ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

411

 

_12_.07.2017 г., гр. Варна

 

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _12_.07. през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

 

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

гр. д.311 по описа за 2017 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274, ал.1 ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от М.Л.Ж., срещу определение №1653/20.06.2017 год. по гр.д. 1212/2017 г. на ОС Варна, с което е прекратено производството по предявените от него искове срещу Прокуратурата на РБ и е оставено без уважение искането му за допускане на правна помощ.

В жалбата се излага, че определението е необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че с определението съдът се е произнесъл по същество, по допустимост на предявените претенции, че липсват мотиви, че е отказан достъп до съд, че отказът за се предостави правна помощ лишава страната от възможността да защити правата си.

Препис от жалбата, предвид етапа на производството, не е връчван на насрещната страна.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ОС е образувано по искова молба, първоначално подадена до Административен съд Варна, съдържаща претенции за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000 лв., насочени от г-н Ж. срещу Прокуратурата на РБ, нанесени му от незаконни действия на същия държавен орган. Твърденията са, че Прокуратурата е бездействала, като не е образувала наказателно производство, за да установи твърденията на г-н Ж., че срещу него е извършено лъжесвидетелстване.

Делото е изпратено по подсъдност на ВОС, тъй като исковете касаят правораздавателна дейност на Прокуратурата. Исковата молба е оставена без движение, като на г-н Ж. е указано да уточни по коя от хипотезите на ЗОДОВ претендира обезщетение за вреди, евентуално да уточни други основания по общия ред.

Г-н ж. в срок е посочил, че претенцията му е за вреди от бездействие на държавен орган. Поскал е и предоставяне на правна помощ.

С атакуваното определение ОС е отказал предоставяне на правна помощ и е прекратил производството по делото като недопустимо.

По допустимостта на исковете, съобразно изложените фактически основания на претенциите, последите са недопустими. Твърденията са, че прокуратурата е отказала да разкрие твърдяното от г-н Ж. престъпление срещу него – лъжесвидетелстване. Това са твърдения за бездействие на Прокуратурата във връзка с правораздавателна дейност на Прокуратурата, която тя е единственият компетентен орган да извърши – разкриване на престъпление и наказателно преследване срещу извършителя. Такава хипотеза не е предвидена в ЗОДОВ, чл. 2, уреждъщ възможността да се претендират вреди от правораздавателната дейност на Прокуратурата. Извън хипотезите на ЗОДОВ подобни твърдения не могат да бъдат основание за присъждане на обезщетение за претърпени вреди, тъй като всички актове на Прокуратурата, които са стабилизирани по реда на инстанционния контрол, се считат за законосъобразни. Липсва твърдение за доказано по законов ред незаконосъобразно действие или бездействие на прокуратурата, следователно има неотстранено противоречие между фактическите твърдения в исковата молба и петитума. Исковата молба е била недопустима, а производството по нея подлежи на прекратяване.

По отношение на искането за правна помощ, същото е било основателно и е следвало да бъде уважено. Г-н Ж. няма достатъчно средства, за да ангажира адвокат, а без правната помощ няма да успее да защити ефективно правата си при обжалване на настоящото определение. Освен това, в производството за предоставяне на правна помощ съдът не следва да съобразява становището си по допустимост и основателност на заявените претенции, а необходимостта от правна помощ /чл. 24 ЗПП/. Налице са и предпоставките на чл. 23, ал. 1 във вр. с ал. 4, от ЗПП за предоставяне на правна помощ по този закон.

Предвид съвпадането на крайните изводи на ОС с тези на настоящата инстанция, обжалваният акт следва да потвърден в частта му, с която производството по исковете на г-н Ж. е прекратено като недопустимо.

Атакуваното определение следва да се отмени в частта му, с която е отказано предоставяне на правна помощ и вместо него да се постанови друго, с което на г-н Ж. да се предостави правна помощ до приключване на производството по настоящото дело пред всички инстанции.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение №1653/20.06.2017 год. по гр.д. 1212/2017 г. на ОС Варна, в частта му, с която е прекратено производството по предявените от М.Л.Ж. искове срещу Прокуратурата на РБ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с ЧЖ пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.

ОТМЕНЯ определение №1653/20.06.2017 год. по гр.д. 1212/2017 г. на ОС Варна, в частта му, с която  е оставено без уважение искането на М.Л. ЖЕКОВ за допускане на правна помощ, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПРАВНА ПОМОЩ на М.Л. Жеков, изразяваща се в процесуално представителство по гр.д. 1212/2017 год. на ВОС до приключването му във всички инстанции, на осн. чл. 23, ал.4 вр. чл.  21, т.1 ЗПП. Да се изготви искане до БПП.

НАЗНАЧАВА посочения от БПП адвокат за процесуален представител на М.Л. Ж.. На адвоката да бъде съобщено настоящото определение, като срокът за обжалването му ще тече от датата на връчване на определението.

В тази му част определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: