ОПРЕДЕЛЕНИЕ

449

11.07. 2014  г., гр. Варна

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 11.07. 2014   година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

гр. д.311 по описа за 2014 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274 ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от Т.М.П. срещу определение № 1000/01.04.2014 г. по гр.д. 3109/2013 г. на ВОС, с което е прекратено производството по предявения от нея НАСРЕЩЕН иск срещу А.Ш. Х и Е.Ю. Х, с постоянно местоживеене в Норвегия и съдебен адрес адв. З., с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот по нотариален акт №52, т.ІІІ, рег. 5459, д. 397/2004 год. на ВН и по предявния иск за отмяна на същия нотариален акт. В жалбата се твърди, че определението е неправилно, исковете са допустими, не са лишени от правен интерес и по тях няма формирана СПН.

Препис от жалбата е връчен на насрещните страни А.Ш. Х Х, които са оспорили основателността на ЧЖ чрез процесуалния си представител.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ОС е образувано по искова молба, с която съпрузите хасел са предявили срещу Т.П. искове по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху недвижим имот, чийто собственици твърдят, че са. Г-жа П. е предявила насрещен иск по чл. 26, ал.2 ЗЗД за установяване нищожност на договора за продажба, от който ищците черпят правата си. Твърдяла е, че по този договор липсва нейното съгласие за продажба на недвижимия имот, който е притежаван от нея и бившия й съпруг в СИО към момента на продажбата. Твърдяла е липса на вещно-прехвърлително действие на договора по отношение на притежаваната от нея част от имота.

Не е било спорно по делото, че между страните по настоящото дело и трето лице - Аел, бивш съпруг на Т.П., е решешен със СПН спор иск на г-жа П. срещу останалите трима за същия имот, с правно основание чл. 22, ал.3 СК. Искът е отхвърлен с влязло в сила решение.

 В настоящия процес въведеното от г-жа П. основание на насрещния иск е единствено липса на право на собственост върху целия имот на прехвърлителя по сделката. Тя е твърдяла липса на съгласие от нейна страна за сделката, но тя не е била страна по договора, следователно нейното съгласие не е било искано – това следва от страните по сделката. Твърдението пък за липса на права върху целия имот у прехвърлителя не е сред основанията за нищожност по чл. 26 ЗЗД, то може да се релевира само като насрещно възражение в спора за собственост. Воденият процес по чл. 22, ал.3 СК /отм./ няма връзка със заявените в настоящия процес основания. Отделно от изложеното, за да се води иск за нищожност на сделка, в процеса следва да участва като страна и самият продавач по сделката, а той не е страна по делото.

Съставът на ВАпС намира, че предявеният насрещен иск е недопустим – има несъответствие между петитума /искане за установяване на нищожност на договор/ и фактическите основания в исковата молба /които не попадат в хипотезите на чл. 26 ЗЗД/, което не е отстранено, а отделно – липсва необходим другар по иск за нищожност на сделка.

Предвид съвпадането на крайните изводи на ОС с тези на настоящата инстанция, обжалваният акт следва да потвърден.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение  № 1000/01.04.2014 г. по гр.д. 3109/2013 г. на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с ЧЖ пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: