност, същото е неоснователно, тъй като давностният срок тече от влизане в сила на решението на ВАС на 16.02.2012 год. / л. 66 от делото на ОС/, а исковата молба е подадена през април 2014 год., преди изтичане на петгодишния давностен срок.

         Предвид несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции в полза на въззивното дружество – 2851,40 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

  ОТМЕНЯ решение № 284/16.04.2015 г., постановено по т.д. № 1980/2014 г. на ОС Варна, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, ГР. Варна, ЕИК 103533691, ДА ЗАПЛАТИ НА „ГОТАР ИНВЕСТМЪНТ» ООД, ЕИК 2000182494, гр. Пловдив, сумата от 25001 лв., ЧАСТИЧЕН ИСК от дължимото обезщетение за имуществени вреди по чл. 104 ЗЗК вр. чл. 49 ЗЗД, представляващи пропуснати ползи от невъзможността да се използва обект, находящ се в гр. Нови пазар, ул. „Цар освободител”, №36, представляващ дворно място, ведно с изградената в него постройка, оборудвана като цех 203а „Оловен кристал” в размер на пазарния наем, който е можело да се реализира за периода 11.09.2008 год. – 16.01.2009 год. при месечен наем от 6000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 14.05.2014 год. до изплащане на задължението; КАКТО И СУМАТА от 2851,40 лв. разноски за двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: