ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

413

гр.Варна,  21.06.2019 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 21юни 2019 г., в закрито заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                МАРИЯ МАРИНОВА

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова ч.гр.д. № 310 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на Т.И.Ц., подадена чрез адв. Д. и от малолетната К.Т.Ц., подадена чрез Т.Ц. в качеството му на баща и законен представител на детето, против определение № 267/24.04.2019 г., постановено по в.гр.д. № 137/2019 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което, на осн. чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, е спряно производството по в.гр.д. № 137/2019 г. по описа на Шуменския окръжен съд до приключване на в.гр.д. № 136/2019 г. по описа на Шуменския окръжен съд.

Жалбоподателите са навели оплаквания за неправилност на обжалваното определение и съображения за неговата незаконосъобразност, предвид липсата на предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК и на зависимост между двете дела, като са молили за отмяната му и за връщане на делото за продължаване на производството.

Йоанна М.Ц. (Иванова), чрез адв. С., е подала писмен отговор, с който е оспорила частната жалба и е молила за оставянето й без уважение по съображения за правилността на обжалвания съдебен акт и за присъждане на сторените по делото разноски. Отделно е изложила и съображения за недопустимостта на частната жалба, поради липсата на правен интерес, предвид междувременно приключилото с влязъл съдебен акт в.гр.д. № 136/2019 г. по описа на Шуменския окръжен съд и задължението на окръжния съд за служебното възобновяване на спряното дело. Молила е за присъждане на сторените по делото разноски.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна е и допустима. Към момента настоящото производство не е възобновено, поради което и жалбоподателят има правен интерес от обжалване на определението за спиране независимо, че към момента счетеното от окръжния съд за преюдициално в.гр.д. № 136/2019 г. по описа на Шуменския окръжен съд е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК, съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В настоящия казус, тези предпоставки не са налице.

Спряното от окръжния съд производство е образувано по въззивна жалба на Т.И.Ц., лично и като баща на малолетната си дъщеря К.Т.Ц., против определение (решение) № 1025 от 01.04.2019 г., постановено по гр.д. № 190/2019 г. по описа на Шуменския районен съд, с което е отхвърлена молбата им против Йоанна М.Ц. (Иванова) за защита по смисъла на ЗЗДН, с искане за задължаване на ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие над него и над малолетното дете и задължаване на извършителката да посещава специализирана програма.

Прецененото от окръжния съд като преюдициално по отношение на спора в.гр.дело № 136/2019 г. по описа на Шуменския окръжен съд (служебно известно на съда от справката в портала за достъп до съдебни дела, копие от което е приложено по настоящото дело) е образувано по въззивна жалба на Т.И.Ц. против решение № 221 от 13.03.2019 г. по гр.д. № 80/2019 г. по описа на Шуменския районен съд, с което е издадена заповед срещу него за въздържане от домашно насилие спрямо малолетното му дете Йоанна М.Ц. и му е наложена глоба в размер на 400 лв.

Изложените от всеки от молителите по двете дела обстоятелства и актове на упражнено домашно насилие (по настоящото – от бащата и детето срещу бившата съпруга и майка на детето, а по прецененото като преюдициално -  от детето спрямо бащата) са съвсем различни, макар и да касаят стеклите се между страните отношения и събития в един и същ период. Затова и преценката на съда дали всеки от тези твърдени актове осъществява състав на домашно насилие по см. на ЗЗДН не е поставена в зависимост. Такава зависимост и преюдициална връзка между двете дела няма. Евентуално установената в решението по първото дело фактическа обстановка във връзка със заявените по него актове на насилие от бащата спрямо детето, няма да има обвързваща сила за съда, разглеждащ твърденията за осъществено насилие от майката спрямо бащата и детето, поради което и изложените съображения на първата инстанция за преюдициалност поради нуждата от еднакво установяване на фактите по двете дела не могат да бъдат споделени. Изложеното важи и по отношение на извода на окръжния съд за евентуално постановяване на противоречиви и взаимно изключващи се решения. Преюдициалността по смисъла на чл. чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК изисква  постановяване на решение, което ще има значение за правилното решаване на настоящия спор, а настоящият случай не е такъв.

С оглед несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото – върнато на окръжния съд за продължаване на производството по него.

         Водим от изложеното, Апелативен съд -Варна

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 267/24.04.2019 г., постановено по в.гр.д. № 137/2019 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което, на осн. чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, е спряно производството по в.гр.д. № 137/2019 г. по описа на Шуменския окръжен съд до приключване на в.гр.д. № 136/2019 г. по описа на Шуменския окръжен съд и ВРЪЩА делото на Шуменския окръжен съд за продължаване на производството по него.

Определението не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: