Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

127

гр.Варна, 19.07.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 29.06.2016 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 310/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Срещу решение № 225/24.02.2016 год по гр.д. № 3156/2015 год на ВОС, г.о. са подадени въззивни жалби, както следва:

1) От Д.Н.В. чрез процесуалния му представител адв. Б. – в отхвърлителната част по иска с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за разликата над присъдените 7000 лв до пълния предявен размер от 26000 лв. Въззивникът излага доводи за необосновано занижаване на присъденото обезщетение с оглед практиката на съдилищата по подобни спорове и моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът бъде изцяло уважен, с присъждане на разноски за двете инстанции.

2) От Окръжна прокуратура гр.Варна чрез прокурор Д. Н.-К. – в осъдителната част в размер на 7000 лв, както и в частта относно законната лихва. По съображения за незаконосъобразност на решението въззивникът моли за неговата отмяна в осъдителната част и отхвърляне на предявения иск, евентуално – за намаляване размера на дължимото обезщетение.

Възражението за частично погасяване по давност на вземането за законна лихва е направено за първи път във въззивната жалба, поради което същото е преклудирано и не следва да се разглежда в настоящото производство.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбите са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, те са НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните мотиви:

Предмет на разглеждане е иск, предявен от Д.Н.В. срещу Прокуратурата на РБ с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът бил оправдан.

Пасивно легитимирана да отговаря по този иск е Прокуратурата на РБ, съгласно даденото задължително тълкуване в ТР № 3/22.04.2005 год по т.д. № 3/2004 год на ОСГК на ВКС. В случая е налице фактическият състав на чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, а именно – повдигнато и поддържано от Прокуратурата обвинение, което е признато за незаконно с влязлата в сила оправдателна присъда, настъпване на неимуществени вреди и причинна връзка между тях и неправомерното привличане към наказателна отговорност.

От представените доказателства по делото е безспорно установено, че срещу ищеца е било повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл. 290 от НК, както и че срещу него е била взета мярка за неотклонение „подписка”. Събрани са и гласни доказателства, установяващи неблагоприятното отражение върху психиката на ищеца на воденото срещу него наказателно преследване, преживените от него притеснения и конфликти в семейството и близкото обкръжение.

При така изяснената фактическа обстановка, искът е установен по основание. По отношение на размера на дължимото обезщетение приложима е разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – то трябва да се определи от съда по справедливост, след съобразяване на всички относими по делото факти – продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство в един сравнително дълъг период от около 3 години, както и чувството на унижение и засягане на достойнството, ограниченията на социалните контакти, съпроводени със семейни проблеми и чувство на вина пред най-близките за неприятностите, които са им причинени от незаконно водения срещу него наказателен процес.

Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че срещу ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка”, която макар и да създава известни ограничения не е с такъв интензитет, както задържането под стража. Затова отражението й върху начина на живот и психичното състояние на ищеца не е значително. Негативните преживявания, свързани с незаконното обвинение до голяма степен са породени от грозящата го опасност в случай на постановяване на осъдителна присъда, да изтърпи и наложеното преди това условно наказание „лишаване от свобода”. Това осъждане обаче не може да се вземе пред вид при преценката относно размера на претърпените неимуществени вреди, както се сочи в жалбата на Прокуратуратяа, защото то е законно постановено с влязла в сила присъда за действително извършено от ищеца престъпление.

Твърденията, че воденото наказателно производство е попречило на ищеца да започне работа в Норвегия не са доказани. От друга страна, от показанията на разпитаните по делото свидетели следва да се приеме, че в резултат от преживения стрес ищецът започнал да злоупотребява с алкохол, което от своя страна довело до разрив в отношенията с приятелката му.

Не може да се възприеме тезата на прокуратурата, че интензитетът и продължителността на търпените от ищеца вреди са в рамките на „обичайно претърпените неудобства” от воденето на наказателния процес. Такова понятие не е легално дефинирано, а и не намира логическо и житейско основание. Степента и интензитета на негативните преживявания във връзка с наказателното преследване са различни във всеки отделен случай и те следва да се преценяват конкретно и в контекста на цялостен анализ на всички обстоятелства по делото.

Всички релевантни факти съдът подробно е обсъдил в мотивите си, достигайки до правилния извод за размера на обезщетението, който в най-пълна степен отговаря на вида и тежестта на претърпените вреди. Споделяйки напълно тези мотиви, настоящата инстанция препраща към тях на осн. чл. 272 ГПК. При изследване на факторите от значение за степента на отговорност на ответника за причинените неимуществени вреди първоинстанционният съд не се е отклонил нито от установената по делото фактическа обстановка, нито от критериите за справедливост.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 225/24.02.2016 год по гр.д. № 3156/2015 год на ВОС, г.о.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)