О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

434

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 02 07.2015г., в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№311/15г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от К.Р.Д., М.И.Х., В.И.И. и Д.Й.В., всички чрез процесуалния им представител адв.И.А., против решение №569/25.03.2015г., постановено по гр.д.№ 395/15г. по описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен предявеният от К.Р.Д., М.И.Х. и В.И.И. против К.Р.К., Я.П.В. и Д.П.В. положителен установителен иск за собственост върху реална част с площ от 1 800 кв.м. от имот с идентификатор №10135.3512.287, обозначена с черен овален контур и оранжева права линия, а в образувалото се пространство със светлосин цвят посочени две числа на площта 210 кв.м.+1590 кв.м., и реална част с площ от 262 кв.м. от имот с идентификатор 10135.3512.286, защрихована с оранжев цвят върху скица, която е приложена на л.250 от гр.д. №2464/11г. по описа на ВОС, преобразувано в гр.д.№395/15г. по описа на ВОС, приподписана от съдия Нейко Димитров на 10.12.2013г. и от съдия Да -ниела Х. на 24.03.2014г./допусната е очевидна фактическа грешка при посочване на датата, като действителната такава е 24.03.2015г./, която скица представлява неразделна част от определение №3744/10.12.2013г. по гр.д.№ 2464/11г. по описа на ВОС и от настоящото решение, по твърдението, че тези реални части са включени в имот с площ от 3000 кв.м., придобит от наследо -дателите им И. Василев Р. и Дена Стефанова Раданова чрез правна сделка, покупко-продажба, обективирана в н.а.№63, том V, 1963г./допусната е очевидна фактическа грешка при посочване на годината като действителната такава е 1962г./, и по твърдението, че собствеността е придобита от ищците чрез наследствено правоприемство и давност, както и К.Р.Д., М.И.Х. и В.И.И. са осъдени да заплатят на К.Р.К. съдебно-деловодни разноски в размер на 9 069лв. на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,  наруше -ния на материалния закон и е необосновано, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи предявеният иск.

В жалбата е посочено и, че неправилно ВОС е присъдил на ответника К. К. като разноски целия размер на претендираното адв.възнаграж -дение, като в мотивите си е посочил, че не е направено възражение против размера от страната на ищците, въпреки, че последните чрез процесуалния си представител в о.с.з. на 19.03.2015г. изрично са възразили за прекомерност на така претендираното възнаграждение, надвишаващо повече от двукратно минималните размери по Наредба №1/04г. на ВАС,  и въпреки, че ответникът К.К. не е представил пред ВОС списък с направените разноски /представен е такъв пред ВРС, но той не е бил родово компетентен да разгледа делото и поради което извършените пред него действия не следва да бъдат ценени/.

При оставяне на въззивната жалба без движение от ВОС за отстраняване нередовности на същата по см. на чл.260 и чл.261 от ГПК, първоинстан -ционният съд изрично е указал на жалбоподателите да уточнят дали по същество в жалбата им не се съдържа и искане за изменение на решението в частта му относно разноските по реда на чл.248 от ГПК.

С уточняващата си молба от 27.05.2015г. същите са посочили, че горе -цитираните им изявления във въззивната жалба са за съществени процесуални нарушения на съдебния акт, а в отношение на евентуалност, ако това им възражение не бъде взето предвид, то тогава изявленията им следва да се ценят като искане за изменение на решението в частта му относно разноските.

Съдът приема, че по същество възраженията на жалбоподателите в жалбата относно присъждане от страна на ВОС на пълния размер на претендираното адв.възнаграждение при своевременно направено от тях възражение за пре -комерност на това възнаграждение, както и изобщо за присъждане на разноски на ответника при липса на надлежно представен списък по чл.80 от ГПК, съставляват искане за изменение на решението в частта му относно разнос -ките, по което компетентен да се произнесе първоначално е ВОС.Настоящата инстанция не бил могла, ако евентуално приеме, че решението на ВОС следва да бъде потвърдено, да намалява поради прекомерност присъденото от него възнаграждение или да отменя решението само в частта му относно разнос -ките.Редът за изменение на решението в частта му относно разноските е указан в чл.248 от ГПК, предвид което и не може при направено оплакване във въз -зивната жалба в тази насока въззивната инстанция да променя разноските, присъдени от първата инстанция, потвърждавайки решението в частите му по предявените искове.Необходимо е да има произнасяне по искането по чл.248 от ГПК от съда, постановил решението, като и съответно произнасянето му по молбата с пр.осн. чл.248 от ГПК ще подлежи на инстанционен контрол.С оглед горното и производството пред ВАпС следва да бъде прекратено и делото върнато на ВОС за произнасяне по молбата на жалбоподателите с пр.осн. чл.248 от ГПК, инкорпорирана във въззивната им жалба.

В жалбата е посочено и, че при разглеждане на делото като ищец надлежно е била конституирана и Д.Й.В., но за същата изобщо липсва произнасяне, както в мотивите на решението, така и в неговия диспозитив.

При цитираното оставяне на жалбата без движение от ВОС на жалбопо -дателите е указано и да уточнят дали това им изявление по същество състав - лява искане по чл.247 от ГПК, ако се касае за очевидна фактическа грешка, или са касае за искане по чл.250 от ГПК за допълване на решението.С цитираната уточняваща молба жалбоподателите са посочили, че искането им не е нито по чл.247 от ГПК, нито по чл.250 от ГПК, а представлява възражение срещу до -пуснат съществен порок на обжалваното решение, а именно непроизнасяне по отношение на главна страна в процеса.Не се касае за очевидна фактическа грешка, т.к. Д.Й.В. не е посочена като главна страна в мотивите на решението, за да се приеме, че поради пропуск не е посочена в диспозитива му.Не се касае за непълно решение, т.к. решението би било непълно, само ако съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет.

Видно от исковата молба ищец по предявените искове е и лицето Д.Й.В..Цялото производство пред първоинстанционния съд се е развивало при нейното надлежно участие чрез упълномощения от тази страна процесуален представител.В атакуваното решение, обаче е посочено в начал -ната част на мотивите, че ищци по предявените искове са лицата К.Р.Д., М.И.Х. и В.И.И. и в диспозитива са отхвърлени исковете, предявени от тези три лица.Също в мотивите Д.Й.В. е посочена двукратно в частите относно установяваната активна процесуална легитимация на ищците, извеж -дана от представените удостоверения за наследници.В диспозитива на така постановеното решение обаче, както се изложи, липсва произнасяне по отношение на исковете, предявени от Д.Й.В./главен и евентуален - главен за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на ид.ч. от процесния недвижим имот, придобита по наследяване, а от наследодателите чрез договор, обективиран в н.а.№63/62г., и евентуален за приемане за установено, че ищцата е собственик на същия имот чрез придобивна давност, вкл. с присъединяване към нейното владение това на наследодателите й/.

В молбата си от 27.05.2015г. жалбоподателите са посочили, че по същество в жалбата им не се съдържа искане за допълване на решението или поправка на очевидна фактическа грешка, въпреки което, обаче Д.В. е подала въззивна жалба, като претендира отмяна на решението и уважаване на предявените от нея искове.При липса на произнасяне от ВОС в диспозитива по предявените от нея искове, настоящата инстанция не може за първи път да се произнася по тях, като нейното участие във въззивното производство понас -тоящем е недопустимо.Тъй като в жалбата по същество е направено изявление за този порок на постановеното решение/допусната очевидна фактическа грешка или евентуално непълнота при липса на произнасяне по тези искове/, компетентен  да се произнесе по което е ВОС, настоящата инстанция, приема, че при връщане на делото на ВОС за произнасянето по чл.248 от ГПК същият следва да се произнесе и по отношение наличието на предпоставките по чл.247 от ГПК, евентуално чл.250 от ГПК по твърденията на Д.Й.В., инкорпорирани във въззивната жалба.

След приключване на производствата, за които делото е върнато на ВОС, същото следва да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по подадената въззивна жалба.  

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№311/15г. по описа на ВАпС, гр.о. и

ВРЪЩА гр.д.№395/15г. по описа на ВОС, гр.о. на Варненски окръжен съд за произнасяне по молбата на К.Р.Д., М.И.Х. и В.И.И. с пр.осн. чл.248 от ГПК, инкорпорирана във въззивната им жалба, както и за наличието на предпоставките по чл.247 от ГПК, евентуално чл.250 от ГПК по твърденията на Д.Й.В., инкорпорирани във въззивната жалба.

 

След приключване на производствата, за които делото е върнато на ВОС,  същото следва да бъде върнато на ВАпС за произнасяне по подадената въззивна жалба. 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: