РЕШЕНИЕ

 

145

 

гр.Варна,  03.10.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на двадесет и четвърти септември, двехиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

Секретар Ю.К.

 

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 313/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощниците на Д.Д.П. *** срещу решение № 672/7.05.2014 г. по гр.д.№ 1606/13 г. на Окръжен съд-Варна ХІІ състав, с което е уважен иска, предявен срещу ДЗЗД „Строй-Универс 2007” с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД и са отхвърлени исковете  за солидарно осъждане на „Ел-Мер” ООД и „Телебилд” ООД за заплащане на неустойка в размер на 7992.00 евро, ведно със законната лихва – с правно основание чл.92 от ЗЗД. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба след отмяна изцяло на обжалваното решение и отхвърляне на главните исковете, за решаване на спора по същество – с произнасяне по евентуалния иск.

В подаден писмен отговор пълномощникът на представляващия „Ел-Мер” ООД-Варна оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.

В с.з. същото становище е изразено от пълномощника на двете дружества-въззиваеми.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са главни искове от Д.Д.П. срещу „Ел-Мер” ООД и „Си-Зи-Инженеринг” ЕООД за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на недвижим имот в процес на строителство, сключен на 17.07.2008 г., с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД и за заплащане солидарно на сумата от 7992 евро – неустойка за забава  при изпълнение на задължението за прехвърляне, с правно основание чл.92 от ЗЗД. При условията на евентуалност  - при отхвърляне на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, е предявен иск за връщане солидарно от ответниците на сумата от 51608 евро /100937 лева/, дадени на неосъществено основание, по чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД и за сумата от 1530 евро  /2950 лева/, представляваща увеличената стойност на имота, вследствие от извършени в него подобрения, по чл.70, ал.3, вр. с чл.72, ал.1 и 2 от ЗС, ведно със законната лихва  и разноските по делото.

С определение от 28.02.2014 г. е допусната замяна на  ответника „Си-Зи-Инженеринг” ЕООД с „Телебилд” ООД – със съгласието всички страни в процеса.

Ответниците оспорват допустимостта на иска с твърдения, че към датата на предявяване на исковете падежът на задължението за прехвърляне не е настъпил. По същество оспорват претенцията за присъждане на обезщетение за забава, като се позовават на непреодолима сила, както и че още към м.май 2010 г. купувачът е придобил владението върху имота.

Настоящата инстанция изцяло споделя извода на първоинстанционния съд относно допустимостта на предявените искове, независимо от становището на  ответниците за тяхното преждевременно предявяване. 

 Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че на 17.07.2008 г. ищцата е сключила договор с ДЗЗД „Строй-Универс 2007”, по силата на който дружеството е обещало да построи и й продаде описания в договора имот. Постигнато е съгласие относно срока за предаване на владението и относно начина на плащане. Дружеството се е задължило да извърши строителството в срок от двадесет месеца, считано от протокола за определяне на строителна  линия и ниво, а прехвърлянето на собствеността е следвало да се извърши след заплащане на цялата продажна цена. Крайният срок за заплащането й  е определен – 30 дни след датата на издаване на разрешение за  ползване.

При наличието на постигнато между страните съгласие относно съществените условия на договора от 17.07.2008 г., следва извод за неговата действителност.

Макар и да липсва одобрение от страна на ищцата на извършеното заместване в дълг, последващото насочване на иска срещу „Телебилд”ООД  води до извод, че заместването в дълга произвежда действие по отношение на нея.

Въпреки наличието на  уговорка между страните прехвърлянето на собствеността да стане след заплащане на цялата продажна цена, с оглед становището на  ответниците, че не възразяват  договорът да бъде обявен за окончателен, следва да се приеме, че правото да се иска обявяване на договора за  окончателен е възникнало.

Тъй като съдебното решение, с което договорът се обявява за окончателен има значението на договор за прехвърляне на недвижим имот, по аналогия следва да се приеме, че постановеното по отношение на възбранен имот съдебно решение не би било нищожно – то би било недействително само по отношение на кредитора.

Предвид факта, че ищцата е поддържала иска за обявяване на предварителния договор за окончателен, следва извод, че тя не е упражнила правото си да иска развалянето му. Ако не е искала да придобие възбранен имот, е имала правна възможност да оттегли иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, което би дало основание на съда да се произнесе по евентуалните искове. Това не е сторено, поради което – с оглед на доказателствата по делото, е правилен извода на първоинстанционния съд за основателност и доказаност на иска за обявяване на договора от 17.07.2008 г. за окончателен.

По исковете за неустойка за забава при изпълнение на задължението за прехвърлянето:

В т.29 от договора страните са уговорили неустойка в размер на 15% от продажната цена при прекратяване на договора по т.13.2. Изхождайки от волята на страните, правилен е извода на съда, че уговорената неустойка е за вреди от разваляне на договора, а не за вреди от забавеното изпълнение. Предмет на исковата претенция е обезщетение за вреди от забавено изпълнение, каквато неустойка не е уговаряна, поради което искът за присъждането й следва да бъде отхвърлен.

Предвид уважаването на главния иск, правилно съдът не се е произнесъл по евентуалните искове.

С оглед процесуалното поведение на ответниците, които не са станали причина за предявяване на исковете и са признали иска по чл.19, ал.3 от ГПК, в тяхна полза следва да бъдат присъдени сторените и пред настоящата инстанция съдебни и деловодни разноски в размер на по 1300 лева за всеки от тях – след потвърждаване изцяло на обжалваното решение.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение  №  672/7.05.2014 г. по гр.д.№  1606/13 г. на Окръжен съд-Варна ХІІ състав.

ОСЪЖДА Д.Д.П. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Ел-Мер” ООД-Варна и на „Телебилд” ООД-София по 1300.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

Решението може да  бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:          1.

                                                                    2.